Руският бюджет за отбрана се е свил с 20% за пръв път откакто Путин е на власт
Русия може да наподобява все по-войнствена, а президентът Владимир Путин да показва в годишното си послание анимации с неповторими за света оръжия, само че действителността е, че през предходната година за пръв път от 20 години бюджетът за защита на страната е бил с 20% по-малък по отношение на 2016г. Това е първото стесняване от 1998г. насам и въпреки военната рационализация да остава приоритет за Кремъл бюджетът за защита е стеснен от икономическите проблеми, които страната изпитва след анексирането на Крим през 2014г., разяснява Симон Веземан от основания в Стокхолм институт SIPRI.
В годишния си отчет за разноските за защита по света, публикуван в сряда, от SIPRI настояват, че през 2017г. - една от изключително дейните за присъединяване в сирийската война - Русия е вложила 66.3 милиарда $. Веземан показва, че проектите на Москва до 2020г. демонстрират, че разноските за защита ще останат на това ниво или даже ще намалеят, в случай че се вземе поради инфлацията. " Съвсем явно е, че това има директно отражение върху поръчките и оперативните благоприятни условия. Това са първите неща, които падат под ножа ", добавя той пред " Ройтерс ".
В същото време взаимните отбранителни бюджети на страните от НАТО през предходната година са достигнали 900 милиарда $ или 52% от всички военни разноски в света. В известна степен чувството за растяща опасност от Русия е повода страните от Централна Европа да вдигнат това перо от бюджетите си с 12%, а тези от Западна Европа - с 1.7%.
Глобалните разноски са се нараснали с 1% до 1.739 трилиона $ и руснаците са слезли на четвърто място, изпреварени от Саудитска Арабия (69.4 милиарда долара). Не единствено на саудитците, само че също по този начин и на Китай и Индия се дължи растящият дял на военните разноски. При явно изместване на фокуса от евроатлантическия регион, през 2017г. те са представлявали 2.2% от Брутният вътрешен продукт на света или по 230 $ на всеки гражданин на планетата.
За Русия от Стокхолмския институт за проучване на интернационалния мир показват още, че упоменатото понижение е и първото при ръководството на Владимир Путин. Преди 20 години страната стигна до прекъсване на заплащанията по задължения поради проваляне в така наречен азиатска рецесия, а година по-късно Путин стана министър председател и в самия завършек на 1999г. бе посочен за изпълняващ длъжността президент на Русия. Няколко месеца по-късно завоюва и изключителните избори.
" Определено Русия усеща, че би трябвало да се демонстрита като огромна мощ и го прави с интервенции като тази в Сирия или излизането на бойния флот в Атлантика. Но съм сигурен, че за всичко това предстоят съществени съкращения ", предвижда Веземан.
" Ройтерс " добавя, че съветските финанси са към момента в несигурно положение след двугодишна криза, провокирана от западните санкци и контрасанкциите на Путин, както и от рухването на международните цели на петрола. Миналата година петролът стартира да нараства и стопанската система се завърна към напредък от 1.5% от Брутният вътрешен продукт, което отново е под държавната цел от 2%. През 2018г. е допустимо да се задържи дребен недостиг или даже да се мине към остатък в бюджета, откакто подвластната от износа стопанска система се приспособява към по-ниски цени на суровините.
През март от Кремъл упорстваха, че ще понижат в идващите 5 години отбранителните разноски до по-малко от 3% от Брутният вътрешен продукт. Путин дава обещание по-високи разноски за опазване на здравето и обучение, само че финансистите не виждат от кое място ще откри пари за тях и даже от държавното управление приканват да се харчи по-малко за военните.
Съединени американски щати, против които Москва пробва да противостои и да получи самопризнание като равна по значение международна мощ, остават с най-големи разноски за защита - 610 милиарда $, непроменени по отношение на 2016г. Това прави 35% от световните разноски и повече от тези на идващите 7 страни взети дружно. За 2018г. се чака Вашингтон внезапно да усили това перо в бюджета. " С наклонността за стесняване на разноските, почнала през 2010г., е завършено. За 2018г. те ще покачат сензитивно за назначение на повече военни и модернизиране на стандартния и нуклеарния боеприпас ", разяснява доктор Аде Фльоран от SIPRI.
Китай е с вторите по огромни разноски - нарастване от 5.6% до 228 милиарда $, или дял от 13% (преди 10 години този дял в света бе 5.8%). Напрежението в връзките на Пекин със страните от региона е водещият мотор на растежа на отбранителните бюджети - с 5.8% (до 63.9 милиарда долара) в Индия и с 5.5% (до 39.2 милиарда долара) в Южна Корея.
Близкият изток обаче си остава регионът с релативно най-голямо военно перо в бюджетите. Въпреки ниските цени на петрола, даващ главните доходи, общото нарастване е с 6.2% и освен саудитците подвигнаха разноските с над 9%, само че също по този начин и Иран (+19%) и Ирак (+20%). За целия регион така наречен военно задължение (разходите за защита като дял от БВП) е било 5.2%. Никъде другаде по света този дял не надвишава 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Седем от водещите 10 страни по дял на военни разноски са от Близкия изток: Оман (12% от БВП), Саудитска Арабия (10%), Кувейт (5.8%), Йордания (4.8%), Израел (4.7%), Ливан (4.5%) и Бахрейн (4.1%).
В годишния си отчет за разноските за защита по света, публикуван в сряда, от SIPRI настояват, че през 2017г. - една от изключително дейните за присъединяване в сирийската война - Русия е вложила 66.3 милиарда $. Веземан показва, че проектите на Москва до 2020г. демонстрират, че разноските за защита ще останат на това ниво или даже ще намалеят, в случай че се вземе поради инфлацията. " Съвсем явно е, че това има директно отражение върху поръчките и оперативните благоприятни условия. Това са първите неща, които падат под ножа ", добавя той пред " Ройтерс ".
В същото време взаимните отбранителни бюджети на страните от НАТО през предходната година са достигнали 900 милиарда $ или 52% от всички военни разноски в света. В известна степен чувството за растяща опасност от Русия е повода страните от Централна Европа да вдигнат това перо от бюджетите си с 12%, а тези от Западна Европа - с 1.7%.
Глобалните разноски са се нараснали с 1% до 1.739 трилиона $ и руснаците са слезли на четвърто място, изпреварени от Саудитска Арабия (69.4 милиарда долара). Не единствено на саудитците, само че също по този начин и на Китай и Индия се дължи растящият дял на военните разноски. При явно изместване на фокуса от евроатлантическия регион, през 2017г. те са представлявали 2.2% от Брутният вътрешен продукт на света или по 230 $ на всеки гражданин на планетата.
За Русия от Стокхолмския институт за проучване на интернационалния мир показват още, че упоменатото понижение е и първото при ръководството на Владимир Путин. Преди 20 години страната стигна до прекъсване на заплащанията по задължения поради проваляне в така наречен азиатска рецесия, а година по-късно Путин стана министър председател и в самия завършек на 1999г. бе посочен за изпълняващ длъжността президент на Русия. Няколко месеца по-късно завоюва и изключителните избори.
" Определено Русия усеща, че би трябвало да се демонстрита като огромна мощ и го прави с интервенции като тази в Сирия или излизането на бойния флот в Атлантика. Но съм сигурен, че за всичко това предстоят съществени съкращения ", предвижда Веземан.
" Ройтерс " добавя, че съветските финанси са към момента в несигурно положение след двугодишна криза, провокирана от западните санкци и контрасанкциите на Путин, както и от рухването на международните цели на петрола. Миналата година петролът стартира да нараства и стопанската система се завърна към напредък от 1.5% от Брутният вътрешен продукт, което отново е под държавната цел от 2%. През 2018г. е допустимо да се задържи дребен недостиг или даже да се мине към остатък в бюджета, откакто подвластната от износа стопанска система се приспособява към по-ниски цени на суровините.
През март от Кремъл упорстваха, че ще понижат в идващите 5 години отбранителните разноски до по-малко от 3% от Брутният вътрешен продукт. Путин дава обещание по-високи разноски за опазване на здравето и обучение, само че финансистите не виждат от кое място ще откри пари за тях и даже от държавното управление приканват да се харчи по-малко за военните.
Съединени американски щати, против които Москва пробва да противостои и да получи самопризнание като равна по значение международна мощ, остават с най-големи разноски за защита - 610 милиарда $, непроменени по отношение на 2016г. Това прави 35% от световните разноски и повече от тези на идващите 7 страни взети дружно. За 2018г. се чака Вашингтон внезапно да усили това перо в бюджета. " С наклонността за стесняване на разноските, почнала през 2010г., е завършено. За 2018г. те ще покачат сензитивно за назначение на повече военни и модернизиране на стандартния и нуклеарния боеприпас ", разяснява доктор Аде Фльоран от SIPRI.
Китай е с вторите по огромни разноски - нарастване от 5.6% до 228 милиарда $, или дял от 13% (преди 10 години този дял в света бе 5.8%). Напрежението в връзките на Пекин със страните от региона е водещият мотор на растежа на отбранителните бюджети - с 5.8% (до 63.9 милиарда долара) в Индия и с 5.5% (до 39.2 милиарда долара) в Южна Корея.
Близкият изток обаче си остава регионът с релативно най-голямо военно перо в бюджетите. Въпреки ниските цени на петрола, даващ главните доходи, общото нарастване е с 6.2% и освен саудитците подвигнаха разноските с над 9%, само че също по този начин и Иран (+19%) и Ирак (+20%). За целия регион така наречен военно задължение (разходите за защита като дял от БВП) е било 5.2%. Никъде другаде по света този дял не надвишава 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Седем от водещите 10 страни по дял на военни разноски са от Близкия изток: Оман (12% от БВП), Саудитска Арабия (10%), Кувейт (5.8%), Йордания (4.8%), Израел (4.7%), Ливан (4.5%) и Бахрейн (4.1%).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ