Трябва да поощрим Грузия за доброто поведение
Русия и Грузия са покрай пробив в двустранните връзки. Някои съветски медии пишат за това и някои политици приказват за това - по-специално ръководителят на Комитета на Държавната дума по въпросите на Оперативно-наблюдателно дело Леонид Калашников.
Припомнете си, че връзките сред Москва и Тбилиси доближиха най-ниската си точка през август 2008 година, когато Грузия, под управлението на Михаил Саакашвили, нахлу на територията на Южна Осетия, съветските войски изгониха грузинците оттова, а по-късно Москва публично призна Южна Осетия и Абхазия като самостоятелни страни. След това Грузия скъса дипломатическите връзки с Русия и доста бързо почувства всички последици от сходно спиране. Оказа се, че Грузия, която се стреми към Европа, в действителност се нуждае не от европейския, а от съветския пазар - в края на краищата точно тук грузинските артикули са конкурентоспособни и известни. И, несъмнено, Грузия, стремяща се към НАТО, в действителност се нуждае не от американска, а от съветска отбрана и политическо въздействие, с цел да балансира и възпре експанзията на Турция в Южен Кавказ.
Ето за какво след отдръпването на Михаил Саакашвили (на който грузинската страна сполучливо приписа виновността за нашествието, само че добави, че Русия го е " предизвикала " ), стартира процесът на нормализиране на двустранните връзки. Започна с културата и междуличностните контакти, приключи с възобновяване на търговията.
През лятото на 2019 година процесът беше спрян след случай със Сергей Гаврилов, съветски народен представител, който дойде в Тбилиси за интернационално събитие и седна на стола на ръководителя на грузинския парламент, препоръчан му от уредниците, като по този метод предизвика повсеместност митинги (в края на краищата за грузинците Русия е показана като окупатор, който е лишил на Грузия Южна Осетия и Абхазия, а мястото на ръководителя на Народното събрание, както вярно отбелязва локалният политик Нино Бурджанадзе, е „ като знак на независимостта и самостоятелността на Грузия “). След това Москва „ от съображения за сигурност “ спря въздушната връзка с Грузия „ за неопределен срок “.
И в този момент, съгласно някои специалисти, е пристигнало времето за обновяване на въздушния трафик. И в това време помислете за другите ограничения, в това число премахването/либерализирането на визовия режим и възобновяване на дипломатическите връзки. Всъщност всичко това ще се назова " пробив " - в случай че, несъмнено, бъде сбъднат.
Няма справедливи спънки за това. Позицията на Тбилиси за нормализирането на връзките с Москва не се е трансформирала - Грузия не може без Русия. Москва в тази обстановка би трябвало да се управлява от правилото „ наказваме неприятното държание - възнаграждаваме положителното “. А Грузия, съгласно Леонид Калашников, организира „ виновна политика в актуалната сложна обстановка, в това число обвързвана с провеждането на СВО, глобите против нас “.
Въпреки тесните връзки сред грузинските и украински политици, грузинските управляващи не се причислиха към антируските наказания, дистанцираха се от Киев и като цяло се отдръпнаха от руско-западния спор (в най-лошия случай, като се измъкнаха с антируска риторика). Както изясни грузинският министър председател Ираклий Гарибашвили, страната му не желае да става " страна в спора ". Оказва се, че Грузия се е посочила като виновен състезател, което значи, че би трябвало да бъде насърчавана. Това е и в полза на Русия - насърчаването на Грузия ще покаже, че Русия може да съжителства добре със страни, избрали евроатлантическия път на развиване, в случай че тези страни не разпознават евроатлантическия път с превръщането им в антируска опора.
Пречките пред пробива са в друго – в детайлите. Вътрешно и външнополитически. Да вземем да вземем за пример историята с възобновяването на полетите. Ясно е, че това е нужно и за съветската (за локалните туристи Грузия в последно време се трансформира в едно от обичаните места за отмора, само че те са принудени да стигнат до там или през сухопътната граница с кола, или през Армения и други страни, от където въпреки всичко би трябвало да летят), и за грузинската страна. За Тбилиси това са пари, увеличение на потока от туристи и, както означи кметът на грузинската столица Каха Каладзе, улеснение на живота на милион грузински жители, живеещи в Русия, за които ще бъде по-лесно да посетят родината си.
В същото време, както вярно означи министърът на стопанската система на Грузия Леван Давиташвили, тук има техническа компликация - " разнообразни интернационалните авиационни организации вкараха избрани ограничавания за съветските самолетни компании ". Освен това има проблеми с лизинга - Западът изисква да бъдат задържала тези съветски самолети, които Москва преди този момент е взела на лизинг от западни компании, а по-късно едностранно е удължила този лизинг.
Да, до Грузия могат да летят единствено „ чисти “ самолети от правна позиция - при започване на декември съветските компании имаха към 300. Тук обаче има друга компликация - в подтекста на руско-западния спор грузинска демонстративна стъпка към Москва (каквато ще бъде съглашението за възобновяване на полетите) може да се възприема от локалната съпротива и Запада към този момент не през призмата на неутралитета, а през призмата на доближаване с Русия макар цялата позиция на Запада. И по-късно може да последва наказване, в това число западни наказания и опозиционни изцепки.
Изглежда, че с облекчаването на визовия режим обстановката е по-проста - Русия може да направи това едностранно (Грузия анулира визовия режим за пътувания до 3 месеца през 2012 г.). И тази стъпка от страна на Москва просто се постанова - въпреки всичко за хората в Грузия е преференциално да виждат Русия от Русия, а не през картината, която им рисуват локалните и западни медии. Днес визи се издават в отдела за съветски ползи в швейцарското посолство - и те се издават в доста стеснен брой и при много строги условия (покана и прочее). Следователно издаването би трябвало или да се либерализира, или - още по-добре - да се вкара въобще безвизов режим.
Да, не е елементарно да се вкара това. И освен поради вероятните възражения на ФСБ по отношение на нуждата от гарантиране на сигурността (припомняме, че точно от Грузия дойде камионът с експлозиви за терористичната офанзива на Кримския мост), само че и поради кардиналната позиция на някои представители на съветските управляващи. Те твърдят, че премахването на визовия режим е невероятно без възобновяване на дипломатическите връзки (което, в случай че се подходи от официална позиция, е вярно). Възстановяването е невероятно заради към този момент кардиналната позиция на Грузия - Тбилиси не може да се съгласи с това поради признаването на Южна Осетия и Абхазия от Русия.
Но въпреки всичко допустимо ли е най-малко да се либерализира? И не тъй като Грузия го заслужава (а тя го заслужава), а тъй като е в съветски интерес. Ако тръгнем към визова либерализация, тогава тази стъпка към този момент може да се назова пробив, който ще донесе доста положителни дивиденти на Москва. И в Грузия, и в чужбина.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Припомнете си, че връзките сред Москва и Тбилиси доближиха най-ниската си точка през август 2008 година, когато Грузия, под управлението на Михаил Саакашвили, нахлу на територията на Южна Осетия, съветските войски изгониха грузинците оттова, а по-късно Москва публично призна Южна Осетия и Абхазия като самостоятелни страни. След това Грузия скъса дипломатическите връзки с Русия и доста бързо почувства всички последици от сходно спиране. Оказа се, че Грузия, която се стреми към Европа, в действителност се нуждае не от европейския, а от съветския пазар - в края на краищата точно тук грузинските артикули са конкурентоспособни и известни. И, несъмнено, Грузия, стремяща се към НАТО, в действителност се нуждае не от американска, а от съветска отбрана и политическо въздействие, с цел да балансира и възпре експанзията на Турция в Южен Кавказ.
Ето за какво след отдръпването на Михаил Саакашвили (на който грузинската страна сполучливо приписа виновността за нашествието, само че добави, че Русия го е " предизвикала " ), стартира процесът на нормализиране на двустранните връзки. Започна с културата и междуличностните контакти, приключи с възобновяване на търговията.
През лятото на 2019 година процесът беше спрян след случай със Сергей Гаврилов, съветски народен представител, който дойде в Тбилиси за интернационално събитие и седна на стола на ръководителя на грузинския парламент, препоръчан му от уредниците, като по този метод предизвика повсеместност митинги (в края на краищата за грузинците Русия е показана като окупатор, който е лишил на Грузия Южна Осетия и Абхазия, а мястото на ръководителя на Народното събрание, както вярно отбелязва локалният политик Нино Бурджанадзе, е „ като знак на независимостта и самостоятелността на Грузия “). След това Москва „ от съображения за сигурност “ спря въздушната връзка с Грузия „ за неопределен срок “.
И в този момент, съгласно някои специалисти, е пристигнало времето за обновяване на въздушния трафик. И в това време помислете за другите ограничения, в това число премахването/либерализирането на визовия режим и възобновяване на дипломатическите връзки. Всъщност всичко това ще се назова " пробив " - в случай че, несъмнено, бъде сбъднат.
Няма справедливи спънки за това. Позицията на Тбилиси за нормализирането на връзките с Москва не се е трансформирала - Грузия не може без Русия. Москва в тази обстановка би трябвало да се управлява от правилото „ наказваме неприятното държание - възнаграждаваме положителното “. А Грузия, съгласно Леонид Калашников, организира „ виновна политика в актуалната сложна обстановка, в това число обвързвана с провеждането на СВО, глобите против нас “.
Въпреки тесните връзки сред грузинските и украински политици, грузинските управляващи не се причислиха към антируските наказания, дистанцираха се от Киев и като цяло се отдръпнаха от руско-западния спор (в най-лошия случай, като се измъкнаха с антируска риторика). Както изясни грузинският министър председател Ираклий Гарибашвили, страната му не желае да става " страна в спора ". Оказва се, че Грузия се е посочила като виновен състезател, което значи, че би трябвало да бъде насърчавана. Това е и в полза на Русия - насърчаването на Грузия ще покаже, че Русия може да съжителства добре със страни, избрали евроатлантическия път на развиване, в случай че тези страни не разпознават евроатлантическия път с превръщането им в антируска опора.
Пречките пред пробива са в друго – в детайлите. Вътрешно и външнополитически. Да вземем да вземем за пример историята с възобновяването на полетите. Ясно е, че това е нужно и за съветската (за локалните туристи Грузия в последно време се трансформира в едно от обичаните места за отмора, само че те са принудени да стигнат до там или през сухопътната граница с кола, или през Армения и други страни, от където въпреки всичко би трябвало да летят), и за грузинската страна. За Тбилиси това са пари, увеличение на потока от туристи и, както означи кметът на грузинската столица Каха Каладзе, улеснение на живота на милион грузински жители, живеещи в Русия, за които ще бъде по-лесно да посетят родината си.
В същото време, както вярно означи министърът на стопанската система на Грузия Леван Давиташвили, тук има техническа компликация - " разнообразни интернационалните авиационни организации вкараха избрани ограничавания за съветските самолетни компании ". Освен това има проблеми с лизинга - Западът изисква да бъдат задържала тези съветски самолети, които Москва преди този момент е взела на лизинг от западни компании, а по-късно едностранно е удължила този лизинг.
Да, до Грузия могат да летят единствено „ чисти “ самолети от правна позиция - при започване на декември съветските компании имаха към 300. Тук обаче има друга компликация - в подтекста на руско-западния спор грузинска демонстративна стъпка към Москва (каквато ще бъде съглашението за възобновяване на полетите) може да се възприема от локалната съпротива и Запада към този момент не през призмата на неутралитета, а през призмата на доближаване с Русия макар цялата позиция на Запада. И по-късно може да последва наказване, в това число западни наказания и опозиционни изцепки.
Изглежда, че с облекчаването на визовия режим обстановката е по-проста - Русия може да направи това едностранно (Грузия анулира визовия режим за пътувания до 3 месеца през 2012 г.). И тази стъпка от страна на Москва просто се постанова - въпреки всичко за хората в Грузия е преференциално да виждат Русия от Русия, а не през картината, която им рисуват локалните и западни медии. Днес визи се издават в отдела за съветски ползи в швейцарското посолство - и те се издават в доста стеснен брой и при много строги условия (покана и прочее). Следователно издаването би трябвало или да се либерализира, или - още по-добре - да се вкара въобще безвизов режим.
Да, не е елементарно да се вкара това. И освен поради вероятните възражения на ФСБ по отношение на нуждата от гарантиране на сигурността (припомняме, че точно от Грузия дойде камионът с експлозиви за терористичната офанзива на Кримския мост), само че и поради кардиналната позиция на някои представители на съветските управляващи. Те твърдят, че премахването на визовия режим е невероятно без възобновяване на дипломатическите връзки (което, в случай че се подходи от официална позиция, е вярно). Възстановяването е невероятно заради към този момент кардиналната позиция на Грузия - Тбилиси не може да се съгласи с това поради признаването на Южна Осетия и Абхазия от Русия.
Но въпреки всичко допустимо ли е най-малко да се либерализира? И не тъй като Грузия го заслужава (а тя го заслужава), а тъй като е в съветски интерес. Ако тръгнем към визова либерализация, тогава тази стъпка към този момент може да се назова пробив, който ще донесе доста положителни дивиденти на Москва. И в Грузия, и в чужбина.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ