Проучване: Руската пропаганда у нас прекали и започна да обръща обществените нагласи срещу себе си
Руската агитация е прекалила и към този момент обръща мнението в България против себе си. Хората в България правят оценка доста ясно какви са преимуществата от участието на страната в Европейски Съюз, не желаят „ здрава ръка “, а демократична народна власт и се надяват войната в Украйна да завърши скоро, като по-голямата част от българите считат Русия за агресор.
Това са част от изводите на социологическо проучване за съветската агитация в България за 2024 година, извършено от организация " Алфа Рисърч " по поръчка на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ).
Същевременно изследването отбелязва и заплахите, които носи истеричната съветска агитация. Появявят се все по-радикални партии, а умората от политическата рецесия у нас е добра среда за тяхното развиване. Ето какво показва още изследването:
Обществените разбирания за геополитическото позициониране на страната са един от главните фокуси на антидемократичната и хибридна агитация. Сред страните от Източна Европа България е характерен проблем и самобитно „ едва звено “, заради прокремълските настройки на редица политически артисти и досегашните мощни енергийни обвързаности с Русия. Въпреки цялостното утвърждение за участието на страната ни в Европейски Съюз, а последователно – и за изгодата от присъединението й към северно-атлантическия контракт, в доста връзки настроенията не престават да бъдат много волатилни. Хибридността в самите настройки – от една страна, проевропейски „ по принцип “, а от друга, с исторически и носталгични благосклонности към Русия, съпроводени от елементарно разпалващи се антизападни настроения – оказват помощ на целенасочената агитация релативно елементарно да подклажда подозрения и страхове, да поляризира обществото и да основава удобни предпоставки за разколебаност на публичното мнение по отношение на направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него. В общи линии това е картината, която записват изследванията през последните 6-7 години.
С началото на войната на Русия против Украйна се следят някои промени, които слагат под въпрос дългогодишния положителен имидж на Русия. Същевременно, в блян за противопоставяне на ерозията в облиците на Русия и Путин, хибридните офанзиви усилват антизападната изразителност. Което води до нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото.
Позитивните трендове: Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз (61% против едвам 16% неодобряващи). Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63%:26%). Основната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). И по трите знака се отбелязва растеж по отношение на 2023 година, което е показателно за намаляване на записаната тогава консолидация на евроскептичните настроения. Тези настройки са водещи в съвсем всички обществени, демографски и електорални групи от популацията. Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25 на 100 и е концентрирано главно измежду повъзрастното население, в дребните градове, симпатизанти на Възраждане, Българска социалистическа партия, част от негласуващите.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40 на 100. Отрицателните оценки остават съвсем без смяна (26%-28%), само че в случай че първоначално подкрепящи и неподкрепящи са били с еднакъв дял, в този момент одобряващите участието в Алианса имат ясно предимство (40%:26%). В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или изгубила от участието си в НАТО. Съотношението през 2024 година е 49%:29%, като за последните 6 години дистанцията сред двете позиции е повишена от 5 на 20 пункта в интерес на преимуществата от трансатлантическия съюз.
Същевременно, след съветската експанзия в Украйна внезапно се утежнява самият облик на Русия и на Владимир Путин – те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и „ миротворци “, а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни. Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
В този подтекст Европейски Съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост „ би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея “. Така, прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България. Ранжирайки основанията за притегателност на една държава/съюз и желанието България да поддържа предпочитани връзки с тях, интервюираните дефинират като водеща триадата „ мощна стопанска система (благоденствие) – правова страна – човешко достолепие и просвета “. Ако тези критерии се слагат ясно, твърдо, със съответните обстоятелства, не се следи разлюляване на евроатлантическата ориентировка на болшинството от българите. Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023г., е мисленето в алтернативата „ България отвън Европейски Съюз “. Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от про-кремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света1. Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка – какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим.
Предизвикателствата: Наред с тези положителни трендове изследването откроява и редица провокации. Евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, някои по-малки партии.
Не единствено измежду тях, а и измежду някои по-широки публични групи съвсем липсва възприятие за ценностна принадлежност и общественост с останалите европейски страни, което, от една страна, лишава от сцеплението и устойчивостта на евроатлантическата ориентировка, а от друга, отваря пространства 7 Социална накърнимост и агитация, 2024 за наслояването на необятно споделяни стандарти и страхове, които при всеки комфортен миг се употребяват за ерозиране на доверието към Европейски Съюз. В рамките на извършените фокус групи идентифицирането с Европа на ценностно равнище също е много проблематично. На моменти изрази като „ демократични полезности “, „ демократични полезности “ и прочие будят не просто разграничаване, само че и отрицателни асоциации. Което може да се причисли към извоюваните борби на антилибералната агитация
След началото на съветската експанзия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният облик на Русия като избавител от нацизма и на Путин като „ миротворец “, главните линии на хибридната агитация бяха изместени към релативизиране на отговорността, посредством „ поделянето “ й сред двете воюващи страни, към понижаване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на „ груповия Запад “ и по-специално на Съединени американски щати, посредством усилване на облика им на „ международен стражар “. Всички те намират сериозен отзив в публичното мнение, поляризират обществото и подхранват разнообразни политически прокремълски проксита.
Трябва да се подчертае, че въпреки и да отвоюват публично пространство, тези послания не слагат под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, поради опасенията от агресивността на Русия е налице даже прочут растеж в поддръжката. Дългосрочният им резултат обаче може да се прочете като намаляване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им на първо място в прагматично-конюнктурен аспект. На политическата сцена тези настройки изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, по този начин и в държанието на мейнстрийм политическите артисти, които публично поддържат и гласоподават евроатлантическите задължения, само че не ги пазят пред гласоподавателите. Политическата рецесия и капацитетът за смяна на политическото устройство на страната: Проучването ясно демонстрира, че е налице връзка сред упованията на жителите за вероятностите пред българското общество и отношението им към евроатлантизма. С увеличението на скептицизма и неудовлетвореността се усилват и отрицателните оценки за Европейски Съюз. И противоположното – хората с по-оптимистични упования са по-склонни да заявяват доверие към Съюза. Колкото по-неудовлетворени обществени групи в персонален и публичен проект има в едно общество, толкоз поголям е рискът от пробив на разнообразни популистки партии и придвижвания. Тъй като един от главните им принадлежности за активизиране на поддръжка е конструирането на външна опасност (срещу обичайните полезности, против „ нашия “, „ достоверен “ метод на живот и пр.), Европейски Съюз е една от лесните цели за трупане на електорални дивиденти.
Във вътрешно-политически проект поредицата от безрезултатни предварителни избори през последните четири години и невъзможността на партиите да сформират държавно управление, провокират отлив на предпочитание за присъединяване в политическия живот и изборите. В такава среда концепциите за „ рестарт “ на политическата система наподобяват все по-приемливи, а самата демократична система – все поуязвима. Към момента настройките на българите към другите форми на ръководство са в интерес на демократичната народна власт (64%), като оценките за нея и равнищата на доверие в Европейски Съюз значително са взаимно свързани. Потенциална ерозия на утвърждението към Европейски Съюз носи след себе си опасности за отчуждение от демократичните правила като цяло, както и противоположното. Тук още веднъж се следят контрастите сред мненията в центъра и в периферията на страната. Одобрението за демократичната народна власт измежду столичани (81%) и измежду жителите на най-големите регионални 9 Социална накърнимост и агитация, 2024 центрове (73%) е сензитивно по-високо, в сравнение с е в дребните градове и в по-малките регионални центрове (55%). В тях са съсредоточени огромна част от радетелите на „ хубавичко ръка “, които споделят благосклонности освен към Русия, Китай и Турция, само че и към техните властнически водачи.
Допълнителен риск за превъртане на парламентаризма към една или друга вариация на властническо ръководство крие „ триумфът “ в изпразването от наличие на базисни демократични процеси и подмяната им с техни ерзаци, т.е. увеличението на територията на „ фасадната народна власт “. По този модел, посредством присвояването на етикета „ европейци “, „ атлантици “, „ битка с корупцията “ и прочие, само че с прокарването на de facto противоположни практики, беше отслабена ценностната идентификация както с Европа, по този начин и с демокрацията. Може да се чака, че при продължаваща политическа неустойчивост, без потреблението на плашещи избрания като 10 Социална накърнимост и агитация, 2024 авторитаризъм и персонална власт, ще се тестват публичните настроения за поддръжка на „ орбанов “ вид народна власт. Гражданската интензивност като евентуална преграда против антилиберални и антидемократични трендове:
Сред главните удържащи демократичните общества структури са мощните цивилен общности и интензивността на жителите като коректив на властта. В България тази структура се крепи на умерена, само че последователно възходяща във времето интензивност. Проблемът пред нея е, че остава заключена в неколцина практики, характеризиращи се по-скоро с еднократни и постоянно стихийни актове (дарителски акции, подписки и пр.), в сравнение с със методичност на дейностите (участие в Неправителствени организации, локални групи за напън, доброволчество и пр.). На фона на засилена интензивност, ангажираност и разпоредителност на поколенията в дейна възраст, столичани, висшисти, заети в корпоративния бранш, се откроява най-младата част от обществото с тревожна бездейност в съвсем всички тествани форми на гражданско присъединяване. Тази бездейност върви ръка за ръка с незаинтересованост и отчуждение от политическия живот, включително с отвод от присъединяване в изборите. Макар измежду другите генерации към момента да господства най-малко декларативната настройка, че гражданското присъединяване и напъните за смяна на средата и ръководството, в това число и акта на гласоподаване, са значими, то все по-слабата изборна интензивност на извършените през последните години избори засвидетелства тъкмо противоположното. Разочарованието и засилващата се незаинтересованост към политическия живот се отразяват директно и на осведомителните практики на хората. Спада делът на интензивно информиращите се по вътрешно или външно политически тематики (от 56% на 43%), за сметка на растеж в рядко или въобще неследящите настоящите събития (21% през 2024 година, при 15% през 2023 година декларират, че не следят).
По степен на информативен интерес и интензивност могат да бъдат обособени три групи: • Напълно незаинтересовани – най-вече най-младите, само че и част от поколенията над 30 години: не наблюдават целеустремено вести, съвсем или въобще не гледат телевизия, а наличието по-скоро ги „ намира “; • Спорадично информиращи се – тази група има релативно най-широка база – това са дребна част от младите, главно поколенията сред 30 и 50 година, по-често дами. Те наблюдават вести най-много в български подтекст и най-вече „ апропо “: до момента в който пътуват, до момента в който правят домашен задания или преди да тръгнат/след като се приберат от работа. 11 Социална накърнимост и агитация, 2024 • Трета група, дейни „ фактчекъри “. Това са тясна група хора, които наблюдават както български, по този начин и интернационалните събития, мощно насочени към онлайн запаси – български и задгранични уеб сайтове. Те ревизират и съпоставят информацията през няколко източника, а част от тях са насочени и към по-специализирани издания за стопански и финансови вести.
В подтекста на осведомително пренасищане, отслабващ интерес към социално-политическите тематики и неструктурирани осведомителни практики, подправените вести са нещо, на което стартира да се гледа като норма. Те се възприемат като „ просто съществуващи, на всички места към нас и неизбежни “. 45% удостоверяват, че са попадали на подправена вест, която след това е била опровергана. Почти всеки втори не може да разграничи дали една вест е истина или неистина. Липсата на механизми да се разграничават, а и на мотивация да се търси инспекция, са мощни фактори за необятното разпространяване на пропагандни тези и клишета, които се възприемат като „ истина “ и „ факт “. Мнозинството от хората (66%) декларират, че не споделят вест, в чиято правота се съмняват, само че съвсем всеки четвърти (22%) е правил това. Най-уязвими са най-младите и най-възрастните, живеещи в дребните градове и селата. Те търсят удостоверение на „ обстоятелствата “ главно посредством близки хора и референтни кръгове, което единствено усилва ехото и въздействието на сходни „ вести “, защото липсва какъвто и да било справедлив аршин за меродавност. Голяма част от осведомителните практики на българите попадат в клопката на постмодерните явления на бързооборотната и създаваща чувство за безпорядък информация както в обичайните, по този начин и в новите медии. Като резултат, болшинството от хората от ден на ден не съумяват и даже се отхвърлят от опитите да структурират за себе си този безпорядък и да изградят осведомено мнение. Фактори, които ускоряват тези резултати, са преобладаващото отчаяние и от там – цялостно съмнение в политическата система и класа освен в страната, само че и в световен мащаб. Наред с това спадат ползата и доверието към обичайни медии като малките екрани, радио, които биват набеждавани за съдружници на политическата обстановка. За сметка на това се ускорява въздействието на стихийно „ връхлитащите “ вести от всевъзможни уеб сайтове, обществени мрежи, клюки и други, които в допълнение обезоръжават техните реципиенти и отварят поле за навлизане на пропагандни тези и внушения.
Като общ извод, изследването демонстрира, че хибридната агитация е толкоз по-ефективна, колкото повече стъпва не върху ясни опозиции и обстоятелства, а върху мимикрия и замяна. Тя нападна действителни, пресилени или измислени уязвимости на Запада, не с цел да бъдат те отстранявани, а с цел да ги покаже като целенасочени и преднамерени дейности против България (или против православието, обичайните полезности и пр.). Не на последно място, хибридната агитация има триумфи и поради пасивността и електоралните изчисления на прозападно насочените партии и политици. Няма ясни послания от страна на политическата класа за действителните уязвимости на Русия, нито за това, което страната ни би изгубила, в случай че излезе от актуалните евро-атлантически партньорства. Също по този начин, премълчавайки необятната палитра от учредения за принадлежността ни към евроатлантическата общественост, тематиката бива вкарана в самобитна „ серпантина на мълчанието “, която основава видимост (но последователно тя може да стартира да се постанова и като реалност) за доста поголяма тежест и обоснованост на антизападните настроения и ориентации, в сравнение с те имат.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това са част от изводите на социологическо проучване за съветската агитация в България за 2024 година, извършено от организация " Алфа Рисърч " по поръчка на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ).
Същевременно изследването отбелязва и заплахите, които носи истеричната съветска агитация. Появявят се все по-радикални партии, а умората от политическата рецесия у нас е добра среда за тяхното развиване. Ето какво показва още изследването:
Обществените разбирания за геополитическото позициониране на страната са един от главните фокуси на антидемократичната и хибридна агитация. Сред страните от Източна Европа България е характерен проблем и самобитно „ едва звено “, заради прокремълските настройки на редица политически артисти и досегашните мощни енергийни обвързаности с Русия. Въпреки цялостното утвърждение за участието на страната ни в Европейски Съюз, а последователно – и за изгодата от присъединението й към северно-атлантическия контракт, в доста връзки настроенията не престават да бъдат много волатилни. Хибридността в самите настройки – от една страна, проевропейски „ по принцип “, а от друга, с исторически и носталгични благосклонности към Русия, съпроводени от елементарно разпалващи се антизападни настроения – оказват помощ на целенасочената агитация релативно елементарно да подклажда подозрения и страхове, да поляризира обществото и да основава удобни предпоставки за разколебаност на публичното мнение по отношение на направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него. В общи линии това е картината, която записват изследванията през последните 6-7 години.
С началото на войната на Русия против Украйна се следят някои промени, които слагат под въпрос дългогодишния положителен имидж на Русия. Същевременно, в блян за противопоставяне на ерозията в облиците на Русия и Путин, хибридните офанзиви усилват антизападната изразителност. Което води до нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото.
Позитивните трендове: Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз (61% против едвам 16% неодобряващи). Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63%:26%). Основната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). И по трите знака се отбелязва растеж по отношение на 2023 година, което е показателно за намаляване на записаната тогава консолидация на евроскептичните настроения. Тези настройки са водещи в съвсем всички обществени, демографски и електорални групи от популацията. Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25 на 100 и е концентрирано главно измежду повъзрастното население, в дребните градове, симпатизанти на Възраждане, Българска социалистическа партия, част от негласуващите.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40 на 100. Отрицателните оценки остават съвсем без смяна (26%-28%), само че в случай че първоначално подкрепящи и неподкрепящи са били с еднакъв дял, в този момент одобряващите участието в Алианса имат ясно предимство (40%:26%). В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или изгубила от участието си в НАТО. Съотношението през 2024 година е 49%:29%, като за последните 6 години дистанцията сред двете позиции е повишена от 5 на 20 пункта в интерес на преимуществата от трансатлантическия съюз.
Същевременно, след съветската експанзия в Украйна внезапно се утежнява самият облик на Русия и на Владимир Путин – те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и „ миротворци “, а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни. Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
В този подтекст Европейски Съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост „ би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея “. Така, прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България. Ранжирайки основанията за притегателност на една държава/съюз и желанието България да поддържа предпочитани връзки с тях, интервюираните дефинират като водеща триадата „ мощна стопанска система (благоденствие) – правова страна – човешко достолепие и просвета “. Ако тези критерии се слагат ясно, твърдо, със съответните обстоятелства, не се следи разлюляване на евроатлантическата ориентировка на болшинството от българите. Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023г., е мисленето в алтернативата „ България отвън Европейски Съюз “. Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от про-кремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света1. Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка – какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим.
Предизвикателствата: Наред с тези положителни трендове изследването откроява и редица провокации. Евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, някои по-малки партии.
Не единствено измежду тях, а и измежду някои по-широки публични групи съвсем липсва възприятие за ценностна принадлежност и общественост с останалите европейски страни, което, от една страна, лишава от сцеплението и устойчивостта на евроатлантическата ориентировка, а от друга, отваря пространства 7 Социална накърнимост и агитация, 2024 за наслояването на необятно споделяни стандарти и страхове, които при всеки комфортен миг се употребяват за ерозиране на доверието към Европейски Съюз. В рамките на извършените фокус групи идентифицирането с Европа на ценностно равнище също е много проблематично. На моменти изрази като „ демократични полезности “, „ демократични полезности “ и прочие будят не просто разграничаване, само че и отрицателни асоциации. Което може да се причисли към извоюваните борби на антилибералната агитация
След началото на съветската експанзия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният облик на Русия като избавител от нацизма и на Путин като „ миротворец “, главните линии на хибридната агитация бяха изместени към релативизиране на отговорността, посредством „ поделянето “ й сред двете воюващи страни, към понижаване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на „ груповия Запад “ и по-специално на Съединени американски щати, посредством усилване на облика им на „ международен стражар “. Всички те намират сериозен отзив в публичното мнение, поляризират обществото и подхранват разнообразни политически прокремълски проксита.
Трябва да се подчертае, че въпреки и да отвоюват публично пространство, тези послания не слагат под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, поради опасенията от агресивността на Русия е налице даже прочут растеж в поддръжката. Дългосрочният им резултат обаче може да се прочете като намаляване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им на първо място в прагматично-конюнктурен аспект. На политическата сцена тези настройки изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, по този начин и в държанието на мейнстрийм политическите артисти, които публично поддържат и гласоподават евроатлантическите задължения, само че не ги пазят пред гласоподавателите. Политическата рецесия и капацитетът за смяна на политическото устройство на страната: Проучването ясно демонстрира, че е налице връзка сред упованията на жителите за вероятностите пред българското общество и отношението им към евроатлантизма. С увеличението на скептицизма и неудовлетвореността се усилват и отрицателните оценки за Европейски Съюз. И противоположното – хората с по-оптимистични упования са по-склонни да заявяват доверие към Съюза. Колкото по-неудовлетворени обществени групи в персонален и публичен проект има в едно общество, толкоз поголям е рискът от пробив на разнообразни популистки партии и придвижвания. Тъй като един от главните им принадлежности за активизиране на поддръжка е конструирането на външна опасност (срещу обичайните полезности, против „ нашия “, „ достоверен “ метод на живот и пр.), Европейски Съюз е една от лесните цели за трупане на електорални дивиденти.
Във вътрешно-политически проект поредицата от безрезултатни предварителни избори през последните четири години и невъзможността на партиите да сформират държавно управление, провокират отлив на предпочитание за присъединяване в политическия живот и изборите. В такава среда концепциите за „ рестарт “ на политическата система наподобяват все по-приемливи, а самата демократична система – все поуязвима. Към момента настройките на българите към другите форми на ръководство са в интерес на демократичната народна власт (64%), като оценките за нея и равнищата на доверие в Европейски Съюз значително са взаимно свързани. Потенциална ерозия на утвърждението към Европейски Съюз носи след себе си опасности за отчуждение от демократичните правила като цяло, както и противоположното. Тук още веднъж се следят контрастите сред мненията в центъра и в периферията на страната. Одобрението за демократичната народна власт измежду столичани (81%) и измежду жителите на най-големите регионални 9 Социална накърнимост и агитация, 2024 центрове (73%) е сензитивно по-високо, в сравнение с е в дребните градове и в по-малките регионални центрове (55%). В тях са съсредоточени огромна част от радетелите на „ хубавичко ръка “, които споделят благосклонности освен към Русия, Китай и Турция, само че и към техните властнически водачи.
Допълнителен риск за превъртане на парламентаризма към една или друга вариация на властническо ръководство крие „ триумфът “ в изпразването от наличие на базисни демократични процеси и подмяната им с техни ерзаци, т.е. увеличението на територията на „ фасадната народна власт “. По този модел, посредством присвояването на етикета „ европейци “, „ атлантици “, „ битка с корупцията “ и прочие, само че с прокарването на de facto противоположни практики, беше отслабена ценностната идентификация както с Европа, по този начин и с демокрацията. Може да се чака, че при продължаваща политическа неустойчивост, без потреблението на плашещи избрания като 10 Социална накърнимост и агитация, 2024 авторитаризъм и персонална власт, ще се тестват публичните настроения за поддръжка на „ орбанов “ вид народна власт. Гражданската интензивност като евентуална преграда против антилиберални и антидемократични трендове:
Сред главните удържащи демократичните общества структури са мощните цивилен общности и интензивността на жителите като коректив на властта. В България тази структура се крепи на умерена, само че последователно възходяща във времето интензивност. Проблемът пред нея е, че остава заключена в неколцина практики, характеризиращи се по-скоро с еднократни и постоянно стихийни актове (дарителски акции, подписки и пр.), в сравнение с със методичност на дейностите (участие в Неправителствени организации, локални групи за напън, доброволчество и пр.). На фона на засилена интензивност, ангажираност и разпоредителност на поколенията в дейна възраст, столичани, висшисти, заети в корпоративния бранш, се откроява най-младата част от обществото с тревожна бездейност в съвсем всички тествани форми на гражданско присъединяване. Тази бездейност върви ръка за ръка с незаинтересованост и отчуждение от политическия живот, включително с отвод от присъединяване в изборите. Макар измежду другите генерации към момента да господства най-малко декларативната настройка, че гражданското присъединяване и напъните за смяна на средата и ръководството, в това число и акта на гласоподаване, са значими, то все по-слабата изборна интензивност на извършените през последните години избори засвидетелства тъкмо противоположното. Разочарованието и засилващата се незаинтересованост към политическия живот се отразяват директно и на осведомителните практики на хората. Спада делът на интензивно информиращите се по вътрешно или външно политически тематики (от 56% на 43%), за сметка на растеж в рядко или въобще неследящите настоящите събития (21% през 2024 година, при 15% през 2023 година декларират, че не следят).
По степен на информативен интерес и интензивност могат да бъдат обособени три групи: • Напълно незаинтересовани – най-вече най-младите, само че и част от поколенията над 30 години: не наблюдават целеустремено вести, съвсем или въобще не гледат телевизия, а наличието по-скоро ги „ намира “; • Спорадично информиращи се – тази група има релативно най-широка база – това са дребна част от младите, главно поколенията сред 30 и 50 година, по-често дами. Те наблюдават вести най-много в български подтекст и най-вече „ апропо “: до момента в който пътуват, до момента в който правят домашен задания или преди да тръгнат/след като се приберат от работа. 11 Социална накърнимост и агитация, 2024 • Трета група, дейни „ фактчекъри “. Това са тясна група хора, които наблюдават както български, по този начин и интернационалните събития, мощно насочени към онлайн запаси – български и задгранични уеб сайтове. Те ревизират и съпоставят информацията през няколко източника, а част от тях са насочени и към по-специализирани издания за стопански и финансови вести.
В подтекста на осведомително пренасищане, отслабващ интерес към социално-политическите тематики и неструктурирани осведомителни практики, подправените вести са нещо, на което стартира да се гледа като норма. Те се възприемат като „ просто съществуващи, на всички места към нас и неизбежни “. 45% удостоверяват, че са попадали на подправена вест, която след това е била опровергана. Почти всеки втори не може да разграничи дали една вест е истина или неистина. Липсата на механизми да се разграничават, а и на мотивация да се търси инспекция, са мощни фактори за необятното разпространяване на пропагандни тези и клишета, които се възприемат като „ истина “ и „ факт “. Мнозинството от хората (66%) декларират, че не споделят вест, в чиято правота се съмняват, само че съвсем всеки четвърти (22%) е правил това. Най-уязвими са най-младите и най-възрастните, живеещи в дребните градове и селата. Те търсят удостоверение на „ обстоятелствата “ главно посредством близки хора и референтни кръгове, което единствено усилва ехото и въздействието на сходни „ вести “, защото липсва какъвто и да било справедлив аршин за меродавност. Голяма част от осведомителните практики на българите попадат в клопката на постмодерните явления на бързооборотната и създаваща чувство за безпорядък информация както в обичайните, по този начин и в новите медии. Като резултат, болшинството от хората от ден на ден не съумяват и даже се отхвърлят от опитите да структурират за себе си този безпорядък и да изградят осведомено мнение. Фактори, които ускоряват тези резултати, са преобладаващото отчаяние и от там – цялостно съмнение в политическата система и класа освен в страната, само че и в световен мащаб. Наред с това спадат ползата и доверието към обичайни медии като малките екрани, радио, които биват набеждавани за съдружници на политическата обстановка. За сметка на това се ускорява въздействието на стихийно „ връхлитащите “ вести от всевъзможни уеб сайтове, обществени мрежи, клюки и други, които в допълнение обезоръжават техните реципиенти и отварят поле за навлизане на пропагандни тези и внушения.
Като общ извод, изследването демонстрира, че хибридната агитация е толкоз по-ефективна, колкото повече стъпва не върху ясни опозиции и обстоятелства, а върху мимикрия и замяна. Тя нападна действителни, пресилени или измислени уязвимости на Запада, не с цел да бъдат те отстранявани, а с цел да ги покаже като целенасочени и преднамерени дейности против България (или против православието, обичайните полезности и пр.). Не на последно място, хибридната агитация има триумфи и поради пасивността и електоралните изчисления на прозападно насочените партии и политици. Няма ясни послания от страна на политическата класа за действителните уязвимости на Русия, нито за това, което страната ни би изгубила, в случай че излезе от актуалните евро-атлантически партньорства. Също по този начин, премълчавайки необятната палитра от учредения за принадлежността ни към евроатлантическата общественост, тематиката бива вкарана в самобитна „ серпантина на мълчанието “, която основава видимост (но последователно тя може да стартира да се постанова и като реалност) за доста поголяма тежест и обоснованост на антизападните настроения и ориентации, в сравнение с те имат.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ