Руският президент Владимир Путин отбелязва 20 години във властта, като

Руският президент Владимир Путин отбелязва 20 години във властта, като се хвали с достиженията си, само че в същото време резервира безмълвие за политическото си бъдеще - мистериозност, която разпалва всевъзможни спекулации по отношение на желанията му.

Путин акцентира възраждането на световното въздействие на Русия, промишлената рационализация, взрива в селскостопанския експорт и възобновяване на силата на съветската войска като едни от главните резултати от ръководството си, което стартира на 31 декември 1999 година. На тази дата първият съветски президент Борис Елцин ненадейно се отдръпна и дефинира някогашния офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за собствен правоприемник, отваряйки пътя за формалното му избиране за държавен глава три месеца по-късно.

Критиците упрекват Путин в оттегляне от постсъветските свободи, с цел да откри непоколебим надзор върху политическата сцена, да маргинализира опозицията и да задуши сериозните медии.

Те го държат виновен за напрежението със Запада след анексирането от Русия на украинската област Крим през 2014 година, което укрепи рейтинга му, само че провокира налагането на наказания от Съединени американски щати и Евросъюза.

" Путин спря естественото развиване на Русия като естествена пазарна стопанска система и естествена политическа народна власт " и трансформира страната в " световен палавник ", сподели Андрей Колесников, откривател от Московския център " Карнеги ".

Наблюдателите на процесите в Кремъл се пробват да плануват какво ще стане, откакто изтече сегашният шестгодишен мандат на Путин през 2024 година. Те са единомислещи за едно: Путин, най-дълго управлявалият съветски водач след руския деспот Йосиф Сталин, евентуално ще продължи да бъде отпред.

Запален по фитнеса, 67-годишният Путин наподобява в добра кондиция да остане във властта. Редовно тренира джудо, кара ски и играе хокей като проява на енергичността си.

Той резервира необятната си известност, макар че пропагандният резултат от анексирането на Крим се износи на фона на застой в виталния стандарт, покачване на възрастта за пенсиониране и други вътрешни провокации.

Путин елементарно може да употребява безкритичния парламент, с цел да отстрани рестриктивните мерки в броя на мандатите, само че множеството наблюдаващи чакат той да не подхваща чак толкоз пряк метод. Като ученик на юридически факултет съветският водач избира по-деликатни способи, които да имат демократична украска.

По-рано този месец Путин загатна за вероятни конституционни промени за разпределение на пълномощия сред президента, кабинета и Народното събрание.

Той не посочи какви биха моглида бъдат тези промени, само че това оповестяване може да е сигнал за желание от негова страна да ореже президентските пълномощия и да продължи да ръководи страната като министър-председател.

Има и други благоприятни условия. Дългогодишният водач на Казахстан Нурсултан Назарбаев предложи подобен образец тази година, когато ненадейно се отдръпна и направи по този начин, че протежето му да бъде определено за президент на предварителни избори.

Седемдесет и девет годишният Назарбаев резервира хватката си върху властта, като си обезпечи значимата роля на ръководител на съвета за сигурност на страната.

Има и друга, по-драстична алтернатива. Мнозина в прилежащ Беларус се притесняват, че Кремъл може да насочи настоявания за цялостно обединение на двете съюзнички и някогашни руски републики, с цел да може Путин да стане началник на една нова обединена страна.

Запитан неотдавна дали обмисля подобен вид, съветският президент отбягна въпроса.

Всяка една от тези варианти крие своите съществени опасности.

Путин се реалокира на премиерското кресло в интервала 2008-2012 година след осем години като президент, с цел да съблюдава конституционно ограничаване от два поредни мандата, позволявайки на Дмитрий Медведев да заеме мястото му на най-високия пост в Русия.

Путин продължи да командва парада и при Медведев, който чинопоклонно напусна президентския пост след единствено един мандат. Путин се възползва от решението на пазилия президентското му място да усили президентските мандати на шест години, само че все пак не беше доста удовлетворен от " ръководството в тандем ".

Той бе изключително сериозен към решението на Медведев да разреши на Организация на обединените нации през 2011 година да даде зелена светлина за западна военна акция по въздух в Либия, съдействала за свалянето на дългогодишния деспот Муамар Кадафи и тласнала страната към безпорядък.

А във вътрешен проект оповестеното от Путин връщане в президентството провокира всеобщи митинги в Москва през 2011-2012 година и разединение измежду елитите. Съветниците на Путин заподозряха някои фигури от обкръжението на Медведев, че са подтиквали шефа си да остане и за втори мандат и че са окуражавали митингите.

Тазмесечното изказване на Путин за допустима смяна на конституцията за ограничение на президентските мандати до единствено два беше интерпретирана от мнозина като сигнал, че той има намерение да сътвори за себе си нова управническа позиция, като в същото време ореже властта на наследника си.

Ако Путин реши да стане министър председател с нови необятни пълномощия, това може да породи закани от друго естество.

Упълномощавайки парламентарното болшинство да избира премиера, Путин ще стане по-уязвим, тъй като ще зависи от това по какъв начин се показва ръководещата партия. Макар и неговият рейтинг да е висок, известността на главната ръководена от Кремъл партия, " Единна Русия ", потегли надолу и президентът странеше от нея.

Сливане с Беларус за да бъде основана нова управителна служба, крие още по-големи опасности. Такава опция може и да разсънва възторг у някои руснаци, които мечтаят за възобновление на имперската популярност, само че това сигурно ще провокира мощна опозиция в Беларус и ново напрежение в връзките със Запада.

Беларуският властнически президент Александър Лукашенко, който е на власт от повече от 25 години, даде обещание да резервира постсъветската самостоятелност на Беларус.

Макар и Кремъл да упражни напън върху него, увеличавайки цените на енергоносителите и орязвайки дотациите, Лукашенко остана неотстъпчив и даже неотдавна предизвести, че опитът на Русия да превземе страната му може да провокира война с НАТО.

" Интересът на Лукашенко е да бъде деспот на своя национална страна, а не да бъде човек, подвластен от волята на Путин ", съобщи Колесников.

Какъвто и път да избере Путин, доста хора чакат той да пази желанията си в загадка до последно.

" Такава неустановеност си има своите преимущества - можеш да противопоставяш заинтригуваните групи една на друга, можеш да ги държиш с тази обстановка на неустановеност ", сподели московският политически анализатор Екатерина Шулман. " Но това не може да продължава прекомерно дълго, тъй като провокира вътрешни боричкания измежду елитите ", добави тя.

Шулман означи, че Кремъл може да провокира предварителни парламентарни избори (редовните са през 2021 г.), до момента в който рейтингите са още високи.

" Важно е в Народното събрание да има лоялно болшинство ", сподели Шулман. " Как обаче да се реализира това, е комплициран въпрос ", добави тя.

Според Шулман казахстанският сюжет наподобява най-вероятен. По думите й оставането му отпред, само че в същото време шерването от него на властта с приемника му ще разреши на Путин да урегулира неизбежната борба за наследството си, която ще се развихри измежду обкръжението му.

" Трудността в модела с наследника е в това, че цялата тази власт, която е съсредоточена в ръцете на настоящия президент, няма по какъв начин да бъде трансферирана в ръцете на който и да е различен човек ", сподели Шулман. " Но в случай че тази власт бъде разпределена, най-малко част от нея, то тогава е по-лесно за вземащите решенията да се спогодят за фигурата на евентуалния правоприемник ", добави тя.

 

Владимир Исаченков от Асошиейтед прес / Българска телеграфна агенция