Какви са исканията на Киев и Москва
Руснаците и украинците през днешния ден се срещат в Истанбул за първи двустранни диалози по отношение на войната в Украйна. Това са първите директни диалози сред двете воюващи страни от пролетта на 2022 година, когато имаше първи сходни договаряния, които не доведоха до резултат.
Ето какви са формалните позиции на двата лагера, които ще договарят през днешния ден, систематизирани от организация Франс прес.
Руският президент Владимир Путин резервира от началото на съветската инвазия в Украйна оптимални условия. Той повтаря, че процесът за намиране на решения на спора би трябвало да се захване със сериозните аргументи за него, преди всичко желанието на Украйна да се причисли към НАТО, един алианс, който Москва счита за екзистенциална опасност, която се простира до границите ѝ.
Русия има искания по отношение на анексията на четирите южни и източни украински области, които управлява отчасти – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и по отношение на Кримския полуостров, анексиран през 2014 година В края на март съветският външен министър Сергей Лавров реши да разгласи, че интернационалното признание на принадлежността към Русия на тези територии е наложително за споразумяване на спора.
Владимир Путин показа доста оправдания за офанзивата от февруари 2022 година против Украйна, по-специално отбраната на рускоговорящите в източната част на Украйна и денацификацията на една страна, която той упреква, че е под въздействието на враждебни за Русия западни сили.
Москва желае по-специално да спрат доставките на западни оръжия за Украйна и отстраняването на ултранационалистически украински групировки.
В края на март Путин също по този начин загатна концепцията за преходна администрация за Украйна под егидата на Организация на обединените нации, една алтернатива, която би означавала и отдръпването от власт на Володимир Зеленски. Путин не счита Зеленски за законен президент и споделя, че неговият петгодишен мандат е изминал през май 2024 година, макар че избори в Украйна са невероятно поради войната. Путин също по този начин счита революцията на Майдана, която докара в Киев прозападни управляващи през 2014 година, е била държавен прелом против тогавашния проруски президент.
В Украйна въпросът за териториалните отстъпки разделя мощно обществото. Населението от 2014 година направи големи човешки жертви и понесе големи материални опустошения, с цел да резервира границите си, открити при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година
Зеленски загатна за опцията за замяна на територии с Москва по отношение на зоните, държани от Киев в съветската Курска област, само че украинските сили в последна сметка бяха изгонени оттова в края на април от съветските сили.
Остава затова да се разбере какви отстъпки могат да бъдат направени сред Киев и Москва в миг, в който Украйна продължава да изисква изтеглянето чисто и просто на всички съветски войски от територията си.
Сред висящите въпроси е трънливата тематика за Крим. Зеленски декларира обществено, че Киев няма да отстъпи този украински полуостров, в който значително има рускоговорящо население и който Москва анексира през 2014 година Зеленски споделя, че украинската конституция постановява, че Крим е част от украинската територия.
В по-широк проект Зеленски приканва съдружниците си да дават гаранции за сигурността на Украйна, с цел да бъде разубедена Русия да нахлуе още веднъж там след подписване на съглашение за мир.
В тази оптика Киев има главно искане – да се причисли към НАТО, една опция, която Москва отхвърли изрично и която беше изключена и от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Украйна загатва като друга алтернатива дружно с европейците да бъде основан западен боен контингент, който може да бъде ситуиран в страната с поддръжката на НАТО при положение на мир. Тази опция също е изрично отхвърлена от Москва.
За да се задейства дипломатическият развой за намиране на решение на спора, Киев приканва от няколко седмици, сходно на администрацията на Доналд Тръмп, за абсолютно преустановяване на огъня за 30 дни, което да предшества диалозите . Неговите европейски съдружници дружно с американците сложиха през уикенда ултиматум на Русия – или да одобри преустановяване на огъня по време на договарянията или да бъде подложена на масирани наказания, в случай че не се съгласи на това.
Путин на този стадий отхвърли на няколко пъти настояванията за преустановяване на огъня от страна на Киев и на съдружниците му, тъй като счита, че то ще разреши на украинските сили, които имат компликации на фронта, да се превъоръжат с помощта на западняците.
Но в отговор на този европейски напън и на Киев съветският президент предложи провеждането в Истанбул в четвъртък на директни договаряния сред руснаците и украинците по отношение на изхода от спора. Това се случва за първи път от пролетта на 2022 година, когато първичните полемики, водени в Беларус и в Турция, по този начин и не доведоха да завършек на спора.
По БТА
Ето какви са формалните позиции на двата лагера, които ще договарят през днешния ден, систематизирани от организация Франс прес.
Руският президент Владимир Путин резервира от началото на съветската инвазия в Украйна оптимални условия. Той повтаря, че процесът за намиране на решения на спора би трябвало да се захване със сериозните аргументи за него, преди всичко желанието на Украйна да се причисли към НАТО, един алианс, който Москва счита за екзистенциална опасност, която се простира до границите ѝ.
Русия има искания по отношение на анексията на четирите южни и източни украински области, които управлява отчасти – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и по отношение на Кримския полуостров, анексиран през 2014 година В края на март съветският външен министър Сергей Лавров реши да разгласи, че интернационалното признание на принадлежността към Русия на тези територии е наложително за споразумяване на спора.
Владимир Путин показа доста оправдания за офанзивата от февруари 2022 година против Украйна, по-специално отбраната на рускоговорящите в източната част на Украйна и денацификацията на една страна, която той упреква, че е под въздействието на враждебни за Русия западни сили.
Москва желае по-специално да спрат доставките на западни оръжия за Украйна и отстраняването на ултранационалистически украински групировки.
В края на март Путин също по този начин загатна концепцията за преходна администрация за Украйна под егидата на Организация на обединените нации, една алтернатива, която би означавала и отдръпването от власт на Володимир Зеленски. Путин не счита Зеленски за законен президент и споделя, че неговият петгодишен мандат е изминал през май 2024 година, макар че избори в Украйна са невероятно поради войната. Путин също по този начин счита революцията на Майдана, която докара в Киев прозападни управляващи през 2014 година, е била държавен прелом против тогавашния проруски президент.
В Украйна въпросът за териториалните отстъпки разделя мощно обществото. Населението от 2014 година направи големи човешки жертви и понесе големи материални опустошения, с цел да резервира границите си, открити при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година
Зеленски загатна за опцията за замяна на територии с Москва по отношение на зоните, държани от Киев в съветската Курска област, само че украинските сили в последна сметка бяха изгонени оттова в края на април от съветските сили.
Остава затова да се разбере какви отстъпки могат да бъдат направени сред Киев и Москва в миг, в който Украйна продължава да изисква изтеглянето чисто и просто на всички съветски войски от територията си.
Сред висящите въпроси е трънливата тематика за Крим. Зеленски декларира обществено, че Киев няма да отстъпи този украински полуостров, в който значително има рускоговорящо население и който Москва анексира през 2014 година Зеленски споделя, че украинската конституция постановява, че Крим е част от украинската територия.
В по-широк проект Зеленски приканва съдружниците си да дават гаранции за сигурността на Украйна, с цел да бъде разубедена Русия да нахлуе още веднъж там след подписване на съглашение за мир.
В тази оптика Киев има главно искане – да се причисли към НАТО, една опция, която Москва отхвърли изрично и която беше изключена и от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Украйна загатва като друга алтернатива дружно с европейците да бъде основан западен боен контингент, който може да бъде ситуиран в страната с поддръжката на НАТО при положение на мир. Тази опция също е изрично отхвърлена от Москва.
За да се задейства дипломатическият развой за намиране на решение на спора, Киев приканва от няколко седмици, сходно на администрацията на Доналд Тръмп, за абсолютно преустановяване на огъня за 30 дни, което да предшества диалозите . Неговите европейски съдружници дружно с американците сложиха през уикенда ултиматум на Русия – или да одобри преустановяване на огъня по време на договарянията или да бъде подложена на масирани наказания, в случай че не се съгласи на това.
Путин на този стадий отхвърли на няколко пъти настояванията за преустановяване на огъня от страна на Киев и на съдружниците му, тъй като счита, че то ще разреши на украинските сили, които имат компликации на фронта, да се превъоръжат с помощта на западняците.
Но в отговор на този европейски напън и на Киев съветският президент предложи провеждането в Истанбул в четвъртък на директни договаряния сред руснаците и украинците по отношение на изхода от спора. Това се случва за първи път от пролетта на 2022 година, когато първичните полемики, водени в Беларус и в Турция, по този начин и не доведоха да завършек на спора.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ