Москва изрази солидарност с ръководството на Република Сръбска преди частичния повторен вот за президент
Русия съобщи, че е солидарна с управлението на Република Сръбска и го поддържа в опълчването му на това, което Москва дефинира като западен напън и интервенция във вътрешните работи на Босна и Херцеговина. Това съобщи представителят на съветското външно министерство Мария Захарова на брифинг в Москва, заяви съветската държавна организация ТАСС, представена от локални медии.
По думите ѝ Западът прибягва до изкуствено провокиране на вътрешнополитическо напрежение в Босна и Херцеговина, а частичното повтаряне на президентските избори в Република Сръбска, планувано за 8 февруари, е поредна " въодушевена от Запада акция за дестабилизиране " на босненската федеративна единица, обитаема най-вече с етнически сърби. Захарова акцентира, че Москва е солидарна с " патриотичното управление на Република Сръбска ", което, по думите ѝ, се съпротивлява " твърдо и с достолепие " на външния напън, отбелязва ТАСС.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември, напомня съветската организация. Те бяха планувани, откакто мандатът на някогашния президент Милорад Додик беше преустановен след дефинитивно правосъдно решение, което го осъди на една година затвор и шест години възбрана за политическа активност поради неспазване на решенията на Върховния представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик размени присъдата затвор с парична санкция, както позволява босненското законодателство.
По информация на хърватската организация ХИНА, и ще опълчи претендента на партията на Додик Синиша Каран на претендента на опозицията Бранко Блануша. До повторението се стигна, откакто Централната изборна комисия на Босна и Херцеговина поради съществени нередности, в това число фалшифицирани подписи, гласоподаване от името на други лица и потребление на невалидни документи.
Анулираните секции са били в интерес на Каран с към 15 000 гласа, а след решението на комисията Блануша излиза отпред с почти 6000 гласа, отбелязва ХИНА. И ръководещата коалиция, и опозицията в Република Сръбска декларират, че чакат победа на повторното гласоподаване.
Според Дейтънското спокойно съглашение, поставило завършек на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разграничена на две полуавтономни елементи – Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете са свързани посредством общи институции на държавно ниво, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското съглашение се урежда и ролята на Върховния представител на интернационалната общественост, който има необятни пълномощия, в това число да постанова закони и да уволнява длъжностни лица.
По думите ѝ Западът прибягва до изкуствено провокиране на вътрешнополитическо напрежение в Босна и Херцеговина, а частичното повтаряне на президентските избори в Република Сръбска, планувано за 8 февруари, е поредна " въодушевена от Запада акция за дестабилизиране " на босненската федеративна единица, обитаема най-вече с етнически сърби. Захарова акцентира, че Москва е солидарна с " патриотичното управление на Република Сръбска ", което, по думите ѝ, се съпротивлява " твърдо и с достолепие " на външния напън, отбелязва ТАСС.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември, напомня съветската организация. Те бяха планувани, откакто мандатът на някогашния президент Милорад Додик беше преустановен след дефинитивно правосъдно решение, което го осъди на една година затвор и шест години възбрана за политическа активност поради неспазване на решенията на Върховния представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик размени присъдата затвор с парична санкция, както позволява босненското законодателство.
По информация на хърватската организация ХИНА, и ще опълчи претендента на партията на Додик Синиша Каран на претендента на опозицията Бранко Блануша. До повторението се стигна, откакто Централната изборна комисия на Босна и Херцеговина поради съществени нередности, в това число фалшифицирани подписи, гласоподаване от името на други лица и потребление на невалидни документи.
Анулираните секции са били в интерес на Каран с към 15 000 гласа, а след решението на комисията Блануша излиза отпред с почти 6000 гласа, отбелязва ХИНА. И ръководещата коалиция, и опозицията в Република Сръбска декларират, че чакат победа на повторното гласоподаване.
Според Дейтънското спокойно съглашение, поставило завършек на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разграничена на две полуавтономни елементи – Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете са свързани посредством общи институции на държавно ниво, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското съглашение се урежда и ролята на Върховния представител на интернационалната общественост, който има необятни пълномощия, в това число да постанова закони и да уволнява длъжностни лица.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ