Как Иран предсказва глобалната грешка на Горбачов
Русия се приближава от ден на ден и повече до Иран - от решаването на проблеми на световната политика до съдействието в авиационния бранш - което още веднъж ни принуждава да се разиска опцията за руско-ирански стратегически съюз. Тази тематика е относително остаряла. И при тези условия и при сегашните държавни задания руско-иранският съюз би изглеждал натурален.
Ислямска република Иран, може би по-последователно от други модерни сили, се пробва да се опълчи на „ разпоредбите “ и рутините, които Съединени американски щати и техните съдружници се стремят да наложат на човечеството с повече или по-малко триумф. След разпадането на Съветския съюз точно Техеран най-често пречеше на Вашингтон да фиксира „ края на историята “ и своята демонстративна велика мощност. В същото време на американските политици и идеолози дълго време им се струваше, че могат да се оправят с всекиго, а с молли от Персия даже по-лесно, в сравнение с с комунистите от всевъзможен тип и диаметър. Но удариха на камък. Американците не съумяха нито да разбият Ислямската република, нито да намерят ключа към нейния хайлайф.
Понякога възприемаме съюза с Иран като нещо не напълно съществено. Помислете единствено, тази огромна страна на Изток не може да се съпостави с Европейски Съюз или Китай по мощ на въздействие. Това обаче не е напълно правилно. Персия е един от най-мощните цивилизационни центрове, ту набира, ту губи мощ, само че остава в играта. И през днешния ден Техеран е освен столица на Ислямска република Иран, само че и притегателно място за фарси-говорящия и шиитския свят. Най-богатата иранска просвета и самият облик на " безконечния Иран " може да са по-силни от армиите и политическите доктрини. Сближаването сред Русия и Иран, както на равнище държавна политика, по този начин и в пространството на хрумвания и знаци, исторически мит, за Запада е една от екзистенциалните закани, които там усещат и осъзнават даже на най-примитивно прагматично равнище.
А за Русия Иран е „ родна “ непозната страна. Много малко са тези страни и нации, „ непознати “, само че познати, включени в нашите приказки, песни и вицове. От персийската принцеса, която Стенка Разин хвърля в настъпващата вълна – до Техеранската конференция, от раздрания писател-посланик Грибоедов до опита за гражданска война и Персийската руска република, от персийските пътувания на Велимир Хлебников до “Шагане” на Сергей Есенин, който в никакъв случай не е прекосявал иранско-азербайджанската граница. Всичко това е родно, свое, вечно вкоренено в съветската просвета.
Но има още един, полузабравен епизод от последните ни връзки, който ни кара да погледнем на евентуалното доближаване сред Русия и Иран от непредвидена за всеобщото схващане страна. Преди повече от 30 години точно революционен Иран се оказа единствената страна в света, която се пробва да измести искрено прозападния акцент в политиката на Горбачов, да придвижи така наречен Перестройка в напълно друга, духовна и цивилизационна низина. В обръщение, адресирано до Михаил Горбачов, изпратено на 1 януари 1989 година, годината на десетата годишнина от Иранската гражданска война, духовният водач на Иран аятолах Хомейни приветства настъпилия поврат в Съюз на съветските социалистически републики от политиката на настъпателност. атеизма и антирелигиозната агитация, само че в това време той настойчиво предизвестява: „ Погрешните способи и неправилни дейности на някогашните комунистически водачи в икономическата сфера могат да накарат цъфтящата градина на Запада да ви се покаже и да ви очарова, само че знайте, че истината не е там. Ако желаете на този стадий да разплитате единствено плетеницата от стопански проблеми на социализма и комунизма, обръщайки се за тази цел към огнищата на капитализма на Запад, тогава освен няма да излекувате обществото си от заболявания, само че и ще стигнете до заключението, че другите ще бъдат принудени да поправят вашите неточности, тъй като в случай че през днешния ден марксизмът е стигнал до задънена улица в своите стопански и обществени търсения, то западният свят също е заседнал в същите проблеми, единствено че под друга форма и в други сфери.”
Тези думи, които през днешния ден звучат изтъркано, тогава са надали не неуместни както за руското управление, по този начин и за образованата общност. В какви проблеми е заседнал Западът? Западът наподобява като „ исторически победител “, източник, от който могат да се вземат освен механически, само че и фундаментални обществени, стопански и политически решения. Днес, когато знаем „ резултатите “ от прозападната ориентировка на доста постсъветски страни, виждаме позицията на самия Запад, думите на Хомейни наподобяват надали не като знамение. „ Призовавам ви “, написа той на Горбачов, „ да гарантирате, че вие, разрушавайки постройката на марксистките илюзии, няма да станете пандизчия на Запада “. Уви, тогава този апел е прахосан на вятъра. Сега можем да го чуем, само че през днешния ден има други времена и други провокации
Разбира се, в посланието на иранския водач има известна доверчивост. Като мъдрец, нравствен и политически лидер той се надява да убеди руското управление, което от негова позиция е на кръстопът, в непреходната полезност, във вярата и традицията. В Иран писмото до Горбачов към момента се счита за апел към невярващите да разчитат на първо място на своята религия. Но за нас най-важното е, че аятолахът е уверен, че съюзът сред Иран и Русия съдържа най-мощната сила на опълчване на западния план.
Посланието на Хомейни е донесено в Москва от специфични емисари на водача на Иран - Абдола Джавади-Амоли, Мохамад-Джавад Лариджани и Марзие Хадзичи Дабак. Двама мъже и една жена (Хомейни се пробва да опровергае концепцията за " чисто мъжки " темперамент на ислямската революция). И тримата са повече учени и общественици (Джавади-Амали - теолог, Лариджани - прочут математик и логик, Хадзичи - героинята на Ирано-иракската война и активистка на женското движение), в сравнение с чисти политици. Сякаш би трябвало да показват на Горбачов облика на актуалния Иран по това време. Както си спомня тогавашният руски външен министър и предстоящ грузински водач Едуард Шеварднадзе (самият той разгорещен западняк и прагматик, чиято роля в разпадането на общата ни страна мъчно може да бъде надценена), Горбачов е комплициран от иранското обръщение. Той, както и неговото обграждане, не знаят по какъв начин да отговорят на сходни причини. Генералният секретар се измъква с общи думи в духа на късната руска реторика: „ Въпреки другите идеологии, можем да имаме партньорства “ и впрочем. Особено показателна е картината от срещата сред руския водач и иранците, която беше показана по руските телевизионни канали. Ясно е, че са хора от разнообразни светове и им е доста мъчно да се схванат.
Много неща се трансформираха през последните над 30 години. Но колкото и да им се желае на нашите съперници, Русия и Иран са живи. А ориентацията на Запад сподели цялостния си неуспех. И има смисъл да си спомним този някогашен епизод от късната руска история – още повече, че не Горбачов, а Хомейни се оказва прав. Не единствено по смисъл, само че и в самия метод: Горбачов реагира на актуалните провокации, Хомейни приказва главното.
Разбира се, цивилизациите на Русия и Иран са доста разнообразни. Но единствено в разговора, в желанието и готовността да се разбираме и одобряваме, може да се построи оня многополюсен свят, без който човечеството няма бъдеще. Светът, най-съществената част от който е нашето общо евразийско време и пространство.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ислямска република Иран, може би по-последователно от други модерни сили, се пробва да се опълчи на „ разпоредбите “ и рутините, които Съединени американски щати и техните съдружници се стремят да наложат на човечеството с повече или по-малко триумф. След разпадането на Съветския съюз точно Техеран най-често пречеше на Вашингтон да фиксира „ края на историята “ и своята демонстративна велика мощност. В същото време на американските политици и идеолози дълго време им се струваше, че могат да се оправят с всекиго, а с молли от Персия даже по-лесно, в сравнение с с комунистите от всевъзможен тип и диаметър. Но удариха на камък. Американците не съумяха нито да разбият Ислямската република, нито да намерят ключа към нейния хайлайф.
Понякога възприемаме съюза с Иран като нещо не напълно съществено. Помислете единствено, тази огромна страна на Изток не може да се съпостави с Европейски Съюз или Китай по мощ на въздействие. Това обаче не е напълно правилно. Персия е един от най-мощните цивилизационни центрове, ту набира, ту губи мощ, само че остава в играта. И през днешния ден Техеран е освен столица на Ислямска република Иран, само че и притегателно място за фарси-говорящия и шиитския свят. Най-богатата иранска просвета и самият облик на " безконечния Иран " може да са по-силни от армиите и политическите доктрини. Сближаването сред Русия и Иран, както на равнище държавна политика, по този начин и в пространството на хрумвания и знаци, исторически мит, за Запада е една от екзистенциалните закани, които там усещат и осъзнават даже на най-примитивно прагматично равнище.
А за Русия Иран е „ родна “ непозната страна. Много малко са тези страни и нации, „ непознати “, само че познати, включени в нашите приказки, песни и вицове. От персийската принцеса, която Стенка Разин хвърля в настъпващата вълна – до Техеранската конференция, от раздрания писател-посланик Грибоедов до опита за гражданска война и Персийската руска република, от персийските пътувания на Велимир Хлебников до “Шагане” на Сергей Есенин, който в никакъв случай не е прекосявал иранско-азербайджанската граница. Всичко това е родно, свое, вечно вкоренено в съветската просвета.
Но има още един, полузабравен епизод от последните ни връзки, който ни кара да погледнем на евентуалното доближаване сред Русия и Иран от непредвидена за всеобщото схващане страна. Преди повече от 30 години точно революционен Иран се оказа единствената страна в света, която се пробва да измести искрено прозападния акцент в политиката на Горбачов, да придвижи така наречен Перестройка в напълно друга, духовна и цивилизационна низина. В обръщение, адресирано до Михаил Горбачов, изпратено на 1 януари 1989 година, годината на десетата годишнина от Иранската гражданска война, духовният водач на Иран аятолах Хомейни приветства настъпилия поврат в Съюз на съветските социалистически републики от политиката на настъпателност. атеизма и антирелигиозната агитация, само че в това време той настойчиво предизвестява: „ Погрешните способи и неправилни дейности на някогашните комунистически водачи в икономическата сфера могат да накарат цъфтящата градина на Запада да ви се покаже и да ви очарова, само че знайте, че истината не е там. Ако желаете на този стадий да разплитате единствено плетеницата от стопански проблеми на социализма и комунизма, обръщайки се за тази цел към огнищата на капитализма на Запад, тогава освен няма да излекувате обществото си от заболявания, само че и ще стигнете до заключението, че другите ще бъдат принудени да поправят вашите неточности, тъй като в случай че през днешния ден марксизмът е стигнал до задънена улица в своите стопански и обществени търсения, то западният свят също е заседнал в същите проблеми, единствено че под друга форма и в други сфери.”
Тези думи, които през днешния ден звучат изтъркано, тогава са надали не неуместни както за руското управление, по този начин и за образованата общност. В какви проблеми е заседнал Западът? Западът наподобява като „ исторически победител “, източник, от който могат да се вземат освен механически, само че и фундаментални обществени, стопански и политически решения. Днес, когато знаем „ резултатите “ от прозападната ориентировка на доста постсъветски страни, виждаме позицията на самия Запад, думите на Хомейни наподобяват надали не като знамение. „ Призовавам ви “, написа той на Горбачов, „ да гарантирате, че вие, разрушавайки постройката на марксистките илюзии, няма да станете пандизчия на Запада “. Уви, тогава този апел е прахосан на вятъра. Сега можем да го чуем, само че през днешния ден има други времена и други провокации
Разбира се, в посланието на иранския водач има известна доверчивост. Като мъдрец, нравствен и политически лидер той се надява да убеди руското управление, което от негова позиция е на кръстопът, в непреходната полезност, във вярата и традицията. В Иран писмото до Горбачов към момента се счита за апел към невярващите да разчитат на първо място на своята религия. Но за нас най-важното е, че аятолахът е уверен, че съюзът сред Иран и Русия съдържа най-мощната сила на опълчване на западния план.
Посланието на Хомейни е донесено в Москва от специфични емисари на водача на Иран - Абдола Джавади-Амоли, Мохамад-Джавад Лариджани и Марзие Хадзичи Дабак. Двама мъже и една жена (Хомейни се пробва да опровергае концепцията за " чисто мъжки " темперамент на ислямската революция). И тримата са повече учени и общественици (Джавади-Амали - теолог, Лариджани - прочут математик и логик, Хадзичи - героинята на Ирано-иракската война и активистка на женското движение), в сравнение с чисти политици. Сякаш би трябвало да показват на Горбачов облика на актуалния Иран по това време. Както си спомня тогавашният руски външен министър и предстоящ грузински водач Едуард Шеварднадзе (самият той разгорещен западняк и прагматик, чиято роля в разпадането на общата ни страна мъчно може да бъде надценена), Горбачов е комплициран от иранското обръщение. Той, както и неговото обграждане, не знаят по какъв начин да отговорят на сходни причини. Генералният секретар се измъква с общи думи в духа на късната руска реторика: „ Въпреки другите идеологии, можем да имаме партньорства “ и впрочем. Особено показателна е картината от срещата сред руския водач и иранците, която беше показана по руските телевизионни канали. Ясно е, че са хора от разнообразни светове и им е доста мъчно да се схванат.
Много неща се трансформираха през последните над 30 години. Но колкото и да им се желае на нашите съперници, Русия и Иран са живи. А ориентацията на Запад сподели цялостния си неуспех. И има смисъл да си спомним този някогашен епизод от късната руска история – още повече, че не Горбачов, а Хомейни се оказва прав. Не единствено по смисъл, само че и в самия метод: Горбачов реагира на актуалните провокации, Хомейни приказва главното.
Разбира се, цивилизациите на Русия и Иран са доста разнообразни. Но единствено в разговора, в желанието и готовността да се разбираме и одобряваме, може да се построи оня многополюсен свят, без който човечеството няма бъдеще. Светът, най-съществената част от който е нашето общо евразийско време и пространство.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ