Руският писател дисидент Сергей Лебедев пред Lupa.bg: От авторитарен лидер Путин се превърна в луд тиранин
Руският публицист и публицист Сергей Лебедев дойде у нас по покана на българските си издатели от издателство " Кръг ", с цел да показа персонално двата си романа, издадени на български - „ Предел на забравата “ и „ Дебютант “. Той се срещна с десетки български читатели в столичната книжарница „ Гринуич “, раздаде и доста подписи, а също по този начин беседва и със студенти от Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
От няколко години писателят-дисидент живее в Германия, защото не е склонен с политиката на Владимир Путин. Сергей Лебедев е роден през 1981 година в Москва. От 14-годишен взе участие в геоложки експедиции в северната част на Русия и Казахстан в продължение на осем години. От 2000 година до 2014 година работи като публицист, заместител основен редактор на вестник „ Първи септември “. Публикува стихотворения в списание „ Звезда “. Още с дебютния си разказ " Предел на забравата ", публикуван през 2010 година, получава интернационално самопризнание - книгата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод, дело на Денис Коробко, е награден от Съюза на преводачите за ярки достижения.
В родината на Лебедев „ Предел на забравата ” е посрещнат като огромно събитие в актуалната съветска литература. Включен е в дългия лист на финалистите за националната литературна премия „ Большая книга “, както и в листата за наградата „ Национален бестселър “ през 2010 година През 2016 година „ Предел на забравата “ е измежду най-хубавите 10 книги, преведени на британски език, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “. Романът " Предел на забравата " е ненапълно персонална изповед на самия Лебедев за неговата фамилна история - това е драмата на млад мъж, който научава, че един от най-близките му хора е бил главорез в трудов лагер. Самият публицист като геолог открива тогавашни лагери на ГУЛАГ в Сибир и схваща, че негов чичо е бил шеф на един от най-страшните сталински лагери.
Вторият разказ на Лебедев „ Год кометы ” е публикуван през 2014 година Преведен е на британски и френски. Третият му разказ „ Люди августа “е оповестен в Германия през есента на 2015-а и през 2016-а в Русия. Той е включен в късите описи за литературните награди „ Букър “ и „ Нос “. Четвъртият му разказ „ Гусь Фриц “ излиза през 2018 година и се радва на огромен триумф на британски и немски.
Последната към този момент книга на Сергей Лебедев „ Дебютант “ (2020 г.) е шпионски разказ за руските секрети служби, който слага въпроса за морала в науката и съветската реалност през днешния ден. Писателят се въодушевява за книгата от случая „ Скрипал “ – отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал и щерка му във Англия с препарат, основан в Русия. В центъра на историята е възрастен академик на име Калитин, основал в миналото най-неуловимата и безпощадна отрова на света – Дебютант.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Калитин бяга на Запад, само че прекарва последните години от живота си в очакване на приближаващото отмъщение. В Русия има заповед предателят да бъде погубен, и то – със личното му откритие. " Дебютант " е разтърсващ и прочувствен разказ за света на съветските шпиони и тайните служби. В тази брилянтно написана прозаичност, по-актуална от всеки път, Лебедев изследва безконечните тематики за природата на положителното и злото, за връзките сред създател и творение, сред просвета и морал.
Сергей Лебедев даде изявление особено за Lupa.bg, в което показа своята позиция за съветската инвазия в Украйна и за какво президентът Владимир Путин предприе този безразсъден акт. С господин Лебедев разсъждаваме и какво бъдеще чака Русия и за какво страната се връща към сталинските времена на боязън и на търсене на врагове.
- Г-н Лебедев, бих желала да ви върна година обратно, когато на 24 февруари осъмнахме с шокиращата вест, че съветската войска е нахлула в Украйна. Какво си помислихте в този миг и очаквахте ли сходна стъпка от страна на Русия?
- И да, и не. От една страна постоянно съм знаел, че съветската войска е способна да направи нещо сходно от подобен мащаб. Доста време мина и нещата към този момент са позабравени, само че това, което виждаме в този момент на телевизионните екрани във връзка с Украйна, по същия метод се случи преди 20 години в Чечня. И когато през днешния ден съветската интелигенция подвига ръце и пита: „ Как е допустимо това? Как се случи това? ” се оказва, че хората не помнят или по-скоро не желаят да си спомнят събитията от преди 20 години. И в случай че деликатно се вгледаме в биографията на командващите, които през днешния ден управляват съветските войски, ще забележим, че преди 20 години всички те бяха капитани, майори и подполковници, командващи съветските войски в Чечня.
Но въпреки това, в случай че пренебрегнем известията, че съветските войски са струпани на границата с Украйна и че се готвят да нахлуят, тази стъпка изглеждаше толкоз самоубийствена, че ти не можеш да я приемеш с разсъдъка си. Човек в никакъв случай не може да повярва, че някой различен е подготвен да извърши самоубийство, каквото в действителност се случи.
Смятам, че съветската интелигенция носи отговорност, че пропусна по какъв начин Путин от властнически водач се трансформира в вманиачен тиранин. Защото дълги години той експлоатираше имиджа си на офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – на леден и рационален човек, кадърен да пресмята какви биха били следствията. Сега виждаме нещо напълно друго. Сега той е налегнат от волята да твори зло.
- Смятате ли, че руско-чеченските войни през 90-те години са свързани със сегашната война сред Русия и Украйна?
- Въпросът за чеченската война в никакъв случай не бе поставян на дневен ред в съветското общество, даже от опозицията. Много обичаме да приказваме за епохата на Сталин и кой е виновен за сталинските закононарушения и кои са палачите, само че някак си тази тематика бе заметена. Тук нещата са напълно разнообразни – това, което се случи в Чечня през 90-те години е доста добре документирано от публицистите и от правозащитниците. Хората, които са отговорни за тези закононарушения са живи, за разлика от палачите от сталинската ера.
Не приказваме за обособени военни закононарушения, а за основното закононарушение на двете чеченски войни – пролятата кръв, големите жертви и премеждия за цялостен един народ. И е удивително, че никой през тези 20 години не сложи въпроса за това кой носи отговорност. Тази тематика даже не влезе в риториката на опозиционното говорене.
Никой не сподели очевидното, че това, което се случва в този момент, стартира през 1994 година Когато президентът Борис Елцин избра танковете, а не договарянията. Имаме да изминем дълъг път на осъзнаване – по какъв начин тази страшна историческа последователност ни докара до 24 февруари 2022 година
Има и още нещо. През последните 10 години съветските медии трансформираха картината на руското минало. Ние не успяхме да разбираем на младежите в Русия, че тоталитарната власт по времето на сталинизма е нещо извънредно. Ние не успяхме да осъдим закононарушенията на сталиновата ера. И тази безотговорност е привлекателна за бранителите на сегашната система. Всъщност, можеш да правиш каквото си искаш, а по-късно да кажеш: " Ама аз не съм отговорен! "
- Между Чечня и Украйна обаче има една основна разлика - Чечня е част, индивид на Руската федерация, а Украйна е суверенна страна и в този смисъл от позиция на интернационалното право Русия има право да пази личната си територия, т.е. Чечня и да праща войски да пресекат сепаратистките придвижвания, като това не е навлизане в непозната територия. Но в тази ситуация с Украйна към този момент е нахлуване на суверенна страна.
- От позиция на Кремъл нещата не стоят тъкмо по този начин. По някаква причина от времето на Съветския съюз у нас остана чувството, че съседите ни принадлежат. Когато приказвам с хора от поколението на моите родители те вътрешно пред себе си не могат да признаят, че Украйна е друга страна. И това е наш проблем и наш сюжет, с който ние би трябвало да се оправим. Дори съветската история, както сме я учили в учебно заведение и както ни се показва, е написана от позиция на това, че ние нямаме никакви независими съседи. Нас ни учат и ни втълпяват, че ние разполагаме с голямо пространство, където имаме предпочитани права.
- Смятате ли, че Путин вижда руско-украинската война като продължение на Втората международна война, като продължение на борбата против нацизма, обвинявайки украинското управление, че възражда и оправдава фашизма?
- Да, точно, това е същата метафизична картина на света, в която Русия е въплъщение на положителното, а целият останал свят ни е длъжен, в това число и България, тъй като сме я освободили от турско иго. Целият свят има честен дълг пред Русия и в случай че светът не счита по този начин, то толкоз по-зле за него. И не съществува никаква друга историческа картина, която би могла да изясни сегашното.
Самата концепция, че Украйна не съществува, е част от реториката на сталинската страна. Тезата, която в този момент пробутва Путин, че светът ни е задължен след Втората международна война, също е сталинска доктрина. Такова озлобление, с каквото Русия се опълчва през днешния ден на Запада, не е имало даже по време на Студената война. Няма да се изненадам, в случай че скоро прекръстят Волгоград още веднъж на Сталинград и в Русия отново стартират да се издигат монументи на Сталин.
Ако махнеш електродите от главите на параноиците, то тогава осъзнаваш, че твоята армия е нахлула на територията на суверенна прилежаща територия. Но в случай че сложиш електродите ще установиш, че това е част от великата манихейска борба на съветската цивилизация. Все отново в съветското схващане има рационализация през последните 30 години. Сега е невъзможна тази идеологическа готовност, която беше допустима през руската ера.
Но все пак непрестанно сме заливани със закани – по какъв начин Европа щяла да замръзне през зимата без съветския газ, по какъв начин ще гладува без украинското жито. В сталинските времена гладът и страхът са употребявани за надзор в концентрационните лагери. Всички ние можехме да създадем доста повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на опозиция.
Сергей Лебедев дружно със своя преводач на български език Денис Коробко, който преведе романите на писателя " Предел на забравата " и " Дебютант "
- Какъв е главният проблем на модерна Русия?
- Основният проблем е, че ние би трябвало да въведем ред в личната си страна. В Русия има ужасно доста вътрешни проблеми. Но вместо да погледнем във вътрешността, ние сме тръгнали да превземаме съседите си. Мисля, че линията сред пропагандата и патриотизма е доста просто. Ти имаш лична татковина – заеми се с нея и остави ориста на съседите си на техния личен избор и остави живота им в техните лични ръце.
- Владимир Путин неведнъж повтаря, изключително през последните години, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е голяма историческа неточност. Смятате ли, че войната против Украйна е крачка към възобновяване под някаква форма на така наречен руска империя?
- Владимир Путин взима това, което му разрешават да вземе. Ако през 90-те години Западът се беше отнесъл остро сериозно към първата чеченска война нямаше да има никакъв Владимир Путин. Русия беше извънредно подвластна, тя беше потънала в заеми и в случай че Западът беше заплашил, че ще изиска заемите, това беше задоволително Русия да се спре. На Русия бе дадена вярата, че това ще проработи.
След това Путин възприе следната тактика - той правеше крачка и гледаше каква ще бъде реакцията. Когато през 2008 година френският президент Никола Саркози пристигна в Грузия с желанието не да накаже Русия, а да договаря за завършек на руско-грузинската война, това беше сигнал, че ще се договорят. Когато през 2014 година Русия анексира Крим реакцията на Запада не беше задоволително твърда. Тогава аз бях в Германия и разговарях с моите немски сътрудници и им споделих, че е необходим доста корав боен отговор. Те споделиха: „ Но това ще докара до война. ”
От една страна виждате, че даже Александър Лукашенко не желае да се сплотява назад под шапката на Съветския съюз. Почти го причислиха, само че той не желае и никой не желае.
Путин още веднъж взима това, което му дават. Засега не му се отдава да вземе даже Лукашенко. И действително никакъв Съветски съюз не може да бъде възобновен.
Но в какво се състои най-големият боязън на печалния съветски президент. В неговата брошура с възпоменания има един забавен миг от 1989 година в Германия, когато в Дрезден той служи като резидент от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тогава няколко хиляди поданици на Дрезден обкръжават постройката на ЩАЗИ, където бяха държани и политическите пандизчии, а близо до тази постройка се намира и вилата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), където е работел Путин. И той написа, че от самото начало те чакали указания, а Москва мълчала.
Според мен за него моментът, в който източногерманците, които той смяташе за втора употреба хора, внезапно въстават и се подвигат на протест по интелигентен метод, тъкмо както биха работили експертите от спецслужбите, е много травматичен. Те обкръжиха постройката на ЩАЗИ, сложиха патрули, тъй че да не бъдат изнасяни никакви документи от постройката и в продължение на 3 дни принудиха управлението на ЩАЗИ да се съобщи.
Това е главният боязън на Путин – че тези, които той е привикнал да счита за не субекти и за някакви твари, внезапно се трансформират в исторически и политически индивид и имат право на самоопределяне. И в този смисъл, когато украинското общество сподели, че е способно да се съпротивлява и да устоява на натиска, за съветския водач това съставлява екзистенциална заплаха от доста високо равнище.
- Знаете обаче, че през днешния ден в Русия считат, че Западът я е излъгал, когато в края на 80-те и при започване на 90-те, директно преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, западните водачи дадоха обещание на руския началник Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на Изток. А през днешния ден Русия възприема НАТО за съществена опасност за стабилността в Европа и за себе си. Какво в действителност се промени от 90-те до през днешния ден и по какъв начин НАТО още веднъж се трансформира в опасност за Русия, както по време на Студената война?
- Знаете ли, че при започване на 90-те никой от съветските жители не се вълнуваше от въпроса за разширението на НАТО на Изток. Смешно е да караш европейски коли, да се обличаш с европейски облекла и да приказваш по европейски телефони, да бъдеш част от това пространство и да мислиш накъде ще се разшири НАТО.
Но това, което виждаме в този момент е част от обясненията за войната и се заключава в това, че Западът постоянно е бил наш зложелател. Това е вследствие на продължителната всеобща агитация на държавно равнище и от заглушаването на гласа на всички самостоятелни медии. Мога да си показва сходна обстановка от 1991 година Когато в продължение на 70 години преди този момент на руските хора се обясняваше, че Западът е зложелател и когато този облъчващ механизъм краткотрайно беше изключен, всички в Москва щурмуваха отварящите се магазини на западни марки и стояха на дълги опашка пред " Макдоналдс. "
- Защо беше токсичен Алексей Навални?
- Той беше наблюдаван доста време преди този момент. Той можеше да бъде токсичен във всеки миг. Навални беше отровен заради беларуските митинги. Защото половин Беларус излезе на улиците. Путин се опасяваше, че това ще се трансферира върху Русия. А това можеше да се трансферира посредством водачеството на Алексей Навални. И по тази причина той беше токсичен.
Реално Путин може да се опита да възвърне Съветския съюз, само че той реагира на заплахата, която в неговата международна карта се явява екзистенциална опасност – това са свободните хора, които свободно избират своята лична орис. Целият му витален опит и цялата му професионална подготовка приказват, че хората не са свободни и хората не се явяват субекти на своя живот и на своята орис и те би трябвало да бъдат ръководени. Основната дума в речника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е обект.
- А всяването на боязън съществена тактичност.
- Да, тъкмо по този начин. Да не забравяме, че Путин е служил в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е научил урока, че най-лесно манипулираш хората посредством страха.
- Възможна ли е скорошна промяна на властта в Русия? И какво бъдеще въобще чака Русия?
- Това е голям проблем. Ние сме жители на страна, която има първия или втория по величина нуклеарен боеприпас в света. Когато живееш в Русия ти не мислиш всеки ден, че страната разполага с 3000 нуклеарни ракети. Но в един миг това придобива особена значимост. Защото в случай че Русия не разполагаше с този нуклеарен боеприпас, то войната към този момент щеше да е завършила и то с проваляне за Русия на бойното поле. Единственото нещо, което разрешава цялата тази безотговорност е нуклеарната ракета.
И в този смисъл има разлика сред жителите на Русия и жителите на България – вие просто не разполагате с нуклеарно оръжие. Въпросите за бъдещето на Русия минават за жалост освен през Русия, само че засягат и нейните близки съседи. И това бъдеще зависи от деструктивните чудовищни благоприятни условия, с които разполага Русия. За момента не съм оптимист за развиване на обстановката.
Изобщо не считам, че откакто в миналото режимът на Путин рухне, всичко незабавно ще си пристигна на мястото и ще се оправи. Не, няма да се изправи незабавно и за това ще са нужни доста огромни старания, само че аз за момента не съм кадърен да премислям за това какво би подхванала съветската политическа класа.
Смятам, че това, което направи Путин е толкоз гибелен и толкоз безразсъден акт, че все в миналото това ще бъде осъзнато и от тези, които в този момент отхвърлят да мислят върху този проблем. Дълго време може да бъдат експлоатирани митовете за враждебността на Запада, за продължението на Втората международна война, само че те в един миг ще рухнат. За страдание за сметка на живота на доста украински и съветски бойци.
Пропагандата може да се удържи една-две години, само че хората ще стартират да питат какво в действителност се случва. Всички чухме речта на Путин пред Федералното заседание на 21 февруари. В нея нямаше нито дума за бъдещето. Не стана ясно какъв е сюжетът за бъдещето. Никакъв! И въпросът за бъдещето, който и вие задавате, и който ловко се заобикаля от съветската страна, е главният проблем. И това е въпросът, който може да взриви обстановката – тъй като хората ще се изморят от незнайното. Може да чакаш нещо, само че когато знаеш какво ти се предлага.
Сега обаче е прекомерно рано да се вършат заключения за политическото бъдеще на Русия. Защото доста хора са включени във войната, доста са бенефициентите от войната, целият държавен уред в една или друга степен е замесен в подготовката на войната и това е голям проблем. Украинската война е отвън мащабите на чеченската война. Цялата съветска страна е въвлечена във войната против Украйна.
Защото би трябвало да се удържа стопанската система, да се обезпечава снабдяването на популацията с артикули и така нататък Нямам отговор на въпроса какъв ще бъде политическият лост, който ще разреши да се търси решение. Не виждам политическа група в Русия, която сега да е способна на това. Прогнозата ми е прекомерно песимистична, само че такава е обстановката. Ако Русия продължи да върви по този път, даже доста добър човек да размени Путин, рано или късно той ще се трансформира в същия тиранин.
- Във вашия разказ " Дебютант " вие казвате: „ Най-добрата отрова е страхът “. Отровата и страхът ли са метафора на днешна Русия, за жалост?
- Основният проблем е, че ние не желаеме да признаем пред самите себе си, че този боязън е константа в живота на руснаците. Ако говорите с руснаци и ги питате по какъв начин се усещат през 20-годишното ръководство на Путин до войната в Украйна, те ще стартират да ви убеждават, че никой от нищо не се е страхувал. Истината обаче е, че има боязън от все по-нарастващата роля на специфичните служби и от беззаконието на страната и този боязън сковава всевъзможни опити за опозиция. Неслучайно в съветската просвета няма облик и роман за Съпротивата, за съпротивата като традиция и политически фактор.
Дисидентството през днешния ден е форма на митинг, това е честен и етичен избор, само че съветското общество като цяло мълчи. Дори църквата, която би трябвало да жигосах насилието, резервира безмълвие. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не сподели нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се опасяваме да приказваме, само че в миг, когато е витално належащо да кажем " не ", ние мълчим ".
- Какъв е животът в емиграция и по кое време бихте се върнали в Русия?
- Ще ви отговоря красиво. Аз имам немски корени и по тази причина в този смисъл не съм напълно бежанец в Германия. Това е връщане там, където моите предшественици са отишли в търсене на по-добра орис. Преди 100 години много хора от моето семейство напуснаха Русия и тази фамилна история се повтаря и през днешния ден.
- Имате поради, че вашите предци са избягали от Русия след идването на болшевиките на власт през 1917 година?
- Да, тъкмо по този начин. В този смисъл в този момент знам по какъв начин те са се чувствали тогава. Не че ще се усещам по-добре от това, само че то ми дава визия за предишното. По мотив на това по кое време ще се върна в Русия - не знам, в този момент не бих могъл да ви дам отговор.
Снимки: Агнес Методиева
От няколко години писателят-дисидент живее в Германия, защото не е склонен с политиката на Владимир Путин. Сергей Лебедев е роден през 1981 година в Москва. От 14-годишен взе участие в геоложки експедиции в северната част на Русия и Казахстан в продължение на осем години. От 2000 година до 2014 година работи като публицист, заместител основен редактор на вестник „ Първи септември “. Публикува стихотворения в списание „ Звезда “. Още с дебютния си разказ " Предел на забравата ", публикуван през 2010 година, получава интернационално самопризнание - книгата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод, дело на Денис Коробко, е награден от Съюза на преводачите за ярки достижения.
В родината на Лебедев „ Предел на забравата ” е посрещнат като огромно събитие в актуалната съветска литература. Включен е в дългия лист на финалистите за националната литературна премия „ Большая книга “, както и в листата за наградата „ Национален бестселър “ през 2010 година През 2016 година „ Предел на забравата “ е измежду най-хубавите 10 книги, преведени на британски език, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “. Романът " Предел на забравата " е ненапълно персонална изповед на самия Лебедев за неговата фамилна история - това е драмата на млад мъж, който научава, че един от най-близките му хора е бил главорез в трудов лагер. Самият публицист като геолог открива тогавашни лагери на ГУЛАГ в Сибир и схваща, че негов чичо е бил шеф на един от най-страшните сталински лагери.
Вторият разказ на Лебедев „ Год кометы ” е публикуван през 2014 година Преведен е на британски и френски. Третият му разказ „ Люди августа “е оповестен в Германия през есента на 2015-а и през 2016-а в Русия. Той е включен в късите описи за литературните награди „ Букър “ и „ Нос “. Четвъртият му разказ „ Гусь Фриц “ излиза през 2018 година и се радва на огромен триумф на британски и немски.
Последната към този момент книга на Сергей Лебедев „ Дебютант “ (2020 г.) е шпионски разказ за руските секрети служби, който слага въпроса за морала в науката и съветската реалност през днешния ден. Писателят се въодушевява за книгата от случая „ Скрипал “ – отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал и щерка му във Англия с препарат, основан в Русия. В центъра на историята е възрастен академик на име Калитин, основал в миналото най-неуловимата и безпощадна отрова на света – Дебютант.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Калитин бяга на Запад, само че прекарва последните години от живота си в очакване на приближаващото отмъщение. В Русия има заповед предателят да бъде погубен, и то – със личното му откритие. " Дебютант " е разтърсващ и прочувствен разказ за света на съветските шпиони и тайните служби. В тази брилянтно написана прозаичност, по-актуална от всеки път, Лебедев изследва безконечните тематики за природата на положителното и злото, за връзките сред създател и творение, сред просвета и морал.
Сергей Лебедев даде изявление особено за Lupa.bg, в което показа своята позиция за съветската инвазия в Украйна и за какво президентът Владимир Путин предприе този безразсъден акт. С господин Лебедев разсъждаваме и какво бъдеще чака Русия и за какво страната се връща към сталинските времена на боязън и на търсене на врагове.
- Г-н Лебедев, бих желала да ви върна година обратно, когато на 24 февруари осъмнахме с шокиращата вест, че съветската войска е нахлула в Украйна. Какво си помислихте в този миг и очаквахте ли сходна стъпка от страна на Русия?
- И да, и не. От една страна постоянно съм знаел, че съветската войска е способна да направи нещо сходно от подобен мащаб. Доста време мина и нещата към този момент са позабравени, само че това, което виждаме в този момент на телевизионните екрани във връзка с Украйна, по същия метод се случи преди 20 години в Чечня. И когато през днешния ден съветската интелигенция подвига ръце и пита: „ Как е допустимо това? Как се случи това? ” се оказва, че хората не помнят или по-скоро не желаят да си спомнят събитията от преди 20 години. И в случай че деликатно се вгледаме в биографията на командващите, които през днешния ден управляват съветските войски, ще забележим, че преди 20 години всички те бяха капитани, майори и подполковници, командващи съветските войски в Чечня.
Но въпреки това, в случай че пренебрегнем известията, че съветските войски са струпани на границата с Украйна и че се готвят да нахлуят, тази стъпка изглеждаше толкоз самоубийствена, че ти не можеш да я приемеш с разсъдъка си. Човек в никакъв случай не може да повярва, че някой различен е подготвен да извърши самоубийство, каквото в действителност се случи.
Смятам, че съветската интелигенция носи отговорност, че пропусна по какъв начин Путин от властнически водач се трансформира в вманиачен тиранин. Защото дълги години той експлоатираше имиджа си на офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – на леден и рационален човек, кадърен да пресмята какви биха били следствията. Сега виждаме нещо напълно друго. Сега той е налегнат от волята да твори зло.
- Смятате ли, че руско-чеченските войни през 90-те години са свързани със сегашната война сред Русия и Украйна?
- Въпросът за чеченската война в никакъв случай не бе поставян на дневен ред в съветското общество, даже от опозицията. Много обичаме да приказваме за епохата на Сталин и кой е виновен за сталинските закононарушения и кои са палачите, само че някак си тази тематика бе заметена. Тук нещата са напълно разнообразни – това, което се случи в Чечня през 90-те години е доста добре документирано от публицистите и от правозащитниците. Хората, които са отговорни за тези закононарушения са живи, за разлика от палачите от сталинската ера.
Не приказваме за обособени военни закононарушения, а за основното закононарушение на двете чеченски войни – пролятата кръв, големите жертви и премеждия за цялостен един народ. И е удивително, че никой през тези 20 години не сложи въпроса за това кой носи отговорност. Тази тематика даже не влезе в риториката на опозиционното говорене.
Никой не сподели очевидното, че това, което се случва в този момент, стартира през 1994 година Когато президентът Борис Елцин избра танковете, а не договарянията. Имаме да изминем дълъг път на осъзнаване – по какъв начин тази страшна историческа последователност ни докара до 24 февруари 2022 година
Има и още нещо. През последните 10 години съветските медии трансформираха картината на руското минало. Ние не успяхме да разбираем на младежите в Русия, че тоталитарната власт по времето на сталинизма е нещо извънредно. Ние не успяхме да осъдим закононарушенията на сталиновата ера. И тази безотговорност е привлекателна за бранителите на сегашната система. Всъщност, можеш да правиш каквото си искаш, а по-късно да кажеш: " Ама аз не съм отговорен! "
- Между Чечня и Украйна обаче има една основна разлика - Чечня е част, индивид на Руската федерация, а Украйна е суверенна страна и в този смисъл от позиция на интернационалното право Русия има право да пази личната си територия, т.е. Чечня и да праща войски да пресекат сепаратистките придвижвания, като това не е навлизане в непозната територия. Но в тази ситуация с Украйна към този момент е нахлуване на суверенна страна.
- От позиция на Кремъл нещата не стоят тъкмо по този начин. По някаква причина от времето на Съветския съюз у нас остана чувството, че съседите ни принадлежат. Когато приказвам с хора от поколението на моите родители те вътрешно пред себе си не могат да признаят, че Украйна е друга страна. И това е наш проблем и наш сюжет, с който ние би трябвало да се оправим. Дори съветската история, както сме я учили в учебно заведение и както ни се показва, е написана от позиция на това, че ние нямаме никакви независими съседи. Нас ни учат и ни втълпяват, че ние разполагаме с голямо пространство, където имаме предпочитани права.
- Смятате ли, че Путин вижда руско-украинската война като продължение на Втората международна война, като продължение на борбата против нацизма, обвинявайки украинското управление, че възражда и оправдава фашизма?
- Да, точно, това е същата метафизична картина на света, в която Русия е въплъщение на положителното, а целият останал свят ни е длъжен, в това число и България, тъй като сме я освободили от турско иго. Целият свят има честен дълг пред Русия и в случай че светът не счита по този начин, то толкоз по-зле за него. И не съществува никаква друга историческа картина, която би могла да изясни сегашното.
Самата концепция, че Украйна не съществува, е част от реториката на сталинската страна. Тезата, която в този момент пробутва Путин, че светът ни е задължен след Втората международна война, също е сталинска доктрина. Такова озлобление, с каквото Русия се опълчва през днешния ден на Запада, не е имало даже по време на Студената война. Няма да се изненадам, в случай че скоро прекръстят Волгоград още веднъж на Сталинград и в Русия отново стартират да се издигат монументи на Сталин.
Ако махнеш електродите от главите на параноиците, то тогава осъзнаваш, че твоята армия е нахлула на територията на суверенна прилежаща територия. Но в случай че сложиш електродите ще установиш, че това е част от великата манихейска борба на съветската цивилизация. Все отново в съветското схващане има рационализация през последните 30 години. Сега е невъзможна тази идеологическа готовност, която беше допустима през руската ера.
Но все пак непрестанно сме заливани със закани – по какъв начин Европа щяла да замръзне през зимата без съветския газ, по какъв начин ще гладува без украинското жито. В сталинските времена гладът и страхът са употребявани за надзор в концентрационните лагери. Всички ние можехме да създадем доста повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на опозиция.
Сергей Лебедев дружно със своя преводач на български език Денис Коробко, който преведе романите на писателя " Предел на забравата " и " Дебютант "
- Какъв е главният проблем на модерна Русия?
- Основният проблем е, че ние би трябвало да въведем ред в личната си страна. В Русия има ужасно доста вътрешни проблеми. Но вместо да погледнем във вътрешността, ние сме тръгнали да превземаме съседите си. Мисля, че линията сред пропагандата и патриотизма е доста просто. Ти имаш лична татковина – заеми се с нея и остави ориста на съседите си на техния личен избор и остави живота им в техните лични ръце.
- Владимир Путин неведнъж повтаря, изключително през последните години, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е голяма историческа неточност. Смятате ли, че войната против Украйна е крачка към възобновяване под някаква форма на така наречен руска империя?
- Владимир Путин взима това, което му разрешават да вземе. Ако през 90-те години Западът се беше отнесъл остро сериозно към първата чеченска война нямаше да има никакъв Владимир Путин. Русия беше извънредно подвластна, тя беше потънала в заеми и в случай че Западът беше заплашил, че ще изиска заемите, това беше задоволително Русия да се спре. На Русия бе дадена вярата, че това ще проработи.
След това Путин възприе следната тактика - той правеше крачка и гледаше каква ще бъде реакцията. Когато през 2008 година френският президент Никола Саркози пристигна в Грузия с желанието не да накаже Русия, а да договаря за завършек на руско-грузинската война, това беше сигнал, че ще се договорят. Когато през 2014 година Русия анексира Крим реакцията на Запада не беше задоволително твърда. Тогава аз бях в Германия и разговарях с моите немски сътрудници и им споделих, че е необходим доста корав боен отговор. Те споделиха: „ Но това ще докара до война. ”
От една страна виждате, че даже Александър Лукашенко не желае да се сплотява назад под шапката на Съветския съюз. Почти го причислиха, само че той не желае и никой не желае.
Путин още веднъж взима това, което му дават. Засега не му се отдава да вземе даже Лукашенко. И действително никакъв Съветски съюз не може да бъде възобновен.
Но в какво се състои най-големият боязън на печалния съветски президент. В неговата брошура с възпоменания има един забавен миг от 1989 година в Германия, когато в Дрезден той служи като резидент от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тогава няколко хиляди поданици на Дрезден обкръжават постройката на ЩАЗИ, където бяха държани и политическите пандизчии, а близо до тази постройка се намира и вилата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), където е работел Путин. И той написа, че от самото начало те чакали указания, а Москва мълчала.
Според мен за него моментът, в който източногерманците, които той смяташе за втора употреба хора, внезапно въстават и се подвигат на протест по интелигентен метод, тъкмо както биха работили експертите от спецслужбите, е много травматичен. Те обкръжиха постройката на ЩАЗИ, сложиха патрули, тъй че да не бъдат изнасяни никакви документи от постройката и в продължение на 3 дни принудиха управлението на ЩАЗИ да се съобщи.
Това е главният боязън на Путин – че тези, които той е привикнал да счита за не субекти и за някакви твари, внезапно се трансформират в исторически и политически индивид и имат право на самоопределяне. И в този смисъл, когато украинското общество сподели, че е способно да се съпротивлява и да устоява на натиска, за съветския водач това съставлява екзистенциална заплаха от доста високо равнище.
- Знаете обаче, че през днешния ден в Русия считат, че Западът я е излъгал, когато в края на 80-те и при започване на 90-те, директно преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, западните водачи дадоха обещание на руския началник Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на Изток. А през днешния ден Русия възприема НАТО за съществена опасност за стабилността в Европа и за себе си. Какво в действителност се промени от 90-те до през днешния ден и по какъв начин НАТО още веднъж се трансформира в опасност за Русия, както по време на Студената война?
- Знаете ли, че при започване на 90-те никой от съветските жители не се вълнуваше от въпроса за разширението на НАТО на Изток. Смешно е да караш европейски коли, да се обличаш с европейски облекла и да приказваш по европейски телефони, да бъдеш част от това пространство и да мислиш накъде ще се разшири НАТО.
Но това, което виждаме в този момент е част от обясненията за войната и се заключава в това, че Западът постоянно е бил наш зложелател. Това е вследствие на продължителната всеобща агитация на държавно равнище и от заглушаването на гласа на всички самостоятелни медии. Мога да си показва сходна обстановка от 1991 година Когато в продължение на 70 години преди този момент на руските хора се обясняваше, че Западът е зложелател и когато този облъчващ механизъм краткотрайно беше изключен, всички в Москва щурмуваха отварящите се магазини на западни марки и стояха на дълги опашка пред " Макдоналдс. "
- Защо беше токсичен Алексей Навални?
- Той беше наблюдаван доста време преди този момент. Той можеше да бъде токсичен във всеки миг. Навални беше отровен заради беларуските митинги. Защото половин Беларус излезе на улиците. Путин се опасяваше, че това ще се трансферира върху Русия. А това можеше да се трансферира посредством водачеството на Алексей Навални. И по тази причина той беше токсичен.
Реално Путин може да се опита да възвърне Съветския съюз, само че той реагира на заплахата, която в неговата международна карта се явява екзистенциална опасност – това са свободните хора, които свободно избират своята лична орис. Целият му витален опит и цялата му професионална подготовка приказват, че хората не са свободни и хората не се явяват субекти на своя живот и на своята орис и те би трябвало да бъдат ръководени. Основната дума в речника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е обект.
- А всяването на боязън съществена тактичност.
- Да, тъкмо по този начин. Да не забравяме, че Путин е служил в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е научил урока, че най-лесно манипулираш хората посредством страха.
- Възможна ли е скорошна промяна на властта в Русия? И какво бъдеще въобще чака Русия?
- Това е голям проблем. Ние сме жители на страна, която има първия или втория по величина нуклеарен боеприпас в света. Когато живееш в Русия ти не мислиш всеки ден, че страната разполага с 3000 нуклеарни ракети. Но в един миг това придобива особена значимост. Защото в случай че Русия не разполагаше с този нуклеарен боеприпас, то войната към този момент щеше да е завършила и то с проваляне за Русия на бойното поле. Единственото нещо, което разрешава цялата тази безотговорност е нуклеарната ракета.
И в този смисъл има разлика сред жителите на Русия и жителите на България – вие просто не разполагате с нуклеарно оръжие. Въпросите за бъдещето на Русия минават за жалост освен през Русия, само че засягат и нейните близки съседи. И това бъдеще зависи от деструктивните чудовищни благоприятни условия, с които разполага Русия. За момента не съм оптимист за развиване на обстановката.
Изобщо не считам, че откакто в миналото режимът на Путин рухне, всичко незабавно ще си пристигна на мястото и ще се оправи. Не, няма да се изправи незабавно и за това ще са нужни доста огромни старания, само че аз за момента не съм кадърен да премислям за това какво би подхванала съветската политическа класа.
Смятам, че това, което направи Путин е толкоз гибелен и толкоз безразсъден акт, че все в миналото това ще бъде осъзнато и от тези, които в този момент отхвърлят да мислят върху този проблем. Дълго време може да бъдат експлоатирани митовете за враждебността на Запада, за продължението на Втората международна война, само че те в един миг ще рухнат. За страдание за сметка на живота на доста украински и съветски бойци.
Пропагандата може да се удържи една-две години, само че хората ще стартират да питат какво в действителност се случва. Всички чухме речта на Путин пред Федералното заседание на 21 февруари. В нея нямаше нито дума за бъдещето. Не стана ясно какъв е сюжетът за бъдещето. Никакъв! И въпросът за бъдещето, който и вие задавате, и който ловко се заобикаля от съветската страна, е главният проблем. И това е въпросът, който може да взриви обстановката – тъй като хората ще се изморят от незнайното. Може да чакаш нещо, само че когато знаеш какво ти се предлага.
Сега обаче е прекомерно рано да се вършат заключения за политическото бъдеще на Русия. Защото доста хора са включени във войната, доста са бенефициентите от войната, целият държавен уред в една или друга степен е замесен в подготовката на войната и това е голям проблем. Украинската война е отвън мащабите на чеченската война. Цялата съветска страна е въвлечена във войната против Украйна.
Защото би трябвало да се удържа стопанската система, да се обезпечава снабдяването на популацията с артикули и така нататък Нямам отговор на въпроса какъв ще бъде политическият лост, който ще разреши да се търси решение. Не виждам политическа група в Русия, която сега да е способна на това. Прогнозата ми е прекомерно песимистична, само че такава е обстановката. Ако Русия продължи да върви по този път, даже доста добър човек да размени Путин, рано или късно той ще се трансформира в същия тиранин.
- Във вашия разказ " Дебютант " вие казвате: „ Най-добрата отрова е страхът “. Отровата и страхът ли са метафора на днешна Русия, за жалост?
- Основният проблем е, че ние не желаеме да признаем пред самите себе си, че този боязън е константа в живота на руснаците. Ако говорите с руснаци и ги питате по какъв начин се усещат през 20-годишното ръководство на Путин до войната в Украйна, те ще стартират да ви убеждават, че никой от нищо не се е страхувал. Истината обаче е, че има боязън от все по-нарастващата роля на специфичните служби и от беззаконието на страната и този боязън сковава всевъзможни опити за опозиция. Неслучайно в съветската просвета няма облик и роман за Съпротивата, за съпротивата като традиция и политически фактор.
Дисидентството през днешния ден е форма на митинг, това е честен и етичен избор, само че съветското общество като цяло мълчи. Дори църквата, която би трябвало да жигосах насилието, резервира безмълвие. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не сподели нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се опасяваме да приказваме, само че в миг, когато е витално належащо да кажем " не ", ние мълчим ".
- Какъв е животът в емиграция и по кое време бихте се върнали в Русия?
- Ще ви отговоря красиво. Аз имам немски корени и по тази причина в този смисъл не съм напълно бежанец в Германия. Това е връщане там, където моите предшественици са отишли в търсене на по-добра орис. Преди 100 години много хора от моето семейство напуснаха Русия и тази фамилна история се повтаря и през днешния ден.
- Имате поради, че вашите предци са избягали от Русия след идването на болшевиките на власт през 1917 година?
- Да, тъкмо по този начин. В този смисъл в този момент знам по какъв начин те са се чувствали тогава. Не че ще се усещам по-добре от това, само че то ми дава визия за предишното. По мотив на това по кое време ще се върна в Русия - не знам, в този момент не бих могъл да ви дам отговор.
Снимки: Агнес Методиева
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ