Хиперзвуковият "Кинжал" се оказа балистична ракета "Искандер", пусната от самолет
Руското министерство на защитата озадачи анализатори с публикуваното видео, за което твърди, че е сполучлив тест на хиперзвукова ракета " Кинжал ", против която нямало никаква ефикасна отбрана на съперника.
Причината не е в това, че името в действителност е на добре известна зенитна, а не на тактическа ракета - да не приказваме, че говоренето за нуклеарна бойна глава слага сходно оръжие в категорията на стратегическите. Нито е в думите на президента Владимир Путин, че тя е способна да лети 10 пъти по-бързо от скоростта на звука, което до момента не е постигано от никого.
Като се подмине несръчния монтаж (заради който излитащият МиГ-35 с ракетата е с номер 93, а този, който каца след задачата, е с номер 91) казусът е, че това е модифицирана ракета 9М723 от комплекса " Искандер ".
Тя е разработвана от 1987 година насам, влиза на въоръжение при започване на ХХI век и е една от най-хубавите в своята категория. Но 9М723 се движи с хиперзвукова скорост единствено в най-високата точка (на към 50 км над Земята) на балистичната си трауктория. В плътните пластове на атмосферата скоростта пада до 700-800 км/ч.
Основната разлика, която Марк Солонин вижда в авиационния вид, е че дъното на ракетата е покрито с спомагателна част от обшивката и стабилизатори. На това място се намират разнообразни детайли от механиката за точно ориентиране на газовата бликам по време на полет към задачата.
На видеото се вижда ясно по какъв начин самолетът пуска ракетата, добавената част от корпуса се изхвърля, след което се възпламенява моторът.
Солонин още един път акцентира, че всичко демонстрирано няма нищо общо с структурите, които през днешния ден се тестват като хиперзвукови крилати ракети. Подобни модели са с доста присъща форма, носова част като нож и минимални - поради голямата скорост и нагряването - детайли за управляема аеродинамика
" Носът " на X-51A Waverider, да вземем за пример, е направен от волфрам, с цел да издържи на кинетичното нагряване при скорост 6.5 Мах.
Американската X-51A Waverider
Освен това моторът с твърдо гориво на " Искандер " е с такова съответствие на тягата по отношение на употребяваното за секунда кг гориво, което е най-малко три пъти по-ниско от това на въздушно-ракетните хиперзвукови мотори. Иначе казано, вторият модел може да работи три пъти по-продължително, а това нормално се превежда като по-дълъг полет и обсег на оръжието. Другото направление при въздушно-реактивните мотори е да не се усилва продължителността на полета, само че значително да се увеличи скоростта на ракетата.
Причината не е в това, че името в действителност е на добре известна зенитна, а не на тактическа ракета - да не приказваме, че говоренето за нуклеарна бойна глава слага сходно оръжие в категорията на стратегическите. Нито е в думите на президента Владимир Путин, че тя е способна да лети 10 пъти по-бързо от скоростта на звука, което до момента не е постигано от никого.
Като се подмине несръчния монтаж (заради който излитащият МиГ-35 с ракетата е с номер 93, а този, който каца след задачата, е с номер 91) казусът е, че това е модифицирана ракета 9М723 от комплекса " Искандер ".
Тя е разработвана от 1987 година насам, влиза на въоръжение при започване на ХХI век и е една от най-хубавите в своята категория. Но 9М723 се движи с хиперзвукова скорост единствено в най-високата точка (на към 50 км над Земята) на балистичната си трауктория. В плътните пластове на атмосферата скоростта пада до 700-800 км/ч.
Основната разлика, която Марк Солонин вижда в авиационния вид, е че дъното на ракетата е покрито с спомагателна част от обшивката и стабилизатори. На това място се намират разнообразни детайли от механиката за точно ориентиране на газовата бликам по време на полет към задачата.
На видеото се вижда ясно по какъв начин самолетът пуска ракетата, добавената част от корпуса се изхвърля, след което се възпламенява моторът.
Солонин още един път акцентира, че всичко демонстрирано няма нищо общо с структурите, които през днешния ден се тестват като хиперзвукови крилати ракети. Подобни модели са с доста присъща форма, носова част като нож и минимални - поради голямата скорост и нагряването - детайли за управляема аеродинамика
" Носът " на X-51A Waverider, да вземем за пример, е направен от волфрам, с цел да издържи на кинетичното нагряване при скорост 6.5 Мах.
Американската X-51A Waverider
Освен това моторът с твърдо гориво на " Искандер " е с такова съответствие на тягата по отношение на употребяваното за секунда кг гориво, което е най-малко три пъти по-ниско от това на въздушно-ракетните хиперзвукови мотори. Иначе казано, вторият модел може да работи три пъти по-продължително, а това нормално се превежда като по-дълъг полет и обсег на оръжието. Другото направление при въздушно-реактивните мотори е да не се усилва продължителността на полета, само че значително да се увеличи скоростта на ракетата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ