Ревю на „Дни на вино и рози“: Романтика на скалите
Рядко има двойка алкохолици, които наподобяват толкоз блестящи, както в романа на Крейг Лукас и Адам Гютел на Бродуей мюзикъл „ Дни на вино и рози “, с присъединяване на Кели О'Хара и Брайън д'Арси Джеймс като съвременни любовници от Манхатън от средата на века, свободно падащи чак до пъкъла, с питиета в ръка.
Това, което обаче е изумително в това шоу - с изключение на централните осъществявания, които са превъзходни, и тревожната, пикантна, луксозна партитура на Гютел, която ни сграбчва и не ни пуска - е методът, по който неговият унищожителен изискан се сгушва чак до пагубно самоизтребление.
Заради цялото лъскаво идване тук на съвършената по звук продукция на Майкъл Грайф, която беше открита в неделя вечер в Studio 54, не за момент прави блестящо самото пиянство. И въпреки всичко можем да усетим съблазънта: по какъв начин алкохолът може да се трансформира в единственото същинско нещо, което има значение, проклетите тлеещи остатъци да бъдат. ф...
Прочетете целия текст »
