Тони Николов: Русия като държава на терора или „Вагнер“ на „готвача на Путин“ приравнена с „Ал Кайда“
Русия се трансформира в обща опасност за цяла Европа. Затова и Европейският парламент излезе с най-острата си резолюция, откогато се води войната в Украйна. И с цел да предваря „ общите възражения “, към този момент спуснати „ откъдето би трябвало “, бързам да уточня някои неща:
Да, правилно е, че резолюциите на Европарламента са целесъобразни и нямат наложителен темперамент за страните членки, включително и за България. Което не анулира смисъла на документа, нито последствията, произлизащи от него.
Вярно е и друго: че с цел да получи резолюцията доста сериозна поддръжка (494 гласа „ за “, единствено 58 „ срещу “ и 44 въздържали се), до последния миг е имало разногласия и се е смекчавала формулировката. Накрая е било постигато най-пълно единодушие по следната формула: „ Русия е страна, спонсорираща тероризма и употребяваща терористични практики “. Не значи ли това „ терористична страна “?
От разпечатката, оповестена в български медии, излиза наяве, че резолюцията против Путинова Русия е била подкрепена от 10 български евродепутати, седмина не са взели участие в гласуването. Има спор по едно име, по тази причина не разгласявам съответните имена, само че е реалност, че всички евродепутати от Българска социалистическа партия (начело със Сергей Станишев) не са взели присъединяване в гласуването. Това също споделя доста. Против резолюцията са дали своят вот единствено от крайната левица и от групата на Марин льо Пен; депутатите към „ десния център “ в Италия са подкрепили решението.
Ала с какво тази резолюция е толкоз значима? С това, че нещата към този момент се посочват с същинските им имена.
Така частната военна войска „ Вагнер “ на „ готвача на Путин “ (Евгений Пригожин) бива приравнена с „ Ал Кайда “ или с „ Ислямска страна “, което допуска съответните интернационалните ограничения.
Има и други съответни измерения от резолюцията: „ определянето на страни като „ спонсори на тероризма “ задейства редица обилни ограничаващи ограничения против съответните страни и ще има съществени ограничаващи последствия за връзките на Европейски Съюз с тези страни “.
След което напълно ясно и съответно се формулират заключения за терористичния темперамент на режима в Кремъл:
– по какъв начин Русия под управлението на диктаторския режим на Владимир Путин продължава своята противозаконна, непровокирана и неоправдана нападателна война против Украйна;
– по какъв начин съветските сили и паравоенни елементи непрекъснато правят набези против цивилни лица в Украйна, в това число всеобщите убийства на цивилни лица в градове като Буча и Ирпин, умишленото нахлуване против спектакъл в Мариупол, при което са убити стотици хора, нападението против железопътната гара в Краматорск, при което са убити 60 цивилни лица, нападението против търговски център в Кременчук, при което са убити 19 цивилни лица, и нападението над ескорт от коли на цивилни лица в района на Запорожието, при което са убити минимум 30 души;
– по какъв начин ракетните и артилерийските набези на Русия досега са унищожили 60 982 граждански инфраструктурни уреди в цяла Украйна, в това число 42 818 жилищни здания и къщи, 1960 просветителни институции, 396 медицински институции, 392 културни и 87 религиозни сгради;
– по какъв начин от началото на нападателната си война Руската федерация е направила 457 закононарушения против публицисти и медии в Украйна; а до октомври 2022 г. съветските окупатори са умъртвили над 40 украински и задгранични журналисти;
– по какъв начин съветските сили не престават съзнателно да нападат украинската инфраструктура в цялата страна, с цел да тероризират популацията и да пресечен достъпа му до газ, електричество, вода, интернет и други съществени артикули и услуги, което има изключително опустошителни последствия предвид на идната зима;
– по какъв начин са документирани в детайли многочислените жестокости, осъществени от съветските въоръжени сили и техните марионетни сили против украински цивилни жители, в това число дами и деца: изтезания по бързата процедура, изтезания, изнасилвания и всеобщо задържане в така наречен центрове за пречистване, както и принудително осиновяване на украински деца и наложително депортиране; броят на документираните военни закононарушения в Украйна наближава 40 000 и се чака да нарасне, откакто военните закононарушения бъдат документирани в неотдавна освободените елементи на Херсон;
– по какъв начин в продължение на доста години Русия поддържа и финансира терористични режими и организации, бидейки най-големият снабдител на оръжие за режима в Сирия; по какъв начин прави набези в суверенни страни и на своята лична територия, в това число отравянето с нервнопаралитичен газ на семейство Скрипал във Англия, отравянето на Алексей Навални и гърмежът през 2014 г. в хранилища за муниции в Чехия;
– по какъв начин Русия продължава да води дейна осведомителна война и организира специфични интервенции за дестабилизиране на обществото в Украйна и по целия свят.
Нима не сме знаели всичко това? Или някои го чуват за първи път?
Още преди десет-петнайсет години бе ясно, че националистическата нервност в Русия минава всички възможни граници и че тя неизбежно ще прерасне във война и експанзия (в Грузия, Крим, Донбас, Приднестровието или другаде). Беше видно с просто око, че за реваншисткото обграждане на Путин Втората международна война въобще не е завършила, а се готви идващ неин стадий – за възобновяване на бленувания Съюз на съветските социалистически републики.
Виждаше се по какъв начин пропагандата промива мозъците и напълно милитаризира съветското население; по какъв начин „ Бессмертный полк “ желае да омеси в имперското тесто на Путиновата агитация живи и мъртви; по какъв начин в съветските учебни заведения още веднъж вкарват „ начално военно образование “ (както в руско време) – момчета и девойки до пристъп сглобяват и разглобяват автомати, вървят на стрелби и най-важното: внушава им се „ по какъв начин Русия е над всичко “ – дори над съвестта и морала. Така Путин си приготви нов „ Хитлерюгенд “. Навсякъде през днешния ден виждаме тези „ деца войничета “ да маршируват в дълги шинели (включително тези дни, при стартирането във вода на „ най-важния “ нуклеарен ледоразбивач „ Якутия “).
Гласовете на съветските инакомислещи потънаха като гласа на викащия в пустиня. Затова и най-важният въпрос, обвързван с Русия през днешния ден, е: по какъв начин да се противостои на злото?
Ето за какво е толкоз значимо отчетливо и на всеослушание да се съобщи, че Путиновият режим е незаконен, че той е опасност за международния мир. Режимът в Кремъл не просто поддържа терористични акции на територията на други страни (очевиден факт); той е „ терорист с нуклеарни оръжия “, опасност за цялото човечество. Осъзнаването на този факт очевидно дистанцира някои от „ необвързаните страни “ (като Индия). Дори Китай, който поддържа на думи Русия, демонстрира все по-видимо неспокойствие при всяка поредна стъпка на „ нуклеарен шантаж “. Тъй като ситуацията става неудържимо, толкоз невиждана ескалация не е имало дори в интервала на „ Студената война “.
Сега кръгът на Путин показва цялостното си обезумяване. Изправени сме пред опасността на едно „ екзистенциално зло “, писа неотдавна италианският мъдрец Джорджо Агамбен, още повече че „ войната, от която се боим, постоянно продължава и в никакъв случай не свършва, бомбата постоянно може да бъде хвърлена “.
Затова и една от най-важните последствия от резолюцията на Европейския парламент, призната с толкоз огромно болшинство, би било основаването на Международен арбитражен съд за закононарушенията в Украйна (дори съгласно контракта от Рим), който да осъди Путиновия режим, самия негов създател и близкото му обграждане.
Струва ми се, че това най-вече безпокои Путин. Той от ден на ден си дава сметка, че колкото повече краят на „ неговата война “ се отдалечава във времето, толкоз по-ясно на хоризонта се слага въпросът за неговия личен край.
През 2013 година пропагандистът Владимир Соловьов, едно от остриетата на Путиновата осведомителна машина, снима филм за Мусолини, с цел да покаже, че Дучето е бил „ ослепителен политик “ и че пътят, проправен от него, бил път, по който отчасти върви в наши дни и Русия. А краят на Мусолини е прочут.
Тони Николов,
Да, правилно е, че резолюциите на Европарламента са целесъобразни и нямат наложителен темперамент за страните членки, включително и за България. Което не анулира смисъла на документа, нито последствията, произлизащи от него.
Вярно е и друго: че с цел да получи резолюцията доста сериозна поддръжка (494 гласа „ за “, единствено 58 „ срещу “ и 44 въздържали се), до последния миг е имало разногласия и се е смекчавала формулировката. Накрая е било постигато най-пълно единодушие по следната формула: „ Русия е страна, спонсорираща тероризма и употребяваща терористични практики “. Не значи ли това „ терористична страна “?
От разпечатката, оповестена в български медии, излиза наяве, че резолюцията против Путинова Русия е била подкрепена от 10 български евродепутати, седмина не са взели участие в гласуването. Има спор по едно име, по тази причина не разгласявам съответните имена, само че е реалност, че всички евродепутати от Българска социалистическа партия (начело със Сергей Станишев) не са взели присъединяване в гласуването. Това също споделя доста. Против резолюцията са дали своят вот единствено от крайната левица и от групата на Марин льо Пен; депутатите към „ десния център “ в Италия са подкрепили решението.
Ала с какво тази резолюция е толкоз значима? С това, че нещата към този момент се посочват с същинските им имена.
Така частната военна войска „ Вагнер “ на „ готвача на Путин “ (Евгений Пригожин) бива приравнена с „ Ал Кайда “ или с „ Ислямска страна “, което допуска съответните интернационалните ограничения.
Има и други съответни измерения от резолюцията: „ определянето на страни като „ спонсори на тероризма “ задейства редица обилни ограничаващи ограничения против съответните страни и ще има съществени ограничаващи последствия за връзките на Европейски Съюз с тези страни “.
След което напълно ясно и съответно се формулират заключения за терористичния темперамент на режима в Кремъл:
– по какъв начин Русия под управлението на диктаторския режим на Владимир Путин продължава своята противозаконна, непровокирана и неоправдана нападателна война против Украйна;
– по какъв начин съветските сили и паравоенни елементи непрекъснато правят набези против цивилни лица в Украйна, в това число всеобщите убийства на цивилни лица в градове като Буча и Ирпин, умишленото нахлуване против спектакъл в Мариупол, при което са убити стотици хора, нападението против железопътната гара в Краматорск, при което са убити 60 цивилни лица, нападението против търговски център в Кременчук, при което са убити 19 цивилни лица, и нападението над ескорт от коли на цивилни лица в района на Запорожието, при което са убити минимум 30 души;
– по какъв начин ракетните и артилерийските набези на Русия досега са унищожили 60 982 граждански инфраструктурни уреди в цяла Украйна, в това число 42 818 жилищни здания и къщи, 1960 просветителни институции, 396 медицински институции, 392 културни и 87 религиозни сгради;
– по какъв начин от началото на нападателната си война Руската федерация е направила 457 закононарушения против публицисти и медии в Украйна; а до октомври 2022 г. съветските окупатори са умъртвили над 40 украински и задгранични журналисти;
– по какъв начин съветските сили не престават съзнателно да нападат украинската инфраструктура в цялата страна, с цел да тероризират популацията и да пресечен достъпа му до газ, електричество, вода, интернет и други съществени артикули и услуги, което има изключително опустошителни последствия предвид на идната зима;
– по какъв начин са документирани в детайли многочислените жестокости, осъществени от съветските въоръжени сили и техните марионетни сили против украински цивилни жители, в това число дами и деца: изтезания по бързата процедура, изтезания, изнасилвания и всеобщо задържане в така наречен центрове за пречистване, както и принудително осиновяване на украински деца и наложително депортиране; броят на документираните военни закононарушения в Украйна наближава 40 000 и се чака да нарасне, откакто военните закононарушения бъдат документирани в неотдавна освободените елементи на Херсон;
– по какъв начин в продължение на доста години Русия поддържа и финансира терористични режими и организации, бидейки най-големият снабдител на оръжие за режима в Сирия; по какъв начин прави набези в суверенни страни и на своята лична територия, в това число отравянето с нервнопаралитичен газ на семейство Скрипал във Англия, отравянето на Алексей Навални и гърмежът през 2014 г. в хранилища за муниции в Чехия;
– по какъв начин Русия продължава да води дейна осведомителна война и организира специфични интервенции за дестабилизиране на обществото в Украйна и по целия свят.
Нима не сме знаели всичко това? Или някои го чуват за първи път?
Още преди десет-петнайсет години бе ясно, че националистическата нервност в Русия минава всички възможни граници и че тя неизбежно ще прерасне във война и експанзия (в Грузия, Крим, Донбас, Приднестровието или другаде). Беше видно с просто око, че за реваншисткото обграждане на Путин Втората международна война въобще не е завършила, а се готви идващ неин стадий – за възобновяване на бленувания Съюз на съветските социалистически републики.
Виждаше се по какъв начин пропагандата промива мозъците и напълно милитаризира съветското население; по какъв начин „ Бессмертный полк “ желае да омеси в имперското тесто на Путиновата агитация живи и мъртви; по какъв начин в съветските учебни заведения още веднъж вкарват „ начално военно образование “ (както в руско време) – момчета и девойки до пристъп сглобяват и разглобяват автомати, вървят на стрелби и най-важното: внушава им се „ по какъв начин Русия е над всичко “ – дори над съвестта и морала. Така Путин си приготви нов „ Хитлерюгенд “. Навсякъде през днешния ден виждаме тези „ деца войничета “ да маршируват в дълги шинели (включително тези дни, при стартирането във вода на „ най-важния “ нуклеарен ледоразбивач „ Якутия “).
Гласовете на съветските инакомислещи потънаха като гласа на викащия в пустиня. Затова и най-важният въпрос, обвързван с Русия през днешния ден, е: по какъв начин да се противостои на злото?
Ето за какво е толкоз значимо отчетливо и на всеослушание да се съобщи, че Путиновият режим е незаконен, че той е опасност за международния мир. Режимът в Кремъл не просто поддържа терористични акции на територията на други страни (очевиден факт); той е „ терорист с нуклеарни оръжия “, опасност за цялото човечество. Осъзнаването на този факт очевидно дистанцира някои от „ необвързаните страни “ (като Индия). Дори Китай, който поддържа на думи Русия, демонстрира все по-видимо неспокойствие при всяка поредна стъпка на „ нуклеарен шантаж “. Тъй като ситуацията става неудържимо, толкоз невиждана ескалация не е имало дори в интервала на „ Студената война “.
Сега кръгът на Путин показва цялостното си обезумяване. Изправени сме пред опасността на едно „ екзистенциално зло “, писа неотдавна италианският мъдрец Джорджо Агамбен, още повече че „ войната, от която се боим, постоянно продължава и в никакъв случай не свършва, бомбата постоянно може да бъде хвърлена “.
Затова и една от най-важните последствия от резолюцията на Европейския парламент, призната с толкоз огромно болшинство, би било основаването на Международен арбитражен съд за закононарушенията в Украйна (дори съгласно контракта от Рим), който да осъди Путиновия режим, самия негов създател и близкото му обграждане.
Струва ми се, че това най-вече безпокои Путин. Той от ден на ден си дава сметка, че колкото повече краят на „ неговата война “ се отдалечава във времето, толкоз по-ясно на хоризонта се слага въпросът за неговия личен край.
През 2013 година пропагандистът Владимир Соловьов, едно от остриетата на Путиновата осведомителна машина, снима филм за Мусолини, с цел да покаже, че Дучето е бил „ ослепителен политик “ и че пътят, проправен от него, бил път, по който отчасти върви в наши дни и Русия. А краят на Мусолини е прочут.
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ