Les Echos: "Без две минути полунощ" — светът е на прага на ядрена криза
Русия и Съединени американски щати нарушават поредност от контракти, които сдържаха разпространяването на оръжия в продължение на доста години - в този момент съгласно Les Echos заплахата от нуклеарна рецесия още веднъж се е нараснала и то освен сред двете страни.
На геополитическата дъска се появи Китай, който също уголемява нуклеарния си капацитет, и Иран, зает с обогатяване на уран, по тази причина изданието приканва международните водачи да седнат на масата за договаряния, преди да е станало прекомерно късно, написа "Поглединфо ".
След рухването на Берлинската стена светът в никакъв случай не е бил толкоз покрай дълбока нуклеарна рецесия - както си спомня Les Echos, това положение е наречено от Еманюел Макрон „ международно подивяване “. В историята на борбата Изток-Запад имаше доста моменти, когато бедствията едвам се избягваха - да вземем за пример по време на Карибската рецесия през 1962 година
През 80-те години на предишния век светът разполагаше с към 65 хиляди нуклеарни бойни глави, способни да унищожат Земята няколко пъти - с помощта на поредност от контракти, подписани сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и на неговия приемник Русия, беше допустимо да се понижи това число до по-малко от 9,5 хиляди.
Сега двете страни разполагат с най-големи нуклеарни благоприятни условия, до момента в който на Франция, Китай, Англия, Израел, Индия, Пакистан и КНДР се падат единствено 10% от запасите от нуклеарно оръжие.
Именно тази комплицирана и нежна система е сложена под въпрос от Владимир Путин и Доналд Тръмп. "Това не е нов курс за въоръжение, който допуска струпване на оръжие, това е по-тежка обстановка, тъй като изчезват самите правила на играта ", твърди френският вестник Франсоа Хайсбург, специфичен консултант на Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Според него договорите подразбираха "много задълбочени инспекции в производството " и в този момент страните са изложени на риск да не знаят какво има врагът на склад.
Така през август 2019 година президентът Тръмп удостовери решението си да отдръпна Съединените щати от Договора за очистване на ракетите със междинен и по-малък обхват на деяние и с по-малък обхват на деяние, подписан през 1987 година от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.
Този „ излишък от студената война “ забраняваше на двете страни да разполагат ракети с обхват от 500 до 5,5 хиляди километра, макар че Съединени американски щати, с поддръжката на 28 съдружници от НАТО, упрекнаха Москва, че е нарушила контракта заради тестването, производството и разполагането на крилатата ракета SSC-8.
Това разреши на Вашингтон, за първи път от края на Студената война, да извърши изпитателно изстрелване на ракета със междинен обхват.
Друг значим стратегически контракт за редуциране и ограничение на оръжията (СТАРТ III), подписан през 2010 година от Барак Обама и Дмитрий Медведев, изтича през 2021 година и страните могат да откажат да го продължат в тази обстановка.
Целта на контракта е да понижи броя на бомбите и нуклеарните бойни глави в двете страни до 1550 година, само че към този момент нито Путин, нито Тръмп са изразили предпочитание да стартират договаряния.
Както акцентира Корентен Брюстлен, шеф на Центъра за изследване на сигурността на Френския институт за интернационалните връзки (IFRI), преразглеждането на договорите стартира доста преди Доналд Тръмп да встъпи в служба като президент и преди анексията на Крим от Русия*. Така, още през 2001 година Вашингтон се отдръпна от съглашението за ограничение на системите за противоракетна защита.
Сега, както отбелязва изданието, на хоризонта поражда нов проблем: нуклеарният контракт за неразпространение, утвърден от съвсем всички страни (с изключение на Израел, Индия, Пакистан и КНДР, която се отдръпна от споразумението), ограничи броя на нуклеарните страни.
Но едностранното решение на Тръмп да се откаже от използването на взаимния изчерпателен проект за деяние през 2015 година е съществена стъпка обратно в неразпространението на оръжия: след него Иран стартира да обогатява уран, нужен за производството на нуклеарна бомба.
Както обобщава Les Echos, сега светът не просто взе участие във военната борба сред двете свръхдържави, които повече или по-малко поддържат равновесие с помощта на взаимния боязън от нуклеарния боеприпас на другия.
Откакто на геополитическата дъска се появи Китай, който създаде тактически нуклеарни оръжия, обсегът на вероятните закани се разшири.
Европа обаче продължава да остава в сянка заради обстоятелството, че не е в положение да показва силата си. „ Две минути преди среднощ “ преди Страшния съд - с такова заглавие през януари 2019 година беше оповестена публикация в „ Бюлетина на учените-атомници “: в случай че съгласно Франсоа Хайсбург в предишното поредност от контракти оказа помощ да се избегне нуклеарната война, в този момент има малко време за обновяване на тези договаряния.
* Крим влезе в състава на Русия, откакто голямото болшинство от полуострова гласоподава на референдум на 16 март 2014 година (бел. ИноТВ).
На геополитическата дъска се появи Китай, който също уголемява нуклеарния си капацитет, и Иран, зает с обогатяване на уран, по тази причина изданието приканва международните водачи да седнат на масата за договаряния, преди да е станало прекомерно късно, написа "Поглединфо ".
След рухването на Берлинската стена светът в никакъв случай не е бил толкоз покрай дълбока нуклеарна рецесия - както си спомня Les Echos, това положение е наречено от Еманюел Макрон „ международно подивяване “. В историята на борбата Изток-Запад имаше доста моменти, когато бедствията едвам се избягваха - да вземем за пример по време на Карибската рецесия през 1962 година
През 80-те години на предишния век светът разполагаше с към 65 хиляди нуклеарни бойни глави, способни да унищожат Земята няколко пъти - с помощта на поредност от контракти, подписани сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и на неговия приемник Русия, беше допустимо да се понижи това число до по-малко от 9,5 хиляди.
Сега двете страни разполагат с най-големи нуклеарни благоприятни условия, до момента в който на Франция, Китай, Англия, Израел, Индия, Пакистан и КНДР се падат единствено 10% от запасите от нуклеарно оръжие.
Именно тази комплицирана и нежна система е сложена под въпрос от Владимир Путин и Доналд Тръмп. "Това не е нов курс за въоръжение, който допуска струпване на оръжие, това е по-тежка обстановка, тъй като изчезват самите правила на играта ", твърди френският вестник Франсоа Хайсбург, специфичен консултант на Фондацията за стратегически проучвания (FRS).
Според него договорите подразбираха "много задълбочени инспекции в производството " и в този момент страните са изложени на риск да не знаят какво има врагът на склад.
Така през август 2019 година президентът Тръмп удостовери решението си да отдръпна Съединените щати от Договора за очистване на ракетите със междинен и по-малък обхват на деяние и с по-малък обхват на деяние, подписан през 1987 година от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.
Този „ излишък от студената война “ забраняваше на двете страни да разполагат ракети с обхват от 500 до 5,5 хиляди километра, макар че Съединени американски щати, с поддръжката на 28 съдружници от НАТО, упрекнаха Москва, че е нарушила контракта заради тестването, производството и разполагането на крилатата ракета SSC-8.
Това разреши на Вашингтон, за първи път от края на Студената война, да извърши изпитателно изстрелване на ракета със междинен обхват.
Друг значим стратегически контракт за редуциране и ограничение на оръжията (СТАРТ III), подписан през 2010 година от Барак Обама и Дмитрий Медведев, изтича през 2021 година и страните могат да откажат да го продължат в тази обстановка.
Целта на контракта е да понижи броя на бомбите и нуклеарните бойни глави в двете страни до 1550 година, само че към този момент нито Путин, нито Тръмп са изразили предпочитание да стартират договаряния.
Както акцентира Корентен Брюстлен, шеф на Центъра за изследване на сигурността на Френския институт за интернационалните връзки (IFRI), преразглеждането на договорите стартира доста преди Доналд Тръмп да встъпи в служба като президент и преди анексията на Крим от Русия*. Така, още през 2001 година Вашингтон се отдръпна от съглашението за ограничение на системите за противоракетна защита.
Сега, както отбелязва изданието, на хоризонта поражда нов проблем: нуклеарният контракт за неразпространение, утвърден от съвсем всички страни (с изключение на Израел, Индия, Пакистан и КНДР, която се отдръпна от споразумението), ограничи броя на нуклеарните страни.
Но едностранното решение на Тръмп да се откаже от използването на взаимния изчерпателен проект за деяние през 2015 година е съществена стъпка обратно в неразпространението на оръжия: след него Иран стартира да обогатява уран, нужен за производството на нуклеарна бомба.
Както обобщава Les Echos, сега светът не просто взе участие във военната борба сред двете свръхдържави, които повече или по-малко поддържат равновесие с помощта на взаимния боязън от нуклеарния боеприпас на другия.
Откакто на геополитическата дъска се появи Китай, който създаде тактически нуклеарни оръжия, обсегът на вероятните закани се разшири.
Европа обаче продължава да остава в сянка заради обстоятелството, че не е в положение да показва силата си. „ Две минути преди среднощ “ преди Страшния съд - с такова заглавие през януари 2019 година беше оповестена публикация в „ Бюлетина на учените-атомници “: в случай че съгласно Франсоа Хайсбург в предишното поредност от контракти оказа помощ да се избегне нуклеарната война, в този момент има малко време за обновяване на тези договаряния.
* Крим влезе в състава на Русия, откакто голямото болшинство от полуострова гласоподава на референдум на 16 март 2014 година (бел. ИноТВ).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ