Руските действия са водени от убеждението, че победата се определя

...
Руските действия са водени от убеждението, че победата се определя
Коментари Харесай

Мнения Daily: "Русия гейт" не е представление за американската публика

Руските дейности са водени от убеждението, че успеха се дефинира от способността за вдишване на опасности, а не от икономическия или даже софтуерния капацитет

© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ Още по тематиката
Мнения Daily - Държавата ми е длъжна, солидарността ми е непозната

И още: " Залепване " на прокуратура и съд е главният проблем; В страховете им би трябвало да се вслушаме
2 ное 2017
Мнения Daily - Ще ви жертват, с цел да запазят себе си

И още: Председателството на Европейски Съюз ще отговори кой кой е измежду партиите ни; Партийността се преплита с родство
1 ное 2017
Технологични колоси разкриха по какъв начин е била осъществявана съветската агитация за изборите в Съединени американски щати

Представители на Фейсбук, Гугъл и Twitter показаха пред Конгреса мащаба на интервенцията на основаната в Русия Internet Research Agency
1 ное 2017
Как новите наказания на Съединени американски щати ще повлияят на военните покупко-продажби с Москва

Мерките може да попречат и на бизнеса сред съветски компании
31 окт 2017
Мнения Daily - Презрението на Русия към България има чисто пазарна логичност

И още: Управляващите крадат, вместо да финансират реформи; Едва ли скоро ще забележим нов " депесарски шут "
31 окт 2017
В Съединени американски щати са повдигнати първите обвинявания по " съветското следствие "

Бившият началник на щаба на Тръмп е изпрал десетки милиони долари от Янукович
30 окт 2017 Руската интервенция в Съединени американски щати
" Русия гейт " не е зрелище за американската аудитория

Текст на Иван Кръстев в портала " Култура "

Първите обвинявания в следствието на Робърт Мълър за намесата на Русия в президентските избори през 2016 година ясно демонстрираха, че " Русия гейт " ще бъде сериозен фактор в американската вътрешна политика през идващите месеци. Независимо какъв брой надълбоко ще се зарови и какво ще открие в хода на следствието си Мълър обаче, наподобява малко евентуално той да даде отговор на редица значими въпроси, свързани с решението на Кремъл да се намеси в американската политика.

Дали става дума за обезверен опит в Белия дом да се вкара президент, който е другарски надъхан към Русия? Или задачата е била да се дискредитира американската политическа система в миг, в който Кремъл е изгубил всяка вяра за нормализиране на връзките с Вашингтон? Дали може да се приказва за огромен стратегически план, или просто за " занимателна интервенция ", целяща повече да навреди, в сравнение с да повлияе? По какъв метод въздейства опитът на Москва в връзките с Америка и Европа върху устрема на Русия да се меси в политиката на западните демокрации? Дали Кремъл прави оценка като триумф намесата си в американските избори и последвалия там безпорядък?

Разследването на Мълър няма да отговори на тези въпроси. Официалната позиция на Кремъл – че Русия в никакъв случай не се е месила в американската политика, значи също, че надали някой от съветска страна е подготвен да приказва по този въпрос. Още повече че тези, които в действителност знаят какво е направила Русия, са прекомерно малко и никой от тях не е изключително разговорлив.

Така че в случай че желаеме да разберем какво и за какво са създали руснаците, би трябвало да напуснем терена на шпионските игри и да се насочим към сферата на външната политика.

Можем да стартираме с едно просто наблюдаване – въпреки съветската интервенция да шокира Запада, в Русия тя не бе нито учудваща, нито скандална. При неотдавнашните ми диалози с съветски външнополитически специалисти те дадоха ясно да се разбере, че в случай че Москва желае да бъде международна мощ, равнопоставена на Вашингтон, тя би трябвало да е способна и да бъде подготвена да даде отпор на Съединени американски щати. Руските водачи са уверени, че Вашингтон се меси във вътрешната политика на Русия, че Съединени американски щати приготвят промяна на режима в Москва.

В московските външнополитически кръгове през днешния ден доминира разбирането, че Русия може да възвърне статута си на велика мощ само посредством борба, а не посредством съдействие със Съединени американски щати. Преди две седмици в речта си пред интернационалния спорен клуб " Валдай " президентът Владимир Путин сподели, че най-голямата неточност на посткомунистическа Русия е била " да се довери на Запада ". Днес Москва е фокусирана върху това да даде отговор на западните политики по отношение на Русия, отнасяйки се към Запада по този начин, както руснаците считат, че и Западът се отнася към Русия.

Желанието на Русия да придобие статут на велика мощ не е израз нито на носталгия, нито на психическа контузия. Това е геополитически императив. Само утвърждавайки способността си бъде велика мощ през ХХI век, Русия може да се надява да бъде същински, равносилен сътрудник със страни като Китай, които би трябвало да я одобряват съществено. Независимо дали това наподобява безапелационно за американците, от съветска позиция намесата в американските президентски избори бе зрелище, проведено най-много за неамериканската аудитория.

Макар Русия да знае, че е доста по-слаба от Съединени американски щати във военната, икономическата, софтуерната и съвсем всяка друга област, Кремъл продължава да има вяра, че през днешния ден силата и слабостта са комплицирани концепции и че не всеки път печели по-силният. Руснаците гледат на разногласията сред великите сили като на игра на камък - ножица - хартия. От основна значимост е каква мощ сте подготвен и желаете да ползвате – камъкът побеждава ножицата, само че е надвит от хартията; хартията, несъмнено, няма късмет против ножицата.
Руските дейности са водени от убеждението, че успеха се дефинира от способността за вдишване на опасности, а не от икономическия или даже софтуерния капацитет.
Brexit
Да се готвят ли на Острова за най-лошото?

От текст на Йенс Йензен за Deutsche Welle

Kолкото повече се протакат договарянията сред Лондон и Брюксел, толкоз повече се топят обещанията на съперниците на Европейски Съюз, и то към този момент единствено 17 месеца преди мечтаното излизане от Европейски Съюз през март 2019 година Натискът върху английското държавно управление нараства от ден дневно. Че британците няма да се разделят " по британски ", беше ясно през цялото време. Но че Европейски Съюз ще се покаже толкоз сложен на отстъпки, изненада очевидно и песимистите на Острова.

Още преди месец министър-председателката Тереза Мей приготви обществеността за най-лошото: държавното управление било квалифицирано и за случай на безредно излизане от Европейски Съюз, увери тя и добави, че министерствата имали проекти по какъв начин да работят, ако не бъде реализирано съглашение с Европейски Съюз.

Сега и английският министър за Брекзит Дейвид Дейвис повтаря същото: било " доста, доста необикновено " двете страни да не реализиран официално съглашение за комерсиалните връзки след излизането от Европейски Съюз. Но каквото и да се случело, Англия щяла непременно да реализира " базисна договорка " със съюза, в случай че би трябвало и " без тези елементи, които в действителност желаем ", споделя Дейвис. Подобно базисно съглашение може да се реализира да вземем за пример в бранша на въздухоплаването, тъй че и след Брекзит сред Англия и Европейски Съюз да могат да продължат да летят самолети.

Понякога драматизмът на една обстановка си личи по това, че категорично се загатва това, което се схваща от единствено себе си. Седмица и половина измина откакто Европейски Съюз отсрочи идната фаза от договарянията с Лондон вероятно за декември, защото към този момент не вижда задоволителен прогрес в преговорния развой. Но до декември не остава доста време. А от Лондон не идват никакви обнадеждаващи знаци.

Позиция
Специализиран съд не значи специфичен

От текст на Иван Брегов за седмичния бюлетин на ИПИ

От 2011 година насам в българското правораздаване действат необикновен тип съдилища и звена на прокуратурата, наречени " профилирани ". Целта бе те да преглеждат характерни каузи, както и да послужат за положително заричане за справяне с проведената престъпност и корупцията - хем обществото да види, че нещо се прави, хем пред Европейска комисия да се завоюва време и регистрира активност.

След основаването на " специфичните " съдилища в този момент пристигна ред и за специфичното им отнасяне – Народното събрание гласоподава бонуси до шест заплати за " профилираните " съдии и прокурори. А ръководителят на Специализирания углавен съд (СНС) е изискал на съвещание на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 2 ноември т.г. увеличение на щата с 15 съдии, тъй като на съда ще са подсъдни делата против лица от високите етажи на властта, гледани до този миг от Софийския градски съд (СГС). Справка на Софийски градски съд демонстрира, че за интервала 2015-2017 година са формирани 26 каузи. При действителен щат от 18 съдии в СНС все още, като прибавим и поисканите 15-те места, ще получим общо 33 съдии – повече в сравнение с е съставът на Окръжен съд – Стара Загора, и съвсем колкото щата на Окръжен съд – Бургас.

Неизвестният въпрос е на какво съображение ръководителят на съда е решил нуждата от нарастване. Вторият въпрос е за какво работилият до октомври месец тази година състав на Висш съдебен съвет не е планувал нужните средства в бюджета на правосъдната власт.

При заплата от 2748 лева за арбитър в Специализирания углавен съд и при планувано в допълнение заплащане до 6 заплати на година това прави общо разноски за над 740 000 лева на годишна база. С тези пари има опция да бъдат разкрити още 27 щата в Районен съд – София. При съразмерно систематизиране на средствата сред натоварените съдилища в страната като Районен съд - Несебър, Софийски градски съд и други биха се решили проблеми както на съдиите, по този начин и по-бързият и първокласен достъп до правораздаване за жителите.
От настоящия единствено от месец състав на Висш съдебен съвет зависи дали ще реши многогодишни проблеми или невъзникнали още и непредполагаеми такива.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР