Русия напредва в Близкия Изток, Западът – на Балканите Водещата

Русия напредва в Близкия Изток, Западът – на Балканите Водещата мощ в света, Съединени американски щати е „ на две скорости “. Вътрешното състояние на американския президент към този момент е задоволително нормализирано. Но Съединени американски щати още не излъчва ясни послания за своите лични цели и ползи. Това е извод от постоянния разбор на института „ Иван Хаджийски “. От една страна, признанието на Централно разузнавателно управление на САЩ за съветска интервенция в изборите подкопава позициите на Тръмп. От друга, Камарата на представителите утвърди данъчната промяна на президента и акциите на новия екип в Белия дом са нараснали. Засега Тръмп се стреми да балансира посредством странната формула " имам вяра и на Централно разузнавателно управление на САЩ, и на Путин ". Обтягането на връзките сред Запада (НАТО, Съединени американски щати, ЕС) и Турция доближава до сериозна точка. По-вероятно е да се направи крачка към нормализация, тъй като по-нататъшно изостряне ще навреди и на двете страни. В този подтекст се вписва удобно и гъвкавата позиция на българския министър председател. Несъмнено е, че в подтекста на опълчването сред Съединени американски щати и КНДР ролята на Китай като районен фактор сензитивно нараства. За разлика от пролетта, когато внезапно изразеният американски напън против Пхенян накара Пекин да отстъпи и да втвърди сензитивно тона към своя рисков комшия, в този момент американците се стремят да намерят единодушие и да убедят китайците в своите дейности. За Съединени американски щати надали има нещо по-изгодно от това да извадят корейските кестени от огъня – с китайски ръце. И изрично няма нищо по-рисково от това да се подхващат фрапантни дейности против КНДР без единодушие на Китай. Близкият Изток пред нова вероятност? В Близкия изток, с контури, въпреки и недовършен погром на Ислямска страна, събитията минават в нова фаза. Поствоенна.  Очертават се два центъра за въздействие и решения: Астана/Сочи(разбирателството сред Русия, Турция и Иран, без присъединяване на САЩ) и Женева(без присъединяване на Иран и Турция). Предстои да се види доколко двата центъра ще бъдат конкурентни и до каква – взаимодействащи. Към днешна дата наподобява, че координираното взаимоотношение Русия-Иран-Турция ще има избрана резистентност във времето. Турция и Иран са районни съперници, воювали са още по времето на Сюлейман Великолепни. Разделени са от обичайна сунитско/шиитска вадичка. Сега обаче ги сближават немаловажни фактори. Преди всичко надигащият се Кюрдистан.Обща е и поддръжката за Катар, която показва и отношение към третия претендент за районен водач – Саудитска Арабия. Иран е в дълготраен спор с Израел и Съединени американски щати. Отношенията на Турция със Запада са изостриха по едно и също време по няколко линии: Турция-Германия, Турция-САЩ и Турция-НАТО (след случката в Норвегия). Призивът на консултант на Ердоган – Турция да напусне НАТО – добави фрапиращ щрих към настъпващото изстудяване. С други думи, обрисува се вид, при който може да се редуцира присъединяване на Съединени американски щати в Близкия Изток. Макар да не е реалистично догатката, че международният водач може да бъде напълно изключен. Става очевидно, че страните в Близкия Изток гледат от ден на ден и към Москва. Кризата в Ливан, почнала в следствие от оставката на Харири като министър председател, докара до посещаване на външния министър на Ливан в Москва. Събитията в Ливан излагат на показ и рестриктивните мерки пред съветската политика. Налице е тежък спор сред Саудитска Арабия и Израел, от една страна, и Иран, от друга. Избухването на война сред тях има капацитета да сложи на тестване цялата деликатно градена съветска близкоизточна настройка. Ставащото в Ливан сочи, че бъдещото районно напрежение може да се генерира не толкоз от новата съветска роля, колкото от засилващото се иранско въздействие. В Саудитска Арабия династичен прелом наподобява бележи началото на преход от ретроградна монархия към образован максимализъм. Разместването на пластовете във властови проект е надълбоко. Принцът разполага и със лична стратегия за ръководство: нормализация на исляма, рационализация на бита, приватизация, понижаване на зависимостта от петрола. Европа на изчакване Процесите на смяна в Европейски Съюз са краткотрайно „ блокирани “ от липса на изясненост в политическата рецесия в Германия. Единствено във връзка с Брекзит може да се чака значително развиване преди края на годината. Всички съществени играчи резервират силите и предложенията си за интервала след развързване на немския възел. Две показателни събития се случиха в европейската „ безтегловност “, провокирана от политическата рецесия в Германия: 23 държави-членки на Европейски Съюз подписаха в Брюксел документ за иницииране на Обща европейска защита (който следва да бъде прегледан от Европейския съвет); на среща в Гьотеборг бе разгласен Европейски дирек на обществените права. Всичко това може да се разчита като знак, че Европейски Съюз приема Брекзит и Тръмп за действителност и последователно се ориентира към една пост-американска епоха в сигурността, а дружно с това си дава сметка, че европейските рецесии и възходът на популизма се дължат на цялостното пренебрегване на общественото измерение на Съюза. Балканската игра - промяна на вектора На Балканите има нова обстановка, която е резултат на приемането на Черна гора в НАТО и укрепването на Заев в Македония след спечелването на локалните избори. И двата фактора са неоспорим триумф за балканската политика на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Пред нас към този момент се е обрисувала една нова Македония, лишена от основните параметри на самостоятелното си четвъртвековно развиване – преданост към Сърбия, неприязън към България, взор, ориентиран обратно в историята, силов метод във вътрешната политика, олигархична задкулисност. Повратът в връзките на България и Македония придобива осезаеми вероятности. Нова е и политиката на Запада към Сърбия . От нея публично към този момент се желае да се самоопредели – с Русия ли е, или със Запада. Основен източник на напрежение в района ще е точно изборът, пред който е сложена Сърбия. Като част от „ сръбския въпрос “ може да се включи и протичащото се в Босна и Херцеговина , чиято съставка Република Сръбска се изявява като максимален съперник на западните цели в района. Може да се каже, че балканската политическа география претърпява промени. Векторът на политическа разпоредителност се измества от нормалните си координати Белград-Скопие-Атина (север-юг) към София-Скопие-Тирана (запад-изток). Движение за права и свободи – печелившо и с ГЕРБ, и с Българска социалистическа партия Поведението на Движение за права и свободи наподобява спорно. От една страна, управлението отпред с Мустафа Карадайъ ускорява огъня против държавното управление. От друга, по необятен набор от стопански тематики, в това число въпроса с КТБ, се основава усещането, че Движение за права и свободи желае да реализира резултати точно освен това държавно управление и това болшинство. Доган подхваща по-решително опозиционно държание, с цел да резервира Движение за права и свободи като партия, а не просто като „ обръч от компании “. И дружно с това Доган като че ли не може да отиде „ до дъно “ против Борисов – поради ролята на Борисов в последователното премахване на Местан от дейната политика. Ето за какво, „ раздвоеното “ държание на Движение за права и свободи има късмет да продължи, без безусловно да е знак за разгарящ се вътрешен спор в средите на Движение за права и свободи. Като че ли се удостоверява хипотезата, че ГЕРБ толкоз нападателно приказва и атакува Българска социалистическа партия не с цел да смаже левицата, а с цел да обезврежда допустимо възобновление на десницата. Колкото и извънредно да звучи, точно десен съперник „ в тила “ постоянно най-голямата заплаха за мястото и ролята на ГЕРБ в българската политика. „ Старите десни “ през месеца демонстрираха интензивност. Вярно е, че тя не наподобява изключително сериозна. Подценяването обаче е преждевременно. Ако избегнат обичайните си вътрешни дрязги, ДСБ и „ Да, България “ имат задоволително евентуален електорат, с цел да нападат даже и вероятно влизане в Народното събрание. А РОД съставлява прагматична платформа за обединения по места, която черпи от налично съгласие и от съществуването на кметове от остарялата десница, които очевидно не са склонни напълно да преминат в лагера на ГЕРБ. Опитът за придвижване нагоре през локалното самоуправление не е жертван поначало. На партия ГЕРБ ѝ се постанова да се оправя и с фокусираното за пръв път отчетливо неодобрение против столичния кмет Йорданка Фандъкова . Дълги години тя беше „ усмихнатото лице “ на ръководството на ГЕРБ. Многобройните проблеми на столицата обаче все по-често рефлектират в акции, които директно я уличават. Както и преди, вицепремиерът Валери Симеонов остава ахилесовата пета на ръководството. Симеонов продължава да официализира разграничителни линии вътре в кабинета и даже при самите Патриоти. От ГЕРБ безспорно осъзнават правотата в думите на водача на „ Атака “ Волен Сидеров , че сега няма кой да смъкна това държавно управление, в случай че то не се смъкна единствено. Българският политически хайлайф се прости с илюзиите за вътрешно умерено и безветрено европредседателство. Българска социалистическа партия обаче рискува за повторно след предизборната акция да разреши да бъде третирана като „ антиевропейска “ партия. Втората заплаха за партията е да не се разпилее по прекалено много тематики. На този декор обаче партията наподобява много по-консолидирана и мобилизирана - вътрешнопартийната съпротива не е отстранена, нито разубедена във вижданията си, само че явно е осъзнала личната си уязвимост на този стадий и надали могат да се чакат от решителни ходове през идващите месеци.