Руска Синя Котка
Руската синя котка е домакински любим, който няма по какъв начин да не бъде видян. Тя е аристократична, спокойна и е същинско наслаждение човек да живее с нея, считат феновете на съветски сини котки.
История на съветска синя котка
Руската синя котка се счита за една от по този начин наречените аборигенски породи - тя е обитавала съветските земи от епохи. Руската синя котка е била обичана на царе и императори. Тя е била наложителен аксесоар в спалнята както на първия съветски цар Петър Първи, по този начин и в спалнята на съветската императрица Екатерина Велика. Нито един съветски транспортен съд не е потеглял, без да има най-малко една съветска синя котка на борда си, защото е с невероятни ловен умения и е била известна като разрушител на плъхове.
Първата съветска синя котка е била показана на британско ревю през 1889 година и произвела същински възторг. Първоначално породата се е наричала съветска синя котка, само че по-късно името не е било признато добре, а и котките от тази порода внезапно изчезнали. В началото на ХХ век в Съединени американски щати е почнала работата по селекцията и възобновяване на породата, като дребното екземпляри са се кръстосвали със сиамски котки. През 70-те години на ХХ век породата е била възобновена изцяло, само че поради кръстосванията и в този момент в котилото на някоя съветска синя котка може да се появят котенца с по-дълга четина. Те обаче се считат за изцяло обособена порода, която се назовава Нибелунг.
Стандарт на съветска синя котка
Руската синя котка е с доста забавна четина. Тя е измежду породите котки в сиво. Тя е сребристо синкава на цвят, доста къса, наподобява на плюшена и има низък пласт. Върхът на всяко косъмче е без цвят, по тази причина върху котката все едно има сребрист воал. Руската синя котка тежи от 4 до 7 кг. Тялото на съветската синя котка е леко издължено. Муцуната на съветската синя котка е клиновидна, има сходство на кръгли възглавнички там, където порастват мустаците. Очите са бадемовидни или кръгли, на много огромно разстояние едно от друго и са блестящо зелени на цвят. Ушите са много огромни, със заострени краища. Крайниците и опашката на съветската синя котка са издължени.
Грижи за съветска синя котка
Руската синя котка е лоялен домакински любим, който е и доста добър ловджия. Ако не желаете непрекъснато да се хвърля от предмет на предмет, би трябвало да ѝ осигурите доста забавни котешки играчки. Руската синя котка доста обича да получава дарове, по тази причина се опитвайте постоянно да я зарадвате с нова играчка, с лакомство или даже с нова купичка. Тя ще оцени всеки нов аксесоар и ще ви е признателна. Грижите за съветската синя котка не са изключително огромни - задоволително е да сресвате козината ѝ един път седмично. Не се предлага да къпете съветската синя котка повече от два-три пъти годишно, с цел да не навредите на козината ѝ.
Трябва да имате поради, че козината на съветската синя котка би трябвало да се пази от директна слънчева светлина, по тази причина не позволявайте на животното дълго време да стои на огряна от блестящо слънце тераса. В противоположен случай аристократичният сребристо наследник цвят се трансформира в избелял сив цвят. Добре е да преглеждате постоянно ушите на вашата съветска синя котка, с цел да избегнете появяването на инфекции. За всеки случай един път седмично е добре да ги почиствате с памуче, потопено в специфичен разтвор за разчистване на скотски уши, и добре отцедено, с цел да не попада течност в ушния канал на животното.
Руската синя котка е подобаваща за развъждане от самотни хора или от фамилии с пораснали деца, тъй като това аристократично животно не понася мощни звуци и крясъци. Руската синя котка има потребност от другарство със стопанина си и се усеща зле, в случай че не се гали и не я глезите постоянно. По темперамент съветската синя котка е прекомерно доверчива към стопанина си и членовете на неговото семейство. Специалистите постоянно я съпоставят със напълно малко дете, което непрекъснато има потребност да бъде прегръщано, с цел да се усеща несъмнено. Руската синя котка обича да се катери. Перфектната къщурка за съветската синя котка е с покривче, и самата къщурка се издига над няколко стъпала. Руската синя котка не обича открити пространства, тя ще спи под одеялото ви или ще се сгуши в някоя кутия.
Обучение на съветска синя котка
Руската синя котка е доста мъдро животно, само че мощният ѝ разсъдък е в композиция с известна доза дебелоглав, по тази причина от време на време е мъчно да бъде научена на каквото и да е. Но в случай че обучавате вашата съветска синя котка с престиж, само че без да ѝ се карате, тя последователно ще се научи да прави, това, което желаете от нея. Руската синя котка доста добре знае какво ѝ е разрешено и какво не, различен е въпросът дали желае да се преценява с вашите забрани.
Хранене на съветска синя котка
Руската синя котка е добре да бъде хранена с консерви и сухи храни от висок клас, които да ѝ обезпечават всички нужни субстанции за пълностоен живот и красива четина. Препоръчва се 75 на 100 от готовата котешка храна да е суха и 25 - консервирана. Ако храните съветската синя котка с натурални артикули, е добре да съчетавате месо и мляко в едно ястие. Месото, уместно за съветска синя котка, е пилешко или телешко, може да ѝ давате кисело мляко, извара, не доста мазна сметана. Забранени храни за съветската синя котка са пълномасленото прясно мляко, мазната риба, сладкото, пърженото, соленото и тестеното.
Заболявания на съветска синя котка
Руската синя котка не страда от генетично обусловени котешки болести - за това са се погрижили селекционерите, които дълги години са правели кръстосвания, с цел да реализиран този резултат. Въпреки това обаче съветската синя котка може да се разболее от хронична кардиомиопатия, която е присъща за съвсем всички котки - това е болест на сърцето, която може да е с съдбовни последици за животното.
Любопитни обстоятелства за съветска синя котка
По времето на съветската императрица Екатерина Велика съветската синя котка се е считала за изтънчен подарък. Затова посланиците от непознатите страни, които дошли в Русия, постоянно си тръгвали с мъркащи съкровища. В древността руснаците са били уверени, че съветската синя котка има дарбата да прави вълшебства и да оказва помощ при проблеми. Интересен факт е, че съветската синя котка съвсем в никакъв случай не демонстрира ноктите си и в никакъв случай не ги употребява против хора, даже когато ѝ се предизвиква болежка. Руската синя котка скача доста високо, без да се ускорява. Напълно допустимо е да се качи на дрешника ви напряко от пода.
Много постоянно съветската синя котка замъква всичките си котешки играчки на някое високо място. Сред известните съветски сини котки е котаракът Бергман, който е бил благосъстоятелност на международно известния режисьор Андрей Тарковски, който е кръстил животното на холивудския режисьор Ингмар Бергман. Руската синя котка е подобаващ любим за възрастни хора, защото може с часове да лежи в скута на някого и на драго сърце слуша звуците на човешката тирада. В същото време съветската синя котка не стопира да мърка, до момента в който е в прегръдките на стопанина си, което съгласно експертите възстановява кръвното налягане.
Недостатъци на съветска синя котка
Сред минусите на съветската синя котка са нейните искания във връзка с чистотата на котешката тоалетна. Ако тя не е почистена задоволително добре, съветската синя котка е в положение да употребява какви ли не други места вместо котешка тоалетна. Препоръчва се котешката тоалетна на съветската синя котка да се разположи надалеч от мястото, където тя спи. Най-добрият вид е банята или коридора.
Освен това съветската синя котка е недоверчива към непознати, само че в случай че социализацията стартира още в ранна възраст и до момента в който котенцето е напълно малко, се вижда с доста хора, този проблем ще бъде преодолян. В противоположен случай вашата съветска синя котка ще се крие под леглото всякога, когато в дома ви влезе чужд човек.
Сред минусите на съветската синя котка е и желанието ѝ да спи в спалнята на стопанина си, и може да се окаже, че няма по какъв начин да се справите с тази нейна специфичност, а да я приемете в леглото си. Освен че би трябвало непрекъснато да пазите съветската синя котка от директна слънчева светлина, би трябвало да се преценявате и с какво я храните. Ако в храната ѝ има прекомерно доста йод и витамини, козината на съветската синя котка може да придобие кафеникав нюанс. Потъмняването на козината може да бъде провокирано и в случай че котката се храни с бобови култури или морски блага, само че при промяна на храната на котката резултатът отминава.
Ако и вие желаете да сте личните на такава красива писана, вижте тези разгласи за съветска синя котка.
