Западът срещу Русия: Доколко единни са САЩ и Европа?
Руската инвазия в Украйна съставлява опасност за сигурността на цяла Европа. Освен това тя повдигна въпроса до каква степен постоянни са връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати.
До момента наподобява, че западните съдружници съумяват да бъдат единни в изискванията на актуалната рецесия. Те не престават да оказват военна помощ на Украйна, а глобите, които постановат на Русия, са невиждани.
В същото време обаче въпросното съгласие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е изправено пред някои съществени провокации.
Отговорът на Съединени американски щати
Начинът, по който Съединени американски щати реагират на съветската инвазия в Украйна, е обект на доста мнения. Някои анализатори са на мнение, че Вашингтон би трябвало да заеме още по-твърда позиция, до момента в който други приканват Белия дом да не се меси в спора.
US President Joe Biden says Russia's Vladimir Putin is trying to erase Ukrainian culture and identity. Meanwhile, Ukraine's leader vowed resistance to Russian advances in the eastern Donbas region. DW has the latest.
— DW News (@dwnews)
Ето какво съобщи особено за Vesti.bg специалистът по интернационалните връзки проф. Томас Уайс:
„ Администрацията на Джо Байдън се пробва да повлияе на обстановката в Украйна по три метода:
първо, Белият дом не стопира да подлага на критика Кремъл (нека не забравяме, че Байдън даже назова Путин „ военнопрестъпник “),второ, вижда се невиждано до неотдавна политическо единение измежду западните съюзниции трето – Съединени американски щати постановат тежки наказания на Русия и изпращат оръжия и муниции на Украйна, като в това време се пробват да избегнат експлоадирането на Трета международна война “.
На сходна позиция е и проф. Джоузеф Най от Харвардския университет, който е някогашен външнополитически консултант към Държавния департамент на Съединени американски щати (назначен е на въпросната позиция от държавния секретар Джон Кери през 2014 година, когато Русия анексира Крим).
„ Смятам, че Байдън се оправя със обстановката релативно добре. Той неведнъж акцентира, че желае да помогне на Украйна да резервира своя суверенитет, както и териториалната си целокупност, само че в това време се стреми да избегне експлоадирането на Трета международна война. Някои подлагат на критика Байдън, че работи прекомерно колебливо, само че не трябва да забравяме, че всяка по-сериозна ескалация на напрежението може да задълбочи рецесията и да докара до световен боен спор “, разяснява за за Vesti.bg проф. Най.
По-критично надъхан към дейностите на Вашингтон е проф. Ралф Шолхамър от университета „ Уебстър “.
„ Не бива да забравяме по какъв начин през есента на 2021 година и през януари 2022 година Вашингтон на няколко пъти изпрати мощни сигнали на Москва, че не има вяра в качествата на Украйна да се опълчи на нахлуване от страна на Русия. Показателен е фактът, че Съединени американски щати изтеглиха своите дипломатически представители от Киев още преди съветската инвазия, почнала на 24 февруари “, отбелязва той.
„ В известна степен Путин съумя да планува каква ще бъде реакцията на Запада. Той обаче подцени силата на украинската войска и готовността на хората, живеещи там, да защитят своята татковина. В същото време, Путин надцени опциите на съветските въоръжени сили “, прибавя проф. Шолхамър.
Доколко единни са западните съдружници?
Друг въпрос, който от ден на ден анализатори си задават, е по какъв начин ще се отрази актуалната рецесия върху връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз.
After adopting a sweeping embargo on Russian oil, EU leaders, meeting in Brussels, are set to seek further ways to tighten the economic vise on the Kremlin while also looking to prop up Ukraine’s economy, which has been strangled by the Russian invasion.
— The New York Times (@nytimes)
Проф. Уайс е на мнение, че съветската инвазия е обединила Запада.
„ Една от главните цели на администрацията на Байдън е да поправи вредите, които ръководството на Доналд Тръмп нанесе върху връзките на Съединени американски щати с техните съдружници. До момента наподобява, че Белият дом се оправя чудесно с тази задача, защото връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз в никакъв случай не са били толкоз положителни “, счита той.
Ситуацията е извънредно динамична и е мъчно да се вършат каквито и да било дълготрайни планирани, отбелязва на собствен ред проф. Най.
„ Засега връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз наподобяват постоянни, само че това може да се промени доста бързо. Най-важното е да се резервира единодушие по двете съществени тематики – натискът върху Русия и помощта, която се оказва на Украйна “.
From shuttered shops to disrupted supply chains, the impact of western sanctions against Russia over its war in Ukraine are starting to show
— Financial Times (@FinancialTimes)
Проф. Шолхамър пък предизвестява, че през последните седмици се следи една притеснителна наклонност.
„ Конфликтът в Украйна може да утежни връзките сред страните-членки на Европейски Съюз. Някои упорстват за изпращането на колкото се може по-значителна военна помощ на Украйна, до момента в който други не са съгласни с това и приканват за по-активен разговор с Русия. Когато нашествието в Украйна завърши, тези разлики ще се запазят и най-вероятно ще се задълбочат – нещо, което би било добре пристигнало за Кремъл “, предвижда той.
Бъдещето на НАТО
Повод за доста мнения е и възможното разширение на НАТО. Швеция и Финландия показаха своята подготвеност да се причислят към Алианса, а Русия акцентира, че ще схване сходен ход като опасност за своята национална сигурност.
„ В някакъв миг съветските войски ще се отдръпват от Украйна. Всички се надяват, че това ще докара до стабилизиране на обстановката в региона. Когато и да се случи това, решението на Финландия и Швеция няма да се промени. Жребият е хвърлен, а следствията за Русия от нашествието в Украйна ще бъдат дълготрайни “, означи проф. Най.
What obligation do the EU and NATO have toward Ukraine? The moral answer may be obvious, with many governments vowing support for the country, but the practical answers are complicated.
— The New York Times (@nytimes)
В същото време обаче турският президент Реджеп Ердоган се разгласи изрично срещу присъединението на Швеция и Финландия към НАТО.
„ Честно казано, не мисля, че Русия може да направи нещо, с цел да принуди двете страни да трансформират позицията си. За мен доста по-голям интерес съставляват дейностите на Турция “, съобщи проф. Уайс. „ Това е страна, в която демокрацията е потъпквана непрестанно. В същото време обаче тя има огромна войска и се намира на стратегическа позиция сред Азия и Европа. По мое мнение Швеция и Финландия ще бъдат признати в НАТО единствено тогава, когато останалите страни-членки предложат на Ердоган задоволително огромен „ рушвет “, който да го накара да промени мнението си “, счита той.
„ Не мисля, че Русия е в действителност обезпокоена от решението на Швеция и Финландия. И двете страни са членки на Европейски Съюз, което значи, че могат да разчитат на военната помощ на останалите страни от Общността при положение, че имат потребност от нея. НАТО просто укрепва тези задължения “, отбелязва на собствен ред проф. Шолхамър.
Според него позицията на Ердоган е посочила образно кой е един от главните проблеми, пред които е изправен Алиансът. „ Колкото повече страни членуват в него, толкоз по-неефективен ще е той, защото ще става все по-трудно да бъде постиган консенсус по всевъзможни въпроси. Подобно нещо би било в полза на Русия. Едно нещо би трябвало да бъде пределно ясно на всеки - войната в Украйна няма нищо общо с разширението на НАТО. Причината за нашествието са имперските упоритости на Русия “.
Още от създателя:
До момента наподобява, че западните съдружници съумяват да бъдат единни в изискванията на актуалната рецесия. Те не престават да оказват военна помощ на Украйна, а глобите, които постановат на Русия, са невиждани.
В същото време обаче въпросното съгласие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати е изправено пред някои съществени провокации.
Отговорът на Съединени американски щати
Начинът, по който Съединени американски щати реагират на съветската инвазия в Украйна, е обект на доста мнения. Някои анализатори са на мнение, че Вашингтон би трябвало да заеме още по-твърда позиция, до момента в който други приканват Белия дом да не се меси в спора.
US President Joe Biden says Russia's Vladimir Putin is trying to erase Ukrainian culture and identity. Meanwhile, Ukraine's leader vowed resistance to Russian advances in the eastern Donbas region. DW has the latest.
— DW News (@dwnews)
Ето какво съобщи особено за Vesti.bg специалистът по интернационалните връзки проф. Томас Уайс:
„ Администрацията на Джо Байдън се пробва да повлияе на обстановката в Украйна по три метода:
първо, Белият дом не стопира да подлага на критика Кремъл (нека не забравяме, че Байдън даже назова Путин „ военнопрестъпник “),второ, вижда се невиждано до неотдавна политическо единение измежду западните съюзниции трето – Съединени американски щати постановат тежки наказания на Русия и изпращат оръжия и муниции на Украйна, като в това време се пробват да избегнат експлоадирането на Трета международна война “.
На сходна позиция е и проф. Джоузеф Най от Харвардския университет, който е някогашен външнополитически консултант към Държавния департамент на Съединени американски щати (назначен е на въпросната позиция от държавния секретар Джон Кери през 2014 година, когато Русия анексира Крим).
„ Смятам, че Байдън се оправя със обстановката релативно добре. Той неведнъж акцентира, че желае да помогне на Украйна да резервира своя суверенитет, както и териториалната си целокупност, само че в това време се стреми да избегне експлоадирането на Трета международна война. Някои подлагат на критика Байдън, че работи прекомерно колебливо, само че не трябва да забравяме, че всяка по-сериозна ескалация на напрежението може да задълбочи рецесията и да докара до световен боен спор “, разяснява за за Vesti.bg проф. Най.
По-критично надъхан към дейностите на Вашингтон е проф. Ралф Шолхамър от университета „ Уебстър “.
„ Не бива да забравяме по какъв начин през есента на 2021 година и през януари 2022 година Вашингтон на няколко пъти изпрати мощни сигнали на Москва, че не има вяра в качествата на Украйна да се опълчи на нахлуване от страна на Русия. Показателен е фактът, че Съединени американски щати изтеглиха своите дипломатически представители от Киев още преди съветската инвазия, почнала на 24 февруари “, отбелязва той.
„ В известна степен Путин съумя да планува каква ще бъде реакцията на Запада. Той обаче подцени силата на украинската войска и готовността на хората, живеещи там, да защитят своята татковина. В същото време, Путин надцени опциите на съветските въоръжени сили “, прибавя проф. Шолхамър.
Доколко единни са западните съдружници?
Друг въпрос, който от ден на ден анализатори си задават, е по какъв начин ще се отрази актуалната рецесия върху връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз.
After adopting a sweeping embargo on Russian oil, EU leaders, meeting in Brussels, are set to seek further ways to tighten the economic vise on the Kremlin while also looking to prop up Ukraine’s economy, which has been strangled by the Russian invasion.
— The New York Times (@nytimes)
Проф. Уайс е на мнение, че съветската инвазия е обединила Запада.
„ Една от главните цели на администрацията на Байдън е да поправи вредите, които ръководството на Доналд Тръмп нанесе върху връзките на Съединени американски щати с техните съдружници. До момента наподобява, че Белият дом се оправя чудесно с тази задача, защото връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз в никакъв случай не са били толкоз положителни “, счита той.
Ситуацията е извънредно динамична и е мъчно да се вършат каквито и да било дълготрайни планирани, отбелязва на собствен ред проф. Най.
„ Засега връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз наподобяват постоянни, само че това може да се промени доста бързо. Най-важното е да се резервира единодушие по двете съществени тематики – натискът върху Русия и помощта, която се оказва на Украйна “.
From shuttered shops to disrupted supply chains, the impact of western sanctions against Russia over its war in Ukraine are starting to show
— Financial Times (@FinancialTimes)
Проф. Шолхамър пък предизвестява, че през последните седмици се следи една притеснителна наклонност.
„ Конфликтът в Украйна може да утежни връзките сред страните-членки на Европейски Съюз. Някои упорстват за изпращането на колкото се може по-значителна военна помощ на Украйна, до момента в който други не са съгласни с това и приканват за по-активен разговор с Русия. Когато нашествието в Украйна завърши, тези разлики ще се запазят и най-вероятно ще се задълбочат – нещо, което би било добре пристигнало за Кремъл “, предвижда той.
Бъдещето на НАТО
Повод за доста мнения е и възможното разширение на НАТО. Швеция и Финландия показаха своята подготвеност да се причислят към Алианса, а Русия акцентира, че ще схване сходен ход като опасност за своята национална сигурност.
„ В някакъв миг съветските войски ще се отдръпват от Украйна. Всички се надяват, че това ще докара до стабилизиране на обстановката в региона. Когато и да се случи това, решението на Финландия и Швеция няма да се промени. Жребият е хвърлен, а следствията за Русия от нашествието в Украйна ще бъдат дълготрайни “, означи проф. Най.
What obligation do the EU and NATO have toward Ukraine? The moral answer may be obvious, with many governments vowing support for the country, but the practical answers are complicated.
— The New York Times (@nytimes)
В същото време обаче турският президент Реджеп Ердоган се разгласи изрично срещу присъединението на Швеция и Финландия към НАТО.
„ Честно казано, не мисля, че Русия може да направи нещо, с цел да принуди двете страни да трансформират позицията си. За мен доста по-голям интерес съставляват дейностите на Турция “, съобщи проф. Уайс. „ Това е страна, в която демокрацията е потъпквана непрестанно. В същото време обаче тя има огромна войска и се намира на стратегическа позиция сред Азия и Европа. По мое мнение Швеция и Финландия ще бъдат признати в НАТО единствено тогава, когато останалите страни-членки предложат на Ердоган задоволително огромен „ рушвет “, който да го накара да промени мнението си “, счита той.
„ Не мисля, че Русия е в действителност обезпокоена от решението на Швеция и Финландия. И двете страни са членки на Европейски Съюз, което значи, че могат да разчитат на военната помощ на останалите страни от Общността при положение, че имат потребност от нея. НАТО просто укрепва тези задължения “, отбелязва на собствен ред проф. Шолхамър.
Според него позицията на Ердоган е посочила образно кой е един от главните проблеми, пред които е изправен Алиансът. „ Колкото повече страни членуват в него, толкоз по-неефективен ще е той, защото ще става все по-трудно да бъде постиган консенсус по всевъзможни въпроси. Подобно нещо би било в полза на Русия. Едно нещо би трябвало да бъде пределно ясно на всеки - войната в Украйна няма нищо общо с разширението на НАТО. Причината за нашествието са имперските упоритости на Русия “.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ