Прогнозата на БНБ за 2023г.: Рязко свиване на икономическия ръст и по-бавен ход на инфлацията
Рязко стесняване на икономическия растеж и по-бавно нарастване на инфлацията през 2023-а (в съпоставяне с 2022-а) чака Българска народна банка. Данните са изнесени в декемврийското издание на, който бе оповестен на 30 януари 2023-а.
През 2022 година Българска народна банка чака действителният Брутният вътрешен продукт на България да регистрира напредък от 3.4%, който ще се дефинира най-много от повишаването на частното ползване и натрупването на ресурси от първични материали, материали и подготвени артикули в стопанската система. През 2023 година прогнозата е растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави значително до 0.4%, което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система.
" Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 г ., са плануваното значително закъснение на растежа на държавното ползване, както и предстоящият спад на износа на артикули. За намаляването на стоковия експорт ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори, като възбраната за експорт към страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти, създадени от съветски нефт, и планувани ремонтни действия в едни от най-големите предприятия в страната. Същевременно за 2023 година предвиждаме висок напредък на капиталовата интензивност в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) от страна както на частния, по този начин и на обществения бранш ", написа в разбора.
Рязкото стесняване на икономическия растеж - от 3.4% през 2022-а на 0.4% през 2023-а е типична демонстрация на криза. При това понижението може да е още по-голямо и даже да се стигне до негативен растеж, в случай че националния проект за възобновяване и резистентност не се осъществя по отношение на упованията. А българските политици към този момент дадоха поръчки, че сходен риск е изцяло действителен със закъснение на приемането на нормативните документи, които са нужни с цел да получим парите от следващия транш и с дебатите за нужда от предоговаряне на сегашните условия по НВПУ. Впрочем това ясно се споделя в разбора на Българска народна банка когато се разясняват рисковете пред сбъдването на направените прогнози. Като цяло те се правят оценка като уравновесени и се акцентират благоприятни условия за реализиране на стопански растеж по-висок от упования. Когато обаче се приказва за факторите, които могат да доведат до по-нисък растеж от 0.4% от Брутният вътрешен продукт през 2023-а в прогнозата на Българска народна банка написа следното:
" Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от продължаващия боен спор в Украйна и нарасналата икономическа неустановеност в световен проект, както и от опцията за по-бързо и по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на базисния сюжет, съчетано със усилване на степента на преместване върху лихвените проценти в страната. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по НПВУ и асимилиране на средства по европейски стратегии. Рисковете, свързани с евентуален дефицит на природен газ в България и в главните ни търговски сътрудници, наподобяват лимитирани за настоящата зима, само че е евентуално да набъбнат още веднъж през зимния интервал на 2023-2024 година "
При упования съвсем нулев растеж на Брутният вътрешен продукт разумно ще има и по-ниска инфлация, само че равнищата и ще бъдат надалеч над здравословните 2-3% годишно. Българска народна банка предвижда, че годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), ще се забави до 4.2% в края на 2023 година под въздействие на допусканията за низходяща динамичност на цените в евро на петрола и храните на интернационалните пазари. Средно за годината упованията са инфлацията да възлезе на 7.0%, като в кратковременен проект натискът върху индустриалните цени, произлизащ от фактори, като осъществилите се нараствания на цените на суровините и дефицита на
предложение и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени. " Административно определяните цени също се чака да имат относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на ВиК услугите, на природния газ и нарастването на акциза на тютюневите произведения. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 година да се забави до 3.3%, следвайки низходящата динамичност на цените на храните и енергийните първични материали на интернационалните пазари ", се споделя в разбора.
По отношение на рисковете пред сбъдването на прогнозите за инфлацията съгласно Българска народна банка те са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, както и с опцията за по-значително от плануваното преместване върху потребителските цени на по-високите разноски за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е причина за по-висока от плануваната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от плануваната инфлация произтичат и от вероятността за по-големи покачвания на контролираните цени през прогнозния интервал по отношение на заложеното в базисния сюжет.
През 2022 година Българска народна банка чака действителният Брутният вътрешен продукт на България да регистрира напредък от 3.4%, който ще се дефинира най-много от повишаването на частното ползване и натрупването на ресурси от първични материали, материали и подготвени артикули в стопанската система. През 2023 година прогнозата е растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави значително до 0.4%, което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система.
" Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 г ., са плануваното значително закъснение на растежа на държавното ползване, както и предстоящият спад на износа на артикули. За намаляването на стоковия експорт ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори, като възбраната за експорт към страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти, създадени от съветски нефт, и планувани ремонтни действия в едни от най-големите предприятия в страната. Същевременно за 2023 година предвиждаме висок напредък на капиталовата интензивност в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) от страна както на частния, по този начин и на обществения бранш ", написа в разбора.
Рязкото стесняване на икономическия растеж - от 3.4% през 2022-а на 0.4% през 2023-а е типична демонстрация на криза. При това понижението може да е още по-голямо и даже да се стигне до негативен растеж, в случай че националния проект за възобновяване и резистентност не се осъществя по отношение на упованията. А българските политици към този момент дадоха поръчки, че сходен риск е изцяло действителен със закъснение на приемането на нормативните документи, които са нужни с цел да получим парите от следващия транш и с дебатите за нужда от предоговаряне на сегашните условия по НВПУ. Впрочем това ясно се споделя в разбора на Българска народна банка когато се разясняват рисковете пред сбъдването на направените прогнози. Като цяло те се правят оценка като уравновесени и се акцентират благоприятни условия за реализиране на стопански растеж по-висок от упования. Когато обаче се приказва за факторите, които могат да доведат до по-нисък растеж от 0.4% от Брутният вътрешен продукт през 2023-а в прогнозата на Българска народна банка написа следното:
" Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от продължаващия боен спор в Украйна и нарасналата икономическа неустановеност в световен проект, както и от опцията за по-бързо и по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на базисния сюжет, съчетано със усилване на степента на преместване върху лихвените проценти в страната. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по НПВУ и асимилиране на средства по европейски стратегии. Рисковете, свързани с евентуален дефицит на природен газ в България и в главните ни търговски сътрудници, наподобяват лимитирани за настоящата зима, само че е евентуално да набъбнат още веднъж през зимния интервал на 2023-2024 година "
При упования съвсем нулев растеж на Брутният вътрешен продукт разумно ще има и по-ниска инфлация, само че равнищата и ще бъдат надалеч над здравословните 2-3% годишно. Българска народна банка предвижда, че годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), ще се забави до 4.2% в края на 2023 година под въздействие на допусканията за низходяща динамичност на цените в евро на петрола и храните на интернационалните пазари. Средно за годината упованията са инфлацията да възлезе на 7.0%, като в кратковременен проект натискът върху индустриалните цени, произлизащ от фактори, като осъществилите се нараствания на цените на суровините и дефицита на
предложение и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени. " Административно определяните цени също се чака да имат относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на ВиК услугите, на природния газ и нарастването на акциза на тютюневите произведения. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 година да се забави до 3.3%, следвайки низходящата динамичност на цените на храните и енергийните първични материали на интернационалните пазари ", се споделя в разбора.
По отношение на рисковете пред сбъдването на прогнозите за инфлацията съгласно Българска народна банка те са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, както и с опцията за по-значително от плануваното преместване върху потребителските цени на по-високите разноски за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е причина за по-висока от плануваната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от плануваната инфлация произтичат и от вероятността за по-големи покачвания на контролираните цени през прогнозния интервал по отношение на заложеното в базисния сюжет.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ