Елеонора Митрофанова: Да не се споменава Русия при честването на годишнината от Освобождението от османско иго е предателство към истината
Руският дипломат Елеонора Митрофанова даде особено изявление в навечерието на Деня на Освобождението на България. В него тя приказва за връзките България-Русия и несправедливостите съгласно нея във връзка с съветската страна в отбелязването на празника.
Руското посолство в България разгласява в формалната си Facebook страница по-важните акценти от изявлението за портала Epochtimes.bg:
Отговори на Посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова на въпроси от портала Epochtimes.bg в навечерието на Деня на Освобождението на България (27 февруари 2025 г.)
– Винаги се отнасяте с почитание към 3 март. Споделете проектите си за този ден с нашите читатели?
3 март е значима дата в нашата обща история и, несъмнено, ние не можем да останем настрана, даже и да не сме поканени на формалните тържества. Това е денят, увенчал с победа битката на Руската императорска войска и българското опълчение за свободата на България. И макар че Санстефанският блян по този начин и не беше сбъднат заради позицията на Англия и Австро-Унгария, датата на мирния контракт остава свещена освен за българските жители, само че и за нас.
Тази година още веднъж не получихме предложения за събития с присъединяване на държавни представители. Заедно с нашите сънародници и наши български другари ще поднесем цветя на Паметника на свободата на Шипка и на монумента на император Александър II в центъра на София. Политическите условия не са в положение да заличат общата ни памет.
– Българският народ в огромната си част откровено би се радвал да ви види, като представител на страната, наследница на Руската империя, до президента на страната на 3 март на паметника на Шипка. Кога смятате, че това ще стане още веднъж допустимо, и какво би трябвало да създадат Русия и България за това?
От наша страна няма спънки за това, ние не сме инициирали прекратяването на формалните контакти – по този начин са решили вашите управляващи. Ние постоянно споделяме, че е значимо да се приказва, даже когато позициите не съответстват – както сподели неотдавнашната среща на високо равнище на съветска и американска делегации в Саудитска Арабия.
Да не се загатва Русия при честването на годишнината от Освобождението от османско робство е изменничество към истината, пренебрежение към хилядите съветски воини, дали живота си за свободата на братския български народ. Радвам се, че част от българския хайлайф схваща това.
– Ако погледнем картата на Европа, ще забележим, че културно и цивилизационно тя е разграничена на две елементи: източната част – православна и говореща най-вече славянски езици и употребяваща кирилица – и западната част, където приказват езици от латински и немски генезис, пишат на латиница и изповядват католицизма.
От позиция на китайската доктрина за Ин и Ян, двете елементи са неразривно свързани и образуват едно цяло, само че сега Западът води война против Изтока. Какво би трябвало да се случи, с цел да заживеят двете елементи още веднъж в естетика?
Не бих се съгласила, че в границите на Европа може да се приказва за цивилизационно опълчване сред западната (католическата) и източната (православната) част – въпреки всичко и България е най-вече православна, само че ясно се е изправила против Русия. По-уместно би било да приказваме за демонизирането на страната ни, отприщено от груповия Запад (ЕС и НАТО), освен това с избрани допускания – въпреки всичко и в границите на Европейски Съюз има страни, които се придържат към по-балансирани и градивни подходи.
Концепцията за естетика в интернационалните връзки е доста условна – по-голям е салдото на ползите, желанието да се вземат поради терзанията на другия и търсенето на допирни точки.
В това отношение рецептата е елементарна: належащо е да се осъзнае, че ескалирането на борба води единствено до увеличение на възможностите за взаимно заличаване на нациите, а не до техния разцвет.
Обнадеждаващ знак са стъпките, инициирани от президента на Съединени американски щати Д. Тръмп за възобновяване на доверието сред Москва и Вашингтон. Да се надяваме, че и управлението на страните от Европейски Съюз ще стигне до извода, че Русия не е опасност, а равносилен сътрудник, чиито ползи би трябвало да се зачитат.
