С 11 „за“ и 6 „въздържали се“ (в лицето на

С 11 „ за “ и 6 „ въздържали се “ (в лицето на депутатите от Българска социалистическа партия и Искрен Веселинов от Обединени патриоти) комисията по енергетика към Народното събрание утвърди Проектът на решение за изменение и допълнение на енергийната тактика на България.

„ Няма по какъв начин да не подкрепим нещо, което е потребно за страната “, съобщи от своя страна депутатът от Движение за права и свободи Рамадан Аталай, който макар сериозните си забележки и констатации се разгласи в поддръжка на плана за смяна на енергийната тактика в частта за природен газ. Той предложи също по този начин преди влизането в пленарна зала да бъде направена смяна в плана. В частност става въпрос за изваждане на всички числа. „ Стратегията не е механически план “, сподели Аталай.

„ Не съумях да схвана за какво вършим промени в тактиката. Единственият отговор, който мога да си дам е, че се потвърждава една недалновидна политика водена от ръководещите в последните години и прекачване върху Народното събрание на отговорността за всички позволени до момента неточности “ Така Таско Ерменков от Българска социалистическа партия стимулира въздържането от гласоподаване в поддръжка на промените в енергийната тактика.

Подобен претекст на самоограничение посочи и Искрен Веселинов от Обединени патриоти. В рамките на разискването депутатът сложи въпроса какво ще стане с таксите от преноса на природен газ по контракта с „ Газпром “ до 2030 година „ На процедура се оказва, че се отхвърляме от 1 милиарда от преноса. Едностранно се отхвърляме от нещо, което е резервирано. От нас се желае да пропуснем изгоди от 1 млрд, само че какво получаваме отсреща от съветската страна, какъв ще е жеста който ще ни върне “, сподели той. Освен това по думите му, не е належащо смяна в енергийната тактика за нещо, което „ Булгартрансгаз “ би трябвало да реализира като чисто оперативна активност.

Министърът на енергетиката от своя страна изясни, че поради конфиденциалност по контракта с „ Газпром “ не могат да бъдат обяснени някои от въпросите, само че това може да стане в границите на закрито съвещание. Такова обаче не бе оповестено, заради административни аргументи. На процедура въпросът с това дали страната ни може да желае отплата по контракта с „ Газпром “ след спиране на преноса на природен газ през България през Трансбалканския газопровод остава един от най-трудните. Както изясни обаче изпълнителният шеф на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов има концепция след спирането на преноса на съветски газ Трансбалканския газопровод да се трансформира в нов интерконектор. Това по думите му ще изисква компресорните станции по маршрута да бъдат трансформирани за вдишване на реверсивен поток, в това число до украинския пазар, само че и с благоприятни условия за реализация на синьо гориво на родна територия.

В отговор на въпросите на депутата от Българска социалистическа партия Желю Добрев за това до каква степен са стигнали плановете за междусистемните газови връзки и дали има съответни периоди за построяването им, министър Петкова изясни, че интерконектора Гърция-България е привързан със периодите по Южен газов кулоар, т.е. 2019 – 2020 година. Междусистемната газова връзка със Сърбия е със период на реализация месец май 2022 година Колкото до газовата връзка с Румъния, по нея румънската страна би трябвало да построи компресорна станция до края на 2019 година, с цел да може интерконекторът да се употребява пълноценно.

Участието на България в терминала за полутечен природен газ бе също измежду дискутираните въпроси. За следващ път министърът на енергетиката изясни, че присъединяване на „ Булгартрансгаз “ е планувано да е в границите на 20 %. Такова ще е и акционерното присъединяване на другите сътрудници по този план. Проектът дава опция за диверсификация освен на източниците, само че и маршрутите за доставка на природен газ, за реализиране на конкуренция на газовия пазар.

В началото на съвещанието министър Петкова стимулира пред депутатите от енергийната комисия към Народното събрание измененията в енергийната тактика на България. Те са подбудени и от индикациите от страна на " Газпром " за това, че след 1 януари 2020 година няма да употребява трасето на Трансбалканския газопровод за пренос на природен газ до Турция, което значи и нуждата от бърза реакция от българска страна, тъй че да не остане тръбата празна и неизползвана.

Промените са свързани с активизирането на редица планове за природен газ в района, които изискват бързо адаптиране на България към обстановката. Промените са в няколко насоки и касаят опцията „ Булгартрансгаз “ да предприеме съответни дейности, тъй че към средата и до 2020 година да се построи нужната инфраструктура за опазване на стратегическото място на България на картата на Европа, сподели министърът.
В рамките на изявлението Петкова изясни желаните промени и с позитивните данни във връзка с третата обвързваща фаза за пазарните зони, свързани с плана за развиване и уголемение на газопреносната система.

Когато става въпрос за такива инфраструктурни планове и заради това, че газовата инфраструктута се построява за потребление за десетки години напред се употребява пазарен тест, който минава през три етапи, като първите две нормално са неангажиращи, а третата е ангажираща. Това дава изясненост за какъв интервал от време и за какви количества биха се появили задължения за съответната инфраструктура, изясни министърът, като добави, че извършените до момента два пазарни теста са оптимистични, а от декември започва третата обвързваща фаза на пазарния тест, който към този момент е обвързван и с правене на обвързващи контракти с фирмите, които са резервирали или биха резервирали потенциал.

Затова е належащо „ Булгартрансгаз “ да предприеме стъпки за създаване на изчезналата инфраструктура до края на 2019 година, сподели Петкова.
Вторият детайл е обвързван с нуждата от предприемането на дейности до края на актуалната 2018 година за създаване на борса за търговия с природен газ. Едноличен притежател на борсата ще бъде „ Булгартрансгаз “, а задачата е реализиране на ликвидност. Борсата е и наложителен детайл от концепцията за създаване на газоразпределителен център (газов хъб Балкан).

Третият детайл е обвързван с нуждата от доставка на разнообразни източници и направления на природен газ. В тази връзка е планувано и присъединяване на „ Булгартрансгаз “ в плана за ВПГ в Александруполис.