Защо Полша пак заговори за репарации
С антигерманската карта ръководещата в Полша партия се пробва да сплоти личните си редици, след всеобщите митинги против плануваната от него правосъдна промяна. Освен това опитният пълководец Ярослав Качински е наясно, че Германия навлиза в горещата фаза на предизборната битка и Берлин ще се опита по всевъзможен начин да осуети сходни удари под пояса от страна на Варшава, обобщава Паул Флюкигер за " Дойче веле ".
Полското държавно управление упорства за репарации от Германия. Малко преди годишнината от нападението на Хитлер против Полша държавната ръководителка Беата Шидло още веднъж подхвана тази тематика.
" Ние сме жертва на Втората международна война и нашите премеждия не са възмездени по никакъв метод. Днес Полша припомня за справедливостта, която в никакъв случай не й беше въздадена ", съобщи Беата Шидло след съвещания на ръководещата партия " Право и правдивост " (ПиС). На съперниците на полските претенции за репарации тя предложи да си напомнят " уроците на историята ".
Отказът от репарации от 2004 година
За финален път Полша настоя за погашение на репарации от страна на Германия през 2004 година. Водената от Ярослав Качински партия имаше болшинство в Народното събрание и искаше да принуди посткомунистическото държавно управление да организира договаряния за репарации. Тогавашният министър председател Марек Белка отхвърли това предложение. Навремето полското държавно управление ясно и изрично се отхвърли от всевъзможни претенции за погашение на репарации. Сега политиците от " Право и правдивост " желаят Марек Белка и другите виновни преди време политици да бъдат съдени.
По време на първото държавно управление на " Право и правдивост " (2005 - 2007г.) въпросът за репарациите не беше повдиган. Темата още веднъж се завърна на политическата сцена, откакто депутатът от ПиС Аркадиуш Муларшчик поръча на научния отдел на Сейма да ревизира дали могат да бъдат прокарани настояванията за излащане на репарации по правосъден път.
Досега правният отдел не беше в положение да обясни тематиката в планувания за това период. Повечето политици от ПиС са уверени, че Полша има право на репарации. Съответно остро се изрече и министърът на защитата Антони Мачеревич във връзка годишнината от Варшавското въстание през 1944 година. " Днес германците могат да изкупят ужасната виновност, която имат към Полша и към човечеството. Няма подозрение, че германците дължат репарации на Полша ", съобщи той за държавноконтролираната телевизия TVP.
Отказът от репарации от 1953 година
В края на 2016 година и ръководителят на партията Ярослав Качински съобщи, че въпросът за репарациите сред Германия и Полша не е решен. " Тази сметка не беше уредена през 1970-те години и към момента е настояща в юридическо отношение. Нашият отвод от репарации в никакъв случай не е бил регистриран от Организация на обединените нации " съобщи той, визирайки полската декларация за отвод от репарации от 1953 година. Водещите полски политици от ПиС настояват, че подписаният тогава с Източен Берлин отвод на Полша от репарации, не е бил суверенно деяние, а плод на руски напън. Те привеждат и аргумента, че някогашната Германска демократична република била нещо по-различно спрямо обединена Германия. Въпреки че в текста на декларацията става дума за Германия, а не за Германска демократична република.
Договорът две плюс четири
Според Берлин, всичко това протоворечи на така наречен контракт " Две плюс четири " от 12 септември 1990 година сред Федералната република и някогашната Германска демократична република и четирите сили спечелили във Втората международна война. Този контракт направи допустимо повторното обединяване на Германия и изключи всичките 65 съперници във войната, включително и Полша, от всевъзможни бъдещи репарационни претенции.
Преди това всички контракти сред Федералната република и социалистическа Полша включваха това изключително предписание в мирния контракт, който трябваше да обясни и въпроса за рапарациите. Това важи и за подписания от Вили Бранд и Юзеф Циранкевич двустранен " Договор за главните правила за нормализиране на двустранните връзки " от декември 1970 година. В този контракт Бон признава и границата Одер-Ниса.
Вътрешнополитическите сметки
В държавните кръгове в Полша се приказва за непробиваеми юридически експертизи и за компенсации на стойност сред 845 и 5 500 милиарда евро. Тези суми трябвало да бъдат обезщетение за материалните опустошения и за шестте милиона избити поляци, евреи и християни. Между 1939 и 1945 година всеки шести гражданин на Полша е изгубил живота си в резултат на насилническите дейности на Секретен сътрудник, Гестапо и Вермахта. А фактът, че тъкмо в този момент се надигат гласове за погашение на репарации може да се изясни с вътрешнополитическите цели на ПиС.
С антигерманската карта държавното управление на ПиС се пробва да сплоти личните си редици, след всеобщите митинги против плануваната от него правосъдна промяна. Освен това опитният пълководец Ярослав Качински е наясно, че Германия навлиза в горещата фаза на предизборната битка и Берлин ще се опита по всевъзможен начин да осуети сходни удари под пояса от страна на Варшава. Сигурно поради това множеството ръководещи политици в Берлин не се осмеляват да подлагат на критика остро Полша за това, че загърбва демокрацията, и непроменяемо приканват за схващане и самообладание. Изглежда, че тази тактика не носи огромен триумф.
Полското държавно управление упорства за репарации от Германия. Малко преди годишнината от нападението на Хитлер против Полша държавната ръководителка Беата Шидло още веднъж подхвана тази тематика.
" Ние сме жертва на Втората международна война и нашите премеждия не са възмездени по никакъв метод. Днес Полша припомня за справедливостта, която в никакъв случай не й беше въздадена ", съобщи Беата Шидло след съвещания на ръководещата партия " Право и правдивост " (ПиС). На съперниците на полските претенции за репарации тя предложи да си напомнят " уроците на историята ".
Отказът от репарации от 2004 година
За финален път Полша настоя за погашение на репарации от страна на Германия през 2004 година. Водената от Ярослав Качински партия имаше болшинство в Народното събрание и искаше да принуди посткомунистическото държавно управление да организира договаряния за репарации. Тогавашният министър председател Марек Белка отхвърли това предложение. Навремето полското държавно управление ясно и изрично се отхвърли от всевъзможни претенции за погашение на репарации. Сега политиците от " Право и правдивост " желаят Марек Белка и другите виновни преди време политици да бъдат съдени.
По време на първото държавно управление на " Право и правдивост " (2005 - 2007г.) въпросът за репарациите не беше повдиган. Темата още веднъж се завърна на политическата сцена, откакто депутатът от ПиС Аркадиуш Муларшчик поръча на научния отдел на Сейма да ревизира дали могат да бъдат прокарани настояванията за излащане на репарации по правосъден път.
Досега правният отдел не беше в положение да обясни тематиката в планувания за това период. Повечето политици от ПиС са уверени, че Полша има право на репарации. Съответно остро се изрече и министърът на защитата Антони Мачеревич във връзка годишнината от Варшавското въстание през 1944 година. " Днес германците могат да изкупят ужасната виновност, която имат към Полша и към човечеството. Няма подозрение, че германците дължат репарации на Полша ", съобщи той за държавноконтролираната телевизия TVP.
Отказът от репарации от 1953 година
В края на 2016 година и ръководителят на партията Ярослав Качински съобщи, че въпросът за репарациите сред Германия и Полша не е решен. " Тази сметка не беше уредена през 1970-те години и към момента е настояща в юридическо отношение. Нашият отвод от репарации в никакъв случай не е бил регистриран от Организация на обединените нации " съобщи той, визирайки полската декларация за отвод от репарации от 1953 година. Водещите полски политици от ПиС настояват, че подписаният тогава с Източен Берлин отвод на Полша от репарации, не е бил суверенно деяние, а плод на руски напън. Те привеждат и аргумента, че някогашната Германска демократична република била нещо по-различно спрямо обединена Германия. Въпреки че в текста на декларацията става дума за Германия, а не за Германска демократична република.
Договорът две плюс четири
Според Берлин, всичко това протоворечи на така наречен контракт " Две плюс четири " от 12 септември 1990 година сред Федералната република и някогашната Германска демократична република и четирите сили спечелили във Втората международна война. Този контракт направи допустимо повторното обединяване на Германия и изключи всичките 65 съперници във войната, включително и Полша, от всевъзможни бъдещи репарационни претенции.
Преди това всички контракти сред Федералната република и социалистическа Полша включваха това изключително предписание в мирния контракт, който трябваше да обясни и въпроса за рапарациите. Това важи и за подписания от Вили Бранд и Юзеф Циранкевич двустранен " Договор за главните правила за нормализиране на двустранните връзки " от декември 1970 година. В този контракт Бон признава и границата Одер-Ниса.
Вътрешнополитическите сметки
В държавните кръгове в Полша се приказва за непробиваеми юридически експертизи и за компенсации на стойност сред 845 и 5 500 милиарда евро. Тези суми трябвало да бъдат обезщетение за материалните опустошения и за шестте милиона избити поляци, евреи и християни. Между 1939 и 1945 година всеки шести гражданин на Полша е изгубил живота си в резултат на насилническите дейности на Секретен сътрудник, Гестапо и Вермахта. А фактът, че тъкмо в този момент се надигат гласове за погашение на репарации може да се изясни с вътрешнополитическите цели на ПиС.
С антигерманската карта държавното управление на ПиС се пробва да сплоти личните си редици, след всеобщите митинги против плануваната от него правосъдна промяна. Освен това опитният пълководец Ярослав Качински е наясно, че Германия навлиза в горещата фаза на предизборната битка и Берлин ще се опита по всевъзможен начин да осуети сходни удари под пояса от страна на Варшава. Сигурно поради това множеството ръководещи политици в Берлин не се осмеляват да подлагат на критика остро Полша за това, че загърбва демокрацията, и непроменяемо приканват за схващане и самообладание. Изглежда, че тази тактика не носи огромен триумф.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ