Ростислав Ищенко: Харковската отбранителна операция на Руската армия
Руското командване взе политически рисковано, само че безусловно вярно от военна позиция решение
Оценявайки обстановката в северната част на съветския фронт в Украйна, развила се до края на септември 2022 година, първо би трябвало да се каже, че всяко оттегляне е доказателство за неспособността на армията да удържи фронта на съществуващата дълготрайност с наличните сили.
За по-голяма изясненост, пълнокръвна щатна дивизия в защитата е ситуирана на фронт от три до пет километра (в взаимозависимост от терена). Тъй като войските по предписание не са задоволителни за никоя войска, дивизия може да бъде ситуирана на десеткилометров бранш. Но това значи, че пролуките сред крепостите в действителност ще бъдат блокирани единствено от вреди, нанасяне от огън и няма да има запаси. Тоест всеки пробив става съдбовен за такава отбрана.
В историята на Отечествената война има случаи, когато и нашите, и немските дивизии са държали фронт от двадесет до четиридесет километра. Но такова решение, въпреки и рисковано, беше възможно единствено на спокойни сектори от фронта. Ако подобен фронт бъде нападнат, той се разпада съвсем мигновено.
Изключение вършат обстановки, сходни на тази в борбата край Москва (когато германците можеха, заради метеорологичните условия, да напредват единствено по няколко авансово известни пътища, чиято защита можеше да бъде задоволително наситена с войски, пренебрегвайки отворените флангове, тъй като дълбокият сняг лиши Вермахта от опцията за маневриране), или покрай Сталинград, когато градът по политически аргументи служи като точка за използване на старания, като голям магнит, привличащ по-голямата част от руските и немските войски.
Но в последна сметка руските войски съумяха да употребяват численото предимство и да проведат обкръжаваща интервенция, употребявайки откритите, едва предпазени флангове на немската формация, които 6-та полева войска нямаше сили да покрие. По този метод в по-голямата част от случаите неуспехът да се насити вярно защитата с войски в навечерието на вражеска атака води отбраняващата се страна до обезпечено пагубно проваляне.
Руското командване се готви да отблъсне настъплението на украинските войски през август-септември. При това последното беше необятно обявено.
В същото време командването на въоръжените сили на Руската федерация, сходно на руското командване в борбите край Москва (1941 г.) и Курск (1943 г.), искаше да спести стратегически запаси, които да разрешат, откакто изтощи съперника по време на отбранителните борби, да отиде към нахлуване и нанасяне на стратегическо проваляне. Руското командване също не искаше да спре настъпателната интервенция в Донбас, по време на която войските постепенно, само че несъмнено пробиха дългогодишната брана на съперника и доближиха административната граница на Днепропетровска област.
Това се дължи на обстановката, при която беше невероятно да се сътвори задоволителна компактност на войските по цялата дължина на фронта (от Харков до Николаев). В такава обстановка приоритет за Русия се оказва южният сектор (Херсонско-Николаевското, Криворожкото, Запорожското и Угледарското направление).
Дълбокото нахлуване на съперника в този регион, изключително в региона на Херсонския плацдарм, може да има пагубни последствия за цялата съветска формация, което води до безвъзвратна загуба на обилни контингенти войски и техника, като съперникът доближава до Крим, до Мелитопол, Бердянск и Мариупол. Всъщност ставаше дума за риска от загуба на 80-90% от освободената територия и влизане в задънена защита на границата на Крим и в Донбас.
За да се предотврати подобен пробив на юг, бяха привлечени всички нищожни запаси на съветската формация в Украйна. Стратегическият запас в лицето на 3-ти армейски корпус не беше въведен в борба, само че също беше разпрострат на юг, тъй че при положение на пробив на съперника да е допустимо да се извърши мощна контраофанзива от дълбините на защитата.
Харковската посока на общия декор се различаваше по това, че там, при положение на предполагаем пробив на съперника, Русия губеше единствено територия. Близостта на самата съветска граница, която украинските войски не рискуват да пресичат през целия интервал на спецоперацията, както и особеностите на конфигурацията на фронта, не дадоха късмет на Украйна да развие нахлуване в региона на Харков със стратегическа цел. В най-лошия сюжет украинските сили биха могли да изтласкат съветската формация челно, до момента в който настъплението им разумно завърши.
Руското командване взе политически рисковано, само че безусловно вярно от военна позиция решение. То трябваше да поддържа защитата при положение, че Украйна не стартира мощна атака в региона на Харков. Ако подобен удар беше нанесен, въоръжените сили на РФ трябваше да бъдат изтеглени на нови линии, доста намалявайки линията на фронта, което значи три пъти увеличение на плътността на войските, без присъединяване на стратегически запаси.
Изтеглянето на войските беше осъществено просто превъзходно. Под прикритието на най-малък ариергард цялата съветска формация беше толкоз откъсната от настъпващите украински елементи, че последните влязоха в обитаемоте места едвам на втория или третия ден след формалните известия за изоставянето им от съветската войска.
Всъщност Украйна беше хваната на удар в празнотата. Ако в този миг съветското командване имаше задоволително запаси в посока Харков, настъпващата украинска група можеше да бъде съвсем изцяло унищожена по същия метод, по който декор Бок унищожи настъпващата група на Тимошенко през 1942 година в същия регион. Но на юг бяха нужни нищожни запаси и командването резервира стратегическия запас за бъдещата атака.
Ето за какво трябваше да се ограничим до обстоятелството, че за Украйна е доста по-трудно да пробие новата линия на фронта, в това време, даже в сегашната настройка, групата от Харков надеждно покрива северния фланг на групата Донбас, която постепенно настава към Славянск. На Украйна остава единствено едно перспективно направление за офанзива – към Лиман.
Превземането на този град в действителност ще усложни подготовката за щурма на Славянск, само че съветската харковска формация също може да концентрира всичките си лимитирани запаси на този стеснен сектор от фронта. Всъщност украинската група е лишена от пространство за маневриране и е принудена да щурмува Лиман челно (приблизително като германците край Москва при артилерийски засади на Рокосовски).
Засега въпросът е дали Въоръжените сили на РФ ще съумеят да поддържат задоволителен стратегически запас за прекосяване в нахлуване до цялостното привършване на украинския нападателен капацитет.
Въз основа на актуалната обстановка може да се допусна, че даже и при най-лошия сюжет Русия ще има задоволително сили, с цел да пробие дефинитивно фронта в Донбас, да доближи границата на Днепропетровска област и вероятно да блокира Запорожие от изток (откъм левия бряг на Днепър).
В най-хубавия случай Херсонският плацдарм ще служи като база за нахлуване на десния бряг на Днепър, против Николаев, Одеса, Кривой Рог, Днепропетровск, Запорожие, Кировоград. Засега обаче украинските войски към момента (макар и неуспешно) се пробват да настъпят на юг.
Основната неточност на украинското командване по време на подготовката на настъплението август-септември може да се смята опитът за нахлуване по целия фронт (Харков, Въгледар, Запорожие, Кривой Рог, Николаев). С лимитираните си запаси Украйна можеше да разчита на триумф единствено в случай че оптимален брой сили бяха съсредоточени в направление Херсон-Новокаховское, което беше главното за нея.
Само след пробив на фронта на плацдарма, заемане на прехода в Нова Каховка и блокиране на Херсон от десния бряг на Днепър, Украйна можеше да стартира подготовката на пробив в Запорожия бранш, с цел да се свърже покрай Мелитопол с групата, настъпваща от Нова Каховка и да отреже Северна Таврия от Донбас.
След като разпръсна запасите, украинското командване на никое място не реализира решителни цели, а относителният триумф в посока Харков докара единствено до неефикасно отклонение на запаси от основното южно направление. В същото време би трябвало да се има поради, че всяка военна интервенция има освен чисто военно, само че и политическо значение.
Ако във военно отношение Харковската отбранителна интервенция може да послужи като модел на добре проведено оттегляне, провокирайки врага да нанесе удар в празнотата и обвързвайки стратегическите му запаси, то в политическо отношение това докара до обилни разноски.
Първо, изоставянето на обилни региони без пердах провокира недоумение и безпокойствие измежду забележителна част от съветското общество. Обясненията на военното ведомство обичайно се лимитираха до разкази на близки блогъри и военни репортери, че генералите не би трябвало да бъдат подложени на критика по време на война (което не подхожда нито на международната, нито на съветската процедура - по време на войната генералите и адмиралите освен бяха подложени на критика, само че даже се опитваха и от време на време бяха екзекутирани за провали и то в разнообразни армии по света, от руската до британската).
Предлагайки на обществото на воюваща страна да мълчи и да си гледа работата, човек може да стигне до благополучен миг, когато обществото в действителност не го е грижа, единствено че тогава без заинтригуваното присъединяване на цялото общество, фронтът няма да продължи дълго.
Второ, офанзивата повдигна духа на украинските войски и разреши на Киев да организира огромна осведомителна акция. Междувременно всяко военно деяние е ориентирано най-вече към подкопаване на духа на съпротивляващата се войска. Като предписание, предаващата се войска можеше да се съпротивлява дълго време и даже да победи, само че загуби религия в успеха.
Така че всяко съветско оттегляне усилва вярата в успеха на въоръжените сили на Украйна и укрепва тяхната опозиция, което в последна сметка усилва освен украинските, само че и нашите загуби.
Трето, останаха териториите, които Русия на практика стартира да интегрира в своя състав. Там бяха основани спомагателни съветски управляващи, раздаваха се съветски паспорти, образованието беше трансферирано на съветски релси и така нататък Напускането на тези територии без никакво пояснение подкопава доверието в съветските управляващи в други освободени територии.
Хората стартират да мислят, че в случай че военната нужда ги е принудила да се отдръпват от близостта на Харков, тогава кой може да подсигурява, че на следващия ден няма да ги принуди да изоставен Херсон. И към момента не можете да изтеглите всички.
Изброените нагоре проблеми са най-вече политически по естество и затова засягат повече политиците, в сравнение с военните. Генералът би трябвало да мисли за обстановката на бойното поле. Един политик би трябвало да мисли за политическия съставен елемент на военните дейности.
Но при всичко това би трябвало да се има поради, че генералите са тези, които възнамеряват специфичната интервенция и изчисляването на войските, нужни за бързото й победоносно довеждане докрай.
Фактът, че вследствие на това вместо „ освободителната акция “ по модела от септември 1939 година получихме „ финландската война “ от ноември 1939 година до февруари 1940 година, е директен резултат от грешката на планиращите и Харковската отбранителна интервенция с всички нейни несъмнени военни преимущества и осведомителни и политически дефекти - е далечно ехтене от тази неточност.
Е, и Съюз на съветските социалистически републики стартира войната 1941-45 година с едни командващи на фронтове и армии, а приключва най-вече с други. Генералите на мирния церемониал и военните победоносни времена са разнообразни хора и условията към тях са разнообразни.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Оценявайки обстановката в северната част на съветския фронт в Украйна, развила се до края на септември 2022 година, първо би трябвало да се каже, че всяко оттегляне е доказателство за неспособността на армията да удържи фронта на съществуващата дълготрайност с наличните сили.
За по-голяма изясненост, пълнокръвна щатна дивизия в защитата е ситуирана на фронт от три до пет километра (в взаимозависимост от терена). Тъй като войските по предписание не са задоволителни за никоя войска, дивизия може да бъде ситуирана на десеткилометров бранш. Но това значи, че пролуките сред крепостите в действителност ще бъдат блокирани единствено от вреди, нанасяне от огън и няма да има запаси. Тоест всеки пробив става съдбовен за такава отбрана.
В историята на Отечествената война има случаи, когато и нашите, и немските дивизии са държали фронт от двадесет до четиридесет километра. Но такова решение, въпреки и рисковано, беше възможно единствено на спокойни сектори от фронта. Ако подобен фронт бъде нападнат, той се разпада съвсем мигновено.
Изключение вършат обстановки, сходни на тази в борбата край Москва (когато германците можеха, заради метеорологичните условия, да напредват единствено по няколко авансово известни пътища, чиято защита можеше да бъде задоволително наситена с войски, пренебрегвайки отворените флангове, тъй като дълбокият сняг лиши Вермахта от опцията за маневриране), или покрай Сталинград, когато градът по политически аргументи служи като точка за използване на старания, като голям магнит, привличащ по-голямата част от руските и немските войски.
Но в последна сметка руските войски съумяха да употребяват численото предимство и да проведат обкръжаваща интервенция, употребявайки откритите, едва предпазени флангове на немската формация, които 6-та полева войска нямаше сили да покрие. По този метод в по-голямата част от случаите неуспехът да се насити вярно защитата с войски в навечерието на вражеска атака води отбраняващата се страна до обезпечено пагубно проваляне.
Руското командване се готви да отблъсне настъплението на украинските войски през август-септември. При това последното беше необятно обявено.
В същото време командването на въоръжените сили на Руската федерация, сходно на руското командване в борбите край Москва (1941 г.) и Курск (1943 г.), искаше да спести стратегически запаси, които да разрешат, откакто изтощи съперника по време на отбранителните борби, да отиде към нахлуване и нанасяне на стратегическо проваляне. Руското командване също не искаше да спре настъпателната интервенция в Донбас, по време на която войските постепенно, само че несъмнено пробиха дългогодишната брана на съперника и доближиха административната граница на Днепропетровска област.
Това се дължи на обстановката, при която беше невероятно да се сътвори задоволителна компактност на войските по цялата дължина на фронта (от Харков до Николаев). В такава обстановка приоритет за Русия се оказва южният сектор (Херсонско-Николаевското, Криворожкото, Запорожското и Угледарското направление).
Дълбокото нахлуване на съперника в този регион, изключително в региона на Херсонския плацдарм, може да има пагубни последствия за цялата съветска формация, което води до безвъзвратна загуба на обилни контингенти войски и техника, като съперникът доближава до Крим, до Мелитопол, Бердянск и Мариупол. Всъщност ставаше дума за риска от загуба на 80-90% от освободената територия и влизане в задънена защита на границата на Крим и в Донбас.
За да се предотврати подобен пробив на юг, бяха привлечени всички нищожни запаси на съветската формация в Украйна. Стратегическият запас в лицето на 3-ти армейски корпус не беше въведен в борба, само че също беше разпрострат на юг, тъй че при положение на пробив на съперника да е допустимо да се извърши мощна контраофанзива от дълбините на защитата.
Харковската посока на общия декор се различаваше по това, че там, при положение на предполагаем пробив на съперника, Русия губеше единствено територия. Близостта на самата съветска граница, която украинските войски не рискуват да пресичат през целия интервал на спецоперацията, както и особеностите на конфигурацията на фронта, не дадоха късмет на Украйна да развие нахлуване в региона на Харков със стратегическа цел. В най-лошия сюжет украинските сили биха могли да изтласкат съветската формация челно, до момента в който настъплението им разумно завърши.
Руското командване взе политически рисковано, само че безусловно вярно от военна позиция решение. То трябваше да поддържа защитата при положение, че Украйна не стартира мощна атака в региона на Харков. Ако подобен удар беше нанесен, въоръжените сили на РФ трябваше да бъдат изтеглени на нови линии, доста намалявайки линията на фронта, което значи три пъти увеличение на плътността на войските, без присъединяване на стратегически запаси.
Изтеглянето на войските беше осъществено просто превъзходно. Под прикритието на най-малък ариергард цялата съветска формация беше толкоз откъсната от настъпващите украински елементи, че последните влязоха в обитаемоте места едвам на втория или третия ден след формалните известия за изоставянето им от съветската войска.
Всъщност Украйна беше хваната на удар в празнотата. Ако в този миг съветското командване имаше задоволително запаси в посока Харков, настъпващата украинска група можеше да бъде съвсем изцяло унищожена по същия метод, по който декор Бок унищожи настъпващата група на Тимошенко през 1942 година в същия регион. Но на юг бяха нужни нищожни запаси и командването резервира стратегическия запас за бъдещата атака.
Ето за какво трябваше да се ограничим до обстоятелството, че за Украйна е доста по-трудно да пробие новата линия на фронта, в това време, даже в сегашната настройка, групата от Харков надеждно покрива северния фланг на групата Донбас, която постепенно настава към Славянск. На Украйна остава единствено едно перспективно направление за офанзива – към Лиман.
Превземането на този град в действителност ще усложни подготовката за щурма на Славянск, само че съветската харковска формация също може да концентрира всичките си лимитирани запаси на този стеснен сектор от фронта. Всъщност украинската група е лишена от пространство за маневриране и е принудена да щурмува Лиман челно (приблизително като германците край Москва при артилерийски засади на Рокосовски).
Засега въпросът е дали Въоръжените сили на РФ ще съумеят да поддържат задоволителен стратегически запас за прекосяване в нахлуване до цялостното привършване на украинския нападателен капацитет.
Въз основа на актуалната обстановка може да се допусна, че даже и при най-лошия сюжет Русия ще има задоволително сили, с цел да пробие дефинитивно фронта в Донбас, да доближи границата на Днепропетровска област и вероятно да блокира Запорожие от изток (откъм левия бряг на Днепър).
В най-хубавия случай Херсонският плацдарм ще служи като база за нахлуване на десния бряг на Днепър, против Николаев, Одеса, Кривой Рог, Днепропетровск, Запорожие, Кировоград. Засега обаче украинските войски към момента (макар и неуспешно) се пробват да настъпят на юг.
Основната неточност на украинското командване по време на подготовката на настъплението август-септември може да се смята опитът за нахлуване по целия фронт (Харков, Въгледар, Запорожие, Кривой Рог, Николаев). С лимитираните си запаси Украйна можеше да разчита на триумф единствено в случай че оптимален брой сили бяха съсредоточени в направление Херсон-Новокаховское, което беше главното за нея.
Само след пробив на фронта на плацдарма, заемане на прехода в Нова Каховка и блокиране на Херсон от десния бряг на Днепър, Украйна можеше да стартира подготовката на пробив в Запорожия бранш, с цел да се свърже покрай Мелитопол с групата, настъпваща от Нова Каховка и да отреже Северна Таврия от Донбас.
След като разпръсна запасите, украинското командване на никое място не реализира решителни цели, а относителният триумф в посока Харков докара единствено до неефикасно отклонение на запаси от основното южно направление. В същото време би трябвало да се има поради, че всяка военна интервенция има освен чисто военно, само че и политическо значение.
Ако във военно отношение Харковската отбранителна интервенция може да послужи като модел на добре проведено оттегляне, провокирайки врага да нанесе удар в празнотата и обвързвайки стратегическите му запаси, то в политическо отношение това докара до обилни разноски.
Първо, изоставянето на обилни региони без пердах провокира недоумение и безпокойствие измежду забележителна част от съветското общество. Обясненията на военното ведомство обичайно се лимитираха до разкази на близки блогъри и военни репортери, че генералите не би трябвало да бъдат подложени на критика по време на война (което не подхожда нито на международната, нито на съветската процедура - по време на войната генералите и адмиралите освен бяха подложени на критика, само че даже се опитваха и от време на време бяха екзекутирани за провали и то в разнообразни армии по света, от руската до британската).
Предлагайки на обществото на воюваща страна да мълчи и да си гледа работата, човек може да стигне до благополучен миг, когато обществото в действителност не го е грижа, единствено че тогава без заинтригуваното присъединяване на цялото общество, фронтът няма да продължи дълго.
Второ, офанзивата повдигна духа на украинските войски и разреши на Киев да организира огромна осведомителна акция. Междувременно всяко военно деяние е ориентирано най-вече към подкопаване на духа на съпротивляващата се войска. Като предписание, предаващата се войска можеше да се съпротивлява дълго време и даже да победи, само че загуби религия в успеха.
Така че всяко съветско оттегляне усилва вярата в успеха на въоръжените сили на Украйна и укрепва тяхната опозиция, което в последна сметка усилва освен украинските, само че и нашите загуби.
Трето, останаха териториите, които Русия на практика стартира да интегрира в своя състав. Там бяха основани спомагателни съветски управляващи, раздаваха се съветски паспорти, образованието беше трансферирано на съветски релси и така нататък Напускането на тези територии без никакво пояснение подкопава доверието в съветските управляващи в други освободени територии.
Хората стартират да мислят, че в случай че военната нужда ги е принудила да се отдръпват от близостта на Харков, тогава кой може да подсигурява, че на следващия ден няма да ги принуди да изоставен Херсон. И към момента не можете да изтеглите всички.
Изброените нагоре проблеми са най-вече политически по естество и затова засягат повече политиците, в сравнение с военните. Генералът би трябвало да мисли за обстановката на бойното поле. Един политик би трябвало да мисли за политическия съставен елемент на военните дейности.
Но при всичко това би трябвало да се има поради, че генералите са тези, които възнамеряват специфичната интервенция и изчисляването на войските, нужни за бързото й победоносно довеждане докрай.
Фактът, че вследствие на това вместо „ освободителната акция “ по модела от септември 1939 година получихме „ финландската война “ от ноември 1939 година до февруари 1940 година, е директен резултат от грешката на планиращите и Харковската отбранителна интервенция с всички нейни несъмнени военни преимущества и осведомителни и политически дефекти - е далечно ехтене от тази неточност.
Е, и Съюз на съветските социалистически републики стартира войната 1941-45 година с едни командващи на фронтове и армии, а приключва най-вече с други. Генералите на мирния церемониал и военните победоносни времена са разнообразни хора и условията към тях са разнообразни.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ