Санкт Петербург – Градът на Петър или Версай на Изтока
Русия в никакъв случай не е била забавна дестинация за мен, само че визитата ми в Санкт Петербург приключи с проект по какъв начин да се преместя там в бъдеще. Чувала бях, че в случай че човек желае да обиколи Ермитажа и отдели на всеки експонат единствено по 30 секунди, би трябвало да прекара там 30 години. От персонален опит разбрах, че това не е пресилено.
Петър Велики взема решение да построи съвършения град и го прави. Той притегля най-хубавите архитекти, актьори, художници, с цел да пресъздадат хубостта на западноевропейската просвета в Русия. Градът на Петър е издигнат върху блата и дребни островчета по брега на река Нева и продължава да пораства.
Всеки ден тъкмо в 12 ч. топовен удар от Петропавловската цитадела известява руснаци и посетители за времето. Друг тон, с който свикнахме, беше
звънът на църковните камбани
приветстващи миряните на литургия. Казански събор, Спас на Крови (храм „ Спасител на кръвта ”) и Исакиевски събор са пазители на вярата и историята в дословен смисъл. Външните стени на Исакиевски събор още имат дупки от шрапнели от времето на Ленинградската блокада (1941 г.) Следите са оставени преднамерено, с цел да припомнят за смелостта и издръжливостта на гордия съветски народ. Катедралите са украсени с внушително количество злато, мрамор, полускъпоценни камъни и фрески. Спас на Крови, да вземем за пример, съчетава в интериора си съвсем всички цветове мрамор, като най-ценният е нежнорозов камък със сиви влакна. Красивите украси на храма се укрепват от цветната атмосфера към него. Сещате ли се за Нотр Дам, пазарчето за сувенири и кафенцата към нея? Е, придвижите тази атмосфера в центъра на Санкт Петербург и прибавете зеленината и птичите песни от Михайловската градина наоколо.
Сградите в Стария град са запазили духа на класическата архитектура от 16-и век, само че отваряйки вратата, попадаш в новия свят. Не имам вяра, че има международна марка, която е пропуснала опцията на открие
собствен магазин на Невски проспект
– централния бул.. Малко цинично и клиширано може би, само че първото нещо, за което си мисля, е “парите не миришат”. Всички знаем за политическо-идеологическото напрежение сред супер силите Съединени американски щати и Русия. Е, това явно не пречи обичаното кафе на руснаците да е StarBucks, американските коли да са симптом на авторитет, Burger King да е по-често срещан от обичайните блинчики (палачинки), а стилът Кардашиян да е цел на съвсем всяко момиче. И въпреки всичко шлагерите на „ Металика ”, изпълнени с съветски акцент от уличните музиканти, са прелестен декор, до момента в който разглеждаш кехлибар. Оказва се, че висулките от обработена смола са освен красиви, само че и носят здраве на притежателя си. Магазините за янтар (кехлибар) наподобяват повече на музеи. Не се заблуждавайте, всичко се продава, само че търсете документа за автентичност.
Въпреки необятните благоприятни условия, които предлага космополитният Питер, както го назовават руснаците, ние взехме решение да вечеряме в “Соц Кафе”. Хапнахме пирожки и грузинско вино или с други думи банички с кайма и меко алено вино. Няма потребност да споделям какъв брой ни се усладиха. Представете си учудването ни, когато след вечеря, когато се опитахме да си купим същото вино от магазина, разбрахме, че
не продават алкохол след 22 ч.
Примирихме се и избрахме мощен чай за вечерта, отдадена на наблюдаване на корабите по Нева. Всяка нощ в 1 часа мостовете над реката се подвигат, с цел да пропуснат колоната от комерсиалните кораби, търсещи кей на най- огромния съветски порт на Балтийско море. Вдигането на мостовете в действителност може да се съпостави със светлинно шоу-парад на дребни и огромни, търговски и риболовен кораби и яхти.
Толкова доста думи и толкоз доста извървени километри, а даже не съм стигнала до Ермитажа. Най-големият музей в света беше задачата на моето посещаване. Купихме билетите онлайн, с цел да избегнем опашката. Веднага ми стана ясно, че няма да успеем да посетим всичките седем здания. Спряхме се на главната, която в миналото е била обичано място за срещи и забави на Екатерина Велика.
Както към този момент загатнах, в случай че искаш да обиколиш единствено дребния замък на Ермитажа и да отделиш на всяка картина най-малко по 30 секунди, с цел да й се насладиш,
ще ти трябват 30 години
Ние нямахме толкоз време, пък и потокът от азиатски туристи по този начин мощно ни повлече, че незабелязано се озовахме в залата с картини на Рембранд. След като отделихме по 30 секунди единствено на шедьоври като “Завръщането на блудния син” и “Жертвоприношението на Исаак”, взехме решение да потърсим прословутата зала на френските импресионисти. Не я намерихме, защото се оказа, че цялата експозиция е преместена в прилежаща постройка, само че пък обиколихме дома за публични визити на Екатерина надлъж и простор.
След като се насладихме на историята на безконечни художници като Ван Гог, Матис, Рубенс, внезапно ускорихме крачка, с цел да забележим най-красивия експонат. Да, по-красив от всички тези шедьоври -часовника Паун. Златен паун, затворен в своята златна клетка, грациозно отмерва всеки час на своята “каторга” с гладко разперване на механичната си опашка. Създаден още през 17-и век, паунът към момента провокира удивление и е знак на великолепие.
Може би е малко “носталгично-соц”, само че взех решение, че това е моментът да изпратя и картичка на родителите ми. Е, пощите донесоха вестта за моето удивление, откакто към този момент се бях върнала, само че сигурно пътуването си струваше.
Петър Велики взема решение да построи съвършения град и го прави. Той притегля най-хубавите архитекти, актьори, художници, с цел да пресъздадат хубостта на западноевропейската просвета в Русия. Градът на Петър е издигнат върху блата и дребни островчета по брега на река Нева и продължава да пораства.
Всеки ден тъкмо в 12 ч. топовен удар от Петропавловската цитадела известява руснаци и посетители за времето. Друг тон, с който свикнахме, беше
звънът на църковните камбани
приветстващи миряните на литургия. Казански събор, Спас на Крови (храм „ Спасител на кръвта ”) и Исакиевски събор са пазители на вярата и историята в дословен смисъл. Външните стени на Исакиевски събор още имат дупки от шрапнели от времето на Ленинградската блокада (1941 г.) Следите са оставени преднамерено, с цел да припомнят за смелостта и издръжливостта на гордия съветски народ. Катедралите са украсени с внушително количество злато, мрамор, полускъпоценни камъни и фрески. Спас на Крови, да вземем за пример, съчетава в интериора си съвсем всички цветове мрамор, като най-ценният е нежнорозов камък със сиви влакна. Красивите украси на храма се укрепват от цветната атмосфера към него. Сещате ли се за Нотр Дам, пазарчето за сувенири и кафенцата към нея? Е, придвижите тази атмосфера в центъра на Санкт Петербург и прибавете зеленината и птичите песни от Михайловската градина наоколо.
Сградите в Стария град са запазили духа на класическата архитектура от 16-и век, само че отваряйки вратата, попадаш в новия свят. Не имам вяра, че има международна марка, която е пропуснала опцията на открие
собствен магазин на Невски проспект
– централния бул.. Малко цинично и клиширано може би, само че първото нещо, за което си мисля, е “парите не миришат”. Всички знаем за политическо-идеологическото напрежение сред супер силите Съединени американски щати и Русия. Е, това явно не пречи обичаното кафе на руснаците да е StarBucks, американските коли да са симптом на авторитет, Burger King да е по-често срещан от обичайните блинчики (палачинки), а стилът Кардашиян да е цел на съвсем всяко момиче. И въпреки всичко шлагерите на „ Металика ”, изпълнени с съветски акцент от уличните музиканти, са прелестен декор, до момента в който разглеждаш кехлибар. Оказва се, че висулките от обработена смола са освен красиви, само че и носят здраве на притежателя си. Магазините за янтар (кехлибар) наподобяват повече на музеи. Не се заблуждавайте, всичко се продава, само че търсете документа за автентичност.
Въпреки необятните благоприятни условия, които предлага космополитният Питер, както го назовават руснаците, ние взехме решение да вечеряме в “Соц Кафе”. Хапнахме пирожки и грузинско вино или с други думи банички с кайма и меко алено вино. Няма потребност да споделям какъв брой ни се усладиха. Представете си учудването ни, когато след вечеря, когато се опитахме да си купим същото вино от магазина, разбрахме, че
не продават алкохол след 22 ч.
Примирихме се и избрахме мощен чай за вечерта, отдадена на наблюдаване на корабите по Нева. Всяка нощ в 1 часа мостовете над реката се подвигат, с цел да пропуснат колоната от комерсиалните кораби, търсещи кей на най- огромния съветски порт на Балтийско море. Вдигането на мостовете в действителност може да се съпостави със светлинно шоу-парад на дребни и огромни, търговски и риболовен кораби и яхти.
Толкова доста думи и толкоз доста извървени километри, а даже не съм стигнала до Ермитажа. Най-големият музей в света беше задачата на моето посещаване. Купихме билетите онлайн, с цел да избегнем опашката. Веднага ми стана ясно, че няма да успеем да посетим всичките седем здания. Спряхме се на главната, която в миналото е била обичано място за срещи и забави на Екатерина Велика.
Както към този момент загатнах, в случай че искаш да обиколиш единствено дребния замък на Ермитажа и да отделиш на всяка картина най-малко по 30 секунди, с цел да й се насладиш,
ще ти трябват 30 години
Ние нямахме толкоз време, пък и потокът от азиатски туристи по този начин мощно ни повлече, че незабелязано се озовахме в залата с картини на Рембранд. След като отделихме по 30 секунди единствено на шедьоври като “Завръщането на блудния син” и “Жертвоприношението на Исаак”, взехме решение да потърсим прословутата зала на френските импресионисти. Не я намерихме, защото се оказа, че цялата експозиция е преместена в прилежаща постройка, само че пък обиколихме дома за публични визити на Екатерина надлъж и простор.
След като се насладихме на историята на безконечни художници като Ван Гог, Матис, Рубенс, внезапно ускорихме крачка, с цел да забележим най-красивия експонат. Да, по-красив от всички тези шедьоври -часовника Паун. Златен паун, затворен в своята златна клетка, грациозно отмерва всеки час на своята “каторга” с гладко разперване на механичната си опашка. Създаден още през 17-и век, паунът към момента провокира удивление и е знак на великолепие.
Може би е малко “носталгично-соц”, само че взех решение, че това е моментът да изпратя и картичка на родителите ми. Е, пощите донесоха вестта за моето удивление, откакто към този момент се бях върнала, само че сигурно пътуването си струваше.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ