Писмо от 1894 година до една българка от Бърнард Шоу сложи край на драмата с Малкович
Руски публицист емигранд е посъветвал Бърнард Шоу да употребява да постави България в пиесата, изяснява самият ирландски драматург в свое писмо преди 130 години.
Една напълно елементарна пиеса провокира протести в София. Бе наречена, без особени учредения, антибългарска, цинични и унизителна.
Хиляди жители се бяха събрали на митинг пред Народния спектакъл " Иван Вазов “, с цел да изискат свалянето на постановката " Оръжията и индивидът “ на Джордж Бърнард Шоу от афиша на театъра. Режисьор е Джон Малкович, а премиерата трябваше да бъде на 7 ноември от 19:00 ч., написа Фокус.
Пиесата, която е в три дейности, е написана през 1894 година Това произведение е едно от първите на ирландеца и го трансформира в " продаваем драматург “. Това е една от най-популярните и най-често поставяните на известния публицист.
В основата на сюжета е една от най-съкровените борби в българската история, тази при Сливница по време на Сръбско-българската война, която е увековечена и в творчеството на Иван Вазов. Действието се развива в дребен град в България. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската войска. Отрядът му е нападнат от български бойци. Той бяга и се избавя в един дом, където, живее годеницата на офицер от българската войска и воин от борбата при Сливница.
Любопитна детайлност е, че Шоу в никакъв случай не е посещавал България.
Родената в Пловдив писателка Анна Каменова е озадачена за какво е сложил сюжета на пиесата си у нас, а не да вземем за пример на британска земя, и му написа писмо.
Отговорът на ирландския публицист към Каменова е написан на ръка и е от 1925 година. В момента се съхранява в Националния книжовен музей в София.
" Любезна госпожо,
" Оръжията и индивидът “ бе написана с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб, дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този метод го ограничих много във времето. След няколко напразни опита за налучкване, той ми сподели, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих и открих таман това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, съветски публицист и бежанец, отгде да взема имена и локални детайлности. Той ме срещна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, защото беше написана. Той ми сподели, че съм описал една британска провинциална къща, издигната на улицата на някой британски град и обитаема от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми изясни той, е доста по-първобитен.
" Аз бях създал моите български офицери в чин военачалник. Това също ми сподели той, е невероятно, защото войната в действителност бе австро-руска война със сръбски и австрийски бойци. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези детайлности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната.
" Никога не съм бил в България, само че съм живял по света и познавам човешката природа, която е на всички места същата. Освен това съм ирландец, роден и бранш в една относително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени доста националния подвиг. Тъй като адмирал Серебряков не ми е дал право да загатна името му, апелирам Ви да не го споменавате обществено. Достатъчно е да се спомене формалното му положение; когато го видях последния път, той се занимаваше със земеделие в Девъншир.
Ваш правилен Дж. Бърнард Шоу “.
Малкович за първи път поставя произведение на сцена в България.
" Това е една чаровна и занимателна пиеса. Все още считам, че тя е такава. Никога не съм си мислел, че някой може да се обиди от пиесата. Нямам право да цензурирам и протестиращите. Моята работа е да дирижирам. Странни времена “, сподели Джон Малкович на 7 ноември на конференция незабавно след края представлението.
Една напълно елементарна пиеса провокира протести в София. Бе наречена, без особени учредения, антибългарска, цинични и унизителна.
Хиляди жители се бяха събрали на митинг пред Народния спектакъл " Иван Вазов “, с цел да изискат свалянето на постановката " Оръжията и индивидът “ на Джордж Бърнард Шоу от афиша на театъра. Режисьор е Джон Малкович, а премиерата трябваше да бъде на 7 ноември от 19:00 ч., написа Фокус.
Пиесата, която е в три дейности, е написана през 1894 година Това произведение е едно от първите на ирландеца и го трансформира в " продаваем драматург “. Това е една от най-популярните и най-често поставяните на известния публицист.
В основата на сюжета е една от най-съкровените борби в българската история, тази при Сливница по време на Сръбско-българската война, която е увековечена и в творчеството на Иван Вазов. Действието се развива в дребен град в България. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската войска. Отрядът му е нападнат от български бойци. Той бяга и се избавя в един дом, където, живее годеницата на офицер от българската войска и воин от борбата при Сливница.
Любопитна детайлност е, че Шоу в никакъв случай не е посещавал България.
Родената в Пловдив писателка Анна Каменова е озадачена за какво е сложил сюжета на пиесата си у нас, а не да вземем за пример на британска земя, и му написа писмо.
Отговорът на ирландския публицист към Каменова е написан на ръка и е от 1925 година. В момента се съхранява в Националния книжовен музей в София.
" Любезна госпожо,
" Оръжията и индивидът “ бе написана с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб, дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този метод го ограничих много във времето. След няколко напразни опита за налучкване, той ми сподели, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих и открих таман това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, съветски публицист и бежанец, отгде да взема имена и локални детайлности. Той ме срещна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, защото беше написана. Той ми сподели, че съм описал една британска провинциална къща, издигната на улицата на някой британски град и обитаема от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми изясни той, е доста по-първобитен.
" Аз бях създал моите български офицери в чин военачалник. Това също ми сподели той, е невероятно, защото войната в действителност бе австро-руска война със сръбски и австрийски бойци. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези детайлности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната.
" Никога не съм бил в България, само че съм живял по света и познавам човешката природа, която е на всички места същата. Освен това съм ирландец, роден и бранш в една относително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени доста националния подвиг. Тъй като адмирал Серебряков не ми е дал право да загатна името му, апелирам Ви да не го споменавате обществено. Достатъчно е да се спомене формалното му положение; когато го видях последния път, той се занимаваше със земеделие в Девъншир.
Ваш правилен Дж. Бърнард Шоу “.
Малкович за първи път поставя произведение на сцена в България.
" Това е една чаровна и занимателна пиеса. Все още считам, че тя е такава. Никога не съм си мислел, че някой може да се обиди от пиесата. Нямам право да цензурирам и протестиращите. Моята работа е да дирижирам. Странни времена “, сподели Джон Малкович на 7 ноември на конференция незабавно след края представлението.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ