Генадий Гудков: Путин търси реванш в Украйна
Руският президент Владимир Путин търси реванш в Украйна, за това военната атака там е допустима. Тази теза застъпва в особено изявление за предаването Генадий Гудков, някогашен народен представител от Държавната дума и критик на Кремъл, който живее в България.
Николай Кръстев беседва с него за настоящата политическа обстановка и положението на Алексей Навални и опозицията в Русия като цяло.
Цялото изявление вижте във видеото.
Как гледате на създалото се в този момент изостряне на връзките сред Русия и НАТО?
Гудков: Стигнах през днешния ден до извода - имах няколко срещи с български политици, с български дипломати и стигнахме до извода, че Путин подлага на тест границите на самообладание на Запада. Именно подлага на тест. И това, че слага изцяло неприемливи, безусловно неизпълними ултиматуми е удостоверение за това, че той като че ли търси мотив за спор, даже не се стреми към спор, а търси опрощение за бъдеща своя експанзия. Нещата наподобяват почти по този начин: „ - Предложихме им това, те отхвърлиха, а ние им предложихме този вид, те ни отхвърлиха, а ние им предложихме да изоставен тази страна, те ни отхвърлиха, а ние им предложихме да ни дадат писмени гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО, те ни отхвърлиха - какво ни остава да вършим?! Ние сме длъжни да отстояваме националните си ползи! Ние би трябвало да нахлуем в Украйна или да предприемем някакви дейности, свързани да речем с повишение на напрежението, може би с някакви провокации, с някакви спорове ".
Имам усещането, че съветското политическо управление слага осъзнато неизпълними, неприемливи условията, с цел да може да задълбочи спора и да получи опция да шантажира с военни средства Запада. В Русия измежду нашите сътрудници, специалисти се носи мнението, че може би ще бъде запален тактически въоръжен спор, при който шантажът от страна на путиновия режим ще се състои в опасност от слагане в бойна подготвеност на оперативно-тактическите нуклеарни сили, не на стратегическите бойни глави, не на ракетите, не на подводниците, а на оперативно-тактическото нуклеарно оръжие, и даже на минималното му потребление или опасност от потребление на територията на Украйна или на някои прилежащи страни. Може би в това се състои сегашната тактичност на путиновия режим. Не изключвам тъкмо това да е задачата им - да се скарат със Запада обществено, да го обвинят в това, че не приема никакви оферти и да докарат нещата до по-нататъшна ескалация спора, да го уголемяват още повече.
Възможен ли е подобен огромен спор сред Русия и НАТО?
Гудков: Той може да се изрази най-много във въоръженото навлизане на Русия в Украйна. Ще припомня, че Украйна не е член на НАТО, не е и асоцииран член на НАТО, не е стратегически сътрудник на Съединени американски щати в областта на сигурността. Разбира се НАТО не може да гледа в профил война в Европа, каквато и да било война в Европа, само че Русия може да избере, днешното управление отпред с Путин може да избере като форма за спор с НАТО нахлуването в Украйна. И мога да обясня за какво. Мнозина не схващат, чу Путин с изключение на някакви прагматични ползи, другари, олигарси, бизнеси, пари е доста съществено афектиран на Украйна, персонално афектиран. Путин имаше концепцията да влезе в историята като някакъв избавител, като някакъв бележит водач, който още веднъж е основал някаква съюзна страна. И основен детайл от тази съюзна страна съгласно концепцията на Путин, зная го от най-близкото му обграждане, постоянно е била Украйна. Украйна беше след Русия втория камък, с който можеше да се построи една от стените на общата съюзна страна. Oгромни пари се наливаха в Украйна чрез ниски цени за газта, чрез директни вложения, чрез разнообразни корупционни схеми, отиваха милиарди, десетки милиарди долари. И когато Украйна внезапно се обърна с лице към Европа, към Европейския Съюз, стартира да поддържа някакви връзки с НАТО, Путин възприе това като персонална засегнатост, като провал на неговата концепция да влезе в историята като персона, която е възстановила съюзната страна.
Без Украйна не може да има никаква съюзна страна. И това за него е по този начин мъчително, за него това е дотолкоз прочувствено оцветено, че в този случай, по този въпрос страстите са доста по-силни от разсъдъка, доста по-силни от прагматичните разсъждения. Защо беше онази нервност в Кремъл - може би сте обърнали внимание, когато бяха събитията на Майдана и Янукович сподели: „ - Не, ние няма да смажем Майдана със мощ, аз си отивам. Нека има избори ". Точно в този миг настъпи нервност, тъй като, обърнете внимание, с Крим - по този начин, в този момент няма да приказваме за Крим, само че незабавно Донбас, незабавно Луганск, неотложно някакъв референдум, обаче незабавно се стопираха. Защо. Защото реакцията на Запада беше доста твърда. Проведоха този референдум за Донбас и Луганск, за Донецк и не беше приет, Русия не го призна. Това беше такава променчивост в дейностите на съветското политическо управление, която може да бъде обяснено тъкмо с острите му страсти - не знаеха, какво да вършат, имаше една такава неуравновесеност, нервност - „ Как по този начин Украйна ще си върви, всичко пропадна ". И в този момент виждате реакцията към НАТО, за какво е толкоз остра - тъй като Путин схваща, че в случай че Украйна стане асоцииран член на НАТО, подпише някаква пътна карта, поеме да речем пътя за влизане в Европейския Съюз това ще е края - Путин няма да може повече да упражнява какъвто и да било надзор върху Украйна. Той схваща, че това ще е дефинитивно и необратимо. Сега Путин има някакви илюзии, някакви очаквания, че може от вътрешната страна да разклати Украйна и да получи реванш. Той към момента изпитва тази заблуда, тъй като му рапортуват напълно друга конюнктура, той от дълго време събира информация не от обективната действителност, а от отчетите на своите подчинени, от тези прословути папчици с информация, които му поставят на бюрото. Каквато информация му подават, такава картина на света му се появява в главата. И тази картина е ирационална, тя не е изпитана с прагматизъм и логичност. И в този смисъл това може да докара до спор, който да провокира съществено изостряне на връзките, до военно опълчване с НАТО. В това са аргументите, отсам потегля всичко.
Николай Кръстев беседва с него за настоящата политическа обстановка и положението на Алексей Навални и опозицията в Русия като цяло.
Цялото изявление вижте във видеото.
Как гледате на създалото се в този момент изостряне на връзките сред Русия и НАТО?
Гудков: Стигнах през днешния ден до извода - имах няколко срещи с български политици, с български дипломати и стигнахме до извода, че Путин подлага на тест границите на самообладание на Запада. Именно подлага на тест. И това, че слага изцяло неприемливи, безусловно неизпълними ултиматуми е удостоверение за това, че той като че ли търси мотив за спор, даже не се стреми към спор, а търси опрощение за бъдеща своя експанзия. Нещата наподобяват почти по този начин: „ - Предложихме им това, те отхвърлиха, а ние им предложихме този вид, те ни отхвърлиха, а ние им предложихме да изоставен тази страна, те ни отхвърлиха, а ние им предложихме да ни дадат писмени гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО, те ни отхвърлиха - какво ни остава да вършим?! Ние сме длъжни да отстояваме националните си ползи! Ние би трябвало да нахлуем в Украйна или да предприемем някакви дейности, свързани да речем с повишение на напрежението, може би с някакви провокации, с някакви спорове ".
Имам усещането, че съветското политическо управление слага осъзнато неизпълними, неприемливи условията, с цел да може да задълбочи спора и да получи опция да шантажира с военни средства Запада. В Русия измежду нашите сътрудници, специалисти се носи мнението, че може би ще бъде запален тактически въоръжен спор, при който шантажът от страна на путиновия режим ще се състои в опасност от слагане в бойна подготвеност на оперативно-тактическите нуклеарни сили, не на стратегическите бойни глави, не на ракетите, не на подводниците, а на оперативно-тактическото нуклеарно оръжие, и даже на минималното му потребление или опасност от потребление на територията на Украйна или на някои прилежащи страни. Може би в това се състои сегашната тактичност на путиновия режим. Не изключвам тъкмо това да е задачата им - да се скарат със Запада обществено, да го обвинят в това, че не приема никакви оферти и да докарат нещата до по-нататъшна ескалация спора, да го уголемяват още повече.
Възможен ли е подобен огромен спор сред Русия и НАТО?
Гудков: Той може да се изрази най-много във въоръженото навлизане на Русия в Украйна. Ще припомня, че Украйна не е член на НАТО, не е и асоцииран член на НАТО, не е стратегически сътрудник на Съединени американски щати в областта на сигурността. Разбира се НАТО не може да гледа в профил война в Европа, каквато и да било война в Европа, само че Русия може да избере, днешното управление отпред с Путин може да избере като форма за спор с НАТО нахлуването в Украйна. И мога да обясня за какво. Мнозина не схващат, чу Путин с изключение на някакви прагматични ползи, другари, олигарси, бизнеси, пари е доста съществено афектиран на Украйна, персонално афектиран. Путин имаше концепцията да влезе в историята като някакъв избавител, като някакъв бележит водач, който още веднъж е основал някаква съюзна страна. И основен детайл от тази съюзна страна съгласно концепцията на Путин, зная го от най-близкото му обграждане, постоянно е била Украйна. Украйна беше след Русия втория камък, с който можеше да се построи една от стените на общата съюзна страна. Oгромни пари се наливаха в Украйна чрез ниски цени за газта, чрез директни вложения, чрез разнообразни корупционни схеми, отиваха милиарди, десетки милиарди долари. И когато Украйна внезапно се обърна с лице към Европа, към Европейския Съюз, стартира да поддържа някакви връзки с НАТО, Путин възприе това като персонална засегнатост, като провал на неговата концепция да влезе в историята като персона, която е възстановила съюзната страна.
Без Украйна не може да има никаква съюзна страна. И това за него е по този начин мъчително, за него това е дотолкоз прочувствено оцветено, че в този случай, по този въпрос страстите са доста по-силни от разсъдъка, доста по-силни от прагматичните разсъждения. Защо беше онази нервност в Кремъл - може би сте обърнали внимание, когато бяха събитията на Майдана и Янукович сподели: „ - Не, ние няма да смажем Майдана със мощ, аз си отивам. Нека има избори ". Точно в този миг настъпи нервност, тъй като, обърнете внимание, с Крим - по този начин, в този момент няма да приказваме за Крим, само че незабавно Донбас, незабавно Луганск, неотложно някакъв референдум, обаче незабавно се стопираха. Защо. Защото реакцията на Запада беше доста твърда. Проведоха този референдум за Донбас и Луганск, за Донецк и не беше приет, Русия не го призна. Това беше такава променчивост в дейностите на съветското политическо управление, която може да бъде обяснено тъкмо с острите му страсти - не знаеха, какво да вършат, имаше една такава неуравновесеност, нервност - „ Как по този начин Украйна ще си върви, всичко пропадна ". И в този момент виждате реакцията към НАТО, за какво е толкоз остра - тъй като Путин схваща, че в случай че Украйна стане асоцииран член на НАТО, подпише някаква пътна карта, поеме да речем пътя за влизане в Европейския Съюз това ще е края - Путин няма да може повече да упражнява какъвто и да било надзор върху Украйна. Той схваща, че това ще е дефинитивно и необратимо. Сега Путин има някакви илюзии, някакви очаквания, че може от вътрешната страна да разклати Украйна и да получи реванш. Той към момента изпитва тази заблуда, тъй като му рапортуват напълно друга конюнктура, той от дълго време събира информация не от обективната действителност, а от отчетите на своите подчинени, от тези прословути папчици с информация, които му поставят на бюрото. Каквато информация му подават, такава картина на света му се появява в главата. И тази картина е ирационална, тя не е изпитана с прагматизъм и логичност. И в този смисъл това може да докара до спор, който да провокира съществено изостряне на връзките, до военно опълчване с НАТО. В това са аргументите, отсам потегля всичко.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ