Цената на нормалния живот: 1521 лв. нужни на месец за един работещ
С 4,6 % на годишна и с 3,2 на 100 на тримесечна база се усилва нужният чист месечен приход за прехрана на живота към края на март. За един работещ, самичък живеещ, той доближава 1521 лв., а за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години – 2738 лева
Това демонстрират оповестените през днешния ден данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана за първото тримесечие на 2025 година, показани от президента на КНСБ Пламен Димитров, шефът на Института за обществени и синдикални проучвания и образование Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.
Близо 2000 лева брутно би трябвало да получава човек, с цел да има нужният чист размер за прехрана, уточни Димитров. В семейство с двама работещи всеки от тях би трябвало да взима най-малко 1764 бруто, а в случай че единствено един от родителите в 3-членно домакинство се труди, неговият приход от труд би трябвало да е не по-малък от 3528 лева
Към февруари 1,59 млн. от наетите лица у нас са с застрахователен приход под заплатата за прехрана от общо 2,58 млн. обезпечени (без аграрни производители, самоосигуряващи и др.). Спрямо година по-рано – февруари 2024 година, броят на лицата с непълен за прехрана приход понижава с 38 хиляди Също към февруари месец лицата, наети на минимална работна заплата на цялостно работно време, са 13,3% (282 хил.), а от общо наетите на заплатата до размера на МРЗ (570 хил.лица) близо 288 хиляди работят на ненапълно работно време.
Виолета Иванова уточни, че измежду факторите, довели до нарастване на размера на заплатата за прехрана, са повишаването на природния газ (през март контролираната цена на годишна база регистрира растеж от 52,1%, а по отношение на предходното тримесечие нарастването е с 15,4%) и на тока за бизнеса (ръст от 65% на годишна база и спад от 26 на 100 на тримесечна). Тревожното е, че през последното тримесечие цените на производител доближиха растеж от 16,2%, означи Иванова. Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележат растеж от 3%, а на годишна база растеж от 4%.
За първото тримесечие на тази година нужният приход за храна и публично хранене е 606 лева за едно работещо лице. Групата на питателните артикули нараства с 3,4 на 100 на тримесечна баса и с 5,6 на 100 на годишна. За първите три месеца хлябът нараства с 18,6 на сто; кафето, чаят и какаото – със 7,2 на сто; слънчогледовото олио с 4,9 процента; зеленчуците с 4,8 на 100. За една година нарастването на мазнините с 13,9 на 100, млякото и млечните артикули са поскъпнали с 5,1 на 100, като при сирената растежът е със приблизително 7,9%.
Оризът и прясното мляко са част от продуктите, които в България са най-скъпи спрямо други европейски страни, разяснява шефът на Института за обществени и синдикални проучвания и образование и основен икономист на КНСБ Любослав Костов. Олиото ни е най-скъпо, краставиците са ни най-скъпи, даде образец още той. Ръстът на цените за дребната потребителска кошница, в която са включени 20 съществени и жизненоважни артикули, демонстрира повишаване за едногодишен интервал от 5,5%. Костов означи, че след връщането на ставката на Данък добавена стойност на 20% за брашното и хляба през първото тримесечие на годината и двете артикули са поскъпнали – като на годишна база за брашното нарастването е със 17,8 %, а на хляба – със 17,9 на 100. Този незабавен резултат върху крайните цени демонстрира, че бизнесът не би трябвало да се подкрепя през приходите, а през разноските, уточни основният икономист на КНСБ.
Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули единствено 9 пъти. В прилежаща Румъния кошницата с главните артикули може да се закупи 16,8 пъти, уточни още Костов.
Страната ни продължава да е с най-ниското равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз. У нас би трябвало да се работи от началото на годината до 24 май, с цел да се изкара минималната заплата, която на месец получават работещите в Люксембург и четири месеца и половина, с цел да се получи месечният най-малък приход в Германия.
Пламен Димитров уточни, че КНСБ продължава да упорства за обезпечаване на средства от бюджета за нарастване на заплатите в секторите, които получиха невисок растеж – работещите в учебно и детско опазване на здравето, в публичните медии, в структурите към земеделското министерство, в градския превоз.
„ Продължаваме да сме по улиците и ще сме по улиците. Хората са недоволни и няма да се примирят – нито тези в градския превоз, нито тези, които дадоха знак със своята протестна подготвеност “, сподели президентът на КНСБ.
КНСБ упорства за обезпечаване на средствата за недофинансираните от Бюджет 2025 сфери в границите на актуалната календарна година, посредством което да се подсигурява нужната хоризонтална политика по приходите, която да води до най-малко 10% растеж на заплатите.
Това демонстрират оповестените през днешния ден данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана за първото тримесечие на 2025 година, показани от президента на КНСБ Пламен Димитров, шефът на Института за обществени и синдикални проучвания и образование Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.
Близо 2000 лева брутно би трябвало да получава човек, с цел да има нужният чист размер за прехрана, уточни Димитров. В семейство с двама работещи всеки от тях би трябвало да взима най-малко 1764 бруто, а в случай че единствено един от родителите в 3-членно домакинство се труди, неговият приход от труд би трябвало да е не по-малък от 3528 лева
Към февруари 1,59 млн. от наетите лица у нас са с застрахователен приход под заплатата за прехрана от общо 2,58 млн. обезпечени (без аграрни производители, самоосигуряващи и др.). Спрямо година по-рано – февруари 2024 година, броят на лицата с непълен за прехрана приход понижава с 38 хиляди Също към февруари месец лицата, наети на минимална работна заплата на цялостно работно време, са 13,3% (282 хил.), а от общо наетите на заплатата до размера на МРЗ (570 хил.лица) близо 288 хиляди работят на ненапълно работно време.
Виолета Иванова уточни, че измежду факторите, довели до нарастване на размера на заплатата за прехрана, са повишаването на природния газ (през март контролираната цена на годишна база регистрира растеж от 52,1%, а по отношение на предходното тримесечие нарастването е с 15,4%) и на тока за бизнеса (ръст от 65% на годишна база и спад от 26 на 100 на тримесечна). Тревожното е, че през последното тримесечие цените на производител доближиха растеж от 16,2%, означи Иванова. Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележат растеж от 3%, а на годишна база растеж от 4%.
За първото тримесечие на тази година нужният приход за храна и публично хранене е 606 лева за едно работещо лице. Групата на питателните артикули нараства с 3,4 на 100 на тримесечна баса и с 5,6 на 100 на годишна. За първите три месеца хлябът нараства с 18,6 на сто; кафето, чаят и какаото – със 7,2 на сто; слънчогледовото олио с 4,9 процента; зеленчуците с 4,8 на 100. За една година нарастването на мазнините с 13,9 на 100, млякото и млечните артикули са поскъпнали с 5,1 на 100, като при сирената растежът е със приблизително 7,9%.
Оризът и прясното мляко са част от продуктите, които в България са най-скъпи спрямо други европейски страни, разяснява шефът на Института за обществени и синдикални проучвания и образование и основен икономист на КНСБ Любослав Костов. Олиото ни е най-скъпо, краставиците са ни най-скъпи, даде образец още той. Ръстът на цените за дребната потребителска кошница, в която са включени 20 съществени и жизненоважни артикули, демонстрира повишаване за едногодишен интервал от 5,5%. Костов означи, че след връщането на ставката на Данък добавена стойност на 20% за брашното и хляба през първото тримесечие на годината и двете артикули са поскъпнали – като на годишна база за брашното нарастването е със 17,8 %, а на хляба – със 17,9 на 100. Този незабавен резултат върху крайните цени демонстрира, че бизнесът не би трябвало да се подкрепя през приходите, а през разноските, уточни основният икономист на КНСБ.
Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули единствено 9 пъти. В прилежаща Румъния кошницата с главните артикули може да се закупи 16,8 пъти, уточни още Костов.
Страната ни продължава да е с най-ниското равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз. У нас би трябвало да се работи от началото на годината до 24 май, с цел да се изкара минималната заплата, която на месец получават работещите в Люксембург и четири месеца и половина, с цел да се получи месечният най-малък приход в Германия.
Пламен Димитров уточни, че КНСБ продължава да упорства за обезпечаване на средства от бюджета за нарастване на заплатите в секторите, които получиха невисок растеж – работещите в учебно и детско опазване на здравето, в публичните медии, в структурите към земеделското министерство, в градския превоз.
„ Продължаваме да сме по улиците и ще сме по улиците. Хората са недоволни и няма да се примирят – нито тези в градския превоз, нито тези, които дадоха знак със своята протестна подготвеност “, сподели президентът на КНСБ.
КНСБ упорства за обезпечаване на средствата за недофинансираните от Бюджет 2025 сфери в границите на актуалната календарна година, посредством което да се подсигурява нужната хоризонтална политика по приходите, която да води до най-малко 10% растеж на заплатите.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ