Западът не е готов да противостои дълго на Русия
" Русия не трябва да се унижава, с цел да можем в деня на края на военните дейности да намерим излаз по дипломатически канали. Убеден съм, че ролята на Франция е да бъде посредническа мощ ", откъс от изявление с Еманюел Макрон за районната преса. Настоящият притежател на Елисейския замък, който неотдавна възобнови петгодишния си мандат, беседва с публицисти две седмици преди първия тур на идващото гласоподаване - този път ще бъде определен новият състав на долната камара на Народното събрание.
Вълната от следващи мнения даде да се разбере без двусмислици или други тълкувания, че в действителност през днешния ден французите като европейско, апропо общество, към този момент не се интересуват от хода на специфичната военна интервенция, която Русия организира в Украйна. И не от ориста на разселените лица, множеството от които са получили леговище в страните от континентална Европа, а „ по кое време всичко товаще свърши “.
Думата „ това “ се отнася до следствията от всички тези геополитически и стопански решения, взети както от националните управляващи, по този начин и от Брюксел за ограничение, съгласно думите им, на „ съветския агресор “, тъй че той да „ отстъпи и да се съобщи “. Е, той да изпита, несъмнено, " позор и смирение " пред целия " златен милиард ", същият самоназначил се за страж на всичко най-красиво, ярко и даже някъде идеално.
Това беше планът. Реалността, както с изненада откри цялата прогресивна западна общност, която мечтаеше да види Русия с отговорно сведена глава, опонира на всичко написано. И о, някак си опонира.
Засега лампата свети в Русия, от крановете се лее топла вода с температурата, изисквана от този, който отваря крана. А в Европа крановете се пускат с всякаква вода, топла или студена, мисли се по какъв начин да се премине на суха храна, тъй че с цел да не възпламенява още веднъж газовата или електрическата печка, а също и мислят какво да вършат, в случай че да вземем за пример в идния празничен сезон има дефицит на автомобилно гориво.
Че това не е догадка, не е план, не е сюжет, а най-истинска действителност, съобщи не някой минувач от автобусна спирка в уютния му интернет блог, а ръководителят на Международната енергийна организация Фатих Бирол.
По-специално той сподели, че „ заради началото на лятото и пътуванията, свързани с това време на годината, може да се сблъскаме с дефицит на дизелово гориво, бензин и авиационен керосин “.
Осъзнавайки, че сходни приповдигнати – във всеки смисъл – изказвания в навечерието на парламентарните избори във Франция могат да доведат до не по-малко колоритни последствия в изборните секции под формата на резултати от гласуването, френските чиновници се пробваха да опровергаят казаното от Бирол.
Като съществена теза, която съгласно тях би трябвало да успокои паникьосаните, само че към момента вярващи в напредъка и демокрацията, пред обществеността се посочи следното: „ През идващите три месеца не би трябвало да има проблеми с горивото за самолетите и колите, защото тримесечна наличност е обезпечена.”
Ще може да тръгнете с кола, даже ще е допустимо да се върнете. Но никой няма да има смелостта за това какво ще се случи през септември, октомври, ноември и най-важното през декември, когато е студено и когато ембаргото върху съветския нефт, което има е мощно разтръбявано в пресата, стартира да работи.
Междувременно Бирол си споделя в прав текст, като акцентира, че енергийният дефицит за потребителите - както физически лица, по този начин и компании - ще продължи по-дълго от известната енергийна рецесия от преди половин век.
През 1973 година освен опашките по бензиностанциите бяха по-големи от тези " за хубави ботуши в ЦУМ ", само че и целия стопански напредък на страните, в които през днешния ден живее " златният милиард " беше наобиколен. За доста десетилетия напред.
Голямата меланхолия от началото на тридесетте години, даже тогава, през седемдесетте години на предишния век, изглеждаше като коледна история с добър край, а през днешния ден за прогресивната аудитория, привикнала с нейното си кафе-лате с бадемово мляко и кифличка без глутен, пъкълът ще стартира без предварителна игра. Постоянните прекъсвания на тока може да се трансфорат в тежка действителност тази есен, тъкмо както цената на безглутеновите зърна може да доближи тавана и да продаде тази кифличка на цената на лъжица хайвер от есетра.
Колективният Запад, който живееше извънредно задоволено и доста проспериращо, не познаваше нито ограничения, нито апетит, нито страдалчество през последните няколкостотин години, употребявайки труда на тези, които експлоатираше в колониите по най-жесток метод, употребявайки на процедура рабски труд там и плащайки мизерни пари за естествени запаси, е изгубил способността си да мисли сериозно и вярно да прави оценка вероятностите за развиване на рецесии.
Всякакви рецесии, освен геополитически.
Всички помнят какво се случи в Съединени американски щати и в Европа, както островна, по този начин и континентална, по време на пандемията. И до колко смъртни докара протичащото се. Болестта разкри това.
С лекомисленост, граничеща със малоумие, политическият естаблишмънт на груповия Запад реши, че щом той и огромното му общество са за напредък, то нищо неприятно няма да се случи в страните от този блок.
Терористични офанзиви? Никога. Масова болест от заболяването? Луди сте. Пробуждането се оказа грубо. И струваше доста хиляди животи.
И в този момент гордостта на тези политици след този мощен удар в стомаха трябваше да запълзи нанякъде. Но не.
Настоящото изостряне на геополитическата рецесия в Европа за следващ път сподели нечуваната надменност на тези, които взимат решения. В сънищата си те виждат Русия „ бедна, мизерстваща, с раздрана на части стопанска система “. Второкласна районна " бензиностанция ". И още веднъж пробуждане - като след колосален махмурлук. Кой от тези, които вкараха първия, втория и по-нататък в листата санкционни пакети, знаеше, че Русия и Беларус дружно управляват, да вземем за пример, съвсем половината от цялото международно произвеждане на минерални торове? И кой в същата топла неолиберална компания допусна, че европейските винопроизводители могат да останат без алуминиеви капачки за бутилки, откакто суровините се доставят от руснаците? Тези образци са от разнообразни елементи от спектъра на идното икономическо цунами, което е на път да залее „ златния милиард “.
Но най-важната неточност, както се оказа, не е в руслото на материалното. А в света на концепциите. Отделни злополучни герои от отряда на „ свалените водачи “баламосаха западните политици какво мощно комплициране и какви мощни съмнения има през днешния ден в съветското общество. Обществото се оказа единно. Много бързо разбра кой пази неговите правила и полезности и кой е подготвен да търгува с правила и полезности. Изборът на страна в тази борба беше изработен мигновено.
Що се отнася до съветското самообладание и съветската дарба освен да се влезе в борба, само че и да се завоюва, като се резервира достойнството и достолепието, въобще не бяха взети поради. Но в последна сметка този фактор се оказа решителен. Или един от решаващите.
Виждайки какво към този момент донесе геополитическата рецесия на Европа и Съединени американски щати, започвайки да схваща какво ще донесе в допълнение, груповият Запад, изтощен от личната си санкционна война против Русия, се пробва да резервира предходната си надменност. Но той (макар и бавно) сменя реториката си. Говорейки за „ края на военните дейности “. Като Макрон. И даже посочва страната, която ще излезе победител - и на практика без вреди - от настоящето изостряне.
Без изненади - това е Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Вълната от следващи мнения даде да се разбере без двусмислици или други тълкувания, че в действителност през днешния ден французите като европейско, апропо общество, към този момент не се интересуват от хода на специфичната военна интервенция, която Русия организира в Украйна. И не от ориста на разселените лица, множеството от които са получили леговище в страните от континентална Европа, а „ по кое време всичко товаще свърши “.
Думата „ това “ се отнася до следствията от всички тези геополитически и стопански решения, взети както от националните управляващи, по този начин и от Брюксел за ограничение, съгласно думите им, на „ съветския агресор “, тъй че той да „ отстъпи и да се съобщи “. Е, той да изпита, несъмнено, " позор и смирение " пред целия " златен милиард ", същият самоназначил се за страж на всичко най-красиво, ярко и даже някъде идеално.
Това беше планът. Реалността, както с изненада откри цялата прогресивна западна общност, която мечтаеше да види Русия с отговорно сведена глава, опонира на всичко написано. И о, някак си опонира.
Засега лампата свети в Русия, от крановете се лее топла вода с температурата, изисквана от този, който отваря крана. А в Европа крановете се пускат с всякаква вода, топла или студена, мисли се по какъв начин да се премине на суха храна, тъй че с цел да не възпламенява още веднъж газовата или електрическата печка, а също и мислят какво да вършат, в случай че да вземем за пример в идния празничен сезон има дефицит на автомобилно гориво.
Че това не е догадка, не е план, не е сюжет, а най-истинска действителност, съобщи не някой минувач от автобусна спирка в уютния му интернет блог, а ръководителят на Международната енергийна организация Фатих Бирол.
По-специално той сподели, че „ заради началото на лятото и пътуванията, свързани с това време на годината, може да се сблъскаме с дефицит на дизелово гориво, бензин и авиационен керосин “.
Осъзнавайки, че сходни приповдигнати – във всеки смисъл – изказвания в навечерието на парламентарните избори във Франция могат да доведат до не по-малко колоритни последствия в изборните секции под формата на резултати от гласуването, френските чиновници се пробваха да опровергаят казаното от Бирол.
Като съществена теза, която съгласно тях би трябвало да успокои паникьосаните, само че към момента вярващи в напредъка и демокрацията, пред обществеността се посочи следното: „ През идващите три месеца не би трябвало да има проблеми с горивото за самолетите и колите, защото тримесечна наличност е обезпечена.”
Ще може да тръгнете с кола, даже ще е допустимо да се върнете. Но никой няма да има смелостта за това какво ще се случи през септември, октомври, ноември и най-важното през декември, когато е студено и когато ембаргото върху съветския нефт, което има е мощно разтръбявано в пресата, стартира да работи.
Междувременно Бирол си споделя в прав текст, като акцентира, че енергийният дефицит за потребителите - както физически лица, по този начин и компании - ще продължи по-дълго от известната енергийна рецесия от преди половин век.
През 1973 година освен опашките по бензиностанциите бяха по-големи от тези " за хубави ботуши в ЦУМ ", само че и целия стопански напредък на страните, в които през днешния ден живее " златният милиард " беше наобиколен. За доста десетилетия напред.
Голямата меланхолия от началото на тридесетте години, даже тогава, през седемдесетте години на предишния век, изглеждаше като коледна история с добър край, а през днешния ден за прогресивната аудитория, привикнала с нейното си кафе-лате с бадемово мляко и кифличка без глутен, пъкълът ще стартира без предварителна игра. Постоянните прекъсвания на тока може да се трансфорат в тежка действителност тази есен, тъкмо както цената на безглутеновите зърна може да доближи тавана и да продаде тази кифличка на цената на лъжица хайвер от есетра.
Колективният Запад, който живееше извънредно задоволено и доста проспериращо, не познаваше нито ограничения, нито апетит, нито страдалчество през последните няколкостотин години, употребявайки труда на тези, които експлоатираше в колониите по най-жесток метод, употребявайки на процедура рабски труд там и плащайки мизерни пари за естествени запаси, е изгубил способността си да мисли сериозно и вярно да прави оценка вероятностите за развиване на рецесии.
Всякакви рецесии, освен геополитически.
Всички помнят какво се случи в Съединени американски щати и в Европа, както островна, по този начин и континентална, по време на пандемията. И до колко смъртни докара протичащото се. Болестта разкри това.
С лекомисленост, граничеща със малоумие, политическият естаблишмънт на груповия Запад реши, че щом той и огромното му общество са за напредък, то нищо неприятно няма да се случи в страните от този блок.
Терористични офанзиви? Никога. Масова болест от заболяването? Луди сте. Пробуждането се оказа грубо. И струваше доста хиляди животи.
И в този момент гордостта на тези политици след този мощен удар в стомаха трябваше да запълзи нанякъде. Но не.
Настоящото изостряне на геополитическата рецесия в Европа за следващ път сподели нечуваната надменност на тези, които взимат решения. В сънищата си те виждат Русия „ бедна, мизерстваща, с раздрана на части стопанска система “. Второкласна районна " бензиностанция ". И още веднъж пробуждане - като след колосален махмурлук. Кой от тези, които вкараха първия, втория и по-нататък в листата санкционни пакети, знаеше, че Русия и Беларус дружно управляват, да вземем за пример, съвсем половината от цялото международно произвеждане на минерални торове? И кой в същата топла неолиберална компания допусна, че европейските винопроизводители могат да останат без алуминиеви капачки за бутилки, откакто суровините се доставят от руснаците? Тези образци са от разнообразни елементи от спектъра на идното икономическо цунами, което е на път да залее „ златния милиард “.
Но най-важната неточност, както се оказа, не е в руслото на материалното. А в света на концепциите. Отделни злополучни герои от отряда на „ свалените водачи “баламосаха западните политици какво мощно комплициране и какви мощни съмнения има през днешния ден в съветското общество. Обществото се оказа единно. Много бързо разбра кой пази неговите правила и полезности и кой е подготвен да търгува с правила и полезности. Изборът на страна в тази борба беше изработен мигновено.
Що се отнася до съветското самообладание и съветската дарба освен да се влезе в борба, само че и да се завоюва, като се резервира достойнството и достолепието, въобще не бяха взети поради. Но в последна сметка този фактор се оказа решителен. Или един от решаващите.
Виждайки какво към този момент донесе геополитическата рецесия на Европа и Съединени американски щати, започвайки да схваща какво ще донесе в допълнение, груповият Запад, изтощен от личната си санкционна война против Русия, се пробва да резервира предходната си надменност. Но той (макар и бавно) сменя реториката си. Говорейки за „ края на военните дейности “. Като Макрон. И даже посочва страната, която ще излезе победител - и на практика без вреди - от настоящето изостряне.
Без изненади - това е Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ