Химнът за мен е символ на училището, каза в Шумен ученичката в Средно училище „Панайот Волов“ Катерина Банева
Химнът за мен е знак на учебното заведение, сподели в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Шумен деветокласничката в Средно учебно заведение „ Панайот Волов “ в града Катерина Банева при представянето на списание ЛИК " Българският светилник ".
За мен учебният химн не е просто някаква измислена ария. За мен този химн е знак на мемоари, на хубави страсти, знак на принадлежност. " След години, когато се чуе този химн, първото нещо, за което ще се сетиш, са спомените в учебно заведение, прекараното време там, учителите и най-важното – приятелите. Това ни прави една цяла общественост – всички възпитаници, както и учителите, по тази причина е значимо всяко образователно заведение да има собствен химн “, уточни Банева.
Нашето учебно заведение се счита за правоприемник на първото класно учебно заведение в Шумен, с други думи - има 178-годишна история. Като просветителна институция, несъмнено, в реда на нещата е да има и химн. Съвсем естествено е да има химн, отдаден на Волов, тъй като знаем, че той с изключение на Апостол е и преподавател, означи журналистът и учител по български език и литература в просветителната институция Деян Герговски.
По думите му музиката на химна на учебното заведение е на Коста Петров, като в началото е имал текст с създател Михаил Узунов. „ Волов наше знаме “ се е казвал този химн. Първите няколко стиха от него са: „ Във време бурно и сурово, в Шумен Волов се роди “. След това, в летописната книга, отдадена на 150-годишнината на учебно заведение „ Панайот Волов “, маркирана през 1998 година, се загатва, че тогава е въведен и сегашният, настоящ химн на образователното заведение. Текстът е на Евтим Евтимов, като първите стихове са: „ Годините отлитат като вятър, реки изгубват в равнината глас, звезди угасват нощем на земята, само че Волов постоянно остава с нас “.
Коста Петров е бил преподавател по музика, учител във Висшия педагогичен институт в Шумен (сега Шуменски университет – б.а.), диригент на тогавашния хор „ Васил Коларов “ и през 1980 година е съосновател на Хора на запасното войнство „ Хан Аспарух “. Затова и по-старите шуменци, които са и преподаватели и са учили в Средно учебно заведение „ Панайот Волов “, са чували, че химнът на образователното заведение е написан във Военното учебно заведение в града, посочи Герговски.
Предвид личността на Панайот Волов няма по какъв начин този химн да не бъде по едно и също време в възхвала на образованието и въпреки това – на мъжеството. Неговата персона в действителност остава в пантеона на българските герои, добави Герговски и напомни, че тази година се навършват 170 години от Априлското въстание и гибелта на Панайот Волов.
За мен учебният химн не е просто някаква измислена ария. За мен този химн е знак на мемоари, на хубави страсти, знак на принадлежност. " След години, когато се чуе този химн, първото нещо, за което ще се сетиш, са спомените в учебно заведение, прекараното време там, учителите и най-важното – приятелите. Това ни прави една цяла общественост – всички възпитаници, както и учителите, по тази причина е значимо всяко образователно заведение да има собствен химн “, уточни Банева.
Нашето учебно заведение се счита за правоприемник на първото класно учебно заведение в Шумен, с други думи - има 178-годишна история. Като просветителна институция, несъмнено, в реда на нещата е да има и химн. Съвсем естествено е да има химн, отдаден на Волов, тъй като знаем, че той с изключение на Апостол е и преподавател, означи журналистът и учител по български език и литература в просветителната институция Деян Герговски.
По думите му музиката на химна на учебното заведение е на Коста Петров, като в началото е имал текст с създател Михаил Узунов. „ Волов наше знаме “ се е казвал този химн. Първите няколко стиха от него са: „ Във време бурно и сурово, в Шумен Волов се роди “. След това, в летописната книга, отдадена на 150-годишнината на учебно заведение „ Панайот Волов “, маркирана през 1998 година, се загатва, че тогава е въведен и сегашният, настоящ химн на образователното заведение. Текстът е на Евтим Евтимов, като първите стихове са: „ Годините отлитат като вятър, реки изгубват в равнината глас, звезди угасват нощем на земята, само че Волов постоянно остава с нас “.
Коста Петров е бил преподавател по музика, учител във Висшия педагогичен институт в Шумен (сега Шуменски университет – б.а.), диригент на тогавашния хор „ Васил Коларов “ и през 1980 година е съосновател на Хора на запасното войнство „ Хан Аспарух “. Затова и по-старите шуменци, които са и преподаватели и са учили в Средно учебно заведение „ Панайот Волов “, са чували, че химнът на образователното заведение е написан във Военното учебно заведение в града, посочи Герговски.
Предвид личността на Панайот Волов няма по какъв начин този химн да не бъде по едно и също време в възхвала на образованието и въпреки това – на мъжеството. Неговата персона в действителност остава в пантеона на българските герои, добави Герговски и напомни, че тази година се навършват 170 години от Априлското въстание и гибелта на Панайот Волов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ