Гръцките данъчните ще могат да претърсват домовете на длъжниците
С благословията на държавното управление, данъчната работа ще може да извърши обиски в домовете на 4 000 000 гръцки поданици, които са длъжници на страната, с цел да конфискува движимото имущество на длъжника. Практика, употребена в тоталитарните режими за „ общото богатство “.
Тъй като неизплатените задължения към данъчните управляващи надвишават 100 милиарда евро, съвсем 4 000 000 обществени длъжници са изложени на риск от насилствени дейности. Това е половината от популацията на Гърция, писа в. " Български вести ".
Над 1 750 000 данъкоплатци дължат най-малко над 500 евро, което е прагът за задействане на насилствени ограничения от страна на страната.
Според Независимата дирекция за държавни доходи (AADE), общото салдо по дълга в края на юли 2023 година е 105,1 милиарда евро, което е със 7,6 милиарда евро по-малко от юли 2022 г.
Общия неуреден дълг на физически лица от 26,3 милиарда евро се отнасят за задължения, класифицирани като несъбираеми, с което действителният неуреден дълг доближава 78,8 милиарда евро.
Данъчните имат право да обръщат къщи с главата надолу, да отварят порти, шкафове, буркани в търсене на пари или скъпи предмети, които могат да бъдат иззети за погашение на дълг. Освен това, в случай че става дума за предмети, които са застраховани, се лишава и дължимото обезщетение по застраховката.
Ограниченията за влизане в домовете са за нощните часове и избрани дни от седмицата. Обиск не може да става през нощта, в неделя и на празници, в случай че има данни, че длъжникът се готви да избяга в чужбина.
По отношение на компании и предприятия, които правят активност през посочените нагоре интервали и имат общ доказан отложен дълг, към страната, надвишава 50 000 евро, се позволява изземване на движимо имущество, намиращо се на територията на длъжника, в работното време на предприятието и през цялата година, макар миналата алинея. Арестът през нощта би трябвало да се прави под наблюдението на държавен или полицейски чиновник.
За всяка дължима сума, в случай че длъжникът не участва или не е склонен за неотложно заплащане, би трябвало да се издаде депозитна записка на длъжника.
При изземването, в наличието на заинтригуваните лица и длъжника, се сформира протокол, в който в резюме се разказват конфискуваните движимости и се показва тяхната стойност.
Ако за оценка на цената на запорираното имущество са нужни специфични знания, лицето, постановяващо запора, може да назначи експерт, което да бъде очевидец. Протоколът за запора се подписва от лицето, наредило запора, очевидеца и длъжника, в случай че подобен участва и е склонен да го подпише, и се връчва или изпраща на длъжника в двудневен период от запора.
Веднага след привършване на запора образец от протокола се връчва на лицето, в случай че длъжникът е отсъствал, му се връчва в период. четири дни от датата на изземването.
Срокът за връчване се удължава с спомагателни осем дни за длъжници, живеещи отвън региона на първоинстанционния съд по местонахождението на запора, а в случай че ответникът участва и откаже да получи копие от протокола за запор, тогава се сформира протокол за отвод, който се подписва от запорния чиновник и прибавен в края на протокола за изземване.
Тъй като неизплатените задължения към данъчните управляващи надвишават 100 милиарда евро, съвсем 4 000 000 обществени длъжници са изложени на риск от насилствени дейности. Това е половината от популацията на Гърция, писа в. " Български вести ".
Над 1 750 000 данъкоплатци дължат най-малко над 500 евро, което е прагът за задействане на насилствени ограничения от страна на страната.
Според Независимата дирекция за държавни доходи (AADE), общото салдо по дълга в края на юли 2023 година е 105,1 милиарда евро, което е със 7,6 милиарда евро по-малко от юли 2022 г.
Общия неуреден дълг на физически лица от 26,3 милиарда евро се отнасят за задължения, класифицирани като несъбираеми, с което действителният неуреден дълг доближава 78,8 милиарда евро.
Данъчните имат право да обръщат къщи с главата надолу, да отварят порти, шкафове, буркани в търсене на пари или скъпи предмети, които могат да бъдат иззети за погашение на дълг. Освен това, в случай че става дума за предмети, които са застраховани, се лишава и дължимото обезщетение по застраховката.
Ограниченията за влизане в домовете са за нощните часове и избрани дни от седмицата. Обиск не може да става през нощта, в неделя и на празници, в случай че има данни, че длъжникът се готви да избяга в чужбина.
По отношение на компании и предприятия, които правят активност през посочените нагоре интервали и имат общ доказан отложен дълг, към страната, надвишава 50 000 евро, се позволява изземване на движимо имущество, намиращо се на територията на длъжника, в работното време на предприятието и през цялата година, макар миналата алинея. Арестът през нощта би трябвало да се прави под наблюдението на държавен или полицейски чиновник.
За всяка дължима сума, в случай че длъжникът не участва или не е склонен за неотложно заплащане, би трябвало да се издаде депозитна записка на длъжника.
При изземването, в наличието на заинтригуваните лица и длъжника, се сформира протокол, в който в резюме се разказват конфискуваните движимости и се показва тяхната стойност.
Ако за оценка на цената на запорираното имущество са нужни специфични знания, лицето, постановяващо запора, може да назначи експерт, което да бъде очевидец. Протоколът за запора се подписва от лицето, наредило запора, очевидеца и длъжника, в случай че подобен участва и е склонен да го подпише, и се връчва или изпраща на длъжника в двудневен период от запора.
Веднага след привършване на запора образец от протокола се връчва на лицето, в случай че длъжникът е отсъствал, му се връчва в период. четири дни от датата на изземването.
Срокът за връчване се удължава с спомагателни осем дни за длъжници, живеещи отвън региона на първоинстанционния съд по местонахождението на запора, а в случай че ответникът участва и откаже да получи копие от протокола за запор, тогава се сформира протокол за отвод, който се подписва от запорния чиновник и прибавен в края на протокола за изземване.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ