Еко катастрофа: Чучулигата и пъдпъдъкът са на изчезване
С 25% са намалели птиците от земеделските земи за последните 17 години. Това демонстрират резултатите от мониторинг на необятно публикуваните типове птици (МОВП), извършен за 17-а поредна година. Проучването е проведено от Българското сдружение за отбрана на птиците и е част от Националната система за мониторинг на биологичното многообразие.
В резултат на мониторинга е оценено положението на 79 типа птици, като 19% от тях понижават, а 28% нарастват. Със устойчиво положение са 18% от оценените типове, а останалите 35% са с неопределена наклонност. Сред най-силно намаляващите типове са дебелоклюната чучулига (-84%), нормално конопарче (-73%), пъдпъдъкът (-66%) и други
Макар тези типове да не са прецизно свързани единствено със аграрни земи, групирането им е учредено на общите хранителни източници. В трофично отношение сврачките и чучулигите са свързани с инсекти, до момента в който чинковите и овесарките са свързани със семена. Графиките демонстрират, че насекомоядните типове понижават с по-бързи темпове от зърноядните. Вероятната причина за това е намаляването на насекомите, обвързвано с използването на пестициди, премахването на шубраци и разораването на пасища и ливади.
Сред възходящите популации са тези на огромното белогушо коприварче, еловия артист, гугутката и полското врабче. Със устойчиво положение е домашното врабче, свраката и сойката.
Положително изменение по отношение на 2020 година има също при яребицата и черния бързолет, а при гугутката и огромния цветен кълвач наклонността се трансформира от „ постоянна “ към „ едва възходяща “.
През 2021 година се следи най-високият междинен брой типове в площадките за мониторинг: 28 типа в 1 кв. км. Същевременно при актуалната оценка броят на намаляващите типове е по-голям от миналата 2020 година, а броят на тези със устойчиво положение е по-малък.
Сред главните аргументи за спада в популациите на птиците е разораването на затревени площи, унищожаване на синори и използването на пестициди.
Резултатите се базират на регулярен мониторинг в над 220 пробни площадки в цялата страна, които се посещават два пъти годишно от доброволци в самодейността. В анализите вземат участие единствено места, на които са броени птиците през най-малко 3 години за интервала 2005-2021 година За правенето на актуалната оценка са изминати пешком над 3000 км, равняващи се на дистанцията от София до Рим и назад.
МОВП ползва теоретичен метод и методология, само че разчита на помощта на необятен кръг от доброволци. Периодичното броене на птиците е доста значимо за отчитане на измененията в положението на типовете и средата, която те населяват.
Резултатите от Мониторинга на елементарните типове птици (МОВП) служат за оценяване триумфа на Програмата за развиване на селските региони и са част от националната система за мониторинг на биологичното многообразие. Дейността се организира в цяла Европа, а в България началото <210> е положено през 2004 година на територията на цялата страна.
В резултат на мониторинга е оценено положението на 79 типа птици, като 19% от тях понижават, а 28% нарастват. Със устойчиво положение са 18% от оценените типове, а останалите 35% са с неопределена наклонност. Сред най-силно намаляващите типове са дебелоклюната чучулига (-84%), нормално конопарче (-73%), пъдпъдъкът (-66%) и други
Макар тези типове да не са прецизно свързани единствено със аграрни земи, групирането им е учредено на общите хранителни източници. В трофично отношение сврачките и чучулигите са свързани с инсекти, до момента в който чинковите и овесарките са свързани със семена. Графиките демонстрират, че насекомоядните типове понижават с по-бързи темпове от зърноядните. Вероятната причина за това е намаляването на насекомите, обвързвано с използването на пестициди, премахването на шубраци и разораването на пасища и ливади.
Сред възходящите популации са тези на огромното белогушо коприварче, еловия артист, гугутката и полското врабче. Със устойчиво положение е домашното врабче, свраката и сойката.
Положително изменение по отношение на 2020 година има също при яребицата и черния бързолет, а при гугутката и огромния цветен кълвач наклонността се трансформира от „ постоянна “ към „ едва възходяща “.
През 2021 година се следи най-високият междинен брой типове в площадките за мониторинг: 28 типа в 1 кв. км. Същевременно при актуалната оценка броят на намаляващите типове е по-голям от миналата 2020 година, а броят на тези със устойчиво положение е по-малък.
Сред главните аргументи за спада в популациите на птиците е разораването на затревени площи, унищожаване на синори и използването на пестициди.
Резултатите се базират на регулярен мониторинг в над 220 пробни площадки в цялата страна, които се посещават два пъти годишно от доброволци в самодейността. В анализите вземат участие единствено места, на които са броени птиците през най-малко 3 години за интервала 2005-2021 година За правенето на актуалната оценка са изминати пешком над 3000 км, равняващи се на дистанцията от София до Рим и назад.
МОВП ползва теоретичен метод и методология, само че разчита на помощта на необятен кръг от доброволци. Периодичното броене на птиците е доста значимо за отчитане на измененията в положението на типовете и средата, която те населяват.
Резултатите от Мониторинга на елементарните типове птици (МОВП) служат за оценяване триумфа на Програмата за развиване на селските региони и са част от националната система за мониторинг на биологичното многообразие. Дейността се организира в цяла Европа, а в България началото <210> е положено през 2004 година на територията на цялата страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ