Русия изостави дългогодишната си теза, че газовите доставки в Европа

...
Русия изостави дългогодишната си теза, че газовите доставки в Европа
Коментари Харесай

Разделяй и владей. Кой ще спечели от газовата война на Русия със Запада

Русия изостави дългогодишната си теза, че газовите доставки в Европа не би трябвало да се политизират. След нашествието си в Украйна Москва стартира да употребява синьото гориво като инструмент за насила, което докара до енергийна рецесия на Стария континент. Печеливша ли е обаче тази политика за Кремъл?

"Русия има единствено двама съдружника – нейната войска и флот. "

Тази крилата фраза на съветския император Александър III може да бъдат прочетена на неговия монумент, открит преди пет години от Владимир Путин в двореца Левадия край Ялта. Към днешна дата обаче описът на съветския самовластник би трябвало да включи още две думи: петрол и природен газ .

Нещо повече. Имайки поради неуспехите, които руснаците търпят по бойните полета в Украйна, износът на изкопаеми горива е даже по-сериозен геополитически коз в ръцете на московските управници.

Русия към този момент потвърди, че е способна да употребява природния газ като средство за напън върху една от най-важните, в случай че не и най-важната страна в Европа: Германия .

Фактите са красноречиви. Северен поток 1 , главното трасе, по-което синьото гориво доближава Федералната република, сега работи с едвам една пета от своя потенциал. В резултат на това под въпрос е дали немските газохранилища ще могат да бъдат запълнени в график, с цел да бъде посрещнато високото търсене през зимния сезон.

Към момента задачата да се реализира равнище от 75% към 1 септември наподобява изцяло постижима. Но няма никаква гаранция, че "Газпром " ще съблюдава договорните си отговорности по отношение на немските снабдители за останалите размери.
Зависимостта на Германия
Близо две трети от газа в Германия идва от Русия. За съпоставяне: междинният дял за Европейски Съюз като цяло е 40%, като за Италия цената е към 43%, а за Франция 15%. При това природният газ играе значима роля – той покрива над 27% от първичното енергийно ползване във Федералната република (в Европейски Съюз междинната стойност е 21%, само че в България да вземем за пример е единствено 10%).

Поради отсъствието на съответна инфраструктура Германия няма задоволителен достъп до полутечен природен газ (ВПГ) или пък доставки по тръбопроводи от други производители, който да компенсира дефицита. И защото индустриалният бранш разчита в огромна степен на на ниска цена газов импорт, съвсем несъмнено е, че основната стопанска система в еврозоната е застрашена от криза.

Повишените сметки на семействата и спешните ограничения по линия на ограничение на потреблението на газ ще имат отрицателно отражение върху търсенето и в допълнение ще ускоряват спада.
Всички е Европа ще усетят последствията
Всички е Европа ще усетят последствията. Забуксува ли Германия, резултатът ще се почувства в целия Европейски съюз , не на последно място в Централна и Югоизточна Европа, където индустриалните вериги са тясно обвързани с немската индустрия.

Дори и България да откри някакво решение на личните си проблеми с недостига на газ, рецесията ще я засегне заради взаимозависимостта, построена с първокачествен търговски и капиталов сътрудник, какъвто несъмнено е Германия.
"Разделяй и владей "
Въпросът е какви политически изгоди е кадърен да извлече Путин от използването на природния газ като оръжие. В идеалния случай рецесията в Европейски Съюз ще разколебае държавните управления в основни страни. Вместо да дават военна помощ на Украйна и да поддържат все по-строги стопански наказания против Русия, те ще бъдат принудени да седнат на масата за преговри и да изискат нормализиране на газовите доставки .

Германия и други страни, които се намират в сходно с нея състояние - да речем Унгария , България , Словакия , а даже и Чехия – ще лобират за отчасти разведряване в връзките с Москва в името на личния си стопански интерес.

В Западния блок ще настъпи разнобой. Съединени американски щати, Англия, Полша, Балтийските републики ще се окажат от едната страна на барикадата. Германия и нейните сътрудници – от другата. Изправена пред сложен избор, Франция ще заложи на единството на Европейски Съюз и ще потърси общата позиция с Берлин. Казано другояче, тактиката "разделяй и владей " в последна сметка ще донесе дипломатическа победа на Кремъл .
Поведението на Берлин
Подобен сюжет обаче залага на внезапен завой в политиката на Германия . Засега няма никакви индикации, че подобен се обрисува. Нито една от трите партии в съдружното държавно управление не е сменила тона по отношение на Москва.
Нито една от трите партии в съдружното държавно управление не е сменила тона по отношение на Москва
Основният спор върви по тематиката какви фискални ограничения би трябвало да бъдат признати за намаляване на последствията от икономическата рецесия върху семействата. Друга централен въпрос е дали да бъдат отворени още веднъж нуклеарните електроцентрали, приоритет за Партията на свободните демократи , само че табу за Зелените .

Междувременно Олаф Шолц поддържа проект за нов газпровод , свързващ Испания и Германия през френска територия. Той би обезпечил достъп до газ от Алжир, както и до терминали за ВПГ на иберийския полуостров.

До края на годината се възнамерява да бъде открит нов плаващ терминал край Лубмин на балтийското крайбрежие в провинция Мекленбург-Предна Померания. С голямо забавяне Германия стартира да работи за диверсификация на газовите доставки.
Политизацията на доставките
В този смисъл актуалната рецесия към газовата търговия с Русия, която в действителност стартира още през есента на 2021 година – месеци преди началото на експанзията против Украйна, прекатурна мисленето на мнозина в Европа.

Дълги години аргументът на "Газпром " беше, че доставките са въпрос на взаимозгоден бизнес и по тази причина не трябва да се политизират . Природен газ течеше от Съюз на съветските социалистически републики и след това - Руската федерация, към западните контрагенти без спиране.

Нито разпадът на руската империя, нито социално-икономическите разтърсвания в смутните времена на Борис Елцин, нито даже анексията на Крим през 2014 година не засегнаха потоците синьо гориво.

Но в този момент Путин промени разпоредбите на играта, трансформирайки газа от запас, с който можеш да си купиш политическа поддръжка, в инструмент за груба насила . Политизацията сподели, че Русия е всичко друго, само че не и благонадежден търговски сътрудник. Немските политици са си извлеки поука.

По-важното е и енергийният бизнес в Германия и Европейски Съюз да пренастрои тактиката си, тъй като в противоположен случай ще продължава да търпи финансови загуби.

В умозаключение – един дълбокосмислен факт. Дружеството EON , което има дял от 15.5% в газопровода Северен поток 1, преоцени този собствен актив от 7,7 на 3,2 милиарда евро – разлика от 60%. Парите приказват.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Оксфорд. Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета „ Харвард “, Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „ Хитоцубаши “.
Фейсбук конгрес Най-ново видео   please wait
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР