Руският писател Евгений Петров, който в съавторство с Иля Илф

Руският публицист Евгений Петров, който в съавторство с Иля Илф е оставил на човечеството литературния шедьовър „ Дванайсетте стола “ и „ Златният телец “, имал необичайно занимание. През целия си живот колекционирал пликове от писма, които той самият е изпращал. На измислени от него улици в разнообразни градове на света, на измислени от него семейства на получатели. Разбира се, писмата се прибирали – с доста печати и надпис „ Адресатът не е открит “.
През април 1939-а Евгений Петров решил да написа до Нова Зеландия. Измислил си града Хайдбердвил и улица „ Райтбич ”, номер 7. За Мерил Оджин Уейзли.Петров написал писмото на британски. 

„ Скъпи Мерил, приеми моите откровени съболезнования по отношение на кончината на чичо Пит. Дръж се, дребосъче. Прости ми, че толкоз дълго не съм ти писал. Надявам се, че с Ингрид всичко е наред. Целуни щерка си от мен. Сигурно към този момент е пораснала доста. Твой Евгений ”.

Два месеца по-късно писмото не се било върнало. Писателят помислил, че се е изгубило. Но през август той получил не своето писмо, а отговор на него.

Петров помислил, че някой се е пошегувал с него. Но когато прочел отговора, към този момент не му било до шегички. Пликът идвал от Нова Зеландия, Хайдбердвил, Райтбич, 7, Мерил Оджин Уейзли. Имало и пощенско клеймо от града!
Писмото гласяло: 

„ Драги Евгений! Благодаря за съболезнованията, гибелта на чичо Пит ни изкара от релси за половин година. Надявам се, че ще ми простиш, че се забавих с отговора. Ние с Ингрид постоянно си спомняме за двата дни, които прекара с нас. Глория към този момент е огромно момиче и ще потегля във втори клас наесен. Тя още си пази мечето, което ти й донесе от Русия ”.

Петров в никакъв случай не бил пътувал до Нова Зеландия и останал слисан като видял на фотографията в плика наедрял мъж да го прегръща – да, да, другият мъж на фотографията бил самият Петров. На гърба на фотографията пишело: 9 октомври 1938 година. 
Тук към този момент писателят едвам не примрял. На този ден той попаднал в болничното заведение в безсъзнание с тежко инфектиране на белите дробове. Лекарите няколко дни се борили за живота му като не скрили от околните му, че шансове да оживее съвсем няма. 
Скован от смут, Петров написал още едно писмо до Нова Зеландия, само че не дочакал отговора. Започнала Втората международна война и Петров тръгнал по бойните полета като боен сътрудник на „ Правда ” и „ Информбюро ”. Колегите му не можели да го познаят – той се затворил в себе си, бил умислен и въобще престанал да се майтапи. 
Краят на историята напълно не е занимателен. През  1942-а година Евгений Петров летял със аероплан от Севастопол към Москва. Немците свалили самолета някъде в Ростовска област. В деня, когато станало ясно какво се е случило и че писателят е умрял, в пощенската кутия в дома му пристигнало писмо от Нова Зеландия.
Мерил Уейзли в писмото се възхищавал на храбростта на руските воини и се тревожел за живота на Петров. Но имало и тези фрази:

„ Помниш ли, Евгений, по какъв начин се изплаших, когато влезе в езерото да се къпеш. Водата постоянно е студена там. Но ти ми сподели, че ти е писано да се разбиеш със аероплан, а не да се удавиш. Моля те, бъди по-внимателен — лети по опция по-рядко ”.

По претекстове от тази история е сниман филмът „ Плик “ с Кевин Спейси в основната роля.