Как човечеството планира да достигне Проксима Кентавър
Руският милиардер Юрий Милнер вложи през април 2016 година 100 милиона $ в самодейността " Breakthrough Starshot ", чиято цел е да изпрати галактически уред до най-близката до Слънцето звезда - Проксима Кентавър. Негов сътрудник в самодейността е гениалният физик Стивън Хокинг.
Планът им бе отстоящата на единствено четири светлинни години от Земята звездна система Алфа Кентавър да бъде достигната от флотилия дребни галактически апарати, движещи се с 20% от скоростта на светлината и задвижвани от мощни лазери.
Къде отиват?
Начинанието им получи и съответна задача, откакто единствено месеци по-късно към Проксима Кентавър бе открита евентуално обитаемата планета Проксима Б (Proxima b). Проксима Кентавър е алено джудже, част от системата Алфа Кентавър включваща още две гравитационно свързани звезди с размери, близки до тези на Слънцето.
Каменистата Проксима Б е единствено на 4 милиона километра от звездата си (5% от дистанцията сред Земята и Слънцето), само че заради по-ниската температура на аленото джудже се намира в самото сърце на " обитаемата зона " на звездата и температурите са в нужния диапазон за съществуването на течна вода. Една обиколка на планетата към Проксима Кентавър лишава 11 дни. Учените допускат, че Проксима Б e приливно заключена, като едната страна е постоянно обърната към звездата, а другата е във безконечен мрак. Масата ѝ е към 30% по-голяма от масата на Земята.
Екипът на " Breakthrough Starshot " възнамерява да изстреля първите си апарати след " две или три десетилетия ". Очаква се те да бъдат оборудвани с камера, снабдена с разнообразни филтри, която да направи цветни фотоси на планетата. Пътуването ще отнеме 20 години (при скорост от 20% от скоростта на светлината), а по-късно на фотосите ще им трябват най-малко 4.24 години (разстоянието до Проксима Б в светлинни години) да доближат назад до нас.
Така до 2070 година може да бъде получена доста по-детайлна информация за опцията на планетата да има живот в сравнение с в този момент. На най-бързите съществуващи галактически апарати би им лишило 30 хиляди години да изпълнят сходна задача.
© ESO, European Southern Observatory (ESO)
Илюстрация на Проксима Б, обикаляща към аленото джудже Проксима Кентавър
Как се стига до там?
Планът на Милнер е за пътуването да се употребяват нанокораби. Всеки един от тях да е огромен не повече от мобилен телефон, само че носещ камера, акумулатори, както и навигационни и информационни технологии. Миниатюрните хипотетични кораби, наричани StarChip, ще имат светлинни платна, като концепцията е серия от мощни лазери, основани на Земята, да се прицелят в дебелите единствено няколко микрона платна и да изстрелят в тях мощен фотонен лъч, с който да ускорят нанокораба до плануваните 215 млн. километра в час.
Според Ави Льоб, физик от Харвард и един от ръководителите на плана, по-голямата част от 100-те вложени милиона ще бъдат изразходвани точно за създаване на системата от лазери, която е нужна за достигането на нужната скорост. След това се чака работата да продължи по усъвършенстването на самите нанокораби. Според Льоб при съществуването на работеща лазерна система стотици кораби, тежащи единствено по няколко грама всеки, могат да бъдат изстрелвани годишно.
Подобна флотилия от кораби е нужна, тъй като движещите се с голяма скорост апарати ще имат единствено няколко секунди да създадат и изпратят фотоси на планетата преди да бъдат изгубени вечно в дълбокия космос. Също по този начин добитата информация би достигала Земята по-лесно и несъмнено, прехвърляйки се от уред на уред по противоположния път.
Наскоро " Breakthrough Starshot " съумя да изстреля в земна орбита 6 тестови апарата, всеки с размера на бисквита - към 12 кв. см, и тежащ към 4 грама.
" Това е доста ранна версия на това, което бихме изпратили в дълбокия космос, " разгласи през юни предходната година Пит Уордън, някогашен шеф на центъра за проучвания към НАСА " Еймс " и сегашен изпълнителен шеф на плана.
През 2017 година доктор Рене Хелер от института " Макс Планк " и компютърният експерт Михаел Хипке направиха непълен пробив - създаденото от тях светлинно платно с размер 100 хиляди квадратни метра, или 14 футболни стадиони, тежи единствено 100 грама и би осигурило нужния потенциал за скорост от към 50 милиона километра в час или 4.6% от скоростта на светлината, като също така може автоматизирано да се сгъне в компактна форма при достигането на нужната скорост. При сходна скорост пътуването до Проксима Кентавър би лишило 95 години. Удобното в тази ситуация е, че вместо нанокорабите просто да профучат около Проксима Б, те биха могли да употребяват радиационното налягане на звездата и светлинното платно, с цел да понижат скоростта си задоволително и да влязат в орбита към нея и да получат опцията за доста по-детайлни проучвания на планетата за съществуването на живот на нея.
© Reuters
Юрий Милнер
Кой е Юрий Милнер?
Връзката на Милнер с проучването на космоса не е от през вчерашния ден. Милиардерът, кръстен на първия човек в космоса - руският космонавт Юрий Гагарин, от дълго време влага средства в научни планове и твърди, че желае интелектуалните достижения да бъдат празнувани като тези на спорта и изкуството.
Милнер и Стивън Хокинг още през 2015 година стартират самодейност за разкриване на образован извънземен живот.
Преди да стане вложител в Силициевата котловина и да натрупа благосъстоянието си, инвестирайки в инициативи като Фейсбук, Spotify, Twitter и Groupon, Милнер е работил по докторат по физика. Днес той е спонсор на някои от огромните награди в областта на науката, в това число и подкрепяната от Марк Зукърбърг премия " Breakthrough " за млади учени.
Какво към момента не им доближава?
Въпреки непрекъснатия прогрес в технологиите, осъществяването на проектите на Breakthrough Starshot към момента е надалеч от действителността. За реализирането им ще бъде належащо в допълнение развиване в областта на миниатюризацията на нужните съставни елементи и удължаването на периода им на употреба. Идеите за потребление на слънчевата сила за задвижване на слънчевите платна и създаването на лазери за изстрелване на нанокорабите ще би трябвало да претърпят в допълнение рационализиране преди да бъде дадена зелена светлина на началото на едно толкоз дълготрайно пътешестване във враждебната среда на открития космос.
Движещата мощ на плана въпреки всичко остава желанието на човечеството за разкриване и проучване на нови светове, които биха могли да ни обезпечат късмет да продължим съществуването си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (726)
Планът им бе отстоящата на единствено четири светлинни години от Земята звездна система Алфа Кентавър да бъде достигната от флотилия дребни галактически апарати, движещи се с 20% от скоростта на светлината и задвижвани от мощни лазери.
Къде отиват?
Начинанието им получи и съответна задача, откакто единствено месеци по-късно към Проксима Кентавър бе открита евентуално обитаемата планета Проксима Б (Proxima b). Проксима Кентавър е алено джудже, част от системата Алфа Кентавър включваща още две гравитационно свързани звезди с размери, близки до тези на Слънцето.
Каменистата Проксима Б е единствено на 4 милиона километра от звездата си (5% от дистанцията сред Земята и Слънцето), само че заради по-ниската температура на аленото джудже се намира в самото сърце на " обитаемата зона " на звездата и температурите са в нужния диапазон за съществуването на течна вода. Една обиколка на планетата към Проксима Кентавър лишава 11 дни. Учените допускат, че Проксима Б e приливно заключена, като едната страна е постоянно обърната към звездата, а другата е във безконечен мрак. Масата ѝ е към 30% по-голяма от масата на Земята.
Екипът на " Breakthrough Starshot " възнамерява да изстреля първите си апарати след " две или три десетилетия ". Очаква се те да бъдат оборудвани с камера, снабдена с разнообразни филтри, която да направи цветни фотоси на планетата. Пътуването ще отнеме 20 години (при скорост от 20% от скоростта на светлината), а по-късно на фотосите ще им трябват най-малко 4.24 години (разстоянието до Проксима Б в светлинни години) да доближат назад до нас.
Така до 2070 година може да бъде получена доста по-детайлна информация за опцията на планетата да има живот в сравнение с в този момент. На най-бързите съществуващи галактически апарати би им лишило 30 хиляди години да изпълнят сходна задача.
© ESO, European Southern Observatory (ESO)
Илюстрация на Проксима Б, обикаляща към аленото джудже Проксима Кентавър
Как се стига до там?
Планът на Милнер е за пътуването да се употребяват нанокораби. Всеки един от тях да е огромен не повече от мобилен телефон, само че носещ камера, акумулатори, както и навигационни и информационни технологии. Миниатюрните хипотетични кораби, наричани StarChip, ще имат светлинни платна, като концепцията е серия от мощни лазери, основани на Земята, да се прицелят в дебелите единствено няколко микрона платна и да изстрелят в тях мощен фотонен лъч, с който да ускорят нанокораба до плануваните 215 млн. километра в час.
Според Ави Льоб, физик от Харвард и един от ръководителите на плана, по-голямата част от 100-те вложени милиона ще бъдат изразходвани точно за създаване на системата от лазери, която е нужна за достигането на нужната скорост. След това се чака работата да продължи по усъвършенстването на самите нанокораби. Според Льоб при съществуването на работеща лазерна система стотици кораби, тежащи единствено по няколко грама всеки, могат да бъдат изстрелвани годишно.
Подобна флотилия от кораби е нужна, тъй като движещите се с голяма скорост апарати ще имат единствено няколко секунди да създадат и изпратят фотоси на планетата преди да бъдат изгубени вечно в дълбокия космос. Също по този начин добитата информация би достигала Земята по-лесно и несъмнено, прехвърляйки се от уред на уред по противоположния път.
Наскоро " Breakthrough Starshot " съумя да изстреля в земна орбита 6 тестови апарата, всеки с размера на бисквита - към 12 кв. см, и тежащ към 4 грама.
" Това е доста ранна версия на това, което бихме изпратили в дълбокия космос, " разгласи през юни предходната година Пит Уордън, някогашен шеф на центъра за проучвания към НАСА " Еймс " и сегашен изпълнителен шеф на плана.
През 2017 година доктор Рене Хелер от института " Макс Планк " и компютърният експерт Михаел Хипке направиха непълен пробив - създаденото от тях светлинно платно с размер 100 хиляди квадратни метра, или 14 футболни стадиони, тежи единствено 100 грама и би осигурило нужния потенциал за скорост от към 50 милиона километра в час или 4.6% от скоростта на светлината, като също така може автоматизирано да се сгъне в компактна форма при достигането на нужната скорост. При сходна скорост пътуването до Проксима Кентавър би лишило 95 години. Удобното в тази ситуация е, че вместо нанокорабите просто да профучат около Проксима Б, те биха могли да употребяват радиационното налягане на звездата и светлинното платно, с цел да понижат скоростта си задоволително и да влязат в орбита към нея и да получат опцията за доста по-детайлни проучвания на планетата за съществуването на живот на нея.
© Reuters
Юрий Милнер
Кой е Юрий Милнер?
Връзката на Милнер с проучването на космоса не е от през вчерашния ден. Милиардерът, кръстен на първия човек в космоса - руският космонавт Юрий Гагарин, от дълго време влага средства в научни планове и твърди, че желае интелектуалните достижения да бъдат празнувани като тези на спорта и изкуството.
Милнер и Стивън Хокинг още през 2015 година стартират самодейност за разкриване на образован извънземен живот.
Преди да стане вложител в Силициевата котловина и да натрупа благосъстоянието си, инвестирайки в инициативи като Фейсбук, Spotify, Twitter и Groupon, Милнер е работил по докторат по физика. Днес той е спонсор на някои от огромните награди в областта на науката, в това число и подкрепяната от Марк Зукърбърг премия " Breakthrough " за млади учени.
Какво към момента не им доближава?
Въпреки непрекъснатия прогрес в технологиите, осъществяването на проектите на Breakthrough Starshot към момента е надалеч от действителността. За реализирането им ще бъде належащо в допълнение развиване в областта на миниатюризацията на нужните съставни елементи и удължаването на периода им на употреба. Идеите за потребление на слънчевата сила за задвижване на слънчевите платна и създаването на лазери за изстрелване на нанокорабите ще би трябвало да претърпят в допълнение рационализиране преди да бъде дадена зелена светлина на началото на едно толкоз дълготрайно пътешестване във враждебната среда на открития космос.
Движещата мощ на плана въпреки всичко остава желанието на човечеството за разкриване и проучване на нови светове, които биха могли да ни обезпечат късмет да продължим съществуването си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (726)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ