Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е събитие от изключителна

Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година е събитие от изключителна значимост за българската история. Учените са единомислещи, че нейният излаз е решен от борбата за Плевен. Тази няколкомесечна епопея притегля вниманието на целия свят, а историята незабавно се трансформира в легенда, разказвана от уста на уста. Пътят до триумфа при Плевен е дълъг и сложен. Труден, тъй като половината от руснаците, изгубили живота си по време на войната, умират точно по време на тази тежка интервенция. В последна сметка обаче, останал без хранителни запаси, Осман паша прави на 10 декември обезверен опит за пробив на обсадата. Натискът на турците е гневен, само че безрезултатен и виждайки безизходното състояние, маршалът подрежда да се развее бял байрак. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 бойци, 88 оръдия и 7 флагове. Наред с съветските воини, в тази славна епопея се борят и чужденци. И до момента в който е общоизвестно, че румънци вземат участие в борбата и даже общото командване официално е поверено на крал Карол, то наличието на японец на бойното поле би било безспорна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай.

За тази история се знае в действителност малко. Информацията е нищожна, само че съгласно Енциклопедия на японските благородници със съставител Джурен Цуцуи, издадена през 1911 година, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава. Сейго Ямадзава е родом от префектура Кагошима. Днес провинцията е с население от близо 2 милиона души и се намира в южната част на страната. Той е потомствен благородник, бидейки максимален наследник на Ямазава Джудайю – самурай от провинция Сатсума. През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, прочут с откровения си и корав темперамент, отива в Киото и взе участие в борбата против войската на феодалния държател Чошу (района на сегашната префектура Ямагучи). По това време в Япония царува същинска революция, а фамилията заема страната на императора-реформатор Мейджи (неговото ръководство е известно като Meiji era – просветителното управление). Тези събития утвърждават военната кариера на Сейго Ямадзава. За смелост и заслуги в борбата е признат в императорската войска. След многократни триумфи на бойното поле, през 1871 година е почетен с чин майор и отпътува да учи военни науки в Съединени американски щати, а по-късно попада във Франция в качеството си на надзирател на учащите във военното учебно заведение.

И по този начин стигаме до кулминационната точка на този роман. През 1877 година Ямадзава отпътува като делегат на Японската императорска войска в Руската императорска войска. По свое предпочитание самураят е назначен за пълководец на взвод в съветска военна част от състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и взе участие в борбата край Плевен. Не е напълнено изяснена ролята му в сраженията, само че сигурно се знае, че не просто оцелява, само че е и награден. Получава съветския Орден „ Свети Владимир “ IV ст., както и няколко с румънски оценки. Преди няколко години Мария Карадечева – организатор в Историческия музей в Пловдив, описа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е открит от комисия от Румелийския интервал и в началото е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?

Видимо по нищо не проличава, че находката в Пловдивския музей, а точно мечът уакизаши, е бил благосъстоятелност на героя на сегашния роман. Върху меча липсва плочката с буквите на самурая. Дали обаче може да е благосъстоятелност на различен японец? Едва ли в редиците на съветската войска е имало такива. Във всеки случай, след войната Ямадзава се завръща в Япония и е признат от император Мейджи, на който рапортува за Руско-турската освободителна война. Издигнат е в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант. През декември 1895 година, поради присъединяване си в Първата японско-китайска война, е награден с купата барон. Той не съумява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване. През 2009 година в Токио, по случай 50-годишнината от възобновяване на дипломатическите връзки сред България и Япония, посетители на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по обичайни японския спортове, правнук на Сейго Ямадзава. Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е съумяла да сплоти хора от две страни, намиращи се по този начин надалеч една от друга, ни кара да имаме вяра, че скромният принос на самурая не е пропуснат, въпреки за него да се знае прекомерно малко.