С края на Ренесанса в Европа бързо настъпвали зашеметяващи промени. И,

С края на Ренесанса в Европа бързо настъпвали зашеметяващи промени. И, естествено, най-енергично се променяла модата.

От ХVІ до началото на ХVІІІ век в Европа се формирали правила за хубост, доста от които са настоящи и до днес: стройна висока фигура, руса коса, високо чело и тънка талия.

Италианците и испанците силно повлияли на европейската мода. Дамите предпочитали обилни рокли върху рамка „ пание “ (фр. рanier – кош, кошница), направена от метал или китови кости; твърда изправена яка, завършваща при брадичката с волан „ рюш “, който повдигал главата нагоре. По-късно този дребен детайл от костюма се трансформирал в кръгла дантелена или гофрирана яка. Гладката или орнаментирана тъкан на роклята била украсена с перли, златисти или сребристи шарки.

В мъжкият дрешник влизали бродирани ризи от бял лен, разперен камзол, тесни, компактно прилепнали панталони и панталони „ брич “.

През втората половина на ХVІІ век френският двор, оглавяван от „ краля-слънце “ Людовик XIV, се превърнал в законодател на европейската мода. Костюмът от този интервал се характеризира с несъразмерен искра и тържественост, неудобно носене и театрален тип. Бродерия със скъпоценни камъни, плисета, панделки, каскади от ленти, тъмни и ярки цветове на тъканите – всичко това преобладавало в европейския костюм.

Към главните предмети на мъжкия тоалет спадали ризи с дълги дантелени маншети, камзол без ръкави с бродиран пояс-шарф и „ жюстокор “ – дълъг кафтан с ръкави.

Жените се обличали в рокли с двойни обемни поли (горната по-тъмна, а долната светла, която „ надничала “ отдолу) върху твърда рамка „ пание “. За мъжете се изисквала пухкава напудрена перука, а за дамите – високи прически. Контетата и измежду дамите, и измежду мъжете нанасяли на лицата си изкуствени бенки от черно кадифе, цели пластове белила, пудра и руж.

След гибелта на краля-слънце на престола седнал правнукът му Людовик XV. По това време кралският двор към този момент бил отегчен от прекаления лукс, тежките нюанси и модата на зрялата възраст. Започнал да доминира нов, сантиментален жанр.

В дрехите преимущество получили светлите цветове, които създавали свежи, ефирни облици. В прическите се вплитали живи цветя, костюмите се декорирали с растителни орнаменти.

Мъжете почнали да носят триъгълни шапки. Кръглата и овална форма на дамската рокля се нараснала до невероятни размери.

С началото на Френската революция и идването на власт на Наполеон Бонапарт, модните трендове още веднъж претърпели промяна. Жозефин дьо Богарне, като поклонничка на Античността, направила известни роклите с висока талия по „ гръцки “ фасон. С корсетите и фустите „ пание “ било завършено. Дамският костюм от този интервал е направен от лека, транспарантна тъкан (обикновено муселин) и се състои от изрязан корсаж с дълбоко деколте и ръкави с форма на топка при маншетите. Високата талия на нежния пол по предписание се подчертавала с атлазен колан.

В началото на ХІХ век е разцветът на дендизма в Англия. „ Денди “ са светски контета с изтънчен усет и спазване на избрани правила на държание – те били смели и последователни в избора на тоалети.

Предишните мъжки костюми се отличавали с несъразмерна цветност и причудливост. Английските франтове от ХVІІІ век заради имитацията си на италиански и френски стилове – червени токове, високи парфюмирани перуки, шпаги на кръста, получили прякора „ макарони “.

Стилът „ денди “, в противен случай, прославял правилата на минимализма, бил непоколебим и сдържан. Така да вземем за пример, Джордж Брамел – приетият „ министър председател на елегантността “, носел добре скроен фрак (между другото, британският денди трябвало да има поне 3 фрака: зелен за дневни визити и черни за балове и погребения). Към костюма, естествено, имало подобаващи аксесоари (шал, ръкавици) и цилиндър. Оттогава облеклото на мъжете на практика не се е променило.

Що се отнася до дамската мода, откритията в нея ставали със завидно неизменност. 1830-те години са свързани с бързото развиване на индустриалното произвеждане. Това разрешило да се обличат стилно не единствено аристократите, но и обикновените хора.

Дамска мода на 1870 година. Уикипедия

На мода още веднъж излезли корсети, обемни шапки, обувки с тесни носове, които към този момент се виждали отдолу под скъсената необятна пола. Ръкавите на женската рокля се разширили толкоз доста, че, както написа Гогол, „ дамата щеше да се издигне във въздуха, ако не я държеше един мъж. “ Дълбоко разголвайки раменете, деколтето също се нараснало. Корсажът на дамския тоалет стартира да приляга по фигурата, талията се спуснала надолу.

Следващият стадий в историята на актуалната мода е свързан с името на кралица Виктория. Тази „ баба на Европа “ направила съвременна бялата сватбена рокля, а също по този начин станала основателка на култа към траура. По време на нейното ръководство кринолинът бил сменен от турнюр – самобитна възглавничка, сложена откъм гърба под роклята, измислена от френския моделиер Чарлз Фредерик Уърт. През 1858 година той отваря първата къща за висша мода в Париж и поставя началото на традицията на сезонните сбирки.

През 1870-те и 1880-те години развитието на спорта оказва доста въздействие върху модата. В женския британски костюм се появили блузи с бели колосани яки от мъжки вид и гладки жакети.

През последното десетилетие на ХІХ век възникващият стил „ модерн “ прониква и в дамското облекло. Костюмът се носел с буйни, бухнали коси и огромни шапки, украсени с цветя, пера и панделки. Също по този начин нужни допълнения били ръкавици, маншети и чанти. За пример на женската хубост по това време се считал луксозният бюст и заоблени форми с плавни извивки.

Тази „ Belle Epoque “, „ Прекрасната ера “, била последният стадий в модата за подобни размери на дамската фигура. Наближавал ХХ век, чиито фешън трендове към този момент познаваме доста по-добре.

–