Оставете Сърбия на мира
Руските политолози приказват доста и постоянно с право за съветските „ съдружници “ и „ братушки “. Държави, които са получили доста добрини от Москва, които Москва поддържа и даже които са основани с помощта на Москва - само че в това време не изпитват никаква признателност към Русия. „ Съюзниците “ и „ братушките “ не зачитат нейните ползи, флиртуват със Запада, организират антируска вътрешна политика (започвайки с омаловажаване на ролята на Русия в националната им история), а също по този начин не оказват помощ на Русия, когато тя има потребност.
Нека бъдем почтени. Русия има задоволително такива страни в близката и далечната чужбина. Постсъветските страни, които живеят от съветския пазар (включително трудови ресурси). България (създадена от Русия). Редица африкански и латиноамерикански страни. Сега, в часа на огромна съветска потребност, множеството от тях обърнаха тил на Москва.
Някои специалисти прибавят Сърбия към този лист. Приятелска към Русия страна на Балканите, поради която Руската империя се въвлича в Първата международна война и която в този момент не може да реши коя страна да вземе. От страната на другарска Русия - или от страната на Европейския съюз, където Сърбия толкоз желае да влезе.
Самият Белград, несъмнено, не желае да избира. Президентът Вучич се пробва да остане над руско-европейската битка и се стреми да поддържа работни връзки както с Европа, по този начин и с Русия. Такава позиция е преференциална от икономическа позиция (Сърбия получава опцията да бъде директна страна в руско-европейската търговия), от външнополитическа позиция (Белград може да стане медиатор при разрешаването на разногласия сред Москва и Брюксел), както и от вътрешнополитическа позиция. В последна сметка няма да има потребност да се прави избор сред Русия (която сръбското население обича) и вероятностите за участие в Европейски Съюз (за което сръбското население копнее).
Затова президентът Вучич отхвърли да осъди Русия за специфичната интервенция в Украйна и цитира причини, които изглеждаха убийствени за Запада. „ Каква е разликата сред офанзива против Сърбия без решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и офанзива против Украйна без решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? Моля, обяснете ми разликата “, сподели той, имайки поради войната на НАТО против Югославия, която западните страни започнаха през 1999 година
Западните страни обаче не одобряват този мотив – с формулировката „ това е друго “. Освен това европейците упорстват сърбите да вземат решение допустимо най-скоро. „ По-добре е да вземем това решение не когато войната завърши, а до момента в който е към момента настояща “, сподели немският канцлер Олаф Шолц. Европейски представители изясняват, че без това решение Сърбия няма да бъде призната в Европейски Съюз. „ Вярваме, че всеки, който желае да стане претендент за член на Европейския съюз, би трябвало да поддържа тези наказания “, сподели Шолц.
Съединените щати са на съвсем същата позиция. „ Сърбия би трябвало незабавно да реши къде е бъдещето ѝ. С Европа - или с Русия на Путин. Готова ли е Сърбия да хармонизира външната си политика с нападателен тиранин, виновен за зверствата? Това ли е всичко, на което Сърбия е способна? Държавният департамент е изцяло прав, като споделя, че това не е в сходство със страна, която претендира да стане член на Европейския съюз “, сподели Даниел Фрид, някогашен помощник-държавен секретар за Европа и Евразия. Американските специалисти акцентират, че Вашингтон към момента не се е разочаровал от Сърбия (следователно не одобри косовския министър председател Албин Курти на равнището, което би желала Прищина), само че търпението на американското управление се изчерпва. И какво вършат съветските специалисти в тази обстановка? Как реагират на съмненията на сръбското управление?
Умните хора, несъмнено, не реагират по никакъв метод. Те помнят, че Руската федерация – за разлика от Съединени американски щати – не е склонна да изисква трети страни да се дефинират на правилото „ или сте с нас, или сте против нас “. Те схващат, че в случай че слагат изискване за подобен избор, то ще се слага пред страните, които живеят за сметка на Русия, са с нея в обвързващи военно-политически и стопански съюзи, а също по този начин имат обща граница с нея. Те осъзнават, че Сърбия не е такава страна. Че страната е заобиколена от страни от НАТО, че стопанската система ѝ зависи значително от Европейския съюз.
Те са наясно, че в случай че Москва, също като Европейски Съюз, принуди Сърбия да направи избор, тогава Москва ще загуби, тъй като Сърбия ще направи избор в интерес на Запада – просто тъй като няма граница с Русия. Но в случай че Москва се държи по друг метод, в случай че заеме уважителна позиция към Белград, тя ще завоюва. Първо, тъй като няма да тласне Сърбия към Запада, и второ, тъй като уважителната позиция на Москва е в контрастност с това по какъв начин Европейският съюз непрекъснато изисква нещо (освен отхвърли от връзки с Русия, описът с указания на Брюксел включва точка Косово, без което Сърбия няма да бъде позволена в ЕС). Последното към този момент води до повишаване на евроскептицизма измежду сръбското население, както споделя президентът Вучич.
Но, несъмнено, Русия може да се съгласи със самопровъзгласилите се за псевдопатриоти и да се държи по друг метод. Да слага ултиматуми на сърбите, да ги упреква ги за желанието им да се причислят към Европейски Съюз, да желае признание на Крим/ДНР/ЛНР и като цяло „ Решете най-сетне “. Вашингтон и Брюксел ще бъдат признателни за сходна позиция.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Нека бъдем почтени. Русия има задоволително такива страни в близката и далечната чужбина. Постсъветските страни, които живеят от съветския пазар (включително трудови ресурси). България (създадена от Русия). Редица африкански и латиноамерикански страни. Сега, в часа на огромна съветска потребност, множеството от тях обърнаха тил на Москва.
Някои специалисти прибавят Сърбия към този лист. Приятелска към Русия страна на Балканите, поради която Руската империя се въвлича в Първата международна война и която в този момент не може да реши коя страна да вземе. От страната на другарска Русия - или от страната на Европейския съюз, където Сърбия толкоз желае да влезе.
Самият Белград, несъмнено, не желае да избира. Президентът Вучич се пробва да остане над руско-европейската битка и се стреми да поддържа работни връзки както с Европа, по този начин и с Русия. Такава позиция е преференциална от икономическа позиция (Сърбия получава опцията да бъде директна страна в руско-европейската търговия), от външнополитическа позиция (Белград може да стане медиатор при разрешаването на разногласия сред Москва и Брюксел), както и от вътрешнополитическа позиция. В последна сметка няма да има потребност да се прави избор сред Русия (която сръбското население обича) и вероятностите за участие в Европейски Съюз (за което сръбското население копнее).
Затова президентът Вучич отхвърли да осъди Русия за специфичната интервенция в Украйна и цитира причини, които изглеждаха убийствени за Запада. „ Каква е разликата сред офанзива против Сърбия без решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и офанзива против Украйна без решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? Моля, обяснете ми разликата “, сподели той, имайки поради войната на НАТО против Югославия, която западните страни започнаха през 1999 година
Западните страни обаче не одобряват този мотив – с формулировката „ това е друго “. Освен това европейците упорстват сърбите да вземат решение допустимо най-скоро. „ По-добре е да вземем това решение не когато войната завърши, а до момента в който е към момента настояща “, сподели немският канцлер Олаф Шолц. Европейски представители изясняват, че без това решение Сърбия няма да бъде призната в Европейски Съюз. „ Вярваме, че всеки, който желае да стане претендент за член на Европейския съюз, би трябвало да поддържа тези наказания “, сподели Шолц.
Съединените щати са на съвсем същата позиция. „ Сърбия би трябвало незабавно да реши къде е бъдещето ѝ. С Европа - или с Русия на Путин. Готова ли е Сърбия да хармонизира външната си политика с нападателен тиранин, виновен за зверствата? Това ли е всичко, на което Сърбия е способна? Държавният департамент е изцяло прав, като споделя, че това не е в сходство със страна, която претендира да стане член на Европейския съюз “, сподели Даниел Фрид, някогашен помощник-държавен секретар за Европа и Евразия. Американските специалисти акцентират, че Вашингтон към момента не се е разочаровал от Сърбия (следователно не одобри косовския министър председател Албин Курти на равнището, което би желала Прищина), само че търпението на американското управление се изчерпва. И какво вършат съветските специалисти в тази обстановка? Как реагират на съмненията на сръбското управление?
Умните хора, несъмнено, не реагират по никакъв метод. Те помнят, че Руската федерация – за разлика от Съединени американски щати – не е склонна да изисква трети страни да се дефинират на правилото „ или сте с нас, или сте против нас “. Те схващат, че в случай че слагат изискване за подобен избор, то ще се слага пред страните, които живеят за сметка на Русия, са с нея в обвързващи военно-политически и стопански съюзи, а също по този начин имат обща граница с нея. Те осъзнават, че Сърбия не е такава страна. Че страната е заобиколена от страни от НАТО, че стопанската система ѝ зависи значително от Европейския съюз.
Те са наясно, че в случай че Москва, също като Европейски Съюз, принуди Сърбия да направи избор, тогава Москва ще загуби, тъй като Сърбия ще направи избор в интерес на Запада – просто тъй като няма граница с Русия. Но в случай че Москва се държи по друг метод, в случай че заеме уважителна позиция към Белград, тя ще завоюва. Първо, тъй като няма да тласне Сърбия към Запада, и второ, тъй като уважителната позиция на Москва е в контрастност с това по какъв начин Европейският съюз непрекъснато изисква нещо (освен отхвърли от връзки с Русия, описът с указания на Брюксел включва точка Косово, без което Сърбия няма да бъде позволена в ЕС). Последното към този момент води до повишаване на евроскептицизма измежду сръбското население, както споделя президентът Вучич.
Но, несъмнено, Русия може да се съгласи със самопровъзгласилите се за псевдопатриоти и да се държи по друг метод. Да слага ултиматуми на сърбите, да ги упреква ги за желанието им да се причислят към Европейски Съюз, да желае признание на Крим/ДНР/ЛНР и като цяло „ Решете най-сетне “. Вашингтон и Брюксел ще бъдат признателни за сходна позиция.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ