ШОК И УЖАС: Заради руския обстрел: Може ли Чернобил да гръмне пак?
Руски военни са навлезли в зоната на Чернобил от Беларус. Ако артилерийските удари унищожат хранилището за нуклеарни боклуци, радиоактивният прахуляк може да покрие териториите на Украйна, Беларус и страните от Европейски Съюз. Шокиращата вест заяви съветникът на украинския министър на вътрешните работи Антон Геращенко.
По думите му окупационни войски са влезнали от територията на Беларус, която е в съюз с Москва, в зоната на Чернобилската атомна електроцентрала.
„ Националната войска, която охранява хранилището за рискови радиоактивни боклуци, оказва упорита опозиция “, се споделя в изказването му.
Сражения се водят покрай депото за предпазване на нуклеарни боклуци на атомната централа в Чернобил, където съветските сили са проникнали от Беларус.
Кадри във фейсбук демонстрират, че съветските танкове и бронирани машини са стигнали до Чернобилската АЕЦ и са обкръжили постройките наоколо до нуклеарната централа.
В Чернобил през 1986 година стана огромна нуклеарна злополука. Някогашната АЕЦ се намира на 14,5 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на към 110 км на север от Киев. Там на 26 април 1986 година се случва тежката Чернобилска повреда.
Малко по-късно украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че украинските военни жертват живота си, с цел да избегнат повтаряне на нуклеарната злополука отпреди повече от 30 години. " Руските окупационни сили се пробват да завземат АЕЦ " Чернобил ". Нашите бранители жертват живот си, с цел да се избегне повтаряне на нещастието от 1986 година ", акцентира той.
Призрачният украински град Припят, който се намира наоколо до Чернобил и изселен след повредата през 1986 година
Когато на 26 април 1986 година реакторът на АЕЦ " Чернобил " стартира да се топи, под руините му биват заровени над 170 тона уран и радиоактивни боклуци или над 95 % от нуклеарното гориво, което е задвижвало този блок на електроцентралата. Под останките на четвърти реактор остават и графитните контролни пръти, които също са мощно радиоактивни.
Още тогава учените са наясно каква заплаха крият нуклеарните боклуци, само че задачата е директните вреди да бъдат сведени до най-малко.
Така една година след случая над реактора се издига саркофаг от бетон и стомана, от който се чака да защищити околната среда от тлеещия под него уран. Структурата е внушителна и солидна, само че мнозина нуклеарни физици и експерти по атомна сигурност предизвестяват, че саркофагът е извънредно краткотрайно решение.
Песимистите се оказват прави - още при започване на 90-те стартират да идват обезпокоителни известия за нараснал неутронен декор към четвърти реактор. Структурата на саркофага разрешава под него да прониква дъждовна вода, която забавя действието на неутроните и по този метод покачва риска от нуклеарна реакция в залежите от уран.
Междувременно текат полемики по какъв начин тъкмо да се постъпи с внушителното количество нуклеарни боклуци - задача, над която разсъждават някои от най-хубавите нуклеарни експерти на света. През 2016 година с интернационалните старания е построен чисто нов саркофаг, който е още един опит за печелене на време.
Новият саркофаг до голяма степен съумява да спре проникването на дъждовна вода и по този начин да спре лъчението в избрани области на АЕЦ " Чернобил ". Въпреки това учените следят съществено покачване в други елементи на централата, какъвто е образецът със стая 302.
Няма възможност да станем очевидци на гърмеж като този от април 1986 година, само че въпреки всичко може да се стигне до неконтролируеми изригвания на нуклеарна сила. Те от своя страна заплашват да срутен цялата нежна конструкция на четвърти блок и да стигнат до загробените под него тонове нуклеарно гориво. А това към този момент би освободило невероятни количества радиация във въздуха.
Сега с съветската инвазия опасенията са какво може да се случи, в случай че саркофагът бъде бомбардиран с мощни оръжия и може ли да се стигне до нов нуклеарен смут в Европа.
ТЕМА преди 34 минути 348 преди 36 минути 3056 преди 39 минути 1264
По думите му окупационни войски са влезнали от територията на Беларус, която е в съюз с Москва, в зоната на Чернобилската атомна електроцентрала.
„ Националната войска, която охранява хранилището за рискови радиоактивни боклуци, оказва упорита опозиция “, се споделя в изказването му.
Сражения се водят покрай депото за предпазване на нуклеарни боклуци на атомната централа в Чернобил, където съветските сили са проникнали от Беларус.
Кадри във фейсбук демонстрират, че съветските танкове и бронирани машини са стигнали до Чернобилската АЕЦ и са обкръжили постройките наоколо до нуклеарната централа.
В Чернобил през 1986 година стана огромна нуклеарна злополука. Някогашната АЕЦ се намира на 14,5 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на към 110 км на север от Киев. Там на 26 април 1986 година се случва тежката Чернобилска повреда.
Малко по-късно украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че украинските военни жертват живота си, с цел да избегнат повтаряне на нуклеарната злополука отпреди повече от 30 години. " Руските окупационни сили се пробват да завземат АЕЦ " Чернобил ". Нашите бранители жертват живот си, с цел да се избегне повтаряне на нещастието от 1986 година ", акцентира той.
Призрачният украински град Припят, който се намира наоколо до Чернобил и изселен след повредата през 1986 година
Когато на 26 април 1986 година реакторът на АЕЦ " Чернобил " стартира да се топи, под руините му биват заровени над 170 тона уран и радиоактивни боклуци или над 95 % от нуклеарното гориво, което е задвижвало този блок на електроцентралата. Под останките на четвърти реактор остават и графитните контролни пръти, които също са мощно радиоактивни.
Още тогава учените са наясно каква заплаха крият нуклеарните боклуци, само че задачата е директните вреди да бъдат сведени до най-малко.
Така една година след случая над реактора се издига саркофаг от бетон и стомана, от който се чака да защищити околната среда от тлеещия под него уран. Структурата е внушителна и солидна, само че мнозина нуклеарни физици и експерти по атомна сигурност предизвестяват, че саркофагът е извънредно краткотрайно решение.
Песимистите се оказват прави - още при започване на 90-те стартират да идват обезпокоителни известия за нараснал неутронен декор към четвърти реактор. Структурата на саркофага разрешава под него да прониква дъждовна вода, която забавя действието на неутроните и по този метод покачва риска от нуклеарна реакция в залежите от уран.
Междувременно текат полемики по какъв начин тъкмо да се постъпи с внушителното количество нуклеарни боклуци - задача, над която разсъждават някои от най-хубавите нуклеарни експерти на света. През 2016 година с интернационалните старания е построен чисто нов саркофаг, който е още един опит за печелене на време.
Новият саркофаг до голяма степен съумява да спре проникването на дъждовна вода и по този начин да спре лъчението в избрани области на АЕЦ " Чернобил ". Въпреки това учените следят съществено покачване в други елементи на централата, какъвто е образецът със стая 302.
Няма възможност да станем очевидци на гърмеж като този от април 1986 година, само че въпреки всичко може да се стигне до неконтролируеми изригвания на нуклеарна сила. Те от своя страна заплашват да срутен цялата нежна конструкция на четвърти блок и да стигнат до загробените под него тонове нуклеарно гориво. А това към този момент би освободило невероятни количества радиация във въздуха.
Сега с съветската инвазия опасенията са какво може да се случи, в случай че саркофагът бъде бомбардиран с мощни оръжия и може ли да се стигне до нов нуклеарен смут в Европа.
ТЕМА преди 34 минути 348 преди 36 минути 3056 преди 39 минути 1264
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ