Русия е враг номер 1 за Европа и нейните жители,

Русия е зложелател номер 1 за Европа и нейните поданици, само че не и в България, където всеки пети пълновръстен жител смята Русия за съдружник и другар, който споделя едни и същи ползи и полезности с нас. Това сочат данните от най-новото проучване на Европейския съвет за външни връзки (EFCR), извършено в 11 страни, в т. ч. България на тематика отношението на европейците към Китай, Русия и Съединени американски щати. България е единствената европейска страна, където по-малко от половината от интервюираните считат настояща Русия за зложелател или противник.

Проучването на мозъчния концерн EFCR търси отговор на въпросите къде са Европа и Европейският съюз в световното опълчване и накъде може да тръгнат. „ Да държим Америка близо, Русия надолу, Китай надалеч “ – по този начин е най-елементарният прочит за това по какъв начин европейците се ориентират в новия конкурентен свят.

Усреднените заключения са следните:

- Войната на Русия против Украйна сподели на европейските жители, че живеят в свят на липса на съдействие. Но инстинктите им за съдействие във външната политика постепенно се приспособяват към тази нова действителност.

- Европейците желаят да останат неутрални в евентуален спор сред Съединени американски щати и Китай и не са склонни да понижат рисковете от Китай – даже в случай че осъзнават заплахите от икономическото му наличие в Европа. Въпреки това, в случай че Китай реши да достави оръжие на Русия, това ще бъде алена линия за огромна част от европейската общност.

- Европейците остават единни по отношение на настоящия си метод към Русия – макар че не са съгласни по отношение на бъдещата политика на Европа по отношение на Русия.

- Европейците приеат по-близките връзки на Европа със Съединени американски щати, само че желаят да разчитат по-малко на американските гаранции за сигурност.

- Европейските водачи имат опция да изградят публичен консенсус към метода на Европа към Китай, Съединени американски щати и Русия. Но те би трябвало да схванат какво стимулира обществеността и да споделят ясно за бъдещето.

При вглеждане в детайлите и в графиките на другите страни, в които е извършено проучването, излизат разликите, изключително в отношението към Русия, където блестящо се откроява България.

В рамките на Европейски Съюз 51 на 100 от интервюираните възприема Русия изрично като съперник, с който сме в положение на спор. В България едвам 18 % са на тази позиция и даже да прибавим и другите 2 % на тези, които виждат в Русия съперник и съперник, отново едвам една пета от популацията на страната, съгласно това проучване, са отрицателно настроени към Русия.

20 % от участниците в проучването виждат в лицето на Русия съдружник, с който имаме общи цели и ползи. За 42 % от българите Москва е необходим сътрудник, с който стратегически би трябвало да си сътрудничим.

18 % не могат да се дефинират. По равнище на дезориентираност сме близо до Италия, Франция и Австрия, само че във всички останали индикатори България контрастира на Европа като цяло и обособените страни-членки на Европейски Съюз в частност.

Най-голям дял на считащите Русия за зложелател, с който сме във война е регистриран в Полша, Дания, Швеция, Нидерландия, Германия и Испания – от 71 с равномерен спад до 64 на 100 в Германия и 54 на 100 в Испания. Между 1 и 3 % е делът на тези в тези страни, които виждат в Русия съдружник. На запад този % е най-голям в Италия и Австрия – 4 на 100, в Унгария 14, против, както към този момент споменахме, 20 на 100 у нас.

Изчислявано в проценти делът на българите, които са отрицателно настроени към Русия е скочил двойно от 2021 до 2023 година – от 10 на 20. Най-силно Москва е разрушила имиджа си в Нидерландия – от 39 на 100, които са смятали Русия за зложелател през 2021 година, в този момент този дял достига76 %.

И, в случай че българската позиция не е определяща в построяването на обща европейска линия във връзка с Русия и експанзията й против Украйна, притеснително, съгласно създателите на проучването е това, че Италия попада някъде по средата – една четвърт от интервюираните считат Русия за „ съдружник “ или „ сътрудник “ на Европа или на своята страна и единствено към една трета я виждат като „ съперник “. Двусмислието на италианското общество във връзка с Русия може да сложи под въпрос дълготрайността на поддръжката на италианското държавно управление за Украйна.

Други европейски столици може имат терзания, че Рим ще преразгледа позицията си при изменени условия – да вземем за пример в случай че Доналд Тръмп бъде избран отново в Съединени американски щати или в случай че повече държавни управления в Европа станат скептични по отношение на настоящата мощна позиция на Европейски Съюз против Русия. Но в това време наред с Холандия, Италия е страната, в която публичните показа за Русия претърпяха най-голяма смяна през последните две години. Италия също сполучливо се освободи от енергийната си взаимозависимост от Русия и за разлика от Австрия, Германия или Чехия, страната не е била. Сцена на огромни митинги против глобите на Европейски Съюз против Русия.

Интересно е и мнението за двустранните връзки след края на войната в Украйна. 51 от българите са на мнение, че връзките с Русия би трябвало да бъдат възобновени в цялостния им размер. При 21 на 100 приблизително в Европейски Съюз – от 8 % в Полша до 26 в Германия и 36 в Австрия. Едва 13 на 100 от българските жители считат, че с Москва към този момент сме завършили при 18 на 100 в Европа, 39 % в Полша, 23 в Испания и 19 в Германия. 33 на 100 у нас са за лимитирани връзки с Русия против 48 приблизително равнище в Европейски Съюз.