Русия, Украйна и Западът - игра на покер с много блъфове
Русия, Украйна и Западът от години са се впуснали в самобитна игра на покер с доста блъфове, с които сякаш към този момент са привикнали и възприемат за част от уравнението, въпреки и неприятна. Напрежението обаче от време на време ескалира и се появяват опасения, че някой от тези блъфове, най-много от страна на Москва, може да се окаже действителна опасност, която след неправилна преценка от Киев или западните му настойници да докара до съдбовни последствия.
Тази година Русия на два пъти - напролет и неотдавна - струпа войски близо да границата с Украйна. Това провокира опасенията на Киев и Запада от възможна нова съветска експанзия след анексията на Крим през 2014 година и избухналия същата година спор сред украинските държавни сили и проруските сепаратисти на изток, и съответни предизвестия за сурови западни наказания в отговор. Москва отхвърля да възнамерява инвазия в Украйна - нещо, за което американското разузнаване предизвестило съгласно медии, че може да стане при започване на идната година.
Украйна обаче е единствено една фигура, въпреки и не маловажна, на шахматната дъска, на която се разиграва огромната геополитическа игра сред Запада и Русия. Показателно е, че през вчерашния ден съветският президент Владимир Путин изиска незабавни договаряния с НАТО за сигурността на страната си, откакто украинската проблематика и възможното разширение на Алианса на изток бяха главните тематики на неговия видеоконферентен диалог с американския му сътрудник Джо Байдън предходната седмица.
Не за първи път " дрънкането на оръжия " към Украйна бива последвано от срещи и диалози на високо ниво сред Запада и Русия. Изходните позиции на всяка от страните са ясни и значително несъвместими, което към този момент години не разрешава да бъде реализиран пробив.
Когато Путин застана отпред на Русия при започване на този век, имаше доста очаквания за съдействие сред Запада и Русия. Двустранните връзки обаче последователно се утежниха до най-ниската си точка след края на Студената война. Причините за това са доста, като една от тях, съгласно западни анализатори, е визията на съветския водач и неговото обграждане за геополитиката като игра с нулев резултат.
Путин, който дефинира разпадането на Съветския съюз като " най-голямата геополитическа злополука на 20-и век ", вижда в разширението на НАТО на изток опасност за Русия, която по всякакъв начин се пробва да предотврати.
Москва твърди, че Западът е заречен в края на Студената война на Съюз на съветските социалистически републики, че Северноатлантическият алианс няма да приема за свои членове някогашни комунистически страни от Източна Европа. Американски и европейски представители отхвърлят това, а самите елити в тези тогавашни руски спътници избраха пътя на запад, с вярата да реализират неговото икономическо благополучие, както и да си подсигуряват сигурността, поради историческия опит през 19-и век и след Втората международна война.
И по този начин, Москва се усеща обкръжена и непрекъснато желае от НАТО гаранции, че няма да одобри за свои членове страни в нейната външна страна. Русия е изключително сензитивна за Украйна - непосреден комшия и люлка на средновековната съветска страна.
Алиансът отхвърля да даде такива гаранции, като споделя, че никой не може да постанова решения на суверенни страни. Политическият хайлайф в Киев, който е антируски надъхан, е парещ покровител на участието в НАТО, в което вижда освен гаранция за сигурност, само че и опция за равноправност от могъщия комшия, с който Украйна има близки етнически, езикови, религиозни и други връзки.
На процедура Украйна в никакъв случай не е била самостоятелна (с изключение на къс и плевел интервал след Първата международна война) и е обсъждана от съветския хайлайф като изкуствено основана страна и част от сферата на въздействие на Москва. Западът отхвърля този метод на разбиране на нещата като отживялост от предишното.
Покойният американски политолог Самюъл Хънтингтън предвижда в книгата си от 1996 година " Сблъсъкът на цивилизациите ", че след края на идеологическата Студена война в главен източник на спорове през 21-и век ще се трансфорат наднационалните културни и религиозни идентичности. А през Украйна, с русофобски запад и източна част, където живеят доста руснаци, минава една от разграничителните цивилизационни линии, които имат капацитет да се трансфорат в конфликтни зони.
През 2014 година Радослав Шикорски сподели, че съветският президент предложил в един миг Русия и Полша да си поделят Украйна, въпреки и след това някогашният полски външен министър да съобщи, че думите му са били разбрани неправилно. В дълга публикация от юли със заглавие " За историческото единение на руснаци и украинци " Путин написа, че Украйна е " неотменна част от Русия ".
Публична загадка е, че редица от съдружниците, да вземем за пример европейски сили като Франция и Германия, са срещу присъединението на някогашната руска република, с цел да не бъдат влошени още повече връзките с Москва. Така че на този стадий позициите на страните са ясни: Украйна няма да стане скоро член на НАТО, само че Русия не може да е сигурна, че това няма да стане в никакъв случай. Това не може да не подхранва взаимни съмнения и обвинявания, които на собствен ред водят до от време на време експлоадиране на рецесии. Обикновено нещата се успокояват след известна ескалация на фронтовата линия сред украинските държавни сили и проруските сепаратисти в Донбас.
Западът от своя страна показва поддръжка за Украйна, само че даде да се разбере, че няма да се намеси на нейна страна при война. Наскоро Съединените щати доставиха патрулни катери и бронирани коли за някогашната руска република. Президентът Джо Байдън обаче удостовери, че няма да изпрати американски бойци, с цел да защитят Украйна при възможна съветска експанзия.
Ключов залог при сегашната ескалация на напрежението е съветския газопровод до Германия " Северен поток 2 ". Съединените щати се пробват да спрат плана, който считат за нов значим детайл от съветския геополитически енергиен боеприпас. Украйна също е твърдо срещу тръбопровода, който я заобикаля и би я лишил от директни доходи. Русия от своя страна се бори за въвеждането в употреба на " Северен поток 2 ", който би й носил милиарди евро доходи всяка година. Проектът е преференциален и за Германия - най-голямата стопанска система в Европа - която има витална нужда от евтини и надеждни енергийни доставки.
В публикация по-рано този месец американският всекидневник " Ню Йорк таймс " заключи, че задължението на НАТО към Киев е продължаваща дългогодишна алтернатива. На срещата си през април 2008 година в Букурещ водачите от Алианса дадоха (по искане на тогавашния президент на Съединени американски щати Джордж Буш-младши и с посредничеството на Англия, макар опозицията на доста други страни) на Украйна и на друга някогашна руска република с прозападно държавно управление - Грузия, общи обещания за участие, само че с неразбираеми задължения.
Според Карл Билд, някогашен министър председател и външен министър на Швеция, това е бил " най-лошият компромис ". Защото е основал за двете някогашни руски републики упования, които не бяха, а и нямаше по какъв начин да бъдат изпълнени, и е провокирал за Русия страхове, въпреки и мощно пресилени.
Резултатите не закъсняха. Само четири месеца по-късно - през август 2008 година - тогавашният прозападен и антируски надъхан грузински президент Михаил Саакашвили бе замесен в петдневен въоръжен спор с Русия поради Южна Осетия. След като завоюва войната, Русия разположи свои бойци в тази и друга грузинска сепаратистка област - Абхазия. С тези замразени спорове Москва на процедура сама си подсигурява, че Грузия няма да стане член на НАТО, най-малко в близко бъдеще - едно от изискванията за приемане на дадена страна в Алианса е точно да няма нерешени териториални проблеми.
По-малко от шест години по-късно, Кремъл приложи същата тактичност и в Украйна - най-многолюдната след Русия и може би най-важната за него някогашна руска република. За повече от 20 години самостоятелност след разпадането на Съветския съюз през декември 1991 година, разграничената на антируски запад и проруски изток Украйна видя яростна битка за власт сред двата лагера, чиято кулминационна точка бе прозападната Оранжева гражданска война в края на 2004 и началото на 2005 година.
Пет години по-късно обаче за президент на страната бе определен проруски настроеният Виктор Янукович. В края на 2013 година той се отметна от обещанието си да подпише съглашението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз - в миг, когато Путин бе почнал да реализира своя план за Евразийски стопански съюз - самобитно възобновяване на връзките в постсъветското пространство. Последва протестът на Майдана и в Киев през февруари 2014 година още веднъж пристигнаха на власт прозападните сили.
Русия отговори с анексията на Кримския полуостров броени дни по-късно, а напролет на същата година в Украйна избухна и сепаратисткият протест в Донецка и Луганска област, в който досега са били убити към 14 хиляди души. Напрежението в региона е високо, само че спорът като цяло е замразен. Въпреки това Русия реализира основната си стратегическа цел: с нерешени териториални проблеми Украйна не може да се причисли към НАТО.
Щеше да е по-добре, в случай че Алиансът бе " намерил други способи да поддържа Грузия и Украйна ", разяснява сър Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон и създател на книгата " Украйна и изкуството на тактиката ". Той заключи, че най-вероятно Украйна в никакъв случай няма да стане част от НАТО, " само че не можем да включим това в контракт ".
Въпреки военното си предимство, Русия обаче на процедура няма какво да завоюва от една инвазия, само че може да загуби доста: тежки човешки загуби, изключително при партизанска война, сурови стопански наказания, пагубни вреди за интернационалния имидж и може би дефинитивно проваляне в борбата за душата на Украйна.
И по този начин, позициите и опциите на страните като цяло са добре известни и нещо мъчно може да се промени, изключително в кратковременен проект. Поредното разпределяне на картите в украинския покер нормално идва, когато страните, и най-много Русия, желаят да реализират някоя по-обща цел.
Тези блъфове обаче въпреки всичко носят прочут риск. Самото разполагане на военни сили постоянно крие заплаха от инцидентно предоставяне на искра. Руската осведомителна организация РЕГНУМ предизвести при започване на месеца за допустима нова война в Донбас като самосбъдващо се знамение - сюжет, който на този стадий въпреки всичко наподобява малко евентуален.
Тази година Русия на два пъти - напролет и неотдавна - струпа войски близо да границата с Украйна. Това провокира опасенията на Киев и Запада от възможна нова съветска експанзия след анексията на Крим през 2014 година и избухналия същата година спор сред украинските държавни сили и проруските сепаратисти на изток, и съответни предизвестия за сурови западни наказания в отговор. Москва отхвърля да възнамерява инвазия в Украйна - нещо, за което американското разузнаване предизвестило съгласно медии, че може да стане при започване на идната година.
Украйна обаче е единствено една фигура, въпреки и не маловажна, на шахматната дъска, на която се разиграва огромната геополитическа игра сред Запада и Русия. Показателно е, че през вчерашния ден съветският президент Владимир Путин изиска незабавни договаряния с НАТО за сигурността на страната си, откакто украинската проблематика и възможното разширение на Алианса на изток бяха главните тематики на неговия видеоконферентен диалог с американския му сътрудник Джо Байдън предходната седмица.
Не за първи път " дрънкането на оръжия " към Украйна бива последвано от срещи и диалози на високо ниво сред Запада и Русия. Изходните позиции на всяка от страните са ясни и значително несъвместими, което към този момент години не разрешава да бъде реализиран пробив.
Когато Путин застана отпред на Русия при започване на този век, имаше доста очаквания за съдействие сред Запада и Русия. Двустранните връзки обаче последователно се утежниха до най-ниската си точка след края на Студената война. Причините за това са доста, като една от тях, съгласно западни анализатори, е визията на съветския водач и неговото обграждане за геополитиката като игра с нулев резултат.
Путин, който дефинира разпадането на Съветския съюз като " най-голямата геополитическа злополука на 20-и век ", вижда в разширението на НАТО на изток опасност за Русия, която по всякакъв начин се пробва да предотврати.
Москва твърди, че Западът е заречен в края на Студената война на Съюз на съветските социалистически републики, че Северноатлантическият алианс няма да приема за свои членове някогашни комунистически страни от Източна Европа. Американски и европейски представители отхвърлят това, а самите елити в тези тогавашни руски спътници избраха пътя на запад, с вярата да реализират неговото икономическо благополучие, както и да си подсигуряват сигурността, поради историческия опит през 19-и век и след Втората международна война.
И по този начин, Москва се усеща обкръжена и непрекъснато желае от НАТО гаранции, че няма да одобри за свои членове страни в нейната външна страна. Русия е изключително сензитивна за Украйна - непосреден комшия и люлка на средновековната съветска страна.
Алиансът отхвърля да даде такива гаранции, като споделя, че никой не може да постанова решения на суверенни страни. Политическият хайлайф в Киев, който е антируски надъхан, е парещ покровител на участието в НАТО, в което вижда освен гаранция за сигурност, само че и опция за равноправност от могъщия комшия, с който Украйна има близки етнически, езикови, религиозни и други връзки.
На процедура Украйна в никакъв случай не е била самостоятелна (с изключение на къс и плевел интервал след Първата международна война) и е обсъждана от съветския хайлайф като изкуствено основана страна и част от сферата на въздействие на Москва. Западът отхвърля този метод на разбиране на нещата като отживялост от предишното.
Покойният американски политолог Самюъл Хънтингтън предвижда в книгата си от 1996 година " Сблъсъкът на цивилизациите ", че след края на идеологическата Студена война в главен източник на спорове през 21-и век ще се трансфорат наднационалните културни и религиозни идентичности. А през Украйна, с русофобски запад и източна част, където живеят доста руснаци, минава една от разграничителните цивилизационни линии, които имат капацитет да се трансфорат в конфликтни зони.
През 2014 година Радослав Шикорски сподели, че съветският президент предложил в един миг Русия и Полша да си поделят Украйна, въпреки и след това някогашният полски външен министър да съобщи, че думите му са били разбрани неправилно. В дълга публикация от юли със заглавие " За историческото единение на руснаци и украинци " Путин написа, че Украйна е " неотменна част от Русия ".
Публична загадка е, че редица от съдружниците, да вземем за пример европейски сили като Франция и Германия, са срещу присъединението на някогашната руска република, с цел да не бъдат влошени още повече връзките с Москва. Така че на този стадий позициите на страните са ясни: Украйна няма да стане скоро член на НАТО, само че Русия не може да е сигурна, че това няма да стане в никакъв случай. Това не може да не подхранва взаимни съмнения и обвинявания, които на собствен ред водят до от време на време експлоадиране на рецесии. Обикновено нещата се успокояват след известна ескалация на фронтовата линия сред украинските държавни сили и проруските сепаратисти в Донбас.
Западът от своя страна показва поддръжка за Украйна, само че даде да се разбере, че няма да се намеси на нейна страна при война. Наскоро Съединените щати доставиха патрулни катери и бронирани коли за някогашната руска република. Президентът Джо Байдън обаче удостовери, че няма да изпрати американски бойци, с цел да защитят Украйна при възможна съветска експанзия.
Ключов залог при сегашната ескалация на напрежението е съветския газопровод до Германия " Северен поток 2 ". Съединените щати се пробват да спрат плана, който считат за нов значим детайл от съветския геополитически енергиен боеприпас. Украйна също е твърдо срещу тръбопровода, който я заобикаля и би я лишил от директни доходи. Русия от своя страна се бори за въвеждането в употреба на " Северен поток 2 ", който би й носил милиарди евро доходи всяка година. Проектът е преференциален и за Германия - най-голямата стопанска система в Европа - която има витална нужда от евтини и надеждни енергийни доставки.
В публикация по-рано този месец американският всекидневник " Ню Йорк таймс " заключи, че задължението на НАТО към Киев е продължаваща дългогодишна алтернатива. На срещата си през април 2008 година в Букурещ водачите от Алианса дадоха (по искане на тогавашния президент на Съединени американски щати Джордж Буш-младши и с посредничеството на Англия, макар опозицията на доста други страни) на Украйна и на друга някогашна руска република с прозападно държавно управление - Грузия, общи обещания за участие, само че с неразбираеми задължения.
Според Карл Билд, някогашен министър председател и външен министър на Швеция, това е бил " най-лошият компромис ". Защото е основал за двете някогашни руски републики упования, които не бяха, а и нямаше по какъв начин да бъдат изпълнени, и е провокирал за Русия страхове, въпреки и мощно пресилени.
Резултатите не закъсняха. Само четири месеца по-късно - през август 2008 година - тогавашният прозападен и антируски надъхан грузински президент Михаил Саакашвили бе замесен в петдневен въоръжен спор с Русия поради Южна Осетия. След като завоюва войната, Русия разположи свои бойци в тази и друга грузинска сепаратистка област - Абхазия. С тези замразени спорове Москва на процедура сама си подсигурява, че Грузия няма да стане член на НАТО, най-малко в близко бъдеще - едно от изискванията за приемане на дадена страна в Алианса е точно да няма нерешени териториални проблеми.
По-малко от шест години по-късно, Кремъл приложи същата тактичност и в Украйна - най-многолюдната след Русия и може би най-важната за него някогашна руска република. За повече от 20 години самостоятелност след разпадането на Съветския съюз през декември 1991 година, разграничената на антируски запад и проруски изток Украйна видя яростна битка за власт сред двата лагера, чиято кулминационна точка бе прозападната Оранжева гражданска война в края на 2004 и началото на 2005 година.
Пет години по-късно обаче за президент на страната бе определен проруски настроеният Виктор Янукович. В края на 2013 година той се отметна от обещанието си да подпише съглашението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз - в миг, когато Путин бе почнал да реализира своя план за Евразийски стопански съюз - самобитно възобновяване на връзките в постсъветското пространство. Последва протестът на Майдана и в Киев през февруари 2014 година още веднъж пристигнаха на власт прозападните сили.
Русия отговори с анексията на Кримския полуостров броени дни по-късно, а напролет на същата година в Украйна избухна и сепаратисткият протест в Донецка и Луганска област, в който досега са били убити към 14 хиляди души. Напрежението в региона е високо, само че спорът като цяло е замразен. Въпреки това Русия реализира основната си стратегическа цел: с нерешени териториални проблеми Украйна не може да се причисли към НАТО.
Щеше да е по-добре, в случай че Алиансът бе " намерил други способи да поддържа Грузия и Украйна ", разяснява сър Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон и създател на книгата " Украйна и изкуството на тактиката ". Той заключи, че най-вероятно Украйна в никакъв случай няма да стане част от НАТО, " само че не можем да включим това в контракт ".
Въпреки военното си предимство, Русия обаче на процедура няма какво да завоюва от една инвазия, само че може да загуби доста: тежки човешки загуби, изключително при партизанска война, сурови стопански наказания, пагубни вреди за интернационалния имидж и може би дефинитивно проваляне в борбата за душата на Украйна.
И по този начин, позициите и опциите на страните като цяло са добре известни и нещо мъчно може да се промени, изключително в кратковременен проект. Поредното разпределяне на картите в украинския покер нормално идва, когато страните, и най-много Русия, желаят да реализират някоя по-обща цел.
Тези блъфове обаче въпреки всичко носят прочут риск. Самото разполагане на военни сили постоянно крие заплаха от инцидентно предоставяне на искра. Руската осведомителна организация РЕГНУМ предизвести при започване на месеца за допустима нова война в Донбас като самосбъдващо се знамение - сюжет, който на този стадий въпреки всичко наподобява малко евентуален.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ