Украински войници откриха древногръцки амфори, докато копаят окоп в Одеса
Руската инвазия в Украйна унищожава градове и трансформира милиони хора в бежанци – по този начин част от работата на украинските отбранителни сили в град Одеса става да копаят окопи за бъдещите офанзива. При изкопа на един подобен те вършат зашеметяваща находка – набор от древногръцки урни.
Според списание Smithsonian, бойци от 126-та териториална защита откриват амфорите по-рано този месец като непредвидената находка е съпроводена и от няколко керамични късчета. Изненаданата бригада разгласява откритието в пост във Facebook на 12 май.
Докато откриването на непокътнатите съдове в безупречно положение е очарователно единствено по себе си, техният генезис разкрива още по-зашеметяваща история. Амфорите са датирани към 4 или 5 век прочие н. е., към 100 години откакто първото гръцко населено място е издигнато в региона, който в последна сметка ще стане Одеса.
Според Artnet 126-та бригада безвредно е транспортирала артефактите в Одеския археологически музей – даже императивното създаване на военни укрепления против съветски бойци не пречи на украинците да опазят тези реликви. За локалните това значи доста.
„ Украински бойци откриват антични амфори, до момента в който копаят окопи “, сподели журналистката Яна Супоровска, съгласно Heritage Daily. „ Те към този момент са трансферирани в музея. Ние не сме руснаци; пазим си историята. “
Като третият най-населен град в Украйна, Одеса е скъпа територия за враждебната нация. Разположен на югозападния бряг с пряк достъп до Черно море, градът е бил главен транспортен център за интернационално мореплаване от епохи. Междувременно самите амфори имат също толкоз богата история.
Те се появяват за първи път през бронзовата ера преди повече от 3000 години, съгласно Smithsonian, и бързо стават новия стандарт за предпазване на артикули и комфортното им превозване. Те са правени в разнообразни форми и размери: дълги и тънки урни за вино, по-широки за зърнени храни и риба и дребни урни за парфюм.
Амфорите като тези в Одеса могат да бъдат проследени даже до произхода на актуалните олимпийски игри. Победителите от предшественика на спортния фестивал, Панатенейските игри, получават амфори, цялостни с маслини.
Римляните и гърците обаче не са единствените, които употребяват амфори. Дори византийците и античните египтяни са употребявали керамични урни като тези и постоянно даже са ги изработвали с висока естетическа хубост. Според Heritage Daily, двете одески урни, открити предходната седмица, за малко да бъдат изгубени от настоящия спор.
Докато военните аварийни елементи на Териториалната защита, ситуирани от Оперативното командване Юг, съумяват да извлекат и опазят амфорите, археолозите сега не са в положение да проучат самото място на откритието заради вилнеещата война. И в последна сметка стотици други археологически места са към този момент изгубени.
ЮНЕСКО неотдавна пресметна, че минимум 133 културни обекта в Украйна са били развалени от началото на нашествието на Русия на 24 февруари. За страдание украинският президент Володимир Зеленски се притеснява, че този брой е още по-голям – и към този момент е надхвърлил 200, съгласно Artnet. Въпросните съответни обекти са меко казано скъпи.
Бившият дом на украинския стихотворец и мъдрец Григорий Сковорода, да вземем за пример, беше обстрелван на 7 май. Резиденцията от 18 век отвън Харков е превърната в музей, само че в този момент е отчасти разрушена. Загубени са и Музеят на изкуствата Куинджи в Мариупол и този на почетната национална художничка Мария Примаченко.
Най-нагло от всичко бе съветското присвояване на 2300-годишни скитски златни артефакти. Твърди се, че войските на президента Владимир Путин са ограбили античните реликви от историческия музей в Мелитопол, съгласно The New York Times.
Това, което в последна сметка остава най-важно на първо място, е сигурността на почтените цивилни от двете страни на спора Русия-Украйна. На второ място, може да се каже, че човешката история, която сега е застрашена, се пази от тези, които са в положение.
В изказване генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азуле споделя, че културното завещание „ би трябвало да бъде предпазено като удостоверение за предишното, само че и като катализатор за мир и доближаване за бъдещето; удостоверение, което интернационалната общественост е длъжна да пази и съхранява. “
