Удължителният закон за бюджета мина първо четене в ресорната комисия
С 13 гласа " за ", 5 " срещу " и един въздържал се бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене удължителния бюджетен закон, импортиран предния ден от държавното управление в оставка.
Двата синдиката остро възразиха пред депутатите за отхвърли им да одобряват постоянен бюджет за 2026 година във разновидността, който беше разискван и утвърден от обществените сътрудници. " Над 400 хиляди души ще останат със замразени заплати най-малко шест месеца следващата година до приемането на постоянен бюджет. Това не са чантаджии и държавни чиновници, а учители, преподаватели във висши образователни заведения, млади лекари, здравни експерти, националните медии, пощенски служащи, работещи в столичния градски превоз и доста други. Заедно с работещите в Министерство на вътрешните работи и защитата, както и държавните чиновници, броят им е над половин милион българи ", съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров. Той прикани депутатите да одобряват постоянен бюджет за 2026 година, а при последващи избори новата власт да го актуализира съгласно нейните политики. В противоположен случай има риск от обществени митинги на тези, чиито заплати с удължителния закон ще бъдат замразени, предизвести още Димитров.
Работодателските организации обаче твърдо застанаха зад удължителен закон, който съгласно бизнеса е по-добър вид от бюджета, който беше поправен и още веднъж импортиран от държавното управление на Росен Желязков. " Не желаеме парите да се събират от действителния бранш и след това обилно да се раздават на бюджетния. Не желаеме българските работодатели непрекъснато да догонват тези с несъразмерно високото увеличение на бюджетни хонорари. Подкрепяме удължителен закон до сформиране на ново държавно управление, който няма да раздава пари, които не са събрани. Работодателските организации поддържат всяка повдигане на заплати, което е разследване на постигането на избрани цели ", съобщи ръководителят на БТПП Цветан Симеонов.
От АИКБ, БСК и КРИБ също бяха безапелационни, че единствено бъдещо ръководство би трябвало да предложи постоянен бюджет, а до тогава е по-добре да работи удължителен закон, който не разрешава да се натрупат дефицити.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) прикани представителите на политическите сили в комисията да кажат дали биха разглеждали поправения вид на постоянния бюджет за 2026 година и дали биха го подкрепили в зала вместо удължителен закон. " Няма към този момент ръководещо болшинство, по тази причина би трябвало единогласие в зала ", сподели Добрев.
От изявленията на депутатите стана ясно, че ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са склонни да продължат с приемането на постоянен бюджет. По време на съвещанието на комисиято нито един народен представител от ДПС-Ново начало не взе отношение. " Само три партии поддържат постоянния бюджет, тъй че няма задоволително гласове ", заключи Добрев.
Той особено изиска да чуе мнението на ръководителя на " Продължаваме промяната " Асен Василев. " Не виждам причина да поддържаме постоянен бюджет, въпреки и в поправен вид. Защото той върви в пакет с тригодишен фискално систематичен проект, който планува повдигане на налози и осигуровки след 2026 година, както и рисково нарастване на държавния дълг ", сподели Василев.
Лидерът на Политическа партия обаче е податлив в удължителния закон за бюджета да бъде планувано нарастване на бюджетни заплати, само че единствено с растежа на предстоящата инфлация. Според него при растеж на Брутният вътрешен продукт ще има покачване на приходите при непокътнати данъчни ставки, което може да разреши спомагателни разноски.
Финансовият министър в оставка Теменужка Петкова остро реагира против сходна опция. Тя изясни, че Законът за обществените финанси разписва ясно рамките, в които може да се харчат обществени средства, когато няма постоянен бюджет. " Няма приходна част, няма и разходна част, нямаме бюджетна рамка и не може да се рискува с това каква ще е инфлацията ", разяснява Петкова.
Василев уточни още, че в удължителния закон би трябвало да се запише категорично, че небитови консуматори на ток би трябвало да продължат да получават обезщетения, " с цел да може българската стопанска система да е конкурентоспособна ". Освен това обезщетения би трябвало да има и за учебни заведения, детски градини, лечебни заведения и културни институции.
От Сдружението на общините настояха в удължителния закон да се регламентира, че общинските съвет може да одобряват " планове " за своите финанси, до момента в който няма постоянен бюджет, тъй като без него те не може да гласоподават общинските бюджети. Освен това кметовете упорстват бързо приемане на удължителния закон, тъй че до края на 2025 година той да бъде обнародван в " Държавен вестник ". В противоположен случай общините ще би трябвало да трансформират от 1 януари 2026 година метода на пресмятане на такса боклук на база на фактически генерирани битови боклуци или човек на домакинство, а това ще сътвори безпорядък, защото всеобщо кметовете нямат подготвеност да създадат това.
Двата синдиката остро възразиха пред депутатите за отхвърли им да одобряват постоянен бюджет за 2026 година във разновидността, който беше разискван и утвърден от обществените сътрудници. " Над 400 хиляди души ще останат със замразени заплати най-малко шест месеца следващата година до приемането на постоянен бюджет. Това не са чантаджии и държавни чиновници, а учители, преподаватели във висши образователни заведения, млади лекари, здравни експерти, националните медии, пощенски служащи, работещи в столичния градски превоз и доста други. Заедно с работещите в Министерство на вътрешните работи и защитата, както и държавните чиновници, броят им е над половин милион българи ", съобщи водачът на КНСБ Пламен Димитров. Той прикани депутатите да одобряват постоянен бюджет за 2026 година, а при последващи избори новата власт да го актуализира съгласно нейните политики. В противоположен случай има риск от обществени митинги на тези, чиито заплати с удължителния закон ще бъдат замразени, предизвести още Димитров.
Работодателските организации обаче твърдо застанаха зад удължителен закон, който съгласно бизнеса е по-добър вид от бюджета, който беше поправен и още веднъж импортиран от държавното управление на Росен Желязков. " Не желаеме парите да се събират от действителния бранш и след това обилно да се раздават на бюджетния. Не желаеме българските работодатели непрекъснато да догонват тези с несъразмерно високото увеличение на бюджетни хонорари. Подкрепяме удължителен закон до сформиране на ново държавно управление, който няма да раздава пари, които не са събрани. Работодателските организации поддържат всяка повдигане на заплати, което е разследване на постигането на избрани цели ", съобщи ръководителят на БТПП Цветан Симеонов.
От АИКБ, БСК и КРИБ също бяха безапелационни, че единствено бъдещо ръководство би трябвало да предложи постоянен бюджет, а до тогава е по-добре да работи удължителен закон, който не разрешава да се натрупат дефицити.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) прикани представителите на политическите сили в комисията да кажат дали биха разглеждали поправения вид на постоянния бюджет за 2026 година и дали биха го подкрепили в зала вместо удължителен закон. " Няма към този момент ръководещо болшинство, по тази причина би трябвало единогласие в зала ", сподели Добрев.
От изявленията на депутатите стана ясно, че ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са склонни да продължат с приемането на постоянен бюджет. По време на съвещанието на комисиято нито един народен представител от ДПС-Ново начало не взе отношение. " Само три партии поддържат постоянния бюджет, тъй че няма задоволително гласове ", заключи Добрев.
Той особено изиска да чуе мнението на ръководителя на " Продължаваме промяната " Асен Василев. " Не виждам причина да поддържаме постоянен бюджет, въпреки и в поправен вид. Защото той върви в пакет с тригодишен фискално систематичен проект, който планува повдигане на налози и осигуровки след 2026 година, както и рисково нарастване на държавния дълг ", сподели Василев.
Лидерът на Политическа партия обаче е податлив в удължителния закон за бюджета да бъде планувано нарастване на бюджетни заплати, само че единствено с растежа на предстоящата инфлация. Според него при растеж на Брутният вътрешен продукт ще има покачване на приходите при непокътнати данъчни ставки, което може да разреши спомагателни разноски.
Финансовият министър в оставка Теменужка Петкова остро реагира против сходна опция. Тя изясни, че Законът за обществените финанси разписва ясно рамките, в които може да се харчат обществени средства, когато няма постоянен бюджет. " Няма приходна част, няма и разходна част, нямаме бюджетна рамка и не може да се рискува с това каква ще е инфлацията ", разяснява Петкова.
Василев уточни още, че в удължителния закон би трябвало да се запише категорично, че небитови консуматори на ток би трябвало да продължат да получават обезщетения, " с цел да може българската стопанска система да е конкурентоспособна ". Освен това обезщетения би трябвало да има и за учебни заведения, детски градини, лечебни заведения и културни институции.
От Сдружението на общините настояха в удължителния закон да се регламентира, че общинските съвет може да одобряват " планове " за своите финанси, до момента в който няма постоянен бюджет, тъй като без него те не може да гласоподават общинските бюджети. Освен това кметовете упорстват бързо приемане на удължителния закон, тъй че до края на 2025 година той да бъде обнародван в " Държавен вестник ". В противоположен случай общините ще би трябвало да трансформират от 1 януари 2026 година метода на пресмятане на такса боклук на база на фактически генерирани битови боклуци или човек на домакинство, а това ще сътвори безпорядък, защото всеобщо кметовете нямат подготвеност да създадат това.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




