Едуард Сноудън – Сам на света
Русия не е моят дом. В Русия извозвам изгнанието си. (…) Що се отнася до бъдещето на Русия и какво ще се случи тук, не считам че съм в сигурност. (…) Но в последна сметка не направих тези разкрития, с цел да съм в сигурност. Ако желаех да съм в сигурност, щях сега да си седнал съм в Хавай и да върша доста пари, шпионирайки всички останали. (…) Вероятно е да остана в заточение до края на живота си.
Тези метафизичен наблюдения върху света и себе си направи предходната седмица някогашният чиновник на американската Агенция за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън по време на видеоконферентен диалог от Москва със студенти и преподаватели от частен университет в австрийския град Инсбрук. Подобно на другия прочут “дигитален рицар ” и интернационален заточеник, Джулиан Асандж, чиито проблеми с персоналната хигиена го върнаха още веднъж за малко в светлината на прожекторите преди дни, би трябвало да признаем, че и за Едуард Сноудън бяхме позабравили в последно време. И то без да би трябвало управляващите в Русия “да му стопират интернет-а ”. Хем разкритията на Сноудън през 2013 година за другите стратегии за всеобщото следене на връзките на стотици милиони жители на планетата, осъществявано от АНС и нейни западни сътрудници имаше световно доста по-разтърсващ резултат от изнесените година по-рано от “Уикилийкс ” американски дипломатически имейли.
Секретната информация, осветена от Сноудън, умишлено и риск за живота му, пък било то и диктувано от наивни идеали, беше повратен стадий в разбирането на човечеството за модерните опасности за свободите в цифровото общество на световния свят. Само разкритията за подслушваните мобилни телефони на десетки международни водачи като някогашния министър председател на Израел Ехуд Олмерт и канцлера на Германия Ангела Меркел, която съпостави дейностите на американската работа с тези на злокобната източногерманска “Щази ”, подкопаха с години напред доверието сред отколешни съдружници. А за това на жителите на западните страни в свободите, обезпечени им от личните им управляващи и служби, какво да приказваме.
И в случай че оттатък лозунгите и съмнителните контакти, гореспоменатият Джулиан Асандж не е нищо повече от компютърен хакер, намесил се в световната политика повече от опортюнизъм, в сравнение с от нещо друго, Едуард Сноудън е един на практика драматичен воин на интернационалната сцена и безспорно ще остане подобен и в историята. Най-малкото поради положителните му планове. Които, както споделят хората, застилат пътя към пъкъла.
Та да разкажем малко повече и за Сноудън – а в случай че още не сте гледали едноименния филм, който посвети на него видният американски режисьор Оливър Стоун преди две години, също предлагаме.
Едуард Джоузеф Сноудън е роден на 21 юни 1983 година в Елизабет Сити, щата Северна Каролина. Семейството му се реалокира в град Арнолд, Мериленд, където сред 1999 и 2001 година стартира да учи компютри и програмиране в локалния държавен университет. През 2004 година, подбуден от патриотични усеща, Едуард Сноудън се записва доброволец към специфичните елементи на американската войска, с цел да взе участие във войната в Ирак, само че след 4 месеца е освободен от работа по здравословни аргументи. Завръща се за малко да продължи образованието си в университета в Арнолд, преди през 2006 година да бъде нает от Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати, като специалист по световни връзки. Следващите няколко години Едуард Сноудън прекарва под дипломатическо прикритие в Женева, Швейцария, където се грижи за поддръжката на компютърните мрежи на резидентурата.
През 2009 година към този момент като одобрен “експерт по кибер-контраразузнаване ”, той е нает от американската компания “Dell ”, която обслужва огромна част от системите на администрацията на Съединени американски щати, в това число и на някои от специфичните служби. Сноудън е основан в американската военновъздушна база Йокота, край Токио, където 4 години инструктира висши офицери и чиновници по какъв начин да бранят мрежите си от китайски хакери. Именно от “Dell ” го изпращат през март 2012 година в Хавай, където стартира работа като систематичен админ и анализатор към Региналния действен център на АНС. В идващите 15 месеца Едуард Сноудън ще стартира деликатно да преточва данни от интервенциите на шпионската работа. Успявайки да откри засекретен контакт с журналиста от английския вестник “Гардиън ” Глен Грийнуалд, на който в началото алармира за информацията, с която разполага, на 20 май 2013 година Сноудън идва в Хонконг под претекст на влошено здраве. Първите разкрития, за световната мрежа на АНС за следенe на връзки PRISM, бяха оповестени на 5 юни и приключването на скандални обстоятелства продължи още месеци по-късно. След укриване и несполучлив опит да се добере до Еквадор, през юни 2013 година Едуард Сноудън се оказа в пренос на летище Шереметиево в Москва, с анулиран американски паспорт. След отвод на молбата на Съединени американски щати за изгонване, месец по-късно съветските управляващи му издадоха документ за краткотрайно престояване, който понастоящем е годен до 2020 година
Неизчерпаемата кутия на Пандора
Заради метода му да ги разпраща на разнообразни специалисти за създаване, общият размер на документите, които е съумял да копира Сноудън, е към момента неразбираем. На базата на изнесената до момента информация се допуска, че службите на Австралия са “загубили ” към 15 000 публични документа, а английските – към 58 000. Първоначалната оценка на АНС на Съединени американски щати бе за сред 50 000 и 200 000, преди да доближи до 1,7 млн. документа. Вестник “Вашингтон Пост ” разкри, че единствено техният пакет с информация, предоставена от Снодуън, е съдържал преблизително 160 000 прехванати имейли, текстови известия и диалози, някои от тях дълги стотици страници.
За него
Кибер Пърл Харбър
Преживяхме един кибер Пърл Харбър. Името му беше Едуард Сноудън. Американските служби за сигурност се провалиха извънредно зрелищно в тази ситуация със Сноудън. И тази дървена глава е имал достъп до разрушителна мощ, доста по-силна от всичко, което е разрешено да се сложи в ръцете на един-единствен субект.
Аштън Картър, някогашен министър на защитата на Съединени американски щати
Изпълни дълг
С постъпката си Едуард Сноудън несъмнено наруши закона и не можеш да кажеш, че всичко е наред. Не е. Но това което разкри, до момента в който потъпкваше значими закони, бяха нарушавания на американската конституция, които бяха доста по-сериозни от осъществените от него закононарушения. В процеса на нарушение на значим закон, той също по този начин извърши значим дълг. Защото всички имахме потребност да знаем какъв брой надалеч се простира всичко това.
Ал Гор, някогашен вицепрезидент на Съединени американски щати
За екзекуция!
Едуард Сноудън е разузнавач, който нанесе големи щати на Съединените щати. Едно време, когато страната ни беше уважавана и мощна, подобен разузнавач щеше да е към този момент екзекутиран.
Доналд Тръмп, президент на Съединени американски щати, в “Туитър ” през 2014 година
Герой е!
За мен Едуард Сноудън е воин, тъй като разкри секрети, които всички трябваше да знаем. Че Съединени американски щати редовно нарушават Четвъртата корекция в конституцията си. Сноудън би трябвало да бъде посрещнат с отворени прегръдки и да му бъде предоставено леговище, където изиска. Но няма къде да избяга, тъй като всеки се опасява от Съединени американски щати.
Оливър Стоун, американски кинорежисьор
Тези метафизичен наблюдения върху света и себе си направи предходната седмица някогашният чиновник на американската Агенция за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън по време на видеоконферентен диалог от Москва със студенти и преподаватели от частен университет в австрийския град Инсбрук. Подобно на другия прочут “дигитален рицар ” и интернационален заточеник, Джулиан Асандж, чиито проблеми с персоналната хигиена го върнаха още веднъж за малко в светлината на прожекторите преди дни, би трябвало да признаем, че и за Едуард Сноудън бяхме позабравили в последно време. И то без да би трябвало управляващите в Русия “да му стопират интернет-а ”. Хем разкритията на Сноудън през 2013 година за другите стратегии за всеобщото следене на връзките на стотици милиони жители на планетата, осъществявано от АНС и нейни западни сътрудници имаше световно доста по-разтърсващ резултат от изнесените година по-рано от “Уикилийкс ” американски дипломатически имейли.
Секретната информация, осветена от Сноудън, умишлено и риск за живота му, пък било то и диктувано от наивни идеали, беше повратен стадий в разбирането на човечеството за модерните опасности за свободите в цифровото общество на световния свят. Само разкритията за подслушваните мобилни телефони на десетки международни водачи като някогашния министър председател на Израел Ехуд Олмерт и канцлера на Германия Ангела Меркел, която съпостави дейностите на американската работа с тези на злокобната източногерманска “Щази ”, подкопаха с години напред доверието сред отколешни съдружници. А за това на жителите на западните страни в свободите, обезпечени им от личните им управляващи и служби, какво да приказваме.
И в случай че оттатък лозунгите и съмнителните контакти, гореспоменатият Джулиан Асандж не е нищо повече от компютърен хакер, намесил се в световната политика повече от опортюнизъм, в сравнение с от нещо друго, Едуард Сноудън е един на практика драматичен воин на интернационалната сцена и безспорно ще остане подобен и в историята. Най-малкото поради положителните му планове. Които, както споделят хората, застилат пътя към пъкъла.
Та да разкажем малко повече и за Сноудън – а в случай че още не сте гледали едноименния филм, който посвети на него видният американски режисьор Оливър Стоун преди две години, също предлагаме.
Едуард Джоузеф Сноудън е роден на 21 юни 1983 година в Елизабет Сити, щата Северна Каролина. Семейството му се реалокира в град Арнолд, Мериленд, където сред 1999 и 2001 година стартира да учи компютри и програмиране в локалния държавен университет. През 2004 година, подбуден от патриотични усеща, Едуард Сноудън се записва доброволец към специфичните елементи на американската войска, с цел да взе участие във войната в Ирак, само че след 4 месеца е освободен от работа по здравословни аргументи. Завръща се за малко да продължи образованието си в университета в Арнолд, преди през 2006 година да бъде нает от Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати, като специалист по световни връзки. Следващите няколко години Едуард Сноудън прекарва под дипломатическо прикритие в Женева, Швейцария, където се грижи за поддръжката на компютърните мрежи на резидентурата.
През 2009 година към този момент като одобрен “експерт по кибер-контраразузнаване ”, той е нает от американската компания “Dell ”, която обслужва огромна част от системите на администрацията на Съединени американски щати, в това число и на някои от специфичните служби. Сноудън е основан в американската военновъздушна база Йокота, край Токио, където 4 години инструктира висши офицери и чиновници по какъв начин да бранят мрежите си от китайски хакери. Именно от “Dell ” го изпращат през март 2012 година в Хавай, където стартира работа като систематичен админ и анализатор към Региналния действен център на АНС. В идващите 15 месеца Едуард Сноудън ще стартира деликатно да преточва данни от интервенциите на шпионската работа. Успявайки да откри засекретен контакт с журналиста от английския вестник “Гардиън ” Глен Грийнуалд, на който в началото алармира за информацията, с която разполага, на 20 май 2013 година Сноудън идва в Хонконг под претекст на влошено здраве. Първите разкрития, за световната мрежа на АНС за следенe на връзки PRISM, бяха оповестени на 5 юни и приключването на скандални обстоятелства продължи още месеци по-късно. След укриване и несполучлив опит да се добере до Еквадор, през юни 2013 година Едуард Сноудън се оказа в пренос на летище Шереметиево в Москва, с анулиран американски паспорт. След отвод на молбата на Съединени американски щати за изгонване, месец по-късно съветските управляващи му издадоха документ за краткотрайно престояване, който понастоящем е годен до 2020 година
Неизчерпаемата кутия на Пандора
Заради метода му да ги разпраща на разнообразни специалисти за създаване, общият размер на документите, които е съумял да копира Сноудън, е към момента неразбираем. На базата на изнесената до момента информация се допуска, че службите на Австралия са “загубили ” към 15 000 публични документа, а английските – към 58 000. Първоначалната оценка на АНС на Съединени американски щати бе за сред 50 000 и 200 000, преди да доближи до 1,7 млн. документа. Вестник “Вашингтон Пост ” разкри, че единствено техният пакет с информация, предоставена от Снодуън, е съдържал преблизително 160 000 прехванати имейли, текстови известия и диалози, някои от тях дълги стотици страници.
За него
Кибер Пърл Харбър
Преживяхме един кибер Пърл Харбър. Името му беше Едуард Сноудън. Американските служби за сигурност се провалиха извънредно зрелищно в тази ситуация със Сноудън. И тази дървена глава е имал достъп до разрушителна мощ, доста по-силна от всичко, което е разрешено да се сложи в ръцете на един-единствен субект.
Аштън Картър, някогашен министър на защитата на Съединени американски щати
Изпълни дълг
С постъпката си Едуард Сноудън несъмнено наруши закона и не можеш да кажеш, че всичко е наред. Не е. Но това което разкри, до момента в който потъпкваше значими закони, бяха нарушавания на американската конституция, които бяха доста по-сериозни от осъществените от него закононарушения. В процеса на нарушение на значим закон, той също по този начин извърши значим дълг. Защото всички имахме потребност да знаем какъв брой надалеч се простира всичко това.
Ал Гор, някогашен вицепрезидент на Съединени американски щати
За екзекуция!
Едуард Сноудън е разузнавач, който нанесе големи щати на Съединените щати. Едно време, когато страната ни беше уважавана и мощна, подобен разузнавач щеше да е към този момент екзекутиран.
Доналд Тръмп, президент на Съединени американски щати, в “Туитър ” през 2014 година
Герой е!
За мен Едуард Сноудън е воин, тъй като разкри секрети, които всички трябваше да знаем. Че Съединени американски щати редовно нарушават Четвъртата корекция в конституцията си. Сноудън би трябвало да бъде посрещнат с отворени прегръдки и да му бъде предоставено леговище, където изиска. Но няма къде да избяга, тъй като всеки се опасява от Съединени американски щати.
Оливър Стоун, американски кинорежисьор
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ