На 14 август 1941 г. е подписана Атлантическата харта
Рузвелт и сЧърчил на борда на английския военен транспортен съд „ Принцът на Уелс “ край крайбрежията на Нюфаундленд (10 август 1941 г.) Снимка: АП
На 14 август 1941 година е подписана Атлантическата харта, в която Англия и Съединени американски щати заявяват задачите си във Втората международна война (1939-1945) и правилата на следвоенното съдействие – значима стъпка за основаването на антихитлеристката коалиция. Хартата е подписана на борда на английския транспортен съд „ Принцът на Уелс “, на рейд към Нюфаундленд в Атлантическия океан, от министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил и президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт. На 24 септември 1941 година Съюз на съветските социалистически републики се причислява към хартата.
В „ Български бюлетин “ на Българска телеграфна агенция четем:
Вашингтон, 14 август 1941 година /Ройтер/ Белият дом заяви, че през днешния ден сред 13 часа и 30 м. и 14 часа по Гринуич ще бъде направена една декларация пред представителите на печата. Не се оповестява характерът на декларацията, само че тя ще бъде направена преди декларацията на година Атли, тъй че се допуска несъмнено, че ще бъде по отношение на активността на ръководителя Рузвелт.
***
Ню Йорк, 14 август 1941 година /Стефани/ Направени са огромни мерки, с цел да се заяви колкото може по-драматично новината за срещата Чърчил-Рузвелт. Радиокоментаторите прочетоха и разясниха англо-американската обща декларация и се постараха основно да обяснят смисъла на тоя документ що се отнася до бъдещата роля отредена на Съединените щати от решенията на година г. Чърчил и Рузвелт. Обаче, техните мнения напълно не са задоволили и успокоили северо-американската аудитория, която се пита обезпокоително, дали ръководителят Рузвелт, макар противното предпочитание проявено по безспорен метод от огромното болшинство на страната, не се впуснал още по-далеч по пътя на една въоръжена интервенция. Коментаторите на лондонското радио настояват, че г. Чърчил декларирал ясно на ръководителя Рузвелт, че всички вероятни помощи планувани от закона за „ заемане или предоставяне чартърен “ не са задоволителни, с цел да разрешат на англичаните да посрещнат военното състояние с минимален аспект за триумф. Някои северо-американски политически среди означават сериозността на британското състояние.
***
Ню Йорк 14 август 1941 година /ГТА/ Декларацията на Белия дом по отношение на срещата сред година г. Рузвелт и Чърчил създаде върху публичното мнение поразително влияние, тъй като, както се вижда от първите разисквания по тоя мотив, тя се счита като една мярка взета от година Рузвелт в интерес на по-дейно присъединяване на Съединените щати във войната. Докато интервенционалистичните среди са в единодушие със мнението възприето от година Рузвелт, това мнение е от друга стана към този момент яростно подложено на критика. Прави се упрека на година Рузвелт, че още един път е изправил Конгреса и публичното мнение пред приключен факт.
***
Вашингтон, 14 август 1941 година /Ройтер/ Противниците на политиката на година Рузвелт отхвърлят да разясняват общата англо-американска декларация. Г. Рейнолд, демократически ръководител на Сенатската военна комисия съобщи: „ Защо Англия и Съединените щати не стартират незабавно да ползват четирите типа свободи за Индия и Русия “?
***
Вашингтон, 15 август 1941 година /Ройтер/ Белият дом оповестява, че сред личностите които са участвали на разговорените сред ръководителя Рузвелт и година Чърчил, са били адмирал сър Дъдли Паунд, пръв лорд на адмиралтейството, сър Джон Дил, шеф на генералния щаб на Съединените щати, адмирал Харолд Старк, шеф на морското оперативно поделение в Съединените щати, година Хари Хопкинс, година Аверел Хариман и адмирал Ернест Кинг, командващ Атлантическата флота на Щатите.
***
Вашингтон, 15 август 1941 година /Хавас-ОФИ/ Белият дом оповестява, че сред година г. Рузвелт и Чърчил се е състояла среща на борда на английския 35 000-тонен броненосец „ Прейнс оф Уелс “. Една фотографическа фотография, представляваща ръководителя на Съединените щати и английския министър-председател, с надпис: „ На борда на „ Прейнс оф Уелс “ след божествената работа, 10.IV за 10.VIII, т.е. деня, когато за първи път след заминаването на година Рузвелт на морска обиколка никаква депеша не беше изпратена от яхтата му „ Потомак “.
***
Берлин, 15 август 1941 година /ГТА/ Берлинските политически среди установяват, че общата декларация на г.г. Чърчил и Рузвелт не е друго, с изключение на театрално повторение на лишени от смисъл остарели изрази. С всичката диалектика, така доста позната след Версай и Женева, причинителят на войната Чърчил, намирайки се в този момент в усложнение, се пробва да откри излаз, като отклонява международното внимание от сложното си състояние.. Г. година Рузвелт и Чърчил мислят, че още могат да играят ролята на арбитри в един миг, когато никоя мощ в света не може към този момент да попречи на Европа да си сътвори един нов ред и да взема решение сама въпросите за устройството на своето бъдеще.
Ако година г. Чърчил и Рузвелт претендират, че не се стремят към териториално нарастване на страните си, тук се напомня неотдавнашното насилническо завладяване на Исландия, на Сирия и териториалните несправедливости на Версайския контракт. Ако г.г. Чърчил и Рузвелт настояват лицемерно, че желаят да зачитат правото на народите те сами да вземат решение коя форма на ръководство им наподобява подобаваща, тук се предлага да се стартира от Индия, Сирия, Ирак и прочие за реализиране то на това начало.
Берлинските политически среди слагат, въпреки това, въпроса за какво от британска и американска страна от дълго време не е дадена независимост на моретата за всички нации и достъп към първичните материали и за какво плутокрациите не с от дълго време турили в осъществяване хубавата стратегия, която те преди малко оповестиха.
В същите берлински среди се напомнят неведнъж оферти на Фюрера по отношение на ограничението на въоръженията. Всички тези оферти бяха отклонени. В подобен случай по какъв начин може да се желае да се вземат съществено всички тия изречения на декларацията на година г. Рузвелт и Чърчил. Съвсем че лишените от смисъл думи, а действителностите и обстоятелствата, основани от немските победи, ще вземат решение бъдещето на европейския континент.
***
Берлин, 15 август 1941 година /ГТА/ Под заглавия, като: „ Последният опит на Чърчил и Рузвелт да блъфират света “, „ Една прегракнала тръба “, Берлинските сутринни вестници разясняват вчерашната обща декларация на година г. Чърчил и Рузвелт, с която се оповестяват „ някои общи начела на държавната политика, прилагана от техните две страни “.
Всички вестници без изключение пишат, че тая декларация е един блъф. Германският народ, означават вестниците, е чул към този момент веднъж към този момент сходни неща. Той си спомня още доста ясно, че един път към този момент той бе излъган по най-отвратителен метод от един ръководител на Съединените щати. Всеки немец, който е видял тая измамническа маневра, отбелязва с отвращение, че причинителите на новата война се осмеляват да се обръщат към него по същите незаконни способи. Германският народ заплати за „ свободата на моретата “ през и даже след огромната война, със гибелта заради апетит на стотици хиляди германци и деца.
„ Свободата “, такава, каквато си я показват година г. Чърчил и Рузвелт, е предопределена да съобщи дефинитивно, тоя път посредством обсада, Германия, обитаема с 90 милиона души, на крах.
Не си коства труда да се опълчват безпристрастни причини на декларацията на година г. Чърчил и Рузвелт – написа в. „ Фьолкишер Беобахтер “, който напомня за лишен път мирната политика на фюрера и направените от него старания, с цел да провокира едно обезоръжаване. Тая декларация, добави вестникът, отразява прекомерно мощно духа на ония, които конспирираха против младите нации и чиято „ грамофонна плоча “ е доста изхабена. Тяхната стратегия, която е „ унищожаването на националсоциалистическата робия “ не плаши него у нас, продължава вестникът. Германският народ знае какво тия мисионери за един предстоящ международен мир желаят да създадат от него. Обаче, той знае също по този начин кой е езикът, който те най-добре схващат. И той ще приказва на тоя ясно понятен език на оръдията, до момента в който неговото битие бъда избавено вечно и до момента в който неговият съперник бъде дефинитивно съкрушен.
В. „ Берлинер Въорзен Найтунг “ установи, че нелепостта и лъжливият темперамент на англо-американската декларация могат да провокират единствено смях. Европейските нации, не по-малко от народите от Далечният изток, не са желали съвет от година Рузвелт. По-добре би било, впрочем, в случай че тия господа запазят мъдростта си за тях. По тоя метод те биха избегнали да стават смешни, като дават на света ново доказателство за това, че с цел да избавят своя болшевишки съдружник от ударите на германо-европейския фронт, те не виждат други средства, с изключение на да стартират една атака на диверсии посредством огромни безсмислени изречения.
Тази наивна декларация е родена от затрудненото състояние на войната и от също по този начин затрудненото вътрешно състояние на Съединените щати.
Декларацията на година г. Чърчил и Рузвелт е лишена от какъвто и да е смисъл и от всяко схващане на длъжностите и дилемите на нашите, написа в. „ Дойче Алгемайне Цайтунг “. Вярата, с която ние вървим към бъдещето, е още по-засилена и ние оставаме със успокоение другите да викат, колкото желаят.
В. „ Локаланцайгер “ установи, че виновниците за войната се излъгали в сметките си. Те водеха войната, както се прави една огромна договорка. И в този момент те желаят да вдигнат кулиси на морала. Банкрутът на войнолюбците е явен.
***
Рим, 15 август 1941 година / Стефани/ Общата англо-саксонска декларация се преценя в Берлин и политическите среди на неутралните столици като един прекомерно забавен документ не заради осемте точки, направени от година г. Чърчил и Рузвелт, които не внасят никакъв нов и позитивен детайл, а единствено повтарят старите изречения за „ поход против национал-социализма “, „ независимост на народите “ и други, а тъй като съставляват уязвимост, а не мощ. Английските северо-американските военачалници са участвали на срещата сред година г. Чърчил и Рузвелт, както това акцентират американските вестници, и диалозите са се отнасяли основно до военното състояние в Европа, което се характеризира със руските провали и с безсилието на Англия да образува фамозния „ втори фронт “ и до Далечния Изток, дето Япония е прекомерно решена да ликвидира с китайския въпрос и да пречупи всеки опит за обграждане.
В официалното съобщение не се загатва нищо за това в детайли изследване на ситуацията от военна позиция. Не наподобява, че двамата държавници са се лимитирали да установяват единствено невъзможността да се опълчват с аспект за триумф на офанзивата на силите от Оста или пък че са се споразумели единствено по ограниченията, които би трябвало да се вземат, с цел да се основат диверсии. Знае се, че от известно време насам Съединените щати доста намерено се приказва за някаква стратегия за уголемение към юг и за някакви планове непосредствено европейски колониални владения и че в Англия не се скрива желанието да се основат затруднения в ония елементи на света, в които до в този момент са останали отвън войната. Уместно е да се подчертае, по тоя мотив, очебиещото несъгласие сред една от точките на общата декларация, в която се декларира, че англо-саксонците имат намерение да зачитат териториалното статукво и последните териториални придобивки в страните: Гренландия, Исландия, Ирак и Сирия. Що се отнася до несъгласията в документа, подписан от година г. Чърчил и Рузвелт ние знаем към този момент, че те са много многочислени за един толкоз пай текст. Има, обаче, една точка, която сама е задоволителна, с цел да се осъди англо-американската политика: там, дето се декларира, че би трябвало да се дадат на всички нации в света „ средства за битие “. Не би могъл да се откри по-ясен израз, с цел да се признае несправедливостта на „ остарелия ред “ и на „ предходното състояние “, за запазването на които англо-саксонските сили започнаха войната и в този момент не престават да водят война.
***
Амстердам, 15 август 1941 година /ГТА/ Лондонското радио заяви тая утрин, че англо-американската декларация трябвало да се счита за директно предизвестие към Япония. Според лондонските среди, болшевиките били уведомявани по тая среща.
***
Рим, 15 август 1941 година /Стефани/ Дипломатическите сътрудници на организация „ Стефани “ написа: „ Англо-американската декларация, отправена до света при една красиво инсценирана конюнктура – „ някъде по море “ – дето са се срещнали година г. Чърчил и Рузвелт, е лишена от всякакво духовно и практическо наличие, тъй като носи подписите на двама държавници и печатите на две финансови тирании, които тия държавници съставляват. При наличността на осемте точки, оповестени от година Чърчил и Рузвелт, първата мисъл, която незабавно се поражда у народите, е, че Англия и Съединените щати несъмнено са в сложни условия, с цел да вършат обещания, които доста добре знаят, че не могат да сдържат. Втората мисъл е упомената за вековното британско двуличие, по чиито път върви и ръководителят Рузвелт. Тая декларация се опровергава от край до край от самата история на Англия, която е история на измяната, на подлости, на не удържане на дадената дума, на финансовото потребление, на икономически насилия и на плячкосване.
Думите, изказани от година г. Чърчил и Рузвелт, бяха съвсем същите, използвани от Уилсон и Лойд Джордж, с резултатите, които са известни.
Англо-американската декларация оповестява един още по-жесток и по-несправедлив Версайл от тоя от 1919 година посредством едностранното разоръжаване на силите от Тристранния пакт, като по тоя метод светът би изпаднал изцяло разоръжен в ръцете на британските, американските и руските сухопътни, морски и въздушни сили.
Основното двуличие в декларацията личи от ясното несъгласие сред трета и шеста точка. В точка трета се признава правото на всички нации да си избират формата на ръководство, която те избират, до момента в който в точка шест се поддържа безусловно заличаване на национал-социалистическия режим. Точка четвърта от декларацията не съставлява нищо друго с изключение на наличието на всички претенции и старания, отправени от народите в света, от 1919 до 1939 година, с цел да реализиран, без да е нужно да се прибягва до оръжие, едно по-малко незаслужено систематизиране на първичните материали, монополизирани от Англия, Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики. Пред неотклонното и безмилостно „ не “ на Лондон народите бяха принудени да извадят ножа.
В точка седма също лицемерно се поддържа концепцията за свободата на моретата, която независимост систематично бе накърнявана от Англия, до момента в който най-сетне тя потърси да провокира апетит измежду неутралните нации и измежду своите бивши съдружници. Именно жестокото нарушаване на смисъла на точка седма от страна на Англия, с благоволението на Съединените щати издълба незапълнената пропаст сред Лондон и цивилизования свят.
Англо-американската декларация отразява един търговски и банкерски нрав, който те желаят да наложат и с това да лишават на народите последното право да могат да въстанат против плутократското насилничество. Тоя документ, посредством бруталното си наличие и с лицемерната си форма, съставлява една нова демонстрация на англосаксонския колкото дръзновен, толкоз и безвъзвратен империализъм. Безспорно единствено провалянето ще може да промени концепциите, загнездени в дълбината на плутокрацията “.
***
Берлин, 15 август 1941. /ГТА/ Коментирайки англо-американската декларация, политическите среди в столицата на Райха се лимитират да поканят англо-саксонските сили да дойдат да потърсят оръжията, в случай че имат желание да обезоръжават Германия. По тоя случай в Берлин се напомня, че англо-американският щемпел, който не се задоволи да заобиколи с ексклузивен ореол срещата Чърчил-Рузвелт, съгласно целия агитационен уред на западните демокрации се постара да сложи това събитие, даже преди то да се състои, в центъра на интернационалната новост. Подсказваше се въобще една декларация от ефектен темперамент. Предвид на тоя звук, формалните среди в Берлин откриват в англо-американското официално съобщение известно усложнение, подбудено от един приказен дух и една доста измамлива идеология. Добавя се, че ръководителят на Съединените щати и британският министър-председател с създали с тоя документ доста неприятна услуга на британската идея. Политическото състояние, в което водачите на двете огромни демокрации сложиха Германия с своята декларация, се смета в Билхелмщрасе като толкоз удобно, че Германия би желала това състояние да трае дълго. Припомня се на първо място дипломатическия коментар на организация „ Ройтер “, който, съгласно мнението на берлинските политически среди, би трябвало да се смета като надгробното слово произнесено по случай срещата Рузвелт -Чърчил, чиито добре подбрани изрази не с задоволителни да скрият обстоятелството, че двамата държавници с претърпели крах с официалното съобщение си освен измежду съперниците си, само че и измежду личните си нации. Във връзка с тоя факт се отдава изключително внимание на това, че дипломатическият дописник наподобява е трябвало да си наложи такива граници, че той написа в коментара си, че декларацията на двамата държавници е единствено свободна разменя на политически възгледи, В Берлин се смета също за дълбокосмислен обстоятелството, че организация „ Ройтер “ се е пробвала да изясни нещата като е желала да накара да се мисли, че срещата на двамата държавници е станала по почин на година Рузвелт и то само с цел да се постави върху гърба на ръководителя на Съединените щати дребния резултат от тая среща, Що се отнася до наличието на декларацията, берлинските политически среди означават, че концепцията за едно общество на народите не е била упомената, и се акцентира, че разните точки на декларацията наподобяват необичайно на точките с печална популярност на Удроу Уйлс. По тоя мотив в Билхелмщрасе се декларира, че освен Германия, само че и цяла Европа е имала печалния опит на тия 14 точки на Уилсън, ето за какво в Европа би трябвало да се чуе с удивление в тоя миг още веднъж сходна декларация. Днес в Билхелмщрасе бе декларирано, пред представителите на печата, че е неприлично да се занимават с детайлностите на тоя пасквил и се възприема мнението на един испански вестник, който приказва в коментара си върху декларацията за начала, произлизащи от адвокатската фирма на юристи евреи. Някои официозни среди считат към този момент по тая причина това мнимо политическо събитие за завършени, въпреки че немският щемпел смета към момента, че би трябвало да вземе мнение в дълги публикации, тия среди, в диалозите на елементарния жител и в разискванията на политическите среди в столицата на Райха се чуват все същите причини, които германците биха желали да призоват с цел да слагат на собствен ред въпроси на година г. Чърчил и Рузвелт в връзка с осемте точки на декларацията им: Имали независимост на моретата за всички и затова и за властническите страни? Г. Рузвелт е ли подготвен да се подчини на един интернационален надзор и да разоръжи базите на Съединените щати? Готов ли е да изостави плана за една флота на двата океана, впрочем за обкръжаването на Япония? Готов ли е да възвърне доктрината на Монро и да се откаже от методите на стопанската война?
Какво счита да направи той за битка против болшевизма? Тук се разискват оживено тия въпроси и още доста други, които съгласно мнението на берлинския*, официозни среди, интересуват Европа и свята доста повече в сравнение с точките на осъжданата декларация на година г. Рузвелт и Чърчил. Смята се за занимателна констатацията на някои британски вестници, съгласно които Съединените щати и Англия би трябвало да бъдат надълбоко признателни на тази двама държавници, които се изложиха на заплахата да се срещнат възастрашения Атлантически океан. В Вилхелмщрасе се декларира, че някои вестници считат точките на тая декларация като военните цели преследвани от година Рузвелт, Това не.е право по единствената причина, че г, Рузвелт не желае да дефинира военните си цели, защото Германия не е в война с Съединените щати.
***
Вашингтон, 16 август 1941 година /ГТА/ Коментаторът на „ Нейшънал Бродкастинг Компани “ предава по следния метод реакцията на американския народ по отношение на декларацията на година г. Рузвелт и Чърчил: Общо облекчение заради събитието, че ръководителят Рузвелт не се е заел в дейни военни ограничения. Нарастващо отвращение поради обещаването на интервенция в европейските работи, без да е бил изслушан авансово американският народ и Народното събрание, както това се постанова на един ръководител на една демократическа страна, когато се касае до един така значим въпрос.
В уводната стадия на вестника „ Таймс Хералд “ се подлага на критика събитието, че ръководителят Рузвелт, с цел да угоди на новия си съдружник Сталин, се е отказал от една от свободите: свободата на вероизповеданието. Американският народ се тласка към война за една утопична идея.
***
Бостън, 17 август 1941 г./ ГТА/ Бостънското радио намира, че упоменатата в декларацията на година г. Рузвелт и Чърчил „ независимост на моретата “ значи в действителност, че Англия и Съединените щати си разпореждат роля на служители на реда над морските пространства. Що се отнася до препоръчаното разоръжаване, представителят по същото радио сподели, не работата е на първо място да се разоръжат Германия, Италия, Япония и вероятно и други „ нападатели “. По-късно евентуално ще има да се откри една система на интернационална полиция. Що се отнася до другите планувани ограничения в региона на интернационалния живот, Радио Бостън смета, че може да се изкажат разнообразни отзиви по тяхната полза. Във всеки случай надалеч сме още от осъществяването на тия ограничения.
Като първи на практика резултат от срещата в Атлантическия океан може да се смета идната тристранна конференция в Москва. Освен това, носи се слух, че Съединените щати се били задължили да упражняват контрол в Тихия океан със своята флота. Говорителят на бостанското Радио спомен- и за известни закани по отношение на Япония.
Инфо: Българска телеграфна агенция
