Директор на Левски напусна и заяви: Напрежението е смазващо!
Директорът по връзки на Левски Климент Йончев разгласи, че ще се отдръпна от работата си в клуба за прочут интервал от време, само че си резервира правото да се върне в избран миг
В обществените мрежи той уточни " първи признаци на тежка изтощеност " като причина за решението си.
“В последните дни чета и чувам разнообразни тълкования и спекулации по отношение на една вътрешна за ПФК „ Левски “ връзка, която по неведоми пътища стигна до медиите в килнат тип. Изчаках анонса за Рейналдо, тъй като по този трансфер се постави голям труд и фокусът трябваше да бъде там.
А в този момент по отношение на изявленията в някои медии и фейсбук групи, които оповестиха, че към този момент съм напуснал обичания ми клуб:
Истината е, че от края на тази седмица и за прочут интервал от време няма да бъда на оперативно разположение на клуба, с изключение на в миг на сериозна рецесия. Това е авансово разисквана опция с господин Сираков още от края на март - в случай че „ Левски “ стане първенец и нещата се успокоят, да мога да се отдръпва за по-дълъг интервал. Това е бонусът, който желаех, в случай че си свършим добре работата. Нищо друго.
Същото по-късно предадох и на господин Бостанджиев. Получих поддръжка и от двамата и им благодаря обществено за разбирането. Подкрепа получих и от господин Веласкес, Жоро Костадинов и доста сътрудници в клуба, което ме накара да си спомня първите дни и пътя на смяна, който извървяхме всички дружно.
Причината за всичко това е елементарна, само че е и нещо, за което прекомерно малко хора приказват и аз самият доста подцених. В подобен огромен клуб отговорността и напрежението са смазващи и още в края на март усетих първи признаци на тежка изтощеност (позната и с термина „ бърнаут “). Случвало ми се е единствено един път преди този момент в живота, макар че съвсем в никакъв случай не съм си разрешавал същинска отмора, и помня какъв брой висока може да бъде цената, в случай че човек не реагира в точния момент. Обещал съм си да не позволявам това още веднъж.
Обещал съм го и на хората, които са в оня другия ми живот - отвън „ Левски “. Хората, които са до мен в продължение на повече от 12 години. Екипът ми във всички други компании, който след всяка загуба, еднакъв или по-голяма рецесия в клуба ми споделяше: „ Виждаме. Действай там, ние ще се погрижим за останалото. “.
Позволиха ми да сбъдна една фантазия и желая да им благодаря. Искам да съм още веднъж напълно на тяхно разположение.
Да, не си реших силите и по тази причина желаех време, с цел да премисля нещата, да се прегрупирам и в случай че е писано - да се върна с нови сили.
Предполагам, че сходно излизане не е общоприета процедура във футбола, изключително след подобен триумф, и с това си изяснявам част от реакциите. Но би трябвало да демонстрира и високото равнище на доверие сред мен и клуба.
Доверието и свободата човек да бъде почтен, когато усети, че има потребност да спре. И осъзнаването, че клубът е по-голям от всеки един човек, без значение от ролята му.
Не спирам да го дублирам: „ Левски “ е клуб, на който не можеш да даваш на половина. Или си вътре и даваш 100% от себе си, или би трябвало да имаш волята да направиш крачка обратно, когато самичък усетиш, че не си кадърен на това.
И с цел да не не помни, тъй като виждам, че не престават анализите по тематиката „ Майкон “ - доколкото зависи от мен, а по тази тематика имам и поддръжката на управлението, клубът ще реагира постоянно, когато някой си разреши обществено да наскърбява или нападна треньор, състезател или чиновник на клуба.
Светкавично, остро и изрично. Без значение дали става дума за медия, подкаст или фейсбук групи с огромно въздействие. Толерансът по тази тематика е на степен нула.
Когато общоприетите информационни механизми не са използвани, ще се търси различен законен метод клубът да отбрани хората си. И по този начин, до момента в който не стартираме да вършим разлика сред противоречие и ненавист. Между сериозна позиция и персонална кавга. Между независимост на словото и подстрекаване.
Аз по този начин разбирам нещата и нямам нищо срещу да бъде тествана волята ми за тази смяна и напъните, които съм подготвен да положа в тази посока.
И нямайте подозрение - екипът, който продължава да работи, е на извънредно високо равнище и имам вяра, че най-хубавите дни за клуба предстоят.
До нови срещи. Само „ Левски “! ", написа Климент Йончев.
В обществените мрежи той уточни " първи признаци на тежка изтощеност " като причина за решението си.
“В последните дни чета и чувам разнообразни тълкования и спекулации по отношение на една вътрешна за ПФК „ Левски “ връзка, която по неведоми пътища стигна до медиите в килнат тип. Изчаках анонса за Рейналдо, тъй като по този трансфер се постави голям труд и фокусът трябваше да бъде там.
А в този момент по отношение на изявленията в някои медии и фейсбук групи, които оповестиха, че към този момент съм напуснал обичания ми клуб:
Истината е, че от края на тази седмица и за прочут интервал от време няма да бъда на оперативно разположение на клуба, с изключение на в миг на сериозна рецесия. Това е авансово разисквана опция с господин Сираков още от края на март - в случай че „ Левски “ стане първенец и нещата се успокоят, да мога да се отдръпва за по-дълъг интервал. Това е бонусът, който желаех, в случай че си свършим добре работата. Нищо друго.
Същото по-късно предадох и на господин Бостанджиев. Получих поддръжка и от двамата и им благодаря обществено за разбирането. Подкрепа получих и от господин Веласкес, Жоро Костадинов и доста сътрудници в клуба, което ме накара да си спомня първите дни и пътя на смяна, който извървяхме всички дружно.
Причината за всичко това е елементарна, само че е и нещо, за което прекомерно малко хора приказват и аз самият доста подцених. В подобен огромен клуб отговорността и напрежението са смазващи и още в края на март усетих първи признаци на тежка изтощеност (позната и с термина „ бърнаут “). Случвало ми се е единствено един път преди този момент в живота, макар че съвсем в никакъв случай не съм си разрешавал същинска отмора, и помня какъв брой висока може да бъде цената, в случай че човек не реагира в точния момент. Обещал съм си да не позволявам това още веднъж.
Обещал съм го и на хората, които са в оня другия ми живот - отвън „ Левски “. Хората, които са до мен в продължение на повече от 12 години. Екипът ми във всички други компании, който след всяка загуба, еднакъв или по-голяма рецесия в клуба ми споделяше: „ Виждаме. Действай там, ние ще се погрижим за останалото. “.
Позволиха ми да сбъдна една фантазия и желая да им благодаря. Искам да съм още веднъж напълно на тяхно разположение.
Да, не си реших силите и по тази причина желаех време, с цел да премисля нещата, да се прегрупирам и в случай че е писано - да се върна с нови сили.
Предполагам, че сходно излизане не е общоприета процедура във футбола, изключително след подобен триумф, и с това си изяснявам част от реакциите. Но би трябвало да демонстрира и високото равнище на доверие сред мен и клуба.
Доверието и свободата човек да бъде почтен, когато усети, че има потребност да спре. И осъзнаването, че клубът е по-голям от всеки един човек, без значение от ролята му.
Не спирам да го дублирам: „ Левски “ е клуб, на който не можеш да даваш на половина. Или си вътре и даваш 100% от себе си, или би трябвало да имаш волята да направиш крачка обратно, когато самичък усетиш, че не си кадърен на това.
И с цел да не не помни, тъй като виждам, че не престават анализите по тематиката „ Майкон “ - доколкото зависи от мен, а по тази тематика имам и поддръжката на управлението, клубът ще реагира постоянно, когато някой си разреши обществено да наскърбява или нападна треньор, състезател или чиновник на клуба.
Светкавично, остро и изрично. Без значение дали става дума за медия, подкаст или фейсбук групи с огромно въздействие. Толерансът по тази тематика е на степен нула.
Когато общоприетите информационни механизми не са използвани, ще се търси различен законен метод клубът да отбрани хората си. И по този начин, до момента в който не стартираме да вършим разлика сред противоречие и ненавист. Между сериозна позиция и персонална кавга. Между независимост на словото и подстрекаване.
Аз по този начин разбирам нещата и нямам нищо срещу да бъде тествана волята ми за тази смяна и напъните, които съм подготвен да положа в тази посока.
И нямайте подозрение - екипът, който продължава да работи, е на извънредно високо равнище и имам вяра, че най-хубавите дни за клуба предстоят.
До нови срещи. Само „ Левски “! ", написа Климент Йончев.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ