Магията на повторението: защо вярваме на лъжлива информация?
Това е елементарен трик, който работи в рекламата и пропагандата. Той беше изключително видим през последните години, когато пандемията върлуваше по планетата, а в този момент можем да го открием в отразяването на експанзията на Русия в Украйна и войната, която се води там.
Когнитивните изкривявания ни пречат да оценяваме обективно обстановките и самите себе си. Често в даден момент собствените ни ирационални стъпки ни се костват разумни и осмислени.
Как да създадем концепцията безапелационна?
Трябва да я подкрепим с обстоятелства. А в случай че не разполагаме с такива? Тогава просто би трябвало да имаме многочислени почитатели в Instagram, подготвени да повторят нашите думи.
Пример за това е случката с известния артист Уди Харелсън, който беше постнал фейк статия за връзката между разпространението на ковид и “радиацията от 5G ”. Няма НИКАКВИ доказателства за това, че свръхбързият мобилен интернет спомага разпространяването на ковид.
А постовете на Харелсън и други известни персони оказаха доста съществено вирусно въздействие, съдейки по видеозаписите за заличаване на кули, предопределени за новата мобилна връзка. Защо? Защото доказателствата не са нужни, когато в деяние влиза каскадата от налична информация.
Какво съставлява каскадата от налична информация?
Тя може да се опише с едно изречение: ако доста хора повтарят постоянно някакво мнение, то това мнение стартира да им се коства истина. За пръв път този феномен е изучен през 1999 година от икономиста Тимур Къран и юриста Кас Сънстейн. Те са го сравнили с възходяща верижна реакция, вследствие на която информацията с увеличението на нейното разпространяване се трансформира в групова религия.
В този смисъл е изцяло ясно по какъв начин работи механизмът на повторението, когато става дума за просто запомняне и различаване.
Христоматиен образец е когато по малкия екран непрестанно демонстрират даден човек. Той става прочут, без значение от своите качества и гении. Но по какъв метод информацията може да трансформира всякаква небивалица в истина? Защо ние одобряваме думите за факт, а повторението за доказателство? Главните аргументи са две. И двете те са свързани с нашата социалност.
Социалната алхимия
Обяснявайки за какво толкоз елементарно ставаме жертви на каскадата от налична информация, Къран и Сънстейн отделят два вида претекстове.
1.Информационни претекстове . Когато имаме незадоволително данни или познания, ние по наследените от нашите предшественици привички се доверяваме на мнението на другите хора, тъй като хората към нас са служили обичайно като основен източник на базова информация.
2. Репутационни претекстове. Ако множеството считат информацията за почтена за доверие, ние постоянно сме склонни да я транслираме, без значение от това по какъв начин ние се отнасяме към нея. При повтаряне на известно мнение човек се държи или все едно разделя това мнение, или се въздържа от рецензия, с цел да остане „ собствен “ в колектива. Така мнението с всеки идващ кръг на разпространяване придобива все по-голяма тежест и последователно става преобладаващо. При провеждането на експеримент, откриватели са провели групови разисквания и са открили, че хората стартират да считат за преобладаваща тази позиция, която им е позната по-добре от останалите. А с цел да стане мнението „ познато “ е задоволително да има най-малко един човек, който да го утвърждава като мантра, написа futurist.bg.
Три мисловни неточности в една
Каскадата от налична информация е още един образец за това по какъв начин количеството минава в качество. Това се случва точно по този метод, тъй като когнитивното деформиране поражда при съединяването на цели три неточности в мисленето.
Първата от тях се състои в евристиката на достъпността, т.е. склонността да се съди за вероятността на едно или друго събитие по това до каква степен елементарно в паметта ни изплуват сходни образци.
Втората неточност се показва в ефекта на запознатост с обекта, т.е. склонността ни да отдаваме желание на това, което към този момент ни е известно. Именно поради това добре известните ни хрумвания ни се костват по-правилни, в сравнение с незнайните. Има научни данни, че дадени песни стартират да ни харесват повече, когато станат известни, т.е. звучат по-често в ефир.
Третата неточност се състои в ефекта на подражавание на болшинството, т.е. колкото повече хора се придържат към една позиция, толкоз тя ни се коства по-обоснована.
В случаите с теорията на конспирацията, свързваща 5G с разпространяването на Covid-19, получилата се структура е съвсем идеална. Имаме известни разпространители и налична за болшинството концепция, която се пресича с познатата информация за вредата от излъчването на мобилните телефони и чувството за принадлежност към група, обладаваща общо скрито познание.
Освен това, всичко изброено нагоре ни икономисва и умствени старания. Ние постоянно избираме това, което е по-просто за асимилиране. А с помощта на каскадата от налична информация ние получаваме елементарни отговори на комплицирани въпроси. Този развой може да бъде бурен, сходно на историята с 5G, или управляем както се случва при рекламата или политическата агитация.
Как да не попаднем под каскадата
Каскадата от налична информация е мощен механизъм, само че всеки от нас може да разпознае сходна информация и да отслаби резултата с помощта на сериозното си мислене.
Затова е значимо да разпознаваме характерните признаци на каскадата:
– Темата внезапно е станала гореща, разискват я дори тези, които нормално не се интересуват от тези въпроси;
– В полемиката има повече страсти, в сравнение с факти;
– Алтернативните отзиви се възприемат като еднопосочно негативни;
– Има апел към незабавни дейности без уточняване на вероятните последици.
Други потребни привички да се разграничава достоверната информация от дезинформацията са:
– Да се ревизират източниците и датите. Даже в случай че тази вест е повторена от всички, постарайте се да откриете оригинала.
– Признаци на надеждна информация е цитирането на източниците. Това ще ви помогне да отделите първичните обстоятелства от слуховете и хипотезите, зародили след това. Ако обещано събитие се е случило от дълго време, а се сервира за настоящо, това също би трябвало да изостри вниманието ви.
– Уточнявайте общата информация. Потърсете други самостоятелни източници на информация.
– Не смятайте всяко мнение на специалист за истина от последна инстанция.
– Отчитайте целия набор на отзиви и причини.
