Пет приоритета са заложени в Националния план за сърдечносъдово здраве
С 8-10 години по-кратко живее българския мъж от приблизително европейския, при дамите това е с 6-8 години по-малко. Това е повода в Националната здравна тактика да бъде заложен избран комплекс от ограничения, които ние планираме да въведем и в Националния проект за сърдечносъдово здраве. Това сподели пред БНР доцент Васил Трайков, ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
По думите му Планът ще надгражда Стратегията. „ Ние можем да определим съответните ограничения, които да използван, с цел да реализираме задачите в Стратегията. Пет са целите ни в този проект, като обществено-важният приоритет е предварителната защита. Но също и ранно лекуване, рехабилитация, качество на живот и се надяваме, че институциите ще го одобряват, ще ни оказват помощ да въведем тези ограничения и ще направляваме за тяхното осъществяване “, добави доцент Трайков.
" Иска ми се българското опазване на здравето да бъде на равнището, на което е европейското такова. Защото ние се движим напред, приближаваме се, само че към момента не сме там. Имаме път, който би трябвало да извървим, само че това всичко зависи от нас “, сподели още той.
„ Планът за сърдечносъдовото здраве е съвсем на финала. Имаме всички данни и способи по какъв начин да реализираме нашата съществена цел - понижаване на сърдечносъдовата смъртност и заболеваемост. Това ще стане най-много с въвеждането на предварителната защита, улеснен достъп до висококачествено опазване на здравето и грижи и по-широко въвеждане на осведомителни технологии за мониториране на пациента “, сподели и проф. Кирил Карамфилов, шеф на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „ Александровска “ и предстоящ ръководител на Дружество на кардиолозите.
Той уточни, че в Плана има и ограничения като възстановяване на организацията в болничната помощ, възстановяване на диагностика, въвеждане на повече образни проучвания.
Проф. Карамфилов сподели още, че следва да доста да се работи по здравната просвета на подрастващите, тъй като страната е преди всичко по тютюнопушене измежду младежите, следват злоупотребата с алкохол и зависимостите. Бъдещото потомство не е доста наясно какво би трябвало да прави или е наясно, само че не го прави.
„ Младите хора не знаят каква предварителна защита има против сърдечносъдовите заболявания, само че също и липсва предварителна защита измежду високорисковите групи, да се откриват и да се лекуват. Лечението също може да бъде усъвършенствано, тъй че ресурсът, който е обособен, който не е малко, да бъде съответно употребен. И ние да лекуваме не най-тежките пациенти, а да лекуваме пациентите в точния момент. Това, че няма най-благоприятен надзор на рисковите фактори е повода да сме в челните редици по смъртност от сърдечносъдови болести “, сподели още той.
По думите му Планът ще надгражда Стратегията. „ Ние можем да определим съответните ограничения, които да използван, с цел да реализираме задачите в Стратегията. Пет са целите ни в този проект, като обществено-важният приоритет е предварителната защита. Но също и ранно лекуване, рехабилитация, качество на живот и се надяваме, че институциите ще го одобряват, ще ни оказват помощ да въведем тези ограничения и ще направляваме за тяхното осъществяване “, добави доцент Трайков.
" Иска ми се българското опазване на здравето да бъде на равнището, на което е европейското такова. Защото ние се движим напред, приближаваме се, само че към момента не сме там. Имаме път, който би трябвало да извървим, само че това всичко зависи от нас “, сподели още той.
„ Планът за сърдечносъдовото здраве е съвсем на финала. Имаме всички данни и способи по какъв начин да реализираме нашата съществена цел - понижаване на сърдечносъдовата смъртност и заболеваемост. Това ще стане най-много с въвеждането на предварителната защита, улеснен достъп до висококачествено опазване на здравето и грижи и по-широко въвеждане на осведомителни технологии за мониториране на пациента “, сподели и проф. Кирил Карамфилов, шеф на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „ Александровска “ и предстоящ ръководител на Дружество на кардиолозите.
Той уточни, че в Плана има и ограничения като възстановяване на организацията в болничната помощ, възстановяване на диагностика, въвеждане на повече образни проучвания.
Проф. Карамфилов сподели още, че следва да доста да се работи по здравната просвета на подрастващите, тъй като страната е преди всичко по тютюнопушене измежду младежите, следват злоупотребата с алкохол и зависимостите. Бъдещото потомство не е доста наясно какво би трябвало да прави или е наясно, само че не го прави.
„ Младите хора не знаят каква предварителна защита има против сърдечносъдовите заболявания, само че също и липсва предварителна защита измежду високорисковите групи, да се откриват и да се лекуват. Лечението също може да бъде усъвършенствано, тъй че ресурсът, който е обособен, който не е малко, да бъде съответно употребен. И ние да лекуваме не най-тежките пациенти, а да лекуваме пациентите в точния момент. Това, че няма най-благоприятен надзор на рисковите фактори е повода да сме в челните редици по смъртност от сърдечносъдови болести “, сподели още той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ