Сърп и Чук, Майбах и Вюитон: Сайгонска сага
Русокос жених в смокинг и булката му на фона на Ермес, алено знаме със сърп и чук и бъдещия Мандарин Ориентал, позиращи на черен Форд Мустанг. Крачещи трудови хора пред Луи Вюитон на фона на аленото знаме със златна звезда – байрак на Виетнам, и чакаща пешеходците създадена тук национална електрическа кола. Майбах, който минава пред останалата от времето на френската колонизация опера в Сайгон.
Това виждате на 3 от фрагментите в нашата фотогалерия. Понеже една фотография споделя повече от 1000 думи, икономисват ни поезията в прозаичност да представяме уводно най-големия град на една над 100-милионна страна, която беше и най-желаната дестинация за тази Нова година за българските туристи. Имах няколко групи другари (5 отбора), с които едновременно бяхме пръснати из дългата социалистическа република. Всички, без едни, минахме през Хошимин/Сайгон, който е и най-любопитната за чужденците дестинация.
Какво не знаете за него?
Започваме с българската диря...
Първи братовчед на нашия цар Фердинанд, който също като българския държател е внук на френския крал – жител Луи Филип, е направил хотел Континентал, където имахме достойнството да обядваме в първия кафе-ресторант във Виетнам, работещ в него от 1880 година до през днешния ден. Виждате изгледа към Операта и Луи Вюитон от него на една от фотосите в нашата изложба.
Останал в историята на света от романите на велики създатели като Греъм Грийн (Тихият американец, по който има и прочут филм, стая 214), приютявал велики хора на няколко столетия – от нобелиста Рабиндранат Тагор, стая 218, до последния огромен френски президент Жак Ширак, стая 114.
Превъзходното му обедно меню с много богат избор от обичайната и интернационална кухня е единствено 25 лева за първо, второ и трето. При това рибата се сервира със специфична вилица и специфичен нож, което не се прави в никой наш ресторант. А славата освен на мястото, само че и на самия Сайгон е като най-скъп във Виетнам.
Какви обаче са цените?
Еспресо в нормално кафене е нещо като 85 стотинки, сандвич вид „ дюнер ” или вид „ бургер ” е под 1,80 лева Т.е. 1 $ или 25 000 виетнамски донга.
И, в случай че цената на кафето не е чудна, в случай, че Виетнам е експортьор №2 в света на робуста, другите две се дължат на съобразяването на цените със стандарта.
Средна заплата в страната е към 400 $, в Сайгон – 800 $. Или „ всички сме милионери ”, както се майтапи гидът ни. Нарича себе си Атонио, тъй като доста е харесал Мексико, което е посетил като екскурзовод на локална делегация в страната на маите.
Французите ли са нарекли града Сайгон?
Не, това е китайското име, останало от 1000-годишното господство на „ Централната страна ” над тези земи, които през днешния ден са Виетнам. И истинският Сайгон е сегашният „ китайски квартал ”, най-известен с шеметния си пазар.
Най-впечатляващи са не сергиите и стоките, а придвижването около него, което е шокиращо– както на множеството места в Сайгон със соцназвание Хошимин – името на първия комунистически водач на страната.
Да бъде човек пешеходец и да пресича е еднакво на заплаха за живота. И не толкоз поради колите, които биват карани съвсем безупречно. Но поради неизброимите моторетки, които пърпорят безусловно във всички направления, както несъмнено към този момент сте видели в наше много показателно видео. Те въобще не се трогват и дори лекичко си побутват, когато налетят, на пешеходците даже по тротоарите.
Водачите на скутери, които не са като ято, ами напряко като океан, освен пешеходните пътеки, само че и алените светофари не са в положение да ги спрат.
Френският квартал, в случай че може да се приказва за такова нещо, последователно е станал част от града. През войната със Съединени американски щати, от чийто надвит за Виетнам край стават 50 години след броени седмици, множеството здания от владичеството на Франция, са разрушени.
Най-ценната – президентският замък на съществувалия до 1975 година некомунистически Южен Виетнам, няма и помен. Останал е единствено хубавият парк, в центъра на който е издигнато здание вид „ резиденция на Тодор Живков ”, в което скрупольозно са пренесени интериорите на някогашния дворец.
При това от кабинета на президента и салоните за приеми – в това число показания на една от фотосите, в който е подписано обединяването на Севера и Юга, а през днешния ден стои и бюст на Хо Ши Мин, та до бункерите.
Апропо, на излизане от тях в магазина за сувенири на този държавен Дворец на независимостта, можете да намерите много положителни „ реплики ” на водещите международни дребни като упоменатите нагоре Ермес и Луи Вюитон за по 10 $. Едно от нещата, които може би някой би купил от Виетнам, наред с оригиналите: много по-скъпите произведения от лакирано дърво, чая от лотус и биокафето, както и традицонните шапки.
Около двореца въпреки всичко има някоя и друга къща от френско време, а по булеварда против портите на палата, тъкмо зад ремонтираната сега католическа катедрала е друга от непокътнатите хубави здания от оня интервал, че чак украсена с корона. Тя е взета от корейската група Лотте за повсеместен магазин и пресъединена към хотел и бизнесцентър от стъкло и бетон. Надолу около храма е някогашната централна поща, постройка във френски жанр, която също към този момент е комерсиална.
Пред катедралата и статуята на Богородица пък стартира булевардът, водещ към Операта. За страдание, повече сгради в европейски жанр в близост са новонаправени, а оригинали остават единствено театъра, упоменатия нагоре хотел Континентал и още броящи се на пръсти сгради.
Самите виетнамци доста повече са впечатлени от небостъгачите към брега на реката, в който приключва булевардът около операта. Гората от сгради, издигащи се на стотици метри височина всяко, в действителност е впечатляваща, само че е надалеч от това, което може да се види в намиращите се в близост същински метрополиси Сингапур и Хонконг, които са архитектурните и финансовите върхове на Азия.
Местните управляващи обаче интензивно работят по догонването на най-хубавите. Даже студиото на един от тримата най-големи архитекти в света Норман Фостър проектира за тях жилищни комплекси.
Борис Ангелов
Сайгон – София
създател: СЛАВА
...
Това виждате на 3 от фрагментите в нашата фотогалерия. Понеже една фотография споделя повече от 1000 думи, икономисват ни поезията в прозаичност да представяме уводно най-големия град на една над 100-милионна страна, която беше и най-желаната дестинация за тази Нова година за българските туристи. Имах няколко групи другари (5 отбора), с които едновременно бяхме пръснати из дългата социалистическа република. Всички, без едни, минахме през Хошимин/Сайгон, който е и най-любопитната за чужденците дестинация.
Какво не знаете за него?
Започваме с българската диря...
Първи братовчед на нашия цар Фердинанд, който също като българския държател е внук на френския крал – жител Луи Филип, е направил хотел Континентал, където имахме достойнството да обядваме в първия кафе-ресторант във Виетнам, работещ в него от 1880 година до през днешния ден. Виждате изгледа към Операта и Луи Вюитон от него на една от фотосите в нашата изложба.
Останал в историята на света от романите на велики създатели като Греъм Грийн (Тихият американец, по който има и прочут филм, стая 214), приютявал велики хора на няколко столетия – от нобелиста Рабиндранат Тагор, стая 218, до последния огромен френски президент Жак Ширак, стая 114.
Превъзходното му обедно меню с много богат избор от обичайната и интернационална кухня е единствено 25 лева за първо, второ и трето. При това рибата се сервира със специфична вилица и специфичен нож, което не се прави в никой наш ресторант. А славата освен на мястото, само че и на самия Сайгон е като най-скъп във Виетнам.
Какви обаче са цените?
Еспресо в нормално кафене е нещо като 85 стотинки, сандвич вид „ дюнер ” или вид „ бургер ” е под 1,80 лева Т.е. 1 $ или 25 000 виетнамски донга.
И, в случай че цената на кафето не е чудна, в случай, че Виетнам е експортьор №2 в света на робуста, другите две се дължат на съобразяването на цените със стандарта.
Средна заплата в страната е към 400 $, в Сайгон – 800 $. Или „ всички сме милионери ”, както се майтапи гидът ни. Нарича себе си Атонио, тъй като доста е харесал Мексико, което е посетил като екскурзовод на локална делегация в страната на маите.
Французите ли са нарекли града Сайгон?
Не, това е китайското име, останало от 1000-годишното господство на „ Централната страна ” над тези земи, които през днешния ден са Виетнам. И истинският Сайгон е сегашният „ китайски квартал ”, най-известен с шеметния си пазар.
Най-впечатляващи са не сергиите и стоките, а придвижването около него, което е шокиращо– както на множеството места в Сайгон със соцназвание Хошимин – името на първия комунистически водач на страната.
Да бъде човек пешеходец и да пресича е еднакво на заплаха за живота. И не толкоз поради колите, които биват карани съвсем безупречно. Но поради неизброимите моторетки, които пърпорят безусловно във всички направления, както несъмнено към този момент сте видели в наше много показателно видео. Те въобще не се трогват и дори лекичко си побутват, когато налетят, на пешеходците даже по тротоарите.
Водачите на скутери, които не са като ято, ами напряко като океан, освен пешеходните пътеки, само че и алените светофари не са в положение да ги спрат.
Френският квартал, в случай че може да се приказва за такова нещо, последователно е станал част от града. През войната със Съединени американски щати, от чийто надвит за Виетнам край стават 50 години след броени седмици, множеството здания от владичеството на Франция, са разрушени.
Най-ценната – президентският замък на съществувалия до 1975 година некомунистически Южен Виетнам, няма и помен. Останал е единствено хубавият парк, в центъра на който е издигнато здание вид „ резиденция на Тодор Живков ”, в което скрупольозно са пренесени интериорите на някогашния дворец.
При това от кабинета на президента и салоните за приеми – в това число показания на една от фотосите, в който е подписано обединяването на Севера и Юга, а през днешния ден стои и бюст на Хо Ши Мин, та до бункерите.
Апропо, на излизане от тях в магазина за сувенири на този държавен Дворец на независимостта, можете да намерите много положителни „ реплики ” на водещите международни дребни като упоменатите нагоре Ермес и Луи Вюитон за по 10 $. Едно от нещата, които може би някой би купил от Виетнам, наред с оригиналите: много по-скъпите произведения от лакирано дърво, чая от лотус и биокафето, както и традицонните шапки.
Около двореца въпреки всичко има някоя и друга къща от френско време, а по булеварда против портите на палата, тъкмо зад ремонтираната сега католическа катедрала е друга от непокътнатите хубави здания от оня интервал, че чак украсена с корона. Тя е взета от корейската група Лотте за повсеместен магазин и пресъединена към хотел и бизнесцентър от стъкло и бетон. Надолу около храма е някогашната централна поща, постройка във френски жанр, която също към този момент е комерсиална.
Пред катедралата и статуята на Богородица пък стартира булевардът, водещ към Операта. За страдание, повече сгради в европейски жанр в близост са новонаправени, а оригинали остават единствено театъра, упоменатия нагоре хотел Континентал и още броящи се на пръсти сгради.
Самите виетнамци доста повече са впечатлени от небостъгачите към брега на реката, в който приключва булевардът около операта. Гората от сгради, издигащи се на стотици метри височина всяко, в действителност е впечатляваща, само че е надалеч от това, което може да се види в намиращите се в близост същински метрополиси Сингапур и Хонконг, които са архитектурните и финансовите върхове на Азия.
Местните управляващи обаче интензивно работят по догонването на най-хубавите. Даже студиото на един от тримата най-големи архитекти в света Норман Фостър проектира за тях жилищни комплекси.
Борис Ангелов
Сайгон – София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ