Европа се стяга да не допусне повторение на газовата криза от 2008-2009 г.
Русия би трябвало да заплати на Украйна 2,4 милиарда евро в границите на нескончаем газов спор, разгласи шведски съд, чието решение може да докара до повтаряне на газовата рецесия от 2009 година, разясняват западноевропейски медии.
Вчера съдът разгласи решението си, откакто съветският газов колос „ Газпром “ оспори друго разпореждане в интерес на Украйна от 2017 година от арбитраж в комерсиалната камара в Стокхолм.
Двете решения са част от продължаващи правни разногласия за милиарди евро, заяви БНР.
Повечето разногласия произтичат от неизгодния за Украйна 10-годишен газов контракт, подписан през януари 2009 година от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, с който Киев бе длъжен да заплаща контрактувани размери от съветски газ, без значение какъв брой синьо гориво е употребил.
Това съглашение изтича на 31 декември т. година и Русия плаши да спре кранчето, в случай че Украйна не се откаже от правните борби.
„ Без подозрение всички правосъдни разногласия би трябвало да бъдат решени преди подписването на нов контракт “, съобщи предходната седмица шефът на „ Газпром “ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни съглашения.
„ Риск от преустановяване на преноса има “, а „ неуместните “ шведски присъди утежняват обстановката “, е казвал съветският президент Владимир Путин.
През Украйна пренос минават 87 милиарда куб. м съветски газ за страни от Европейски Съюз от общо 200 милиарда общи експорт за Европа.
Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 година Тогава породи безпорядък, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, мощно подвластни от съветския газ.
За да не позволен повтаряне на рецесията, източноевропейските страни сътвориха интерконектори, терминали за полутечен газ и складове.
„ Европа се готви за рецесия. Не знаем какво ще стане на 1 януари, само че ще бъдем готови “, съобщи Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG.
Вчера съдът разгласи решението си, откакто съветският газов колос „ Газпром “ оспори друго разпореждане в интерес на Украйна от 2017 година от арбитраж в комерсиалната камара в Стокхолм.
Двете решения са част от продължаващи правни разногласия за милиарди евро, заяви БНР.
Повечето разногласия произтичат от неизгодния за Украйна 10-годишен газов контракт, подписан през януари 2009 година от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, с който Киев бе длъжен да заплаща контрактувани размери от съветски газ, без значение какъв брой синьо гориво е употребил.
Това съглашение изтича на 31 декември т. година и Русия плаши да спре кранчето, в случай че Украйна не се откаже от правните борби.
„ Без подозрение всички правосъдни разногласия би трябвало да бъдат решени преди подписването на нов контракт “, съобщи предходната седмица шефът на „ Газпром “ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни съглашения.
„ Риск от преустановяване на преноса има “, а „ неуместните “ шведски присъди утежняват обстановката “, е казвал съветският президент Владимир Путин.
През Украйна пренос минават 87 милиарда куб. м съветски газ за страни от Европейски Съюз от общо 200 милиарда общи експорт за Европа.
Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 година Тогава породи безпорядък, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, мощно подвластни от съветския газ.
За да не позволен повтаряне на рецесията, източноевропейските страни сътвориха интерконектори, терминали за полутечен газ и складове.
„ Европа се готви за рецесия. Не знаем какво ще стане на 1 януари, само че ще бъдем готови “, съобщи Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ