Изневерих на жена си с нейната майка: Сега искам да си я върна отново, но не мога
С някогашната ми брачна половинка се оженихме, когато бяхме на 20 години. По това време и двамата се обичахме бясно с цялото си сърце и вярвахме, че постоянно ще бъде по този начин. Дните се изнизваха от щастливи, по-щастливи. Мислех си, че по този начин ще продължи вечно. За страдание, хубавите мигове бързо свършиха и скуката се настани в нашето всекидневие. Или казано по-друг метод – две години след сватбата приказката свърши и на нейно място се настани рутината. С жена ми непрестанно се карахме за дреболии, парите не ни доближиха и постоянно икономисвахме. Предполагам, че такива обстановки постоянно претърпяват всички двойки. В последна сметка това свърши своята работа и доста скоро станахме непознати един за различен. Сега като си напомням това още веднъж ме обзема познатата празнота. По това време единственият човек, който ме поддържаше в тази неприятна обстановка, беше Анелия – майката на жена ми. Въпреки че тя минаваше 45 години, тъщата се отличаваше с висок дух и невероятна хубост.
Още от първия ден на запознанството ни, Анелия се отнесе към мен извънредно топло и отзивчиво. Видимо показваше, че ме харесва и, че се радва да бъда брачен партньор на щерка й. Веднъж, след следващата свада с жена ми, нервите ми не устояха и хлопнах вратата под носа й. Няколко минути по-късно осъзнах, че заставам пред дома на Анелия. Знаех, че тя ще ме успокои, ще ме поддържа и вкусно ще ме нахрани. Оттогава съвсем всеки ден си намирах мотив да навестя красивата си тъща. Една вечер двамата пийнахме повече и се озовахме в леглото.
Не мога да кажа, че скърбя.
Не! Нито се разкайвах, нито изпитвах позор, че изневерих на брачната половинка си с нейната майка. Тайната ни спекулация продължи към 3 месеца, до момента в който жена ми не ни залови в леглото. Това беше последната капка, която преля чашата. Разведох се със скандал. След развода Анелия се отхвърли от мен, смени си телефонния номер, продаде жилището и напусна града. Дълго я издирвах, само че на вятъра. Все още съм вманиачен по нея и ме боли, че не мога да направя нищо по въпроса.
Инфо: Лична драма
