Русия военизира всички свои приходи и това не може да

Русия военизира всички свои доходи и това не може да не визира страни като България, която заплаща на Москва за енергийни източници. Но София не може да управлява защо Русия си харчи парите. Тази теза развиха политилогът Явор Сидеров и журналистът Красен Николов в "Студио България " на Свободна Европа.

И двамата позволяват, че България може да не е имала избор, когато е решила да не подкрепя военно Украйна. Най-вече поради това, че самата България няма нужното въоръжение, споделиха те пред Николай Лавчиев.

Фалшивите вести на съветската агитация в България са голям и изчерпателен проблем, счита Явор Сидеров. Той дефинира тази агитация като токсична и насаждаща крайни човеконенавистнически отзиви, откровени неистини и опити за искрено делене на българското публично мнение- Това е дейна осведомителна война, сподели той.

Позицията на кабинета за Украйна идва на фона на различен "отворен фронт " - този с ареста на Бойко Борисов, сподели Красен Николов, който дефинира стъпката като игра ва банк. "Не знам дали държавното управление постъпи мъдро, само че при всички положения постъпи самоуверено. Това беше политическо деяние ", сподели Николов.

Можете да слушате.

Ето цялостния текст на изявлението:

- Защо България, овен Унгария на Виктор Орбан, остава единствената страна в Европейски Съюз, която не изпраща военна помощ на Украйна?

Явор Сидеров : Мисля, че този въпрос би трябвало да бъде заложен на държавното управление, не толкоз на нас. Предполагам, че мотивацията на държавното управление има повече от един аспект. Най-очевидното, и то циркулира като мнение доста от дълго време в обществото, е че ние желаеме да стоим колкото се може по-настрана от този спор, без да отчитаме обстоятелството, че не сме встрани от него по този начин или другояче.

Ние сме част от този спор. Едно, тъй като сме на 300 км от него, второ, тъй като по този начин или другояче сме членове на НАТО и Европейски Съюз и не можем, а и не следва да бъдем разделяни от тях. Това е остаряла българска позиция. Това е позиция, която ни прави обичайно неприятен съдружник на всички съюзи, в които участваме в историята. Така или другояче Украйна има потребност от помощ. Всички я оказват. Аз не виждам за какво би трябвало да бъдем разнообразни от всички. Но това е обичайна българска политика.

- Само обичайна българска политика ли е повода за това решение, или има освен това?

Красен Николов: Първо, държавното управление съгласно мен не желае да си отваря още един непотребен фронт. Те биха си отворили подобен против обичайна русофилия в България, която не трябва да се вършим, че не съществува. Нея я има и една забележителна част от обществото се самоопределят като русофили, въпреки и към този момент не като путинофили.

Другата причина, която доста постоянно забравяме да споменем, е че България не може да окаже особена военна помощ на Украйна, с изключение на да изпрати муниции.

Ако ние изпратим желаните ракети С-300, на процедура бихме останали без гръбнака на противовъздушната защита. Ако изпратим изтребителите, бихме ликвидирали изтребителната си авиация. Това са тежки решения. Както видяхме от визитата на американския боен министър тук, те демонстрират схващане, че България не може да остане без изтребители. Може би не може да си го разреши в този миг. А и нищо не се предлага отсреща. Не сме чули отсреща нещо да се предлага против тези две неща.

- В една много известна диаграма на Файненшъл таймс от тези дни се вижда, че страна като Ирландия изпраща да вземем за пример бойни дрехи, гориво, медицински консуматив като военна поддръжка, тъй като те отиват за армията, само че не и оръжия. България не взема даже сходно решение, за какво?

Явор Сидеров: Аз съм податлив да се съглася с аргумента, че лишаването ни от Противовъздушна отбрана системи и от дребното ни останали настоящи изтребители не е нещо, което можем да си позволим, само че имаме и други образци за това по какъв начин може да се отиграе обстановката. Словакия да вземем за пример даде системите си С-300 на Украйна и против това получи системи „ Пейтриът “ от Съединени американски щати.

- И то след посещаване на секретаря по защитата Лойд Остин.

- Да, тъкмо. Т.е., в случай че генералната скица, по която се движим, е замяна на остарялото руско въоръжение с ново, което е съвместимо с натовските стандарти, това щеше да е един грациозен метод да се отървем от старите системи и да получим нови, като в същото време окажем помощ на Украйна и не сме по-различни от останалите.

Доколко е изпълнимо това във връзка с изтребителите не съм сигурен, мисля че там е малко по-сложна обстановката, минимум, тъй като няма подготвени F-16, които да дойдат отнякъде.

Но можеше да се провежда някаква форма на еър полисинг (охрана на небето от трета страна бел. ред.) от страни като Испания и Холандия, което към този момент се случи, и по този начин краткотрайно да се запуши дупката в небето. Така или другояче аз мисля, че другият мотив е по-верен – опасението на държавното управление от отваряне на втори вътрешен фронт са по-основателни от това дали можеше или не можеше да се откри метод да бъде изпратено оръжие на помощ на Украйна.

Мисля, че има повече от един метод на влияние върху България от страна на Русия и той не е наложително боен. Втори фронтове са отворени към този момент в България. Така че още веднъж споделям, че какво и да спекулираме ние, най-добре знае Кирил Петков за какво е взел това решение.

- Най-остро е опълчването от „ Възраждане “, само че представители за непредоставяне на военна поддръжка бяха и президентът Румен Радев, и вицепремиерката Корнелия Нинова. Те използваха и един и същи мотив: „ да не въвличаме България във войната “. Въвличане във войната ли е сходно решение?

Красен Николов: Не, това е изцяло неуместен мотив. Както виждаме, от 30 страни членки на НАТО 28 изпращат военна помощ към Киев и нито една от тях не се счита за воюваща с Русия. Това просто не е правилно.

Това е апелиране на Корнелия Нинова и на президента Румен Радев към част от техния електорат. В случая на Нинова – към целия електорат. Докато Румен Радев моли към част от него, само че той пропуща нещо доста значимо. Това е, че неговото преизбиране значително се дължи на антикорупционното единодушие сред големи сфери в българското общество. Част от тези сфери, част от българското общество, са за изпращане на военна помощ към Украйна. А той сега приказва единствено на част от хората, които застанаха зад него.

- Кирил Петков през вчерашния ден даде едно пояснение - че 84% от българите са срещу изпращането на военна помощ. Не стана ясно какво тъкмо цитира като проучване. Появиха се и други, като това на Нилсен, правено и за други страни в Източна Европа, само че в България то регистрира 9% поддръжка за даване на военна помощ. Общественото мнение може ли да бъде въобще мотив във време на война?

Явор Сидеров: Общественото мнение може да бъде мотив когато и да е, освен по време на война. По-време на война е изключително мощен мотив, тъй като публичните настройки са определящи за морала на популацията, за духа му, за желанието за присъединяване и съдействие или противоположното.

Не знам от кое място са почерпили тези сведения, че 84% от българите са несъгласни, може да е по този начин, не знам. Но знам едно нещо сигурно. Ако Украйна бъде победена в тази война, България ще бъде въвлечена във войната по този начин или другояче. Защото България се трансформира към този момент напълно във фронтова страна, тя е просто идната подред след Украйна. Не споделям по никакъв метод, че това значи съветско нахлуване против България.

Но по този начин или другояче България се оказва на допирната точка сред НАТО и към този момент една, недай си Боже, овладяна от Русия Украйна. Т.е. в случай че следваме логичен нещата, надълбоко в българския интерес е, без значение от обстоятелството на принадлежността на България към НАТО, Украйна да бъде буфер сред България и Русия. Говоря за чисто българския интерес.

Както доскоро казахме, има доста способи на влияние. Не е наложително България да бъде нападана по боен път, с цел да й бъде въздействано. Вие виждате, че даже огромни страни като Германия, Холандия и Италия се опълчват на прекъсването на доставките на нефт и газ от Русия сега. Русия получава нещо от рода на към 500 млн. $ дневно от доставките на газ и нефт за Западна Европа. И все пак европейските страни не стопират тези доставки, тъй като са в доста огромна степен подвластни. Ние сме в още по-голяма степен подвластни.

Мисля, че това играе също роля в решението на Кирил Петков. Но в това доста комплицирано уравнение сред българския народен интерес, който включва, несъмнено, да има горива, да има нефт, да има газ, да има сигурност във военния смисъл на думата, от една страна, и сред това да се стабилизира обстановката във вътрешнополитически проект, виждате какъв брой несигурна е тя сега. Между всички тези потребности решението е доста мъчно, по какъв начин да се постъпи. Затова аз не съм податлив априори да подлагам на критика държавното управление и Кирил Петков за едно или друго решение. Може би сега от позиция на държавното управление, което има пред себе си числата и информацията, това е методът да се работи, на този стадий.

- Хващам се незабавно за последното, което казахте. Малко по-рано през днешния ден в един материал на Иван Бедров, който публикувахме на нашия уебсайт, беше показано противоположното мнение вътре в държавното управление. Той беше цитирал съпредседателя на „ Демократична България “ Христо Иванов, който във Facebook написа: „ Ако даваме бронежилетки и каски на Украйна, това ни прави част от войната, а да даваме пари на Путин не ни прави, по този начин ли? “. Та, по този начин ли е в действителност?

Красен Николов: Всички, които финансират Русия, нейната агресия, които са имали бизнес с нея по някакъв метод, несъзнателно са станали участник в тази война. Това, което сподели господин Сидеров, е безусловно правилно – сред 500 млн. и 1 милиарда дневно се изсипват в бюджета на Русия, с което тя финансира своите военни дейности. В продължение на 20 и няколко години модернизираше армията си и произвеждаше тези ракети, които сега падат върху украинските градове. Това е вряно.

От друга страна - хубаво, не е добре да купуваме съветски нефт, само че какъв различен нефт сега бихме могли да употребяваме? 60% от петрола, който България употребява за бензин и дизел по нашите бензиностанции, идва от рафинерията на „ Лукойл “. Това досега никой не е споделил по какъв начин може да бъде сменено. Останалите 40% се внасят от другите вериги, те внасят подготвени горива. Но петролът, който се преработва в България, идва оттова. Ако се даде решение, ок, дано обсъждаме. Да кажем: това е добре, това не е добре, само че сега никой не споделя по какъв начин може да се случи.

Явор Сидеров: Точно по този начин е. Проблемът с Русия, с тази страна по принцип, е че тя военизира всички свои доходи. Ние купуваме нефт и газ от Русия, тъй като имаме потребност от нефт и газ. Нямаме за момента различни източници. Чакаме с неспокойствие интерконекторът с Гърция да проработи, с цел да получаваме азерски газ, който самият министър председател сподели, че ще бъде с 1/3 по-евтин от това, което сега плащаме.

Ние не сме изключително подвластни от газ. Да, фактически, получаваме 70% от газа от Русия, само че пък той съставлява 14% от енергийния ни микс, тъй че огромна драма там няма. Но във връзка с петрола сме мощно подвластни, както и във връзка с нуклеарното гориво за АЕЦ „ Козлодуй “. Проблемът е, че Русия военизира всичките тези приходи.

В процеса на една естествена търговия, в която Русия дава суровина, а ние плащаме за нея, ние тази суровина я горим за мирни цели, а Русия употребява парите за немирни цели. Проблемът е, че това е доста мъчно нещо за разтрошаване. Защото когато купуваш суровината, ти не можеш да контролираш по какъв метод руснаците управляват тези доходи. Затова е прав Христо Иванов от една страна. От друга, до момента в който нямаме различни източници на горива ние нямаме изключително огромен избор.

Красен Николов: Тя и Саудитска Арабия купува оръжие с парите, които Западна Европа и Съединени американски щати заплащат за нефт. Прави го и води война с Йемен.

- Министрите Асен Василев и Александър Николов загатнаха, че има нови проекти за доставка на нуклеарно гориво. Те бяха на посещаване в Съединени американски щати. Споменаха и варианти за петрола, само че още няма нищо съответно. Тук желая да отворя една скоба, тъй като споменахме за буферите и Украйна. Един подобен, жестоко казано, буфер, беше Донбас. Г-н Николов, Вие бяхте в окупирания Донбас.

Красен Николов: До окупирания Донбас.

- Да, до окупирания Донбас, малко преди началото на войната. Една от аргументите за нейното начало в действителност беше „ денацификацията “, изтъкната от Путин. Вие видяхте ли там поробени от нацизма хора?

Красен Николов: Не можем да им се сърдим на украинците, че са настроени по-патриотарски или по-националистически. Те се намират във военно състояние към този момент осма година. В културологията това се назовава гранична еднаквост. Когато непрекъснато си на границата и си застрашен от външна опасност, ти реагираш. Абсолютно е обикновено ти да започнеш да се чувстваш по-украинец и по-малко руснак, в случай че руснаците ти висят на границата със заредено оръжие. Това преди всичко.

Това, което видях, е че в действителност са по-патриотарски настроени от естественото, с което сме привикнали ние в България.

Но и в България има много патриотарски настроени персони, които развяват съветски флагове по площадите. Това причина ли е някой да ни атакува?

Това, което видяхме в Донбас, е един непоносим спор. Един спомен за „ зелени човечета “ (бел. ред. нарицателното за съветските бойци без означения, които проникнаха в Украйна през 2014 г.), мемоари за опит да се откъсне суверенна територия. Тя към този момент беше дефакто откъсната. Украйна не може да си употребява цялата територия. [Донбас] е една територия с размера на половин България, отнета през 2014 година Руската легенда е, че едни нетренирани миньори са съумели да откъснат 56 хиляди км2 от Украйна. Можете ли да си визиите за какъв парадокс става дума.

Плюс това там 8 години е имало наблюдаващи на две интернационалните организации, на които Русия е член. Едната е Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), другата е Организация на обединените нации. Русия е член и на двете. Никоя от тях, и от двете страни на границата, не видя геноцид.

А в един миг една страна беше разбомбена с изказванието, че [е извършвала] геноцид. 8 години нямаше геноцид. Тези наблюдаващи бяха там и не споделяха, че има такова нещо.

Сега за "нацизма ". Вероятно има националистически настроени крайни детайли в Украйна. Полк „ Азов “ се загатва и тези неща могат да се намерят в интернет, има ги в Уикипедия дори, те са разказани и никой не ги е оспорвал.

Ами ние тук, като правихме маршове всяка година по улиците на София? [В България] даже има бюстове на хора, които са свързани с крайнодясната идеология на нацистка Германия. Това мотив ли е Русия да ни атакува? Българите задават ли си този въпрос? А комунизмът незаконен режим ли е, откакто фашизмът е? Това е някаква цялостна каша от подправени вести, което даде мотив на една голяма страна да нападне дребното си братче. В последна сметка това се случи.

- Понеже споменахме подправените вести и „ другите опасности “. Един подобен риск не е ли дезинформацията? Имаше и дейности в тази посока – блокиране на IP адреси от министерството на Божидар Божанов. Това риск ли е за България сега?

Явор Сидеров: Това не просто е риск за България сега, това е нещо, което върви от години.

Но аз бих желал да подхвана нещо, което казахте: „ и в България има патриотари, които развяват съветски флагове “. Те чии тъкмо патриоти са? Защото, в случай че развяват съветски флагове, за мен те не са български патриоти.

Български патриоти, националисти, в техния крайнодесен вид, в България изрично има. Има най-различни групировки на скинове, на неонацита, на футболни почитатели и така нататък Такива хора има сигурно и в Украйна.

Със сигурност има крайнодесни организации, и то от доста от дълго време, както знаем. В нито един миг, обаче, изключително в последните осем години, откакто спорът в Донбас се замрази, а Крим беше овладян от Русия, тези хора не са давали насоката на украинската вътрешна и външна политика.

Въпросът за подправените вести и за съветската агитация в България е извънредно значим. Тази агитация е голяма, всеобхватна и тъй като има плодородна почва, на която да попадне, и тъй като огромна част от хората, които симпатизират на Русия, са едни естествени, средностатистически български, които са привикнали с това, което учат в учебно заведение, с това, което им е говорено от родителите им, което десетилетие съставлява просветителната стратегия и медийното наличие в България, тази агитация пада върху тях като върху плодородна почва.

Ако сложим нещата в вероятност, това би трябвало извънредно доста да ни тормози. Защото актуалната съветска агитация е токсична. Тук не става въпрос за втълпяване на благосклонности към съветския народ и съветската просвета. Тук става въпрос за втълпяване на крайни, човеконенавистнически отзиви и изказвания, за откровени неистини, за опити за искрено делене на българското публично мнение, като има опити за образуване на мнение, което да е в открит спор с формалната линия на страната.

Т.е. тук към този момент става въпрос за осведомителна война. Активна осведомителна война. И образците за това нещо са на всички места към нас. За страдание, огромна част от хората нямат инструментите да разпознават това нещо. За страдание, то минава под рубриката „ безобидна русофилия “. Русофилията, инфектирана с този вирус, на това токсично, дезинформационно поле, което сега тече, не е безобидна, по никакъв метод. Имаме доста огромен проблем и в действителност в този момент, като се замисля, съм по-склонен да виждам предпазливостта на актуалното държавно управление, може би частично въз основата на това, че се основава на коалиция, гласоподавателите на част от която са проруски настроени, само че и тъй като тя не желае да отваря вътрешни фронтове.

- Понеже отново приказваме за „ вътрешни фронтове “ и за поддръжката, която държавното управление може да получи или да не получи при даване на военна помощ. ГЕРБ беше една от партиите, които изрично обявиха, че биха подкрепили такава концепция, в случай че тя бъде импортирана в Народното събрание. Според Кирил Петков Народното събрание е единственият орган, който може да вземе такова решение. Това, обаче, беше преди ареста на Бойко Борисов. Какво се промени от четвъртък насам?

Красен Николов: Да, доста неща се трансформираха. Досега в диалога ни говорехме за рецесии, които държавното управление по този начин или другояче не може да ръководи по никакъв метод и не може да откри решение за тях. Както през 2015-2017 година България не реши бежанската рецесия със Сирия, а тя просто отмина, [сякаш] ние нямаме механизми да влияем върху това. Но държавното управление има механизми, с които да въздейства, и има собствен дневен ред, поради който беше определено. Едно от нещата, за които беше определено държавното управление, е да провокира оставката на основния прокурор Иван Гешев, да направи промяна в прокуратурата, вероятно да даде малко повече правдивост, правосъдна промяна. Всички това са управляеми вътрешни процеси.

Тук държавното управление на Кирил Петков реши да играе ва банк и отвори един фронт. Не знам дали постъпи мъдро, само че при всички положения постъпи самоуверено. Това беше политическо деяние. То можеше да бъде осъществено и предходната година по време на служебното държавно управление, тъй като това не е нова информация. Всички знаем за това, което говореше Васил Божков, това е случай от преди две години. Но те взеха решение да го създадат в този момент, тъй като рецесиите натиснаха техния рейтинг и те взеха решение да бъдат самодейни. Да работят. Как ще продължи това и дали тази вдигната топка може да бъде отиграна по верен метод, а не да се каже „ и тези са същите, и те не могат “, доста зависи дали ще бъде отиграна. Има два разновидността да бъде отиграна.

Първият вид е Васил Божков, който беше намесен от прокуратурата, в действителност да покаже нещо черно на бяло. Да моли към съда на публичното мнение, в случай че прокуратурата отхвърля да се задейства и да внесе случая в действителност в съда.

А вторият метод е да се работи през Лаура Кьовеши. Не бива да забравяме, че Лаура Кьовеши е първият европейски основен прокурор. Тя има потребност от "глави ". Тя би трябвало да ловува хора. Един от най-удобните, против който може да бъде ориентирана Лаура Кьовеши, с цел да каже: „ ето, този първи мой мандат е логичен “, са хората от Източна Европа, където корупцията е забележителна.

Бойко Борисов е един от хората, с който сигурно Лаура Кьовеши ще се занимае. А по кое време ще се случи това, ние не знаем дали фактически това е била вдигнатата топка към нея. Предстои да забележим. Но държавното управление отвори този фронт.

- А това води ли до смяна в българската политика? Арестът на Борисов някакъв нов сигнал ли е? Защото за това се приказва - че има някаква символика в този арест. Как се преразпределят картите?

Явор Сидеров: Вижте, въпросът с Бойко Борисов, като първи задържан някогашен министър председател, е не по-малко значим и не по-малко забавен от проблема с Бойко Борисов като първи задържан, настоящ опозиционен началник. Тук има нещо, което карцерът на Бойко Борисов прикри, отсрочи във времето, и то е бъдещето на самата организация ГЕРБ. Аз си мисля, че пред ГЕРБ този избор стоеше преди ареста, в действителност до преизбирането му на поста водач със 100% от гласовете.

Пред ГЕРБ стоеше изборът дали да отрежат опашката на гущера т.е. дали да се откажат от Борисов и да се опитат по някакъв метод да се легитимират като реформирана дясноцентристка съпротива с нови водачи, с прозападна идеология, без подозрения за заиграване в двете направления, или да заложат на Борисов. Да го пазят със зъби и нокти до край и да изчезнат с него. Това, съгласно мен, беше изборът пред тях до преди избора му на лидерското място. Можеше да се допусне, че в случай че той не беше избран отново, в случай че беше останал в заслужена пенсия, ГЕРБ щяха да се опитат по някакъв метод да изтъргуват предишното си против някакви индулгенции, против нещо ново, ново парламентарно политическо държание. Все още не съм сигурен, че целият ГЕРБ 100% е сигурен, че би трябвало да се откажат да вземем за пример от присъдружните си бизнеси и да пазят водача си.

Аз мисля, че без присъдружните си бизнеси, които значително зависеха от хранилката, проведена от Бойко Борисов и хората към него, те могат да имат свястно битие.

Изборът пред тях е доста тежък. От една страна Борисов фактически е централната фигура в тази партия. От друга страна, в случай че тя ще продължи въобще да съществува, [нека допуснем, че] този електорат няма да се разпръсне. Той няма някакъв натурален различен дом. Той няма къде да отиде. Няма друга организация, която може да замести ГЕРБ - не че те изключително доста са се задълбавали в идеологическо мислене - в този сегмент от електоралното поле.

Изключително е странна обстановката. От една страна Борисов в този момент може да бъде принесен в жертва. От друга страна виждаме, че самият ГЕРБ не е податлив да го принесе в жертва. Не са подготвени. Каквото и да си мислят. Аз съм сигурен, че част от управлението на ГЕРБ скрито си мислеше, че може да е по-добре той да бъде в пенсия или да е по-добре той да се съобщи самичък на прокуратурата. Но не могат да съберат нито храброст, нито задоволително поддръжка, с цел да се случи това нещо.

Красен Николов: Според мен този миг от дълго време беше изпуснат. Трябваше да предадат [лидерството] на Томислав Дончев или на някой различен, който носи социална поддръжка, до момента в който са на власт, с цел да могат да показват, че приемникът също може да прави работа. Да запазят доверието. Да трансферират част от доверието върху новото лице.

В момента ГЕРБ без Бойко Борисов е causa perduta, съгласно мен. Защото първо Бойко носи цялата поддръжка – той е и тялото на ГЕРБ, и главата. А въпреки това те са в съпротива. Няма власт, която да може да бъде трансферирана в ново лице, което да може да покаже, че работи. Което да покаже на електората, че ще резервира вътре зависимостите в партията и ще продължат те да бъдат хранени. Бих употребявал хубавото съпоставяне с гущера и опашката. Според мен, в случай че се откажат от Бойко Борисов, те ще оставят единствено опашката. Целият гущер просто ще изчезне.

- В седмиците преди ареста те като че ли дадоха сигнали, че са подготвени при вероятно преформатиране на държавното управление да окажат поддръжка - дали като участваща в кабинета партия, дали просто в Народното събрание на едно държавно управление на малцинството. Това в този момент се промени. Обаче остава ли отворен въпросът кой в действителност кара влака на смяната, откакто виждаме, че има конфликти в самата коалиция? Кой е мощният човек в държавното управление? Корнелия Нинова?

Явор Сидеров: Не бих споделил, че Корнелия Нинова е мощният човек в държавното управление. Бих споделил, че държавното управление по този начин или другояче е стъпило на коалиция, която е артикул на съгласие, че ще работим, без да си приказваме изключително доста. Имат 18 тематични групи, в които приказват по съответни политики. Но нямат обединен съдружен съвет. Дори преди време Борисов имаше съдружен съвет с „ Реформаторския блок “. [А сега] няма съдружен съвет, който да се събира и да изковава общи политики. Просто има тематични групи по съответни политики – в енергетика, в земеделие и по този начин нататък.

Проблемът е точно в това, че няма мощен човек в обединението. Коалицията е брак по сметка par excellence. Като сметката е да бъде държан Борисов отвън властта. Именно по тази причина новото развиване в този момент е толкоз забавно.

Вие (Красен Николов - бел. ред.) споменавате прокуратурата и споменавате Лаура Кьовеши, че ѝ трябват глави. Но вижте какво. Досегашното държание на нашата прокуратура от ареста на Борисов насам демонстрира, че те не са реформирани по никакъв метод и няма да сътрудничат. От една страна Лаура Кьовеши има потребност от няколко знакови победи, с цел да се утвърди на поста на европейския основен прокурор, на който тя е първи притежател. Но Вие видяхте, че бързичко след ареста на Бойко Борисов в България пристигна комисия на Европейската национална партия (ЕНП), която да ревизира какво се случва с него.

От друга страна аз мисля, че максимумът, който Лаура Кьовеши може да направи във връзка с Бойко Борисов, е да събере доказателства и да се опита да го уличи в корист с евросредства. Това е забележителна част, само че единствено една част от нещата, в които той би могъл да бъде махленски. Всички останали неща, в които той би могъл да бъде махленски на локална почва, зависят от нашата прокуратура. А нашата прокуратура няма никакво желание да го уличава в каквото и да било.

Опасността от това несъгласие, от това разделяне, се корени в това електоратът на ГЕРБ да не вземе да каже най-после, пък и много хора, които не са наложително електорат на ГЕРБ, само че работят по този начин малко на правилото „ чужди-свой “ и „ той е нашо момче “, да кажат: „ те го използваха от Европа, до момента в който беше на власт и беше министър председател, пък в този момент се отървават от него “. И отново още веднъж да се разделим на "ние " и "европейците, които с едната ръка дават, а с другата взимат ". Това е огромната заплаха измежду доста рискове.

И аз мисля, че Бойко Борисов доста добре знае това, и той ще играе до край. Той няма да се посвени по никакъв метод да резервира себе си, то е обикновено, даже с цената на едно такова разделяне. Дори с цената на едно противоевропейско държание.

Аз мисля, че до ареста, организирайки преизбирането си като водач на ГЕРБ със 100%, той беше решил, че ще изтъргува своето въздействие в тази партия против спокойни старини, против спокойна пенсия. Че ще бъде оставен на мира, като против това партията му ще се трансформира в някаква патерица на новата власт. Вече реформирана, към този момент без него, с измито лице, може да бъде някаква част от парламентарния живот, а не пария, до който сега никой не желае да се допре и който е повода да съществува тази противоестествена коалиция в действителност.

- Къде са промените на държавното управление, които то даде обещание? Освен, несъмнено, битката с корупцията, която преди четвъртък нямаше толкоз доста проявления. Къде са промените?

Красен Николов: Не могат да се похвалят, че са създали изключително доста промени за първите си 100 дни и едно от оправданията е каскадата от рецесии, която ги засипа. Но въпреки всичко те би трябвало да работят и на вътрешния терен. Промяната в действителност идва изключително в този момент от смяната в интернационалната политическа конюнктура, а не от това, което ние вършим вътре. Махнат беше Цацаров като началник на антикорупционната комисия КПКОНПИ.

Явор Сидеров: Съвсем немалка победа.

Красен Николов: Макар че и тя пристигна с ритници, което не беше доста европейско. Но пък с Цацаров какъв брой европейско да бъде? Сега гласоподаваха за златните паспорти, което отново е едно заричане. Но огромните неща ги няма. Коалицията се тресе, тъй като те не могат нито да се схванат, нито да се понасят между тях. И има едни заложени доста тежки несъгласия и най-малките камъни могат да изкарат доста елементарно по този начин да се каже влака от релсите, като да вземем за пример изборът на конституционни съдии. Това трябваше да се случи в края на февруари, а един месец по-късно няма никой [избран]. И знаете ли каква е повода за това? Причината е, че три от партиите в обединението не биха желали да видят Ива Митева като парламентарен арбитър. Те просто не биха дали своят вот и това блокира целия развой. Един човек. Това даже не е най-важното нещо в страната. Ами Българска народна банка? Как ще изберем началник на Българска народна банка? Не може. В момента смяната идва с цялостен ступор вътре.

Явор Сидеров: Имаме други неща. Има други стопирани планове. Какво се случва с еврото? Какво се случва със Зелената договорка? Какво се случва с Плана за възобновяване? Това са великански неща, които имат директно отношение към стопанската система ни.

Красен Николов: Те по-скоро тези неща ще ги решат, в сравнение с да се схванат за Ива Митева, съгласно мен.

- Колко още може да издържи държавното управление и вървим ли към неговия край?

Явор Сидеров: Изключително мъчно е да се отговори на този въпрос. Аз персонално не се ангажирам. В момента никой няма потребност от предварителни избори. Никой не желае предварителни избори. Дори ГЕРБ не желаят предварителни избори. В декларацията, която написаха неотдавна, това беше упоменато категорично. Тома Биков го сподели също. Това, което е безспорно, е че може би между тях не могат да се понасят, само че не могат и да се пуснат.

Оставете значимите промени, те даже не са стартирани. Но даже непосредствените им задания, свързани с наследството на ГЕРБ и Бойко Борисов, едвам са стартирани. Дори не можем да кажем, че са стартирани. Така, както не могат да се понасят, по този начин и не могат да се пуснат. Много по-вероятно е да има някакви лични промени в държавното управление на някакви места, където нещо не се случва както би трябвало или примерно вероятно да се прекрои кабинет в този парламентарен мандат, само че нови избори на този стадий не могат да се случат.

Красен Николов: А и опозицията не ги желае, тъй като не биха желали да са на власт тъкмо в този момент. Особено ГЕРБ след един арест на Бойко Борисов.