Путин пред нова свръх задача
„ Русия ще продължи да върви напред и никой в никакъв случай не може да спре нашия блян да се развиваме ". С тези думи Владимир Путин разгласи, че ще се кандидатира на президентските избори следващата година. Решението бе предстоящо, резултатите от изборите на 18 март са предопределени. Но четвъртият мандат на Путин въобще няма да наподобява на предходните.
Путин съумя да запази интригата до самото начало на предизборната акция. От през днешния ден стартира да тече 10-дневният период, в който Съветът на Федерацията, в сходство с конституцията, би трябвало публично да дефинира датата на изборите, разяснява уеб сайтът „ Гласове “.
Начинът, по който Путин направи поръчка за четвърти президентски мандат, умишлено или не, бе претрупан със мощна символика. Направи го пред служащите на заводите „ ГАЗ “ в Нижни Новгород, като знак за това, че се опира на необятните национални маси, а не на елита или номенклатурата. Обяви го в деня, в който цялата страна обсъждаше отстраняването на съветския народен тим от зимната олимпиада, т.е. в разгара на следващия стадий от спора сред Русия и Запада.
Тъкмо спорът със Запада се трансформира в главната външнополитическа конспирация, белязала третия президентски мандат на Путин – както и национализацията на елита.
Четвъртият мандат обаче няма да е просто продължение или надграждане на предходния интервал.
Независимо от „ олимпийското предвещание “, не борбата със Запада ще бъде съществена тематика през идващите шест години. Още повече, че не Путин стартира този спор: Съединени американски щати бяха тези, които се бояха от завръщането на Путин в Кремъл и все по-нарастващите упоритости на Русия.
През идващия мандат нито Съединени американски щати, нито Западът като цяло няма да са главният проблем на Путин. В този смисъл решението на МОК е в действителност алегорично - като рисков, само че финален изстрел на една отиваща си ера.
Конфликтът със Запада ще отстъпи на втори, дори на трети проект измежду грижите на Путин по простата причина, че самият „ Запад “ си отива. Атлантическото единение сред Съединени американски щати и Европа се разрушава безусловно пред очите ни, а мощ набират антиглобастките елити както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Разбира се, натискът и дори нападките против Русия ще продължат, само че Западът ще затъва от ден на ден във вътрешните си несъгласия и проблеми. И обособените съставляващи го страни ще търсят да възстановят връзките си с Русия.
А Путин от своя страна ще отделя от ден на ден внимание и старания за задълбочаване на съдействието по южния и източния фланг – от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка. В идващите години образуването на новия международен ред ще придобива все по-зрими и забележими контури – от последователното изтласкване на $ в интернационалната търговия до основаването на нова архитектура на сигурността в Азия, опираща се на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Най-важният за Русия план ще си остане задълбочаването на интеграцията и разширението на Евразийския съюз. Въпросният съюз би трябвало кардинално да включва и Украйна, битката за която ще си остане дълготраен приоритет не толкоз на външната, колкото на вътрешната политика на Русия.
На вътрешнополитическия терен Путин ще би трябвало да се занимае с най-актуалния въпрос сега – кадровият. Тоест реализиране на огромно, световно възобновяване на националния хайлайф и издигането на нови хора. Както и основаването на условия за това способните, умните, честните и национално виновни хора да влязат във властта и служат на родината си.
Това ще е програмата-минимум до 2024 година.
А програмата-максимум ще си проличи чак най-после. И този край може да не е безусловно след шест години, тъй като и след 2024 година, живот и здраве, ще се откри подобаваща служба за Владимир Путин. Но да не избързваме.
Превод за "Гласове ": Анастас Добрев
Путин съумя да запази интригата до самото начало на предизборната акция. От през днешния ден стартира да тече 10-дневният период, в който Съветът на Федерацията, в сходство с конституцията, би трябвало публично да дефинира датата на изборите, разяснява уеб сайтът „ Гласове “.
Начинът, по който Путин направи поръчка за четвърти президентски мандат, умишлено или не, бе претрупан със мощна символика. Направи го пред служащите на заводите „ ГАЗ “ в Нижни Новгород, като знак за това, че се опира на необятните национални маси, а не на елита или номенклатурата. Обяви го в деня, в който цялата страна обсъждаше отстраняването на съветския народен тим от зимната олимпиада, т.е. в разгара на следващия стадий от спора сред Русия и Запада.
Тъкмо спорът със Запада се трансформира в главната външнополитическа конспирация, белязала третия президентски мандат на Путин – както и национализацията на елита.
Четвъртият мандат обаче няма да е просто продължение или надграждане на предходния интервал.
Независимо от „ олимпийското предвещание “, не борбата със Запада ще бъде съществена тематика през идващите шест години. Още повече, че не Путин стартира този спор: Съединени американски щати бяха тези, които се бояха от завръщането на Путин в Кремъл и все по-нарастващите упоритости на Русия.
През идващия мандат нито Съединени американски щати, нито Западът като цяло няма да са главният проблем на Путин. В този смисъл решението на МОК е в действителност алегорично - като рисков, само че финален изстрел на една отиваща си ера.
Конфликтът със Запада ще отстъпи на втори, дори на трети проект измежду грижите на Путин по простата причина, че самият „ Запад “ си отива. Атлантическото единение сред Съединени американски щати и Европа се разрушава безусловно пред очите ни, а мощ набират антиглобастките елити както в Съединени американски щати, по този начин и в Европа. Разбира се, натискът и дори нападките против Русия ще продължат, само че Западът ще затъва от ден на ден във вътрешните си несъгласия и проблеми. И обособените съставляващи го страни ще търсят да възстановят връзките си с Русия.
А Путин от своя страна ще отделя от ден на ден внимание и старания за задълбочаване на съдействието по южния и източния фланг – от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка. В идващите години образуването на новия международен ред ще придобива все по-зрими и забележими контури – от последователното изтласкване на $ в интернационалната търговия до основаването на нова архитектура на сигурността в Азия, опираща се на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Най-важният за Русия план ще си остане задълбочаването на интеграцията и разширението на Евразийския съюз. Въпросният съюз би трябвало кардинално да включва и Украйна, битката за която ще си остане дълготраен приоритет не толкоз на външната, колкото на вътрешната политика на Русия.
На вътрешнополитическия терен Путин ще би трябвало да се занимае с най-актуалния въпрос сега – кадровият. Тоест реализиране на огромно, световно възобновяване на националния хайлайф и издигането на нови хора. Както и основаването на условия за това способните, умните, честните и национално виновни хора да влязат във властта и служат на родината си.
Това ще е програмата-минимум до 2024 година.
А програмата-максимум ще си проличи чак най-после. И този край може да не е безусловно след шест години, тъй като и след 2024 година, живот и здраве, ще се откри подобаваща служба за Владимир Путин. Но да не избързваме.
Превод за "Гласове ": Анастас Добрев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ